Решение по дело №1760/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 239
Дата: 9 април 2019 г. (в сила от 14 май 2019 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510101760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Дупница

 
 


09.04.2019

 
Номер                                   Година                                   Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

29.03.

 

2019

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Светлана Стефанова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1760

 

2018

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

„ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, чрез адв. Р.Д., със съдебен адрес ***, р-н Красно село, ПК 1612, бул. "Цар Борис III" № 19, вх.В, ет.1, ап.6, е предявило срещу Т.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.19, ал.1 и 2, чл.35 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на „ЧЕЗ Електро България" АД за електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „***“ № **, с ИТН 300140130154, следните суми: 566.46 лв. (петстотин шестдесет и шест лв. и четиридесет и шест ст.) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.07.2017 г. до 05.01.2018 г.; 20.4 лв. (двадесет лв. и четиридесет ст.) — законна лихва за забава, считано от 05.09.2017 г. до 25.04.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, с ответника, който е абонат на „ЧЕЗ Електро България" АД, за адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № **, с ИТН 300140130154. Ищцовото дружество изпълнило задължението си да достави електрическа енергия за периода от 06.07.2017 г. до 05.01.2018 г., за което е издало: фактура № 2329124** от 08.12.2017 г. на стойност 184.04 лв. (сто осемдесет и четири лв. и четири ст.) за периода 06.11.2017 г. - 05.12.2017 г.; фактура № ********* от 10.10.2017 г. на стойност 72.44 лв. (седемдесет и два лв. и четиридесет и четири ст.) за периода 05.09.2017 г. - 05.10.2017 г.; фактура № 226**5836 от 10.08.2017 г. на стойност 5.42 лв. (пет лв. и четиридесет и две ст.) за периода 06.07.2017 г. - 04.08.2017 г.; фактура № ********* от 11.09.2017 г. на стойност 62.7 лв. (шестдесет и два лв. и седемдесет ст.) за периода 05.08.2017 г. - 04.09.2017 г.; фактура № ********* от 09.11.2017 г. на стойност 119.1 лв. (сто и деветнадесет лв. и десет ст.) за периода 06.10.2017 г. - 05.11.2017 г.; фактура № ********* от 10.01.2018 г. на стойност 122.76 лв. (сто двадесет и два лв. и седемдесет и шест ст.) за периода 06.12.2017 г. - 05.01.2018 г.

Съгласно чл.19, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Поради неплащането на дължимите суми върху главниците е начислена на основание чл.35 от Общите условия лихва: 5.72 лв. (пет лв. и седемдесет и две ст.) за периода от 04.01.2018 г. - 25.04.2018 г. за фактура № 2329124**; 3.44 лв. (три лв. и четиридесет и четири ст.) за периода 04.11.2017 г. - 25.04.2018 г. за фактура № *********; 0, 33 лв. (тридесет и три ст.) за периода 05.09.2017 г. - 25.04.2018 г. за фактура № 226**5836; 3.52 лв. (три лв. и петдесет и две ст.) за периода 05.10.2017 г. - 25.04.2018 г. за фактура № *********; 4.67 лв. (четири лв. и шестдесет и седем ст.) за периода 05.12.2017 - 25.04.2018 г. за фактура № *********; 2.72 лв. (два лв. и седемдесет и две ст.) за периода 06.02.2018 г. - 25.04.2018 г. за фактура № *********.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.г.д. № 839/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, който оспорва иска и сочи, че не са налице договорни отношения с ищеца за посочения адрес на електроснабден обект.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията по процесната партида и копия от описаните фактури.

От изисканата от Община Дупница справка се установява, че имот с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № ** е деклариран на 14.06.2007 г. от С.Я.Д.и З.С.А..

Назначена е и е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, приета от съда като компетентна и пълна, вещото лице по която сочи, че при ищцовото дружество е открита на 31.01.2002 г. партида на името на Т.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с ИТН 300140130154. Счетоводството на ищеца по процесната партида е водено редовно, като описаните в исковата молба фактури са описани и няма постъпило плащане по тях. Размерът на дължимата сума за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.07.2017 г. до 05.01.2018 г. възлиза на 566.46 лв., а на обезщетението за забава за периода 05.09.2017 г. - 25.04.2018 г. – на 20, 40 лв.

Приложено е ч.гр.д. № 839/2018 г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 839/2018 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на електрическа енергия на ответника, че претендираната сума съответства на количеството потребена от ответника енергия.

С доклада по делото е прието за общоизвестно, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила.

По делото е установено, че на името на ответника за процесния жилищен имот е разкрита партида при ищеца. Липсва каквато и да е житейска или правна логика в твърдението, че ищецът „самоволно и без необходимите документи“ е вписал партидата на името на ответника – ищецът е търговско дружество, продаващо електроенергия на желаещите да купуват такава; при липса на заявено желание за ползване на електроенергия, изобщо не би се стигнало до отношения между страните /неясно е и в такъв случай как ищецът разполага с данните на ответника/.

След свързването с електрическата мрежа на обекта, ответникът е станал страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане, като по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е поискал изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение. Поради това неговите договорни отношения с ищеца се уреждат от тези общи условия.

Съгласно чл.13, т.5 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, потребителят се задължава да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия в обекта. Предвид датата на разкриване на партидата - 31.01.2002 г., и данните за собственост върху процесния електроснабден имот, декларирана от други лица на по-късна дата -  14.06.2007 г., ответникът не е изпълнил това си задължение след евентуално извършено разпореждане с имота /за което няма твърдения и ангажирани доказателства от ответника/.

Принцип в гражданското право е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Поради липсата на уведомяване ищецът е продължил да доставя електроенергия съгласно сключения договор, а ответникът не може да откаже плащането й, позовавайки се на евентуална промяна в собствеността на обекта, за която не е уведомил продавача по договора.

На следващо място, договорното правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква не по силата на закона, с факта на придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване върху електроснабден имот, а произтича от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, като писмената форма не е за действителност, а за доказване. Сама по себе си промяната в правото на собственост върху имота не води до прекратяване на договорното правоотношение, а за това е необходимо изявление от купувача до продавача, че вече не е собственик, с което договорното правоотношение между страните ще се прекрати. От момента на това уведомяване продавачът вече няма да има основание да води партидата на името на стария собственик /в този смисъл -решение по гр. д. № 11823/2017 г. по описа на СГС/.

По тези съображения съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че не дължи претендираните суми за електрическа енергия, тъй като в посочения в исковата молба период не е бил собственик на процесния имот и потребител на електроенергия за него. В исковия период договорът между страните не е бил прекратен и ответникът е продължил да доставя електрическа енергия в имота по договора с ответника.

По силата на сключения и действащ в исковия период договор задължението за плащане на потребената електрическа енергия е на ответника като купувач по договора. Обстоятелството, че евентуално друго лице е ползвало доставената енергия, е непротивопоставимо на ищеца; то може да е само основание ответникът да претендира връщане на платеното от него от неоснователно обогатилото се лице.

По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде признато по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за следните суми: 566, 46 лв. (петстотин шестдесет и шест лв. и четиридесет и шест ст.) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.07.2017 г. до 05.01.2018 г.; 20, 40 лв. (двадесет лв. и четиридесет ст.) — законна лихва за забава, считано от 05.09.2017 г. до 25.04.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2018 г., до окончателното заплащане на главницата.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за внесена държавна такса – 75 лв., за възнаграждение на вещо лице – 240 лв., за особен представител на ответника – 300 лв.и за адвокатско възнаграждение – 87 лв. в размер общо на 702 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 839/2018 г. по описа на ДРС в размер общо на 83 лв.

Воден от горното, съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.А., ЕГН **********, че дължи на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, следните суми: 566, 46 лв. (петстотин шестдесет и шест лв. и четиридесет и шест ст.) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „***“ № **, с ИТН 300140130154 за периода от 06.07.2017 г. до 05.01.2018 г.; 20, 40 лв. (двадесет лв. и четиридесет ст.) — законна лихва за забава, считано от 05.09.2017 г. до 25.04.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2018 г., до окончателното заплащане на главницата.

ОСЪЖДА Т.Д.А., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, сумата 702 лв. - разноски по водене на делото, както и 83 лв. - разноски по ч.гр.д. № 839/2018 г. по описа на ДнРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: