Определение по дело №242/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ от А. К. и С. С. К. против ответника ЗК "Л. И. – Г. ГПК, за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди в следствие смъртта на тяхната дъщеря Д. А. К., в размер на по 95 000 лв. за всеки от ищците, която сума представлява разлика между действително претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им Д. К. в размер на по 150 000 лв. и изплатеното им по административен ред от ответника обезщетение в размер на по 55 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищците А. К. и С. С. К. сочат в исковата молба, че на 04.05.2012 г. С. Б. И. от Г., при управление на МПС - лек автомобил марка "Рено Меган Сценик", с рег. № А **** ВТ, на първокласен път 5 /ПП 1-5/ в с.К., оБ.Х., поради нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост причинила смъртта на Д. А. К.. Подсъдимата С. Б. И. била призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.1, в."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК по НОХД № 260/2013 г. по описа на ОС - Х. Автомобилът, който управлявал виновният водач към датата на ПТП имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК "Л. И. - Г.. В резултат на това събитие ищците, които били родители на починалата Д. А. К., претърпели и продължавали да търпят неимуществени вреди - морални страдания, изразяващи се в неутешима скръб и душевна болка от загубата на единствената им дъщеря. Твърдят, че живеели заедно с нея и тя била най-близкия им човек, към който били привързани. Между тях съществувало разбирателство, взаимно уважение и взаимопомощ. Дъщеря им била тяхната опора и смисъл на живота им. Разчитали на подкрепата ѝ в бъдеще, когато остарели, от което били лишени. Тези страдания се засилвали още повече от обстоятелството, че било непоносимо за един родител да погребе детето си, което било жизнено и в млада възраст, предстояло ѝ да бъде абитурентка, да сключи брак, да има деца. В резултат на настъпилото събитие били лишени от тези дългоочаквани мигове, а смъртта на единственото им дете била напълно неочаквана и шокираща за тях. Болката им била неутешима, тези страдания продължавали да изпитват всекидневно и за в бъдеще. Като родители на починалата Денис А. К. претендирали заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.05.2012 г., до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда била задължителна за гражданския съд, който разглеждал последиците от деянието относно извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца. Преди завеждане на настоящите искове, ищците предявили претенцията си в посочения размер пред ответника за доброволно изплащане, за което била заведена щета № 0000-1000-61-13-7202 от 20.05.2013 г. на ЗК "Л. И. - Г.. По тази щета ответникът определил и изплатил по 55 000 лв. на всеки от ищците, които не били съгласни с така определеното обезщетение и при получаването им не били подписвали споразумение с ответника или с виновния водач. Така определеното обезщетение било занижено и не отговаряло на критерия за справедливост, поради което с оглед действително претърпените вреди претендират ответникът да им заплати допълнително по 95 000 лв. на всеки от тях, която сума представлявала разликата между действително претърпените вреди в размер на по 150 000 лв. и изплатеното им по административен ред обезщетение в размер на по 55 000 лв. Претендират и лихва за забава върху тези суми, считано от датата на увреждането - 04.05.2012 г., до окончателно изплащане на сумите. Твърди се също, че определените и изплатени от застрахователя обезщетения били значително занижени, не отговаряли на нормите на справедливостта, на действително претърпените вреди и на установената съдебна практика. По същите претенции в останалите държави от ЕС се присъждали многократно по-големи обезщетения от претендираните. Молят съда да осъди ответника ЗК "Л. И. – Г. да заплати на всеки от ищците сумата от по 95 000 лв., представляваща разлика между действително претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им Денис К. в размер на по 150 000 лв. и изплатеното им по административен ред от ответника обезщетение в размер на по 55 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира се заплащане възнаграждение на упълномощения адвокат на основание чл.38, ал.2, във в. с ал.1, т.2 от ЗА. В допълнителна искова молба се сочи, че ищците не твърдят и оспорват съпричиняване от страна на починалата Д. К., която не била нарушила ЗДвП. Нямало доказателства, че автомобилът бил оборудван с предпазни колани на задните седалки, както и че пътника не използувал предпазен колан и, че било налице знание за посочените обстоятелства. В съдебно заседание, пълномощникът на ищците поддържа исковете по изложените съображения.

Ответникът ЗК "Л. И. – Г. в представени отговори на основание чл.372 и чл. 373 от ГПК оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. По отношение на недопустимостта на исковете се излагат съображения, че ищците били получили обезщетение в размер на по 55 000 лв. за всеки, поради което правото им обезщетение било погасено поради плащане. По отношение на неоснователността на исковете се оспорват всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията. Твърди се, че размерът на претендираните суми бил прекомерен и съдът следвало да определи размера съобразно принципа за справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като вземе предвид всички факти, релевантни за определянето им. Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача С. Б. И. за настъпването на твърдяните неимуществени вреди, като се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. К., изразяващо се в нарушаване разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, а именно в неизползуване на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил в нарушение на вменените ѝ по смисъла на чл.137а от ЗДвП, във вр. с чл.182 от ППЗДвП задължения, с което поведение поставила себе си в риск. Излагат се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат в изключителна степен, тъй като наследодателката на ищците знаела, че С. Б. И. е неправоспособен водач и въпреки това се е качила в лек автомобил, управляван от нея. Оспорва се като неоснователен и акцесорния иск за лихва за забава, както и началния момент на забавата, като се твърди, че не били настъпили предпоставките на чл.224, ал.1 от КЗ. При условията на евентуалност се твърди, че вземането на ищците за обезщетение за причинени вреди било погасено чрез плащане от ответното дружество. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли, като му присъди разноски. В съдебно заседание представя писмена, с която поддържа становището си и претендира заплащане на разноски.

Третото лице помагач С. Б. И., редовно призована, не се явява и не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С присъда № 17/09.05.2013 г., постановена от Хасковския окръжен съд по НОХД № 260 по описа за 2013 г. на същия съд, С. Б. И. от Г. е призната за виновна, в това, че на 04.05.2012 г. на първокласен път 5 /ПП 1-5/ от с.Конуш, оБ.Хасково за Г., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Рено Меган Сценик" , с рег. № А **** ВТ, нарушила правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинила смъртта на Д. А. К., б.ж. на Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б."в" (в редакцията на ДВ бр.75 от 2006 г.), във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.2, ал.2 от НК й е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от писмо изх. № 04-02-94 от 20.06.2012 г. на КФН се установява, че към 14.06.2012 г. по отношение на МПС с ДК № А **** ВТ има данни за активна застраховка "Гражданска отговорност" със застраховател - ЗК "Л. И. с крайна дата на покритие 09.01.2013 г.

По делото са представени като доказателства удостоверение за наследници № 715/25.06.2012 г., изд. от Община Кърджали, препис-извлечение от акт за смърт № 0406 от 05.05.2012 г., изд. от Община Хасково и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0348 от 09.04.1994 г. на Община Кърджали, от които се установява, че Д. А. К. е починала на 04.05.2012 г., като нейни родители и наследници са ищците А. К. и С. С. К..

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. и Д. П. се установява, че след смъртта на единствената им дъщеря ищците са изпитвали душевни болки и страдания. същите са били особено привързани към дъщеря си, която е трябвало да б де абитурентка същата година. Загубата на единственото им дете се отразила изключително неблагоприятно върху целият им начин на живот.

От писменото заключение на вещите лица И. В. Д. и Д. Н. М. по назначената комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, както и от разпита на същите в съдебно заседание, които съдът приема, се установява механизма на извършване на ПТП и причините за настъпването смъртта на Д. К.. Установява се също, че починалата Д. К. непосредствено преди настъпването на ПТП е била на задната дясна седалка. При удара на автомобила в табелата на населеното място тялото на починалата се е движило от задната дясна седалка в направление около 45 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила напред и надясно. Тялото се е повдигнало от седалката и се е завъртяло около колената, излезнало е през рамката стъклото и е провиснало по корем, прегънато в долната част на рамката на стъклото. При излизането си през отвора на стъклото тялото на Д. К., респ. главата й, се е ударила в задната вертикална рамка на стъклото и в горната хоризонтална рамка на това стъкло, като от този удар същата е загубила съзнание. При удара на автомобила в мантинелата с предното дясно колело, тялото на Д. К. се е стремило да продължи движението си напред, като при този удар то е продължавало да виси през отвора на стъклото на задната дясна врата. След завъртането на автомобила тялото на Д. К. е паднало на асфалта от действието на центробежната сила и след това се плъзгало и търкаляло по асфалта. При получените увреждания, описани от вещите лица смъртта е била неизбежна и е настъпила в резултат на несъвместимо с живота грубо нарушаване анатомичната цялост на жизнено важни органи. Вещите лица посочват, че ако Д. К. е била с поставен предпазен колан същият би предотвратил провисването на тялото на починалата през отвора на стъклото на задната дясна врата, ударът в мантинелата и изпадането от автомобила. При ударите по време на ПТП, купето не се е деформирало, предпазният колан би действал ефективно и нараняванията на Д. К. биха били по-леки. За това свидетелстват и леките наранявания, които е получила водача на автомобила - С. Б. И.. По липсата на удар в челното стъкло от страна на водача, може да се направи извод, че водачът на автомобила е била с поставен обезопасителен колан. Вещото лице И.В. Д. посочва в съдебно заседание, че лекият автомобил е с фабрично монтирани предпазни колани и след като е минал ГТП би следвало да има такива предпазни колани и на втория ред седалки.

При тези данни, съдът намира, че предявените от А. К. и С. С. К. против ответника ЗК "Л. И. – Г. ГПК искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание 226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД са основателни, но завишени по размер. Безспорно е, че в следствие на виновното и противоправно поведение на третото лице С. Б. И. по непредпазливост е причинена смъртта на Д. А. К., която е единствена дъщеря на ищците. В тази връзка влязлата в сила присъда № 17/09.05.2013 г., постановена от Хасковския окръжен съд по НОХД № 260 по описа за 2013 г. на същия съд, с която С. Б. И. от Г. е призната за виновна, в това, че на 04.05.2012 г. на първокласен път 5 /ПП 1-5/ от с.К., оБ.Х. за Г., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Рено Меган Сценик" , с рег. № А **** ВТ, нарушила правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинила смъртта на Д. А. К., б.ж. на Г., е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на деца. Налице е причинна връзка между поведението на третото лице С. Б. И. и причинената смърт на Д. К.. Установява се от данните по делото, че лекият автомобил, с който е причинено ПТП е имал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗК "Л. И. – Г.. Това застрахователно правоотношение поражда възможността увреденият да търси обезщетение пряко от застрахователя, каквато е разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по прекия иск за обезщетение на увредените лица. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за овъзмездяване на ищците А. К. и С. С. К. са необходими и достатъчни по 150 000 лв. за всеки от тях, предвид обстоятелството, че се касае за загубата на тяхната единствена дъщеря, която е починала на 18 години, преди абитурентския си бал. Също така съдът съобрази обстоятелството, че ищците са били особено привъзрани към своята дъщеря и нейната загуба е причинила дълбоки душевни болки и страдания, които изпитват и към настоящия момент. Разстроен е бил целият им начин на живот. Смъртта на дъщеря им е настъпила внезапно и неочаквано за родителите и това още повече е допринесло за усилване на душевните болки и страдания. Ищците са лишени от обичта и грижите на единствената си дъщеря, което също храктеризира претърпените болки и страдания от двамата ищци като изключителни. Ето защо така определеният размер на обезщетението от по 150 000 лв. справедливо би възмездил прет·рпените неимуществени вреди.

Така определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди следва да бъде намалено до 100 000 лв. за всеки от ищците, предвид обстоятелството, че по делото са налице данни за съпричиняване от страна на починалата Д. К.. Така, установява се, че водачът на автомобила - С. Б. И., не е била правоспособен водач, което обстоятелство е било известно на Д. К., тъй като същите са били приятелки и са излизали заедно. На следващо място, установява се от данните по делото, че в момента на ПТП починалата е седяла на задната дясна седалка на автомобила, като не е била с поставен предпазен колан. Това се установява най-напред от заключението на вещите лица И. В. Д. и Д. Н. М., които посочват, че ако Д. К. е била с поставен предпазен колан същият би предотвратил провисването на тялото на починалата през отвора на стъклото на задната дясна врата, ударът в мантинелата и изпадането от автомобила; при ударите по време на ПТП, купето не се е деформирало, предпазният колан би действал ефективно и нараняванията на Д. К. биха били по-леки; за това свидетелстват и леките наранявания, които е получила водача на автомобила - С. Б. И.; по липсата на удар в челното стъкло от страна на водача, може да се направи извод, че водачът на автомобила е била с поставен обезопасителен колан. Вещото лице И.В. Д. посочва в съдебно заседание, че лекият автомобил е с фабрично монтирани предпазни колани и след като е минал ГТП би следвало да има такива предпазни колани и на втория ред седалки.

На следващо място този извод се подкрепя и от писмените доказателства по делото. Така, видно от протокол за периодичен преглед на техническата изправност на ППС № ********* с дата 20.06.2011 г., лекият автомобил марка "Рено Меган Сценик", с рег. № А **** ВТ, е преминал технически преглед на 20.06.2011 г. в 16.40 часа, като в протокола е отразено, че автомобилът има изправни обезопасителни колани (л.133 от ДП № 327/2012 г. по описа на РУП - Хасково, приложено към НОХД № 260/2013 г. по описа на ОС - Хасково).

Предвид обстоятелството, че на ищците са били изплатени предварително по 55 000 лв., то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати разликата от по 45 000 лв. за всеки от ищците, която сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. В останалите им части и за разликата от 45 000 лв. до 95 000 лв. исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото в полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1530 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 3 600 лв.

Ето защо и на основание чл.226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, окръжният съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА "З. К. Л. И. – Г., район “Л.”, Б.Ч. В. № *., ЕИК * да заплати на А. К., гражданин на Р. Т., роден на **.**.**** г., с разрешение за пребиваване № *, изд. на 16.08.2010 г., с ЕГН *, с адрес Г., ж.к."В.-*" *, вх."*", .*, А., сумата в размер на 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в следствие смъртта на неговата дъщеря Д. А. К., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.05.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата му част и за разликата от 45 000 лв. до пълния му предявен размер от 95 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "З. К. Л. И. – Г., район “Л.”, Б.Ч. В. № *., ЕИК * да заплати на С. С. К., с постоянен адрес Г., ж.к."В.-*" *, вх."*", .*, А., с ЕГН *, сумата в размер на 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в следствие смъртта на нейната дъщеря Д. А. К., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.05.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата му част и за разликата от 45 000 лв. до пълния му предявен размер от 95 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "З. К. Л. И. – Г., район “Л.”, Б.Ч. В. № *., ЕИК * да заплати на А. Д. Г. А. АК – Х., У.Д.” № *, .* сумата в размер на 1530 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА "З. К. Л. И. – Г., район “Л.”, Б.Ч. В. № *., ЕИК * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважените размери на предявените искове в размер на 3600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: