№ 322
гр. гр. Червен бряг, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20234440101247 по описа за 2023 година
Производство по чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ) и по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н. Г. Н., от гр. *** ул. „*** I“ № 40
срещу мълчалив отказ на кмета на *** по искане рег. № 44-Н-54/24.02.2022 г.
за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с
№№ 1***1, 1***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** и срещу
изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 44-Н-94 от 24.03.2022 г. на кмета
на ***.
Жалбоподателят твърди, че за стопанската 2021/2022 г. е заявил
процесните имоти в декларацията си по чл. 69 от Правилника за прилагане на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) като
„затревени ниви“ – код 1150 и е декларирал, че не желае същите или части от
тях да се включват в масиви за ползване. Тези действия той е предприел,
отчитайки многократното унищожаване през годините на реколтата му в
посочените земеделски имоти, за което е сезирал правоохранителните органи,
както и предвид многократно водените дела по чл. 34 от ЗСПЗЗ. ( гр. дело №
323 / 2012 г., гр. дело № 918 / 2012 г., гр. дело № 383 / 2013 г. и др. всички по
описа на Районен съд – Червен бряг). Развива доводи за незаконосъобразност
на оспорените актове по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Позовава се на
допуснати от административния орган нарушения на принципа на служебното
начало – чл. 9 АПК, на неизпълнение на вменените му задължения по чл. 35 и
чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за
случая, на неточно прилагане на чл. 34 ЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата – кметът на ***, чрез адвокат Т. В.-***
изразява становище за неоснователност на същата. Възразява, че не са налице
1
кумулативно предвидените основания по чл. 34 от ЗСПЗЗ за издаване на
позитивен административен акт, поради което формираният мълчалив отказ и
издаденият изричен отказ са законосъобразни. Отчита, че макар и да не е
спазена разпоредбата на чл. 57, ал.8 АПК не се касае за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дори и
същото да не е било допуснато административният орган не би стигнал до
изводи и резултати, различни от оспорените актове. Отбелязва, че от
направените проверки и изискани данни не е установено неправомерно
ползване на процесните земеделски имоти от физически или юридически
лица. Пледира, че не са налице основанията за незаконосъобразност по чл. 146
АПК досежно всеки един от оспорените актове.
Посочва, че законодателят не е възложил на кмета на Общината в
производството по чл. 34 ЗСПЗЗ функции по разследване на евентуално
извършено административно нарушение, освен вмененото му задължение да
изиска информация от съответните служби. Игнорирайки възможния път на
исковата защита на накърнените права и избирайки защитата им по
предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ административен ред, жалбоподателят не е
отчел, че този ред не му гарантира защита в пълен обем. За кмета на
Общината не е налице задължението, нито правомощието да установява
извършителя на нарушението.
Отчитайки извършената продажба на процесните земи в хода на
процеса, кметът на *** прави възражение за недопустимост на съдебното
производство поради отпаднал правен интерес – основание за прекратяването
му по чл. 159, т.4 АПК.
Контролиращата страна – Районна прокуратура Плевен не
изпраща представител и не дава заключение.
Съдът, след като съобрази становищата, исканията и доводите на
страните със събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на оспорените административни актове на основание чл.
168 АПК, приема за установено следното:
По делото е установено, че до кмета на *** е подадено искане рег.
№ 44-Н-54/24.02.2022 г. от Н. Г. Н., с което се твърдят обстоятелства за
неправомерно ползване на имоти № 1***1, 1***, *** и *** в землището на с.
***, *** и се иска издаване на заповед по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ.
По жалбата на Н. Н. срещу мълчалив отказ на кмета на *** да
издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ е било образувано гр. дело № 299
/ 2022 г. по описа на Районен съд - Червен бряг. С определение №
240/04.05.2022 г. е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. против мълчалив
отказ на кмета на *** по искане вх. № 44-54/24.02.2022 г. за издаване на
заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ и производството по делото е било прекратено.
При инстанционния контрол, с определение № 1450/11.07.2022 г.
по ч.к.а.д. № 540/2022 г. Административен съд –Плевен е отменил
прекратителното определение и е върнал делото на Районен съд – Червен бряг
за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да
отмени определението касационната инстанция е приела, че правото на
оспорване на мълчалив отказ е упражнено в законовия срок и жалбата на Н. е
2
допустима, като в хода на съдебното производство е постановен и изричен
отказ, обективиран в писмо изх. № 44-Н-94/24.03.2022 г. на Кмета на ***, с
който е отказано изземването на процесните поземлени имоти, по който
изричен отказ, в изпълнение на разпоредбата на чл.172, ал.3 АПК, съдът
дължи произнасяне, ведно с произнасянето по законосъобразността на
мълчаливия отказ.
С решение № 399 / 16.12.2022 г., по гр. дело № 299/2022 г. Районен
съд Червен бряг е отменил мълчалив отказ на кмета на *** да се произнесе по
искане вх. № 44-Н-54 от 24.02.2022 г., подадено от Н. Г. Н., за издаване на
заповед по реда на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ в частта, в която не е издаден акт за
имоти № ***, ***, ***, ***, *** и ***, намиращи се в землището на с. ***, и е
върнал преписката на административния орган за произнасяне по направеното
искане.
При последвалия инстанционен контрол, с решение № 154 /
21.03.2023 г. по к.а.д. № 33/ 2023 г. Административен съд - Плевен е обезсилил
решение № 399 / 16.12.2022 г., по гр. дело № 299/2022 г. на Районен съд
Червен бряг и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда при
съобразяване на дадените указания, че страна в първоинстанционното
производство следва да бъде кметът на ***, а не конституираната до него
момент ***.
След връщане на делото за ново разглеждане е образувано гр. дело
№ 367/ 2023 г., по което с решение № 175 / 04.06.2023 г. Районен съд Червен
бряг е отменил мълчалив отказ на кмета на *** по искане вх. № 44-Н-54 от
24.02.2022 г., подадено от Н. Г. Н. за издаване на заповед по чл.34, ал.1
ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с № ***, ***, ***, ***, *** и ***,
находящи се в землището на с. ***, *** от лицата, ползващи ги без правно
основание и е върнал преписката на административния орган за произнасяне
по искането, подадено от жалбоподателя съобразно дадените указания, като е
определил едномесечен срок за това, считано от влизане в сила на решението.
С решение № 468 от 19.10.2023 г. по к.а.д. № 647 / 2023 г.
Административен съд – Плевен е отменил повторно постановеното
първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав, приемайки че същото е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила поради непроизнасяне по изричния отказ и
неизпълнение на част от задължителните указания на касационната инстанция
при обезсилването на първото първоинстанционно решение.
Административният съд е отбелязал, че липсата на произнасяне по изричния
отказ препятства касационната инстанция да постанови съдебен акт по
съществото на спора, доколкото пред нея при това положение за първи път би
се обсъждала законосъобразността на изричния отказ и по този начин Н. Н. би
бил лишен от една инстанция. Посочил е, че районният съд дължи
произнасяне както по мълчаливия, така и по изричния отказ и жалбата на Н.
следва да се счита подадена и срещу последвалия изричен отказ. Дал е
указания, че районният съд следва да съобрази и факта, че към датата на
издаване на последния жалбоподателят Н. Н. е бил собственик на процесните
земеделски имоти.
Указанията бяха материализирани от първоинстанционния съд в
разпореждане № 683 / 12.09.2024 г. по адм. дело № 1247 / 2023 г., насрочвайки
3
последното в открито съдебно заседание и разпределяйки доказателствената
тежест между страните.
Относимите факти са установени при разглеждането на спора и
приобщените доказателства във връзка с оспорването срещу мълчаливия
отказ, но съдът прие същите и във връзка с изричния такъв.
По делото е установено, че до кмета на *** е подадено искане по
чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ рег. № 44-Н-54/24.02.2022 г. от Н. Н., с което се твърди
неправомерно ползване на имоти № 1***1, 1***, *** и *** в землището на с.
***, *** и се претендира издаване на заповед за възстановяване на ползването
им на техния собственик.
На 08.03.2022 г. от ДФ "Земеделие" е поискано предоставяне на
информация дали посочените от Н. имоти са заявявани за подпомагане от
трети лица и ако са били заявени, кои са тези лица, за стопанската 2021-2022 г.
На 08.03.2022 г. от Служба по геодезия картография и кадастър
(СГКК) - Плевен е поискана информация дали в кадастрално-информативната
система на Агенцията по геодезия картография и кадастър (АГКК) са отразени
носители на други вещни права върху четирите имота, собственост на Н. Н.,
както и данни за неправомерно ползване на тези поземлени имоти.
На 08.03.2022 г. от Общинска служба "Земеделие" –Червен бряг е
поискана информация дали четирите имота са очертани от трети лица и дали
са заявени за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ за
стопанската 2021-2022 г.; кой ползвател (арендатор) собственик за стопанската
2021-2022 г. обработва имотите, имащи общи граници с процесните имоти и
подавани ли са декларации по чл. 69, ал.1 от ППЗСПЗЗ от лицето Н. Н. за
стопанската 2021-2022 г.
От ДФ "Земеделие" са отговорили с писмо рег. № 43-00-8-/1 от
17.03.2022 г., с което са уведомили общинската администрация, че
информацията от регистъра на имотите от картата на възстановената
собственост или от кадастралната карта, които попадат в рамките на очертани
по реда на чл. 7 земеделски парцели се съхранява на интернет страницата на
ДФЗ-РА в продължение на 5 години и информацията се генерира като
официална страница в СЕУ. За четирите имота е направена справка в
регистъра, според която няма данни за пресичане с декларирани парцели.
От СГКК-Плевен са отговорили с писмо рег. № 11-00-
93/16.03.2022 г., с което административният орган е бил уведомен, че
информация за ползването на земеделските земи не може да бъде
предоставена, тъй като данни за това не се събират и обработват от СГКК.
Посочено е още в писмото, че информацията за вещни права на лица върху
отделни имоти се предоставя от самите заинтересовани лица, поради което не
може да се счита за достатъчно актуална. Предоставена е извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имоти за процесните четири имоти.
От ОбСЗ-Червен бряг до кмета на *** е постъпило писмо рег. №
42-00-118/1 от 21.03.2022 г., с което са удостоверили, че за стопанската 2021-
2022 г. за посочените имоти са подадени декларации по чл.69, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, в които Н. Н. е посочил, че не желае имотите му да бъдат включени
в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Посочено е, че дали същите се
ползват неправомерно от трети лица може да се установи само след проверка
4
на място. Отбелязано е още, че имотите, имащи общи граници с имот 1***1 са
разпределени в масив за ползване на "***" ООД; имотите, имащи обща
граница с имот *** са разпределени в масив за ползване на "***" ООД;
имотите, имащи обща граница с имот *** са разпределени в масив за ползване
на ЕТ "***" и имотите, имащи обща граница с имот *** са разпределени в
масив за ползване на "***" ООД.
На 22.03.2022 г. до "***" ООД, "***" ООД и ЕТ "***" са изпратени
писма от кмета на ***, с които се иска информация дали са извършвани
някакви действия (обработка, засяване и др.) в поземлените имоти, граничещи
с процесните през стопанската 2021-2022 г.
На 23.03.2022 г. в общината са получени писма от трите
дружества, в които се отрича извършването на каквито и да било действия в
четирите имота, собственост на Н. Н..
Въз основа на тези доказателства, събрани в административното
производство, кметът на *** е издал с писмо изх. № 44-Н-94/24.03.2022 г. -
изричен отказ по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ за издаване на заповед за принудително
изземване на поземлени имоти с идентификатори ***; ***; 1***1 и *** по
КККР на с. ***, ***.
В административното производство жалбоподателят е
легитимирал правото си на собственост с нотариален акт № 102, том III, рег.
№ 4754, нотариално дело № 702/2008 г. на нотариус рег. № 022 на
Нотариалната камара.
Съгласно чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право
на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по
местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно
основание и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите
им, на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът
служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури
и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите,
съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Следователно, за
да бъде издадена такава заповед е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: искане до компетентния административен
орган от собственик или ползвател на имот, възстановен по реда на
ЗСПЗЗ (Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г., по тълкувателно дело №
3 / 2011 г. на Върховния административен съд на Република България – Общо
събрание на колегиите), ползване на този имот от трето лице и това ползване
да е без правно основание.
Създаденият в чл. 34 от ЗСПЗЗ особен облекчен ред за защита на
правото на собственост се основава на чл.21 от Конституцията на Република
България, че земята е основно национално богатство, което се ползва от
особената закрила на държавата и обществото, като обработваемата земя се
използва само за земеделски цели и промяна на нейното предназначение се
допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред,
определени със закон.
Предвидения облекчен ред за защита правото на собственост е в
5
съответствие с чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, с
който е прогласен принципът за неприкосновеност на правото на частна
собственост, както и че то се гарантира от закона. Това означава, че и в
способите за защита на правото на собственост законът следва да гарантира
равни права на всички правни субекти, а да не създава облекчени правила за
защита според способа за придобиване на правото на собственост.
В контекста на горното, възраженията на ответника, че
игнорирайки възможния път на исковата защита на накърнените права и
избирайки защитата им по предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ административен
ред, жалбоподателят не е отчел, че този ред не му гарантира защита в пълен
обем, са неоснователни. При твърдяното нарушение на правото на
собственост за кмета на Общината е налице задължението и правомощието да
установи извършителя на нарушението, което той не е направил.
Неоснователни са доводите на административния орган, че
неговите правомощия се свеждат само до установяване на неправомерното
ползване и способите за това се изчерпват с изискване и преценка на
информация от три държавни институции (Общинска служба по земеделие,
гр. Червен бряг; Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и
Служба по геодезия, картография и кадастър - Плевен), като изброяването им
не е кумулативно, а алтернативно. Подобна теза не намира подкрепа в
нормативните източници, относими към спора. Това би означавало
въпросните три служби да водят регистър и на лицата, ползващи незаконно
или без основание земеделски имоти, което е правно неиздържано и подобна
нормативна уредба липсва.
Неточна е квалификацията на кмета на *** досежно пропуска му
да уведоми страната за наличие на хипотезата на чл. 57, ал.8 АПК при
издаване на процесните актове. Изразената теза, че не се касае за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дори и
същото да не е било допуснато административният орган не би стигнал до
изводи и резултати, различни от оспорените актове е неправилна. Езиковото
тълкуване на разпоредбата показва, че използваният израз незабавно цели да
подчертае неотложността и необходимостта от бързина в действията на
органа, чрез които единствено би могло да се гарантира законосъобразното
развитие на производството. Наред с това, следва да се отбележи, че както
правната доктрина, така и съдебната практика квалифицират като съществени
нарушения на административнопроизводствените правила не само тези, които
са повлияли на правните изводи на административния орган, но и които биха
могли да повлияят и не изключват възможността от различен резултат.
Направеното от административния орган възражение за отпаднал
правен интерес от оспорването (чл.159, т.4 АПК) поради продажба от
жалбоподателя на процесните имоти в хода на висящия процес е
неоснователно.
Действително Н. Г. Н. е продал земеделските имоти с №№ 1***1,
1***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** с нотариален акт №
138, том II, рег. № 3905, дело № 310 / 2022 г. на нотариус рег. № 768 в
регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 139, том II, рег. №
3906, дело № 311 / 2022 г. на нотариус рег. № 768 в регистъра на Нотариалната
камара. Посочените сделки обаче не рефлектират върху абсолютната
6
положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно
оспорване правен интерес, а имат значение за процесуалната легитимация на
жалбоподателя. Налице е процесуална субституция при условията на
субсидиарно прилагане на чл. 226 ГПК във връзка с чл.144 АПК, съгласно
който ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено
върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. В случая
Н. Г. Н. има качеството на първоначална страна, поради което за него не е
отпаднал правния интерес от оспорване. Следователно не е налице
посоченото от ответника по жалбата основание за прекратяване на съдебното
производство.(В този смисъл виж Решение № 12984 / 03.11.2010 г. по адм.
дело № 9691 / 2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав;
Определение № 6930 / 11.07.2022 г. по адм. дело № 3359 / 2022 г. на
Върховния административен съд, петчленен състав; Определение № 5645 /
11.05.2021 г. по адм. дело № 4095 / 2021 г. на Върховния административен съд,
трето отделение; Определение № 13613 / 18.10.2013 г. по адм. дело № 9566 /
2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав; Определение №
12651 / 28.10.2009 г. по адм. дело № 10708 / 2009 г. на Върховния
административен съд, петчленен състав).
Досежно наличието на процесуалната предпоставка правен
интерес следва да бъдат съобразени и задължителните указания, дадени с
касационните решения по спора, които отчитайки транслативния ефект на
вещни права на посочените сделки, касаещи процесните имоти са в насока, че
първоинстанционният съд следва да прецени наличието на правен интерес
към момента на издаване на акта, респ. момента на подаване на жалбата. (В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 / 16.04.2013 г. по тълкувателно
дело № 1 / 2012 г. на Върховния административен съд на Република България
– ОСС от I и II колегия на ВАС, макар и касаещо само хипотеза на
нищожност).
Аргументи в подкрепа на тезата за наличие на правен интерес
могат да се търсят не само в наличното засягане на права свободи и законни
интереси (както и тяхното застрашаване) за конкретния темпорален период на
действие на оспорените актове, но и предвид възможността за предявяване на
иск за обезщетение по чл. 203 АПК при евентуално успешно проведен
съдебен процес във връзка с предприетото оспорване.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е
специален закон, но доколкото в него няма разпоредби относно процедурата
по провеждане на административното производство и издаването на
административни актове, са приложими нормите на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая, кметът на *** не е
предприел следващите се по АПК административнопроизводствени действия
по изясняване на релевантните за производството факти в периода на
формиране на мълчаливия отказ, а след това извършените от него такива се
характеризират с липса на задълбоченост, всеобхватност и истинност.
Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени.
Административният орган не е проявил дължимата инициатива
7
дали лицата, обработвали съседните на имотите на жалбоподателя масиви са
навлезли в неговите земи, което би могло да се установи единствено с
помощта на щателно замерване на процесните имоти чрез специалист по
геодезия, картография и кадастър. Нормата от чл. 36 АПК доразвива
заложения в чл.9 АПК принцип на служебното начало и разписва ясно
задълженията на административния орган при упражняване на законовите му
правомощия по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, които в случая не са били реализирани в
пълнота, което е довело и до неточно прилагане на материалния закон.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Червен бряг счита, че оспорените откази (мълчалив и изричен) са издадени
при условията на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неточно прилагане на
материалноправните разпоредби - основания за отмяната им като
незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т.3 и т.4 АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК вр. с чл.
226, ал.3 АПК и чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата съдът намира, че
заявените от жалбоподателя разноски са дължими в пълния им направен
размер и следва да бъдат поставени в тежест на ответника. Високата
фактическа и правна сложност на спора обосновават неоснователност на
искането за редуцирането им.
Диференцирани по съдебни производства във връзка с развитието
на спора пред отделните инстанции, настоящият състав на Районен съд
Червен бряг установи следните сторени и дължими на жалбоподателя
разноски: 1.По гр. дело № 299 / 2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг
сумата от 10,00 лева ДТ; 2.По адм. дело № 540 / 2022 г. по описа на
Административен съд – Плевен сумата от 15,00 лева ДТ и 300,00 лева,
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 22 от
05.07.2022 г.; 3.По адм. дело № 33 / 2023 г. по описа на Административен съд –
Плевен сумата от 1000,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 09.01.2023 г. 4.По гр. дело № 367 / 2023 г. по
описа на Районен съд – Червен бряг сумата от 1000,00 лева, адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №6 от 03.05.2023
г.; 5.По адм. дело № 647 / 2023 г. по описа на Административен съд – Плевен
сумата от 1000,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 21.09.2023 г.
Съобразявайки горното, съдът намира, че общият размер на
сторените разноски възлиза на сумата от 3310,00 лева.
По настоящото административно дело № 1247 / 2023 г. по описа на
Районен съд Червен бряг жалбоподателят Н. Г. Н. е представляван от адвокат
И. А. по реда на чл.38 вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата, поради което
съдът определя разноски за процесуалното му представителство по чл.8, ал.3
от Наредба №1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1000,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Районен съд –
Червен бряг
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ по жалба на Н. Г. Н., от гр. *** ЕГН:**********
мълчалив отказ на кмета на *** по искане рег. № 44-Н-54/24.02.2022 г. за
издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с
№№ 1***1, 1***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** и
изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 44-Н-94 от 24.03.2022 г. на кмета
на ***.
ОСЪЖДА *** да заплати на Н. Г. Н., от гр. *** ЕГН:**********
сумата от 3310,00 лева (три хиляди триста и десет лева), представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА *** да заплати на адвокат И. А. А., с ЕГН: **********,
от АК-Плевен сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –
Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
9