Р Е Ш Е Н И
Е № 300
гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание
на 01.07.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 453 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ.
Ищецът - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков №
37, представляван от юрисконсулт С.Р., твърди, че на 04.11.2008г. е сключен
договор № 006OD-R-000155 от
04.11.2008г. за банков кредит, с който е приел да извършва разплащания при
условията на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер
на дебитното салдо до 90 000 евро за ремонт с кредитополучател – длъжник Д.А.К.
ЕГН ********** в срок до 01.11.2013г., като след изтичането на този срок
правото на ползване на овърдрафта се погасява и при наличието на непогасени
задължения, които се издължават от кредитополучателя периодично в размер и
падежи, съгласно погасителен план, приложение № 1 с краен срок за погасяване
01.11.2025г. Сочи, че с Анекс № 1 от 01.12.2008г., Анекс № 2 от 22.05.2012г.,
ведно с погасителен план – Приложение № 2 и Анекс № 3 от 01.11.2013г. към
сключения договор за банков кредит страните са предоговорили дължимата лихва,
променили са погасителния план и са приели прилагането на Общите условия на
Банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека при уреждане на
отношенията помежду си. Ищецът твърди, че предоставеният овърдрафт е усвояван
многократно по сметка, открита на името на кредитополучателя в Банката и е
погасяван на дати и със суми, посочени в исковата молба. Сочи, че съгласно
уговореното в раздел VII, т.16 от договора за кредит,
непогасените задължения по разрешения овърдрафт към датата на закриването му,
които са в размер на 90 000 евро се преоформят в кредит с краен срок за
погасяване 01.11.2025г. Твърди, че усвоеният кредит е погасяван по главница на
дати и суми, посочени в исковата молба, съответно по лихви на дати и суми, също
посочени в исковата молба, като уточнява, че същият е в просрочие, считано от
01.11.2016г. или общо 752 дни към 22.11.2018г. вкл., като по кредита са
просрочени 25 вноски за главница, с посочени падежи и размери или в общ размер
на просрочената главница преди обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем в размер на 12 062.46 евро, а считано от датата на предсрочната
изискуемост в размер на 76 782.75
евро. Сочи, че по кредита са просрочени и 25 вноски за договорна лихва, дължими
на падежи и с размери, посочени в исковата молба, общият размер на които преди
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем е 14 694.39 евро и в
същия размер към датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Ищецът
твърди, че в раздел Х, т.10.1 и т.10.1.2, б. „а“ от Общите условия на „ПИБ“ АД
за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека към договор за банков кредит
е уговорено правото на Банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем
с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от Банката, в
случай, че кредитополучателят извърши което и да е плащане по договора или не
осигури авоар по разплащателната сметка повече от 30 работни дни след датата,
на която плащането е станало изискуемо. Сочи, че с нотариална покана рег. №
4102, том 3, Акт № 123 от 27.07.2017г. на Нотариус Бистра Тонева рег. № 233 на
Нот. камара е уведомил кредитополучателя, като му е даден 7 –мо дневен срок за
плащане и изрично е указал, че в противен случай и след изтичане на срока
Банката ще счита кредита изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети
действия за принудителното събиране на сумите, която покана е връчена на
18.09.2017г. по реда на чл. 47 ГПК, за което е съставен констативен протокол
Акт № 40, т.4п., рег. № 5201/20-17г. Като твърди, че срокът е изтекъл, а
длъжникът не е предприел действия за погасяване на своите задължения, ищецът
сочи, че е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
01.11.2018г. и на 23.11.2018г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д.А.К., по което е образувано ч.гр.д. №
18647/2018г. по описа на ПРС, ХVIII с. и същото било удовлетворено.
Сочи, че на 14.05.2016г. е получил съобщение за това,
че e постъпило
писмено възражение от длъжника и му е указано да предяви установителен иск,
поради което и настоява съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че съществува вземането му срещу ответника, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.11.2018г. и изпълнителен лист
от 27.11.2018г. на РС Пловдив по ч.гр.д. № 18647/2018г. по описа на ПРС, ХVIII с.. Претендира разноски.
Ответникът Д.А.К. оспорва иска, като
признава, че между страните са подписани договор за банков кредит от
04.11.2008г., Анекс № 1 от 01.12.2008г., Анекс № 2 от 22.05.2012г. и Анекс № 3
от 01.11.2013г., както и че е допуснала просрочения в плащането на главници и
лихви. Оспорва твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като
сочи, че изпратената нотариална покана не е връчена, тъй като не е спазена
разпоредбата на чл. 47, ал.1, изр.3 ГПК, респ. не са налице условията за
предприемане на връчване чрез залепване.
С постъпилата допълнителна искова молба
ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, тъй като е спазена
процедурата за надлежно връчване на изпратената нотариална покана.
С допълнение към отговора ответникът
подържа наведените възражения.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за исковата сума срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е
възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за
това е подадена настоящата искова молба. Налице е идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото.
Поради
това предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск е допустим.
По същество:
Изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
признати следните факти: че между страните са подписани договор за банков
кредит от 04.11.2008г., Анекс № 1 от 01.12.2008г., Анекс № 2 от 22.05.2012г. и
Анекс № 3 от 01.11.2013г., както и че ответникът е допуснал просрочия при погасяване
на лихви и главници така, както са посочени в исковата молба.
Следователно, между страните по делото е
възникнало правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ
със съдържанието, посочено в исковата молба, като кредитодателят е изпълнил
насрещните си задължения, позволяващи усвояването на кредита, а
кредитополучателят е в забава плащането на договорените главници и лихви така,
както се сочи от ищеца.
Признатите за безспорни факти се установяват
и от събраните по делото доказателства – писмени и заключение на ССчЕ.
На практика единственото възражение на ответника е, че
не е надлежно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
По този спорен въпрос по делото се установяват
следните факти:
Като част от съдържанието на процесната облигационна
връзка са изрично договорени от страните адреси за кореспонденция, която се
води в писмена форма, като за ответника това е ****. Именно на този адрес е
връчена нотариална покана, с която кредиторът предоставя 7 – дневен срок за
плащане на просрочените задължения, които не са спорни по делото, с
предупреждение, че при неизпълнение ще счита кредита за изцяло предсрочно
изискуем и ще пристъпи към принудително събиране на вземането. Поканата е оформена
като връчена на 18.09.2017г. по реда на чл. 47 ГПК, за което е съставен
констативен протокол. Помощник - нотариусът е отразил три дати на посещения на
адреса, в извънработно време: 28.07 /петък/, 04.08. /петък/ и 30.08.2017г
/сряда/, при които не е открит адресатът или трето лице. Уведомлението по чл.
47 ГПК е залепено на външна входна врата на адреса на 30.08.2017г, втори
екземпляр е пуснат в пощенска кутия. Срокът за получаване на поканата е изтекъл
на 14.09.2017г без явяване на адресата или негов пълномощник в нотариалната
кантора. Съответно заявлението по чл. 417 ГПК е подадено след изтичане на предоставения
срок - 23.11.2018г. Кредиторът е упражнил субективното си право, считано от
01.11.2018г., т.е. преди подаване на заявлението.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Няма спор, че уведомлението на банката не е
връчено лично срещу подпис, а чрез нотариална покана на адреса, посочен в
договора от самия кредитополучател като такъв за кореспонденция. Няма пречка
обявяването на предсрочна изискуемост да бъде извършено по този начин, с оглед
разпоредбата на чл.592, ал.2 ГПК, като по отношение връчването на поканата
нотариусът следва да спази общите правила за връчване на съобщения, предвидени
в чл.37 и сл. ГПК.
В случая ответникът се позовава на редакцията
на чл. 47 ГПК, обнародвана с ДВ, бр. 86 от 2017 г., която предвижда интервал
между изискуемите три посещения от поне една седмица между всяко от тях, като
най-малко едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден. Тази редакция
обаче е обнародвана на 27.10.2017г, т.е. след извършените от нотариуса
действия, вкл. след изготвяне на констативния протокол. Нормата е процесуална и
действа занапред. Към момента на осъщественото връчване по реда на чл. 47 ГПК е
действала предходната редакция на тази разпоредба, според която, когато ответникът не
може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия,
връчителят
пуска уведомление и в нея.
Действително според
установената съдебна практика, връчването по чл.47 ГПК може да бъде предприето
като крайна мярка, след като бъдат изчерпани способите за лично връчване,
връчване на пълномощник или на лице от адреса, като отсъствието на адресата или
друго лице, което е съгласно да получи съобщението, следва да бъде удостоверено
по категоричен начин от връчителя, като адресатът следва да бъде търсен поне
три пъти в рамките на месец вкл. в извънработно време.
В конкретния случай помощник – нотариусът е
спазил всички законови изисквания съобразно действащата към момента на
фактическото връчване правна регламентация и формираната по прилагането й
съдебна практика. Надлежно е удостоверено в неоспорения констативен протокол
кога са извършени посещенията от
помощник-нотариуса, покриващи времеви период от календарен месец в извънработно
време, какво е констатирано на място, какви действия са извършени от връчителя,
уведомления са поставени, както на външна входна врата, така и в пощенка кутия.
Нещо повече, посещенията са през разумни интервали от време, като дори между
първите две, за които се твърди, че са нарушени законовите изисквания, има
период от седмица, тъй като са осъществени в петъчни дни. На практика
единственото процесуално изискване, при това въведено по – късно, което не е
спазено, е поне едно от посещенията да е в неприсъствен ден. За сметка на това
обаче всички посещения са извършени в извънработно време, като констатациите на
помощник – нотариуса в този смисъл не са оспорени, с което на практика е
обезпечена възможността адресатът да бъде намерен, когато не е на работа.
Длъжникът и не твърди да е бил на адреса само в почивен ден, когато единствено
да е могъл обективно да бъде намерен. Още повече, че се касае за летни
посещения през принципно ваканционните м. юли и август.
Не се споделя и възражението на ответника, че
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем в период, следващ редакционната
промяна на чл.47 ГПК, поради което е следвало да бъде предприето ново връчване.
Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Според разясненията към т. 18 от ТР
4/2013г предпоставките
по чл. 418 ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
На практика в случая – съобразно горните
разяснения, предсрочната изискуемост е настъпила по – рано от сочената от
кредитора дата, което обаче е само в полза на длъжника – по отношение размера
на предсрочно изискуемата главница и лихвите за забава, тъй като,
възползвайки се от надлежно възникналото си право по – късно, кредиторът от
една страна предоставя по – голяма възможност за доброволно изпълнение, а от
друга, доколкото вземането като глобална сума става предсрочно изискуемо в по –
късен момент, размерът на лихвите е по – малък. Това преимущество за длъжника
обаче не означава, че кредиторът следва да съобразява действията си с нововъведени
процесуални норми и да упражнява възникналото си вече право „повторно“.
Налага се изводът, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила преди подаване на заявлението, поради което присъдените със
заповедта суми са дължими. Кредиторът надлежно е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем – уведомил е писмено длъжника за това си намерение и за наличието на
предвидените в договора предпоставки, които го обосновават, като е посочил и
размера на дълга с всички негови компоненти,
които не се и оспорват от ответника.
Доколкото ответникът е потребител по смисъла на ЗЗП,
дори да не се позовава изрично на неравноправност на клауза в договора, както е
в случая, съдът дължи служебна проверка по този въпрос, тъй като е длъжен да
следи за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. Такива обстоятелства в случая не се
установяват най – малкото защото клаузите относно дължимите годишни лихви са индивидуално
уговорени. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, т.е индивидуално уговорените
клаузи не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите по чл.143 ЗЗП. В ал.2 е
дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването,
според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В конкретния
случай видно от съдържанието на неоспорените анекси, преуреждащи част от
съдържанието на договора за кредит, страните индивидуално са определили вида,
размера и начина на изчисляване на лихвите за съответните лихвени периоди. Следователно
тези клаузи са индивидуално уговорени, а не предварително изготвени като част
от универсални общи условия, на които потребителят да не може да влияе, поради
което не биха могли да се приемат за неравноправни.
Ето защо установителната претенция е изцяло
основателна и ще се уважи.
При този изход на делото и претенцията за това ищецът
има право на разноски. В заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 3804.07 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв. За исковото производство ищецът е направил разноски за ДТ в същия
размер, депозит вещо лице, съобразно списък на разноските на л.149 и
доказателствата за действително направен разход в този размер. Претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Така общият
размер на разноските на ищеца за заповедното и за исковото производство е 8 128.14
лв, която сума му се дължи изцяло.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.К. ЕГН ********** *** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков № 37, сумата от 76 782.75 евро – главница,
дължима по сключен между страните договор за банков кредит от 04.11.2008г. и Анекс № 1
от 01.12.2008г., Анекс № 2 от 22.05.2012г. и Анекс № 3 от 01.11.2013г към него;
сумата от 14 694.39 евро –
договорна лихва за периода от 01.11.2016г до 01.11.2018г; сумата от 4922.17 евро – наказателна лихва за
периода от 01.11.2016г до 22.11.2018г; сумата от 460.70 евро – комисионна, дължима за 2016 и 2017г; сумата от 629.70 лв – разноски за подновяване на
вписана ипотека; сумата от 132 лв –
такса за връчване на нотариални покани, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 23.11.2018 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.11.2018г. на РС - Пловдив по ч.гр.д. № 18647/2018г. по описа
на ПРС, ХVIII с.
ОСЪЖДА Д.А.К. ЕГН ********** *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков № 37, сумата от общо 8 128.14 лв – разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: