Решение по дело №1909/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на „Росагрофонд“ ООД, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Р. О., против решение по протокол № 1 от 04.12.2023 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-971/01.12.2023 г. на кмета на Община Камено, в частта, с която са определени пазарни стойности на обезщетенията за ограничено вещно право върху поземлени имоти, засегнати от ПУП-ПП (подробен устройствен план - парцеларен план) за обект „Трасе на ВЕП 110 кV за присъединяване на ФЕЦ (фотоволтаична електрическа централа) в землището на [населено място] от нова ППС към ново поле 110 кV от ОРУ (открита разпределителна уредба) 110 кV на п/ст (подстанция) „Камено“, одобрен с решение по т. 12 от протокол № 46 от 21.09.2023 г. на Общински съвет Камено, влязло в сила на 21.11.2023 г.“, в собствените му: 1.Поземлен имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], с начин на трайно ползване - нива, целият с площ от 19,997 дка, с площ заета от сервитута - 4,172 дка, при определено парично обезщетение от 5471 лева; 2.Поземлен имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], с начин на трайно ползване - пасище, целият с площ от 13,043 дка, с площ заета от сервитута - 1,476 дка, при определено парично обезщетение от 1935 лева, с искане за изменение на определеното обезщетение за двата имота и неговото увеличение.

В жалбата се изразява несъгласие с размера на обезщетението, като се счита, че при определянето му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, налице е противоречие с материално правни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Твърдят се липса на мотиви и непосочване на начина по който е определена цената на обезщетението. Заявява се, че при изчисляването на тази цена не са били отчетени реалните пазарни стойности, както и не е използван приходния метод. Посочва се, че със сервитута се влошава целостта на имотите и би затруднило наемателите, което може да доведе до допълнителни неблагоприятни последици. Твърди се, че в процесния протокол не са посочени и не са представени доказателства за пазарния еквивалент на размера на обезщетението. По искане на жалбоподателя съдът допусна извършването на съдебно икономическа (оценителна) експертиза. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща представител. Изразява писмено становище за уважаване на жалбата, като няма възражения срещу заключението на вещото лице. Претендира разноски, по представен нарочен списък.

Ответната страна - Община Камено, представя административната преписка, не изразява становище по жалба, не изпраща представител пред съда и не прави искания.

Заинтересованата страна - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт В. М., представя писмено становище в което оспорва жалбата и счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че комисията по чл. 210 ЗУТ се е съобразила с нормативните изисквания, като при определянето на цената на обезщетението са били използвани нормативно предвидените методи. В съдебно заседание поддържа оспорването на жалбата. Не възразява да бъде прието заключението на вещото лице. Пледира за отхвърлянето на жалбата като неоснователна и недоказана, като се потвърди определеното обезщетение от комисията по чл. 210 ЗУТ.

Заинтересованата страна - „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Т. И., в представените молба за конституиране и писмено становище, заявява, че като инвеститор на обекта - ФЕЦ, е възложило изработването на проекта и по договор с другата заинтересована страна следва да заплати цената на разходите за учредените вещни права. По същество оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й по подробно изложени съображения.

Административен съд Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените с жалбата [нотариален акт], т. ІІ, рег.№ 6373, д. № 303/19.08.2009 г. и [нотариален акт], т. ІІІ, рег.№ 8536, д. № 492/18.11.2011 г., жалбоподателят „Росагрофонд“ ООД е закупило и се легитимира като собственик на нива от 20 дка, в землището на [населено място], общ. Камено, м. Крушак, представляваща [имот номер] по картата на възстановена собственост, както и на пасище, мера от 13,044 дка, в землището на [населено място], общ. Камено, м. Дьолник, представляваща [имот номер]. Съгласно представения от жалбоподателя и приложен по преписката общ регистър на парично обезщетение за учредяване безсрочно право на строеж и сервитутно право на оценените поземлени имоти в землището на [населено място] (л. 9 и л. 55) и представения по само по преписката регистър на засегнатите имоти (л. 94), тези два имота са идентични, съответно с поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], с площ от 19,997 дка и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], с площ от 13,043 дка.

Предмет на оспорване по настоящото дело е решение по протокол № 1 от 04.12.2023 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-971/01.12.2023 г. на кмета на Община Камено, във връзка със заявление вх. № 69-00-711/30.11.2023 г. на „Електроенергиен системен оператор“ЕАД и „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД относно учредяване на сервитути в земеделски имоти - частна собственост, при изграждане на трасе на ВЕП 110 кV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и урбанизирана територия в [населено място], от нова ППС към ново поле 110 кV от ОРУ 110 кV на п/ст „Камено““. ПУП-ПП за този обект е одобрен с решение по т. 12 от протокол № 46 от 21.09.2023 г. на Общински съвет Камено, влязло в сила на 21.11.2023 г., обн. ДВ, бр. 87/2023 г. Към заявлението е приложена изготвена пазарна оценка от независими оценители - „Сървей груп“ ЕООД и М. Д. Д., със съответна правоспособност (л. 89 и сл.), изготвена чрез оценителски доклад за определяне стойността на безсрочните сервитути, включително върху съответните засегнати части от 4,172 дка и 1,476 дка от двата имота на дружеството-жалбоподател. Въз основа на това комисията по чл. 210 ЗУТ е приела за справедлива така предоставената оценка и е определила пазарна цена на обезщетенията във връзка с възникнали ограничителни вещни права за обекта, в собствените на „Росагрофонд“ ООД, както следва: поземлен имот с [идентификатор], с обща площ заета от сервитута - 4,172 дка, с определено парично обезщетение от 5471 лева и поземлен имот с [идентификатор], с обща площ заета от сервитута - 1,476 дка, с определено парично обезщетение от 1935 лева.

Протоколът е връчен на дружеството на 11.10.2024 г., съгласно представеното известие за доставяне (л. 49), а жалбата срещу него е подадена на 23.10.2024 г., т. е. в 14-дневния срок за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

По искане на жалбоподателя по делото беше допусната от съда, извършена и приета без възражения от страните съдебно икономическа (оценителна) експертиза, изготвена от вещото лице доцент д-р К. С., притежаваща сертификат за оценителска правоспособност № *********/08.08.2011 г. на Камарата на независимите оценители в България (л. 140) за оценка на земеделски земи и трайни насаждения. Вещото лице е използвало два метода, за да получи справедлива пазарна стойност - метод на пазарните сравнения (оценка по аналог) и метод на поземлената рента. Посочено е, че определянето на справедлива пазарна оценка следва да се основава на цената, която бил получил собственикът на имота, ако земята се продава на свободния пазар. Използвани са критериите посочени в чл. 65, ал. 1 ЗЕ и Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. При определяне на оценката по първия метод вещото лице е използвало установените 7 бр. продажби в землището община Камено по оценителския доклад, взело предвид и представените от жалбоподателя нотариални актове за продажбата на земеделски имоти в землищата на [населено място] и [населено място], както и е използвало три еталонни обекта, при което е изчислено, че справедливата цена по пазарни цени на имот с имот с [идентификатор] възлиза на 8248 лева = площта му заета от сервитута от 4,172 дка [рег. номер]./дка., а на имот с [идентификатор] възлиза на 2918 лева = площта му заета от сервитута от 1,476 дка [рег. номер]./дка. По втория метод оценката е базирана на капитализация на доходите, като се определи чистия годишен приход (поземлена рента). Изчислена въз основа средната цена на рентата в [населено място], съгласно представен договор за наем, 5 % норма на възвращаемост и 2 % ръст на приходите. След извършени изчисления вещото лице С. е посочила цена по този метод, както следва: 9036 лева за имот с [идентификатор] = 4,172 дка [рег. номер]./дка и 3197 лева за имот с [идентификатор] = 1,476 дка [рег. номер]./дка. За крайната оценка са използвани получените стойности от двата метода, приети като равностойни с приложен коефициент от 0,5 % и са получени справедливи пазарни стойности за двата имота при цена [рег. номер]./дка, в размер съответно на 8642 лева и 3057 лева. След това чрез използване на посочени формули, свързани с ограниченията по с чл. 64, ал. 5 ЗЕ е изчислено, че обезщетението за сервитута от 4,172 дка за имот с [идентификатор], възлиза на 7778 лева, а обезщетението за сервитута от 1,476 дка за имот с [идентификатор], възлиза на 2751 лева.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК, във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице, разполагащо с правен интерес от оспорването предвид факта, че се засягат негови права и законни интереси като собственик на процесните имоти, върху които се учредява сервитут и вещно право. Тя е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Процесното решение е постановено от компетентен орган, предвид представената заповед № РД-09-971/01.12.2023 г. на кмета на О. К. за назначаване на комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ (л. 48).

В случая с решение по т. 12 от протокол № 46 от 21.09.2023 г. на Общински съвет Камено е бил одобрен ПУП-ПП за обекта: „Трасе на ВЕП 110 кV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място] от нова ППС към ново поле 110 кV от ОРУ 110 кV на п/ст „Камено“, който е обявен в ДВ, бр. 87/2023 г. С оглед на посочените доказателства, твърденията на страните и липсата на оспорване, съдът приема за установено, че е налице влязъл в сила парцеларен план, предпоставящ възникването на сервитут по смисъла на ЗЕ. Респективно, налице е предвидената от нормата на чл. 64, ал. 4, т. 1 ЗЕ хипотеза.

Според разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Според чл. 64, ал. 4 ЗЕ същите възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), с който се определя местоположението на съответните имоти и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. А според чл. 64, ал. 6 ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.

Процесното решението е прието на основание именно чл. 210 ЗУТ. Според ал. 1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В акта е посочено, че с него се определя размера на обезщетението относно сервитута, което за жалбоподателя възлиза съответно на 5471 лева за сервитута от 4,172 дка за имот с [идентификатор] и 1935 лева за сервитута от 1,476 дка за имот с [идентификатор]. Спорът по настоящото дело се свежда до размера на това обезщетение. Същият е изчислен въз основа на изготвена по искане на заинтересованите страни експертна оценка от „Сървей груп“ ЕООД и М. Д. Д.. Същите обаче в оценителския доклад са ползвали ограничени методи. За разлика от нея, вещото лице изготвило експертизата в съдебното производство - доцент д-р К. С., е използвала релевантни методи именно за населеното място. Последното, съчетано с ясното и точно показване в заключението на приложените източници на информация, извършените математически изчисления и използваните формули, дава по-правдива и точна картина на направените изчисления, поради което съдът кредитира заключението на вещото лице С.. Приема също, че начинът по който е определена справедливата пазарна стойност на паричното обезщетение от доцент д-р С., най-точно отговаря на условията, поставени от законодателя за определяне на пазарни цени.

При това положение, за определяне размера на обезщетението за сервитутното право е справедливо да се вземе предвид експертната оценка на вещото лице С..

Поради изложените съображения, съдът намира, че частта от решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-971/01.12.2023 г. на кмета на Община Камено, взето с протокол № 1 от 04.12.2023 г., в която е определен размерът на еднократно обезщетение на дружеството-жалбоподател, е постановена при неправилно приложение на материалния закон при определянето на пазарната цена на това обезщетение. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК, определеният с решението на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ размер на обезщетението относно частта от имот с [идентификатор], трябва да бъде изменен от 5471 лева на 7778 лева, а за имот с [идентификатор] - от 1935 лева на 2751 лева.

При този резултат на правния спор и във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски. Заплатената държавна такса от 50 лева, се доказва с платежен документ на л. 30 от делото и следва да бъде присъдена на „Росагрофонд“ ООД, заедно с разноските за юрисконсултско възнаграждение от 240 лева, определено по размер на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 3 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-971/01.12.2023 г. на кмета на Община Камено, взето с протокол № 1 от 04.12.2023 г., в частта му, с която са определени пазарни стойности на обезщетенията за ограничено вещно право върху поземлени имоти, засегнати от ПУП-ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 кV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място] от нова ППС към ново поле 110 кV от ОРУ 110 кV на п/ст „Камено“, одобрен с решение по т. 12 от протокол № 46 от 21.09.2023 г. на Общински съвет Камено, влязло в сила на 21.11.2023 г.“, в собствените на „Росагрофонд“ ООД поземлени имоти: 1.Имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общ. Камено, целият с площ от 19,997 дка, с начин на трайно ползване - нива, с обща площ заета от сервитута - 4,172 дка, като увеличава размера на обезщетението от 5471 лева на 7778 лева; 2.Имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общ. Камено, целият с площ от 13,043 дка, с начин на трайно ползване - пасище, с обща площ заета от сервитута - 1,476 дка, като увеличава размера на обезщетението от 1935 лева на 2751 лева.

ОСЪЖДА Община Камено, [улица], да заплати на „Росагрофонд“ ООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], сумата от 290 лева, за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ.