ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря … и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 76 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена жалба
от Г.И.Г., чрез пълномощник, срещу постановление за прекратяване на ИД № ***,
тъй като съдебният изпълнител не е уважил молбата за присъждане на
сторените разноски в изпълнителното
производство с приложен списък по чл.80 ГПК.Прави се искане да се постанови
решение, с което да се отмени отказа на съдебния изпълнител, обективиран като
резолюция в молбата им, като се присъдят сторените в изпълнителното производство
разноски и да осъди взискателя по изпълнителното дело да му заплати сторените в
изпълнителното производство разноски.
За ответника по жалбата – „***“ЕАД със седалище гр.С. не е депозирано писмено
възражение.
Депозирано е становище от ЧСИ И. М.,
според което депозираната жалба е процесуално недопустима, а по същество е
неоснователна.
Съдът намира следното.
Изп.д.№ *** е образувано по молба
на взискателя „***“ЕАД със седалище гр.С. въз основа на изпълнителен лист от
08.12.2010 г. за дължими от Г.Г. суми по
ч.гр.д.№ 659/2010 г. по описа на НРС.
С молба вх.№ *** г. длъжникът Г.Г., чрез
пълномощник, е направил искане на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като
изпълнителното производство е прекратено по право, да се постанови прекратяване
със законовите от това последици.Приложен е списък с разноски по чл.80 ГПК и е
направено искане да бъдат заплатени на длъжника направените по изпълнителното
дело разноски за адвокатски хонорар.Разпоредено е от ЧСИ да се прекрати делото,
като е отказано изплащане на разноски на длъжника за адвокатски хонорар.
С постановление от 20.11.2019 г. ЧСИ е
прекратил изп.д.№ 20108170400275 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът
може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
Тъй като такъв
отказ не е налице, жалбата срещу постановлението
за прекратяване се явява недопустима.Самото прекратяване на принудителното
изпълнение може да се обжалва от взискателя съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК.
Относно частта,
касаеща отказа на ЧСИ да присъди в полза на длъжника разноски по изпълнението,
жалбата в тази й част също е недопустима.
Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може
да обжалва разноските по изпълнението.В т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по
тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, е посочено, че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Изключенията, предвидени в чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК,
освобождават длъжника от отговорност за направените от взискателя разноски по
изпълнението, в които хипотези взискателят следва сам да понесе тези разноски.Но чл.79, ал.1 ГПК не урежда процесуална възможност в случай на
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ГПК съдебният изпълнител да има правораздавателни функции
и да присъжда в полза на длъжника сторени от него разноски в изпълнителното
производство, като осъжда взискателя да му ги заплати.
От друга страна,
съгласно чл.78, ал.4 ГПК
при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.Предвид подредбата
на разпоредбите на чл. 78, ал.4
и чл.79 ГПК в
Част първа „Общи правила“, последните важат както за исковия процес, така и за
изпълнителното производство.
Макар да няма
характер на спорно съдебно производство, изпълнителното производство също е
двустранно процесуално правоотношение, по което страни са взискателят и
длъжникът.То се осъществява по реда на ГПК и се ръководи от несъдебен орган (в
случая – ЧСИ), на който са възложени публични функции по реализиране на съдебно
признатото вземане на взискателя по принудителен ред, определен в ГПК.
Акт на съдебния
изпълнител (с оглед на чл.434 ГПК) не представлява изпълнително основание от
изчерпателно изброените в чл.404 ГПК,
поради което съдебният изпълнител не може да присъди разноски и да събере
такива от взискателя в изпълнително производство образувано от него
(взискателя).Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична
уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от последния
разноски в прекратеното изпълнително производство съдебният изпълнител не може
да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.
По аргумент за
противното от разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК съдът счита, че разноските по прекратеното на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително производство не следва да останат за
сметка на длъжника.В този случай в полза на длъжника се поражда облигационно
вземане за възмездяване на направените от него разноски по повод на
изпълнителния процес.Характерът на отговорността за разноски следва да се търси
на плоскостта на деликтната отговорност, тъй като разноските са възникнали по
повод осъществяването на едно процесуално правоотношение, което не съдържа
договорен елемент.
Породеното на основание чл.79, ал.1, т.1 ГПК материално право на Г.Г. да получи овъзмездяване на претърпените от
него имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в прекратеното на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително производство, не може да бъде погасено
чрез удовлетворяването му по изп.д.№***.
Поради това за
длъжника остава възможността да установи вземането си по исков ред, поради това
че направените от него разноски имат характер на вреди, претърпени от него и
въз основа на влязлото в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист,
въз основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се остави без разглеждане
като процесуално недопустима, като се прекрати производството по делото.
Водим
от горното, Окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима жалба вх.рег.№ *** г., депозирана от Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник, срещу действия на ЧСИ И. М., рег.№ ***, район на
действие ОС-Плевен, по изп.д.№ ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№
76/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от
получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: