№ 114
гр. Варна, 26.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения СТ. СТ. П. срещу протоколно
определение №375 от 11.05.2022г. по ЧНД №302 по описа за 2022г. на
Окръжен съд Варна, с което му е отказано условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 20г. по НОХД№324/2011г. на Окръжен съд
гр.Варна. Излагат се съображения за наличие на доказателства за
основателността на направеното искане. Моли се постановеното определение
да бъде отменено, като съдът допусне условно предсрочно освобождаване.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение №375 от 11.05.2022г. по ЧНД №302 по
описа за 2022г. на Окръжен съд Варна е постановен отказ за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20г. по
НОХД№324/2011г. на Окръжен съд гр.Варна по отношение на СТ. СТ. П..
1
Лишеният от свобода е постъпил в Затвора Варна на 25.07.2011г. и
поставен на „строг“ режим. Към 19.05.2022г. е изтърпял 12г.9мес.17дни, от
които : фактически 10г.5мес.24дни, от арест-11мес.26дни и от работа-
12г.9мес.17дни. Неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на
7г.2мес.13дни.
Едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“ е осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора
от наложеното наказание.В конкретния случай тази законова предпоставка по
чл.70,ал.1 от НК е налице.Осъденият е изтърпял към датата на постановяване
на обжалвания акт повече от една втора от наложеното му наказание.
Първоначалната оценка на риска на осъденото лице от рецидив е
показала средно ниво-54точки. Като зони на дефицит са отчетени настоящото
правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението,
начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Резултатът от вреди е
определен като висок във всички аспекти. При последващ втори профил на
оценката на риск от 05.12.2019г., същият е определен като среден с
повишение от 5 пункта-59т., отчетено в разделите: отношение към
правонарушението и умения за мислене. Риска от вреди е определен на
средно ниво. На 04.01.2022г. рика от рецидив е отчетен като среден с
понижение в зоните на дефицит- отношение към правонарушението и умения
за мислене. Режима на изтърпяване на наказанието не е променян.
Видно от затворническото досие на П., същия е наказван 10пъти, като
наказанията с изключение на едно са заличени. Награждаван е многократно.
По молба на осъдения е изведен за полагане на доброволен труд със Заповед
№458/21г., като на 02.07.2021г. е назначен като „работник кухня“ към
домакинския щат на ЗО„Разделна“, която работа извършва и към настоящия
момент.
С осъденият се провеждат индивидуално-корекционни тематични
срещи, които целят изграждане на стабилна мотивация за законосъобразен
начин на живот, за развиване на способностите за адекватен избор на
алтернативи на поведение в средата и корекция в ценностната система.
Осъденият е участвал в програми за обществено въздействие.
От изготвеното становище на инсп.М.М. е видно, че лишеният от
2
свобода се стреми да спазва правилата за поведение и дисциплина. В същото
време нагласите му се колебаят между социално-приемливи и обществено-
полезни до социална незрялост, лабилен самоконтрол и липса на стабилла
мотивация за преодоляване на отчетените дефиците за реализация в средата.
Това сочи на бъдещ риск от подобно поведение и опасения във връзка с
престоя в МЛС и обществото. Според затворническата администрация на
този етап липсва пълна и осъзната готовност за продължително следване на
приемливи форми на поведение, ограничаване от вредно влияние и
самостоятелно преодоляване на криминогенните нужди.
Тъй като становището на Началника на Затвора Варна и докладите на
служители на администрацията, макар да са резултат от лични впечатления,
не следва да бъдат поставяни в основата на доказателствените изводи,
настоящият състав извърши цялостна оценка на всички доказателсвени
източници, даващи възможност за проследяване на хода и резултатите от
поправителната и възпитателна дейност спрямо осъдения.
Отчитайки положителните промени, настъпили в мисленето и
мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот, настоящия състав
провери наличието на доказателства за тяхната трайност и осъзнатост. На
първо място съдът съобрази, че оценката на риска от рецидив за период от
2011г. до настоящия момент е претърпял минимална промяна в посока
нейното намаляване от 5точки като към момента отново се определя като
среден. Видно от данните в досието, корекция е настъпила в някои от зоните
с дефицит, а други- като умения за мислене- корекцията продължава. Това се
извежда от приложеното препланиране на присъдата, в което се поставят
задачи и цели за корекция по отношение на този дефицит и през настоящата
2022г.. Индивидуалният план за изпълнение на присъдата се подготвя и
променя в зависимост от резултатите при оценка на риска от рецидив и вреди
и по съществото си е насочен към корекция на факторите,формиращи риска и
обработване на лични дефицити, с цел ограничаване на вероятностите от
престъпно повторение и причиняване на значителни вреди. Същото не
свидетелства за „безупречност“, за каквото твърди осъдения. Това поведение
на лишения от свобода, заедно със запазените средни стойност на риск от
рецидив и вреди спрямо обществото, не свидетелстват за отстраняване на
престъпното мислене, нито пък за доказателства в насока трайност на
„превъзпитание“. От значение за постигане на целите на наказанието са и
3
изводите за липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Действително, инструмента по чл.154,ал.2,т.1 от ЗИНЗС няма
самостоятелно доказателствено значение, съобразно предписанието на
чл.439а от НПК. Оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС е по-широко
понятие, което включва оценката от риска от рецидив и вреди, планирането и
препланирането на присъдата, както и прогноза за
ресоциализацията.Оценката на риска от рецидив изпълнява диагностична
роля по отношение на инструмента по чл.155 от ЗИНЗС и подпомага
планиране на третирането на лишения от свобода.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а целите на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване.За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Настоящият съдебен състав се солидализира с изводите направени от
първоинстанционния съд за липса на доказателства за трайни и осъзнати
положителни промени в насока поправяне и превъзпитание. Видно от
писмените доказателства, спрямо лицето продължава корекционната дейност
и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на диагностицираните
дефицити. Анализът на приложените доказателства дава основания на
въззивната инстанция да заключи, че спазването на правилата на вътрешния
ред и недопускането на нарушения и агресивно поведение, са единствено
индиция за съзнателно и активно положително отношение на осъденото лице
към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплината в
пенитенциарното заведение, което несъмнено е негово задължение през
периода на изтърпяване на наказанието и само по себе си не е основание за
допускане на УПО. Не без значение е обстоятелството, че последното
нарушение на осъдения за което му е наложеното наказание е от 2021г.
Действително са налице и мерки за поощрение, които следва да бъдат
отнесени към прогресивната система при изпълнение на наказанието. Същите
обаче следва да бъдат ценени също във връзка с всички данни за поведението
му. Следва да се прецени, дали даденото поощрение е израз на съзнателно
4
спазване на режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на
осъзната потребност от участие в ресоциализиращите програми. Позитивното
и безконфликтно поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се
счита за единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедите, с които е определено
поощрение, същите обезпечават единствено вътрешния ред в пеналното
заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат дейности, които
изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и
превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни
дейности.Само последните мотивират осъдения да мине успешно през
етапите на прогресивната система при изпълнението на наказанието.За такива
няма данни в досието на осъдения.
Правилният подход при преценка наличието на втората предпоставка на
чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система,която предлага замяна на
режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на
осъденото лице. Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични
с тези, които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в
по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния
процес. Видно от материалите по делото-режима на изпълнение на присъдата
е "строг" и НЕ Е ПРОМЕНЯН. Именно преминаването през отделните етапи
свидетелства за съзнателна промяна в личността и активна самокорекция,
чийто финал е постигане на УПО. Реализирнето на специалната цел на
наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим
за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на
открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже
трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и
успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в
поведението и мисленето на осъденото лице, т.е. целите на специалната
превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от въззивната
инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил процесът на
превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието. Ресурсите на
пенитенциарната система далеч не са изчерпени и не е реализиран принципът
на прогресивната система при изпълнение на наказанието. Възпитателната
работа следва да продължи до постигане разписаните цели по плана на
5
присъдата, осмисляне и изграждане на приемливи модели на поведение и
формиране на устойчива мотивация за законосъобразен начин на живот.
За да са налице положителните процесуални предпоставки за
предсрочно освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва
да бъде несъмнен. Категоричен трябва да бъде и извода за успешна
реинтеграция в обществото, както и липсата на заплахи по отношение на
членовете му. С оглед анализа на рисковите фактори, такива изводи не могат
да бъдат формирани. Видно от изготвената експертна оценка за актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения нивото на социална
адаптация е много ниско и съществуващите адаптивни умения не са
достатъчни за да се гарантира успешна реинтеграция в обществото и
намаляване на риска от рецидивни прояви, имайки предвид средата, в която
осъдения гравитира.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК.
Изхождайки от спецификата на извършеното престъпление и данните по
делото съдът прави извод, че дефицита в начина на мислене в т.ч.
самоконтрол и адаптивни умения е налице и към настоящия момент, което
налага корекционната работа с осъдения да продължи в посока овладяването
им.
За да се постигне съществена промяна в нагласите на лишения от
свобода за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на мотивацията
му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими по-голяма
продължителност и интензивност на корекционните дейности. Макар и да е
започнал у осъдения процес на положителна промяна, същата не е постигната
в степен, достатъчна да се приеме, че той се е поправил. Липсата на значими
позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента изискват
продължаване на поправителното въздействие спрямо П. в условията на
контролираната среда на пенитенциарно заведение, до изчерпване на
ресурсите на пенитенциарната система. По тези съображения въззивната
инстанция счете, че не са налице категорични доказателства за поправянето
на осъдения.
Водим от горното съдът,
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение №375 от
11.05.2022г. по ЧНД №302 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, с което
е отказано на СТ. СТ. П. условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 20г. по НОХД№324/2011г. на Окръжен съд гр.Варна, като
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7