Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
Като разгледа докладваното т.дело
№134/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК. Образувано е по жалба на П.К.П., ЕГН ********** с адрес *** офис 1, срещу отказ на длъжностното лице при Агенция по вписванията, Търговски
регистър, с рег.№20200911125300/14.09.2020г., с който е отказано поисканото вписване на следните
обстоятелства: срок на ликвидация – шест месеца, считано от вписване на
поканата към кредиторите в ТР и ликвидатор – П.К.П. по партидата на „***“ ЕООД.
Твърди се, че постановения отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен и на длъжностното лице
указано да извърши вписването. В жалбата се излага, че според нормата на чл.157 ТЗ със смъртта на
едноличния собственик на капитала дружеството се прекратява освен ако не е
предвидено друго в устава му или ако наследниците не решат да продължат
дейността му. В случая не са изпълнени тези изключения от правилото: уставът на
дружеството не съдържа уредба в противоречие на общите норми на ТЗ. От друга страна наследниците на едноличния
собственик на капитала са взели изрично решение, че не желаят да продължат
дейността на дружеството, а напротив - желаят то да бъде прекратено. При
прекратяване дейността на дружеството се отпочва процедура по ликвидация, която
се регистрира в TP със заявление Б6, в което се
отразяват две групи обстоятелства: за срока на ликвидацията и за лицето,
избрано от съдружниците, респ. от едноличния собственик на капитала (или
неговите наследници), което да изпълнява функцията на ликвдатор. Тези
изисквания са спазени, като са представени доказателства, както за
правоприемството по закон, така и за изричните решения на наследниците,
обективирани в двуезичен протокол. Тезата на ДЛР е едва ли не, че наследниците
на починалия следва да бъдат вписани като съдружници и само след това вписване
да бъдат легитимни участници в ново общо събрание на съдружниците, на което да
могат едва тогава да вземат решение за отпочване на ликвидацията на
дружеството. Съгласно разпоредба на чл.157 ТЗ, дружеството, в което капиталът
се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е
предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността, т.е. прекратяването на дружеството вече е
настъпило със смъртта на бащата на доверителите на жалбоподателя. Оттам насетне
наследниците, при изрично изявено желание да не продължат дейността на
дружеството могат да вземат единствено решение за иницииране на ликвидация.
Невъзможността за вписване на наследниците като съдружници идва от изричното им
нежелание да продължат дейността на дружеството, т.е. те заявяват желание да
получат ликвидационния дял, съответен на правото им на наследяване, който
ликвицационен дял може да се реализира единствено чрез провеждане на процедура
по ликвидация, не и чрез вписването им като съдружници.
Съдът намира производството за допустимо – жалбата е
подадена от легитимираното като заявител лице, което има интерес да обжалва с оглед постановения отказ, в срока по
чл.25 ЗТР, съобразно изискванията за редовност към преписката.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази,
че пред длъжностното лице при СВ, ТР е постъпило заявление обр.Б6 20200911125300 /по електронен път/ от П.К.П. с искане за вписване на
ликвидация по партидата на търговеца „***“ ЕООД в качеството му на ликвидатор. Към заявлението са приложени декрарация то чл.13,
ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, завещание със заверка
„Апостил” на преписа, удостоверение за смърт и наследници на Ф.О.*** със заверка „Апостил” на преписа, решение по чл.157 от ТЗ, удостоверение по
чл.77, ал.1 от ДОПК, спесимен –образец от подписа
на ликвидатора на дружеството и преводно нареждане
за заплатена държавна такса по сметка на регистъра.
С
акт рег.№20200911125300/14.09.2020г. длъжностното лице при ТР е отказало вписване на
заявените обстоятелства.
Изложени са
мотиви, че притежаването на дружествените дялове по наследство
обуславя правото на наследник, който към момента на смъртта на наследодателя
няма качеството на съдружник, да получи равностойността на дяловете по реда на
чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет за съдружник или общото
събрание откаже да го приеме. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 изр.първо
от ТЗ, дружествените дялове в ООД могат да се прехвърлят и наследяват, като
наследяването е наследствено правоотношение по повод смъртта на съдружник в
ООД, при което неговите наследници придобиват имуществени наследствени права,
свързани с притежаваните от наследодателя им дружествени дялове в ООД. При
смърт на съдружник в ООД правата върху неговите дружествени дялове се
наследяват от наследниците му. Предмет на наследяване от наследниците са не
самите дружествени дялове, а имуществените права /вземания/, свързани с
притежаваните от наследодателя дружествени дялове - вземане за част от стойността на имуществото на дружеството, определена въз основа
на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването
на членственото правоотношение поради смърт на съдружника, съгласно чл. 125,
ал. 3 от ТЗ. От гореизложеното се налагат следните изводи: Наследниците на
починалия едноличен собственик на капитала И. Ф.О.П. отказват да продължат
дейността на дружеството, същите не изразяват воля да бъдат съдружници в
дружеството, поради което е недопустимо и незаконосъобразно да определят
ликвидатор на дружеството. За тях възниква единствено правото на ликвидационен
дял, тъй като не са изразили воля да продължат дейността на дружеството, не
притежават и качеството на съдружници. Следователно недопустимо е вписването на
заявения за вписване ликвидатор, тъй като е избран от лица, които не притежават
необходимите и изискуеми от закона провомощия.
Мотивите за отказа не съответстват на
смисъла на чл. 157, ал.1 от ТЗ и не са съобразени със съдебната практика по
приложението на тази правна норма. В практиката си ВКС приема, че при смърт на
едноличния собственик на капитала на еднолично търговско дружество от волята на
наследниците зависи коя от хипотезите на чл.157, ал.1 от ТЗ ще бъде реализирана
и че тази воля е логично да бъде обективирана в протокол, подписан от всички
тях, който да бъде представен пред лицето, извършващо вписване в търговския
регистър /така решение № 82/2009 г. по т.д.№820/2008 г.,
определение №704/2010 г. по т.д.№ 334/2010 г., определение №
302/2018 г. по ч.т.д. № 1280/2018г./ Съответно, правото да подадат
заявление за вписване на прекратяването и на последиците от него принадлежи
именно на наследиците, поради което макар те да не са поели членствените права
в дружеството, в конкретната хипотеза, те са имали правомощия да вземат
решенията относно заявените за вписване обстоятелства и не би следвало да се
откаже вписването им, ако ги бяха заявили сами и чрез упълномощен от тях
адвокат. В случая обаче, те са възложили, видно от протокола, с който
изразяват волята си за прекратяване на дружеството, на П.П., избран за
ликвидатор, да подаде заявление пред Агенция по
вписванията. Избраният ликвидатор, не би могъл да подава
заявление от името на наследниците, които са единствените оправомощени
заявители, при която и да е от двете хипотези на чл.157, ал.1 ТЗ /продължаване
или прекратяване на дейността на дружеството при смърт на неговия едноличен
собственик/. Те са такива по силата на чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.157, ал.1 ТЗ. Ликвидаторът е избран, за да
представлява в бъдеще дружеството, след като бъде вписано прекратяването на
неговата дейност и откриването на самото производство по ликвидация. Той не
може да представлява наследниците в настоящото регистърно производство. Това на
основание чл.15, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ би могъл да стори единствено изрично упълномощен
лично от тях адвокат, който би придобил качеството на заявител. Съответно
декларацията за истинност на заявените обстоятелства по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ би следвало да изхожда от самите наследници, а
в случая е представена такава от П.П..
Поради това отказът следва да бъде
потвърден, въпреки несъвпадане на мотивите на съда с изложените от длъжностното
лице по регистрацията, но за да бъде спазена императивната разпоредба на чл. 24
от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не е налице едно от изисквнията на чл. 21 от същия закон,
а именно: заявлението да изхожда от оправомощено
лице.
ПОТВЪРЖДАВА
отказа на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по
вписванията рег.№20200911125300/14.09.2020г., постановен по
заявление вх.№20200911125300/11.09.2020 г., подадено
от П.К.П. за вписване на промени по
партидата на „***“ ЕООД.
След влизане в сила на акта, препис от същия следва да се изпрати на АВ,
ТР.