РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 18.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на деветнадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3619 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Т.Ф.Ф. против ЗК „О.– К.Б.“ КЧТ, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът твърди, че на 28.04.2015 г. в
гр. С., на кръстовището на бул. Тракия и ул. Добруджа при пътен инцидент са
загинали двете му дъщери В. Т.Ф.и Я.Т.Ф., които пътували на задната седалка в
лек автомобил Ауди А4 с рег. № *******, управляван от А.Г.Т.. Твърди, че било
образувано НОХД № 2175/2015 г. по описа на ОС – Пловдив, като виновният водач А.Г.Т.
е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. Поддържа, че
едновременната смърт на двете му дъщери е неописуем и съкрушителен удар, че
преживява изключително тежко загубата им. Твърди, че в резултат на преживения
шок се влошило и здравословното му състояние. В началото на 2015 г. бил
диагностициран с неинсулинозависим захарен диабет, имал проблеми, свързани със
затлъстяване и хипертония. След трагедията нивата на кръвна захар се повишили,
започнал да изпитва болки и изтръпвания на крайниците, главозамайване, задух,
гадене. Твърди, че отговорността на возача на лек автомобил Ауди А4 с рег. № РВ
***** е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
2811500576779. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 240 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на смъртта на дъщерята на ищеца В. Т.Ф.и сумата от 240 000 лева –
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Я.Т.Ф., претендира, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Поддържа, че пострадалите са пътували без предпазен колан. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца увреждания на
здравето и настъпилото ПТП. Оспорва размера на претенцията на неимуществени
вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 1 от 12.01.2016 г. по
нохд № 2175/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, изменена с Решение №
154/16.06.2016 г. по внохд № 179/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр.
Пловдив и Решение № 182/28.10.2016 г. по нд № 909/2016 г. по описа на ВКС А.Г.Т. е признат за виновен в това, че 28.04.2015
г. в гр. С., на бул. Тракия до кръстовището с ул. Добруджа, движейки се в
посока от юг на север със скорост от 107 км/ч при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил Ауди А4 с рег. № РВ ***** е нарушил правилата
за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.Т.Ф., В. Т.Ф.и И. П.П..
Установява
се от приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните
по делото доказателства, че лек автомобил Ауди А4 с рег. № РВ ***** е бил оборудван
с триточкови инерционни колани на всички места на автомобила, както и с
въздушни възглавници на предните седалки и четири аербега за глава. Вещите лица
дават заключение, че с оглед механизма на ПТП, скоростта на движение,
интензивността на ударите, местоположението на пострадалите в лекия автомобил и
получените от тях тежки телесни травматични увреждания, Яница Филчева и В.
Филчева са пътували без поставен
обезопасителен колан. Основават изводите си на обстоятелството, че с оглед
вида, тежестта и локализацията на травмите, телата им са понасяли удари вътре в
автомобилното купе, тъй като са били свободно подвижни и са получили удари в
намиращите се отпред облегалки на предните седалки, както и в металните врати
отстрани. Експертите посочват, че ако пострадалите са пътували с поставени
предпазни колани щяха да получат тежки телесни травми в областта на шийните
прешлени, гръдния кош и корема, тъй като ударите на автомобила са били изключително
интензивни. Посочват, обаче, че е нямало да получат тежките телесни увреждания
в областта на главата, сърдечната травма, фрактурите на тазовите кости, но не
могат да дадат категорично заключение дали предпазните колани е можело да
предпазят двете сестри от смъртта.
От заключението на
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещо лице специалист по вътрешни
болести и кардиология, въз основа на приетите по делото доказателства, се
установява, че преживения от ищеца тежък психоемоционален стрес поради загубата
на двете му дъщери, не само, че демаскира латентния диабет, диагностициран в
началото на 2015 г., но води и до декомпенсация на това заболяване, водещо до
кетоацидоза и е станало повод за хоспитализация по спешност за компенсиране на
състоянието и поддържащо лечение Вещото лице установява, че стресът е довел до
подчертано влошаване на придружаващите заболявания на сърдечно съдовата
система, изразяващо се в клинична изява на изострена хронична застойна сърдечна
недостатъчност ІІІ-ІV ФК по NIHA на базата на исхемична болест на
сърцето САП ІІІ ФК, Артериална хипертония ІІІ ст., захарен диабет. Установява,
че впоследствие се установява, че заболяванията са протичали с променлив ход на
влошаване (с периоди на декомпенсация) и с подобрение след терапия, провеждана
в стационарни условия.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. С.А.. В показанията си свидетелят
установява, че е първи братовчед на ищеца. Често се виждали. Децата били около
18-19 годишни и живеели заедно с баща си. След трагедията настъпила коренна
промяна у ищеца психически, здравословно, психически. В момента тежал около
150-160 килограма, а преди бил парашутист, спортист. Имал капитанско право. По
морето вдигал парашути. След трагедията преустановил динамичния си начин на
живот. Бил умислен. Заболял от диабет, сърцето не му било наред. Когато се
изкачвал няколко стъпала и трябвало да спре, за да си поеме въздух. Сега живеел
със съпругата си Таня. Това били единстевните им деца – близначки. Свидетелят
заявява, че ходил при тях след трагедията
за кураж. Ищецът бил постоянно умислен, не говорел. При всеки разговор
плачел, задъхвал се. Когато шофирал заспивал. Преди имал три таксита, но сега
не можел да работи. Не можел да спи. Наскоро си купил апарат с маска, тъй като му се притискала
сънната артерия. Преди катастрофата ищецът бил здрав физически, лъчезарен, не
бил пълен. Бил спортна натура.
Не се спори по
делото, че между ЗК „О.– К.Б. – КЧТ“и собственика на лек
автомобил Ауди А4 с рег. № РВ ***** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № 2811500576779, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от А.Г.Т. в
резултат, на което са починали двете дъщери на ищеца. Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите
медицинска и авто-техническа експертиза. По делото е приета и Присъда по нохд №
2175/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, която е влязла в сила и с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното
престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размера на вредите,
причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът
е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени
вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в
наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите
от ГПК ред. На първо място, ищецът е от лицата, които имат право да претендират
вреди, доколкото е баща на починалите лица (Постановление № 4/1961 г., Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС), както и се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че между Т.Ф. и дъщерите
му е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Ауди А4 с рег. № РВ ***** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че
починалите при процесното ПТП са дъщери на ищеца, с които той е имал изградена
трайна и дълбока емоционална връзка, тяхната възраст към момента на смъртта им,
обстоятелството, че едновременно ищецът е загубил и двете си дъщери –
близначки. Следва да се отчете и тежкото му емоционално състояние след смъртта
на децата му и влошеното му здравословно състояние, което въз основа на
приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че във връзка
с преживения стрес. Настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер
на 180 000 лева за загубата на всяка от дъщерите на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалите
са били без поставен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие пострадалите лица са извършили противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. От приетата по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, изготвена въз основа на данните от приетите писмени доказателства,
както и от вида и характера на травматичните увреждания вещите лица са дали
категорично заключение, че пострадалите са били без поставен предпазен колан. Съгласно разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Следователно и доколкото пострадалите като пътници в превозно средство, са
имали задължение да поставят обезопасителните колани, с които се установява, че
лек автомобил Ауди А4 с рег. № РВ ***** е бил оборудван, то те са имали
противоправно поведение. За да се приеме, че това противоправно поведение е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат от събраните по делото
доказателства е следвало да бъде установена и връзката между това противоправно
поведение и настъпилата вреда. От комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че при установения механизъм за настъпване
на ПТП и интензитета на ударите на превозното средства, както и скоростта на
движението му, при правилно поставени предпазни колани починалите лица е можело
да получат тежки травми областта на
шийните прешлени, гръдната и коремната област, като не могат да установят дали
в този случай е щяла да настъпи смърт. Следователно и независимо от това, че
пострадалите не са изпълнили задължението си по чл. 137а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, то по делото не може да се установи с категоричност, че
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на дъщерите на ищеца е в
причинно-следствена връзка с непоставянето на предпазния колан. В този смисъл
направеното възражение за съпричиняване от ответника се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 126,25 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 14400 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.К.О.– К.Б. КЧТ, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „********да заплати на Т.Ф.Ф., ЕГН-**********,***
3 сумата от 180 000 (сто
и осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на дъщеря му В. Т.Ф.и сумата от 180
000 (сто и осемдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му Я.Т.Ф., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 28.04.2015 г. от А.Г.Т., водач на лек автомобил „Ауди А4 с рег. № РВ *****,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 2811500576779,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е
настъпило застрахователното събитие – 28.04.2015 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата
над сумата от 180 000 лева за всеки от исковете до предявения размер от по 240000
лева неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.К.О.– К.Б. КЧТ, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „********да заплати на Т.Ф.Ф.,
ЕГН-**********,*** 3 сумата
от 300 (триста) лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Т.Ф.Ф., ЕГН-**********,***
3 да
заплати на З.К.О.– К.Б. КЧТ, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „********сумата от 126,25 лева (сто двадесет и шест лева и
двадесет и пет ст.), представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.О.– К.Б. КЧТ, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 14400 (четиринадесет хиляди и четиристотин)
лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: