№ 935
гр. Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430101010 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от „*** ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление **** бул.**** 159, бл.****, против Г. Е. К. с
ЕГН ********** от с.*** №53. В исковата молба се твърди, че ищецът се
намирал в облигационни отношения с ответника, регулирани от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*** които са
общоизвестни и публикувани в редица издания на периодичния печат.
Твърди, че съгласно чл.98 а от Закон за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че за периода от
12.02.2020г. до 14.02.2022г. е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия, а ответникът не е изпълнил задължението да я заплати
по издадените от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения
период е доставяло електроенергия на ответника като абонат до адрес
гр.***** №65. Твърди, че на основание чл.13 т.1 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „****“ ЕАД,
1
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електроенергия в сроковете и по начина, определени в тези общи условия.
Твърди, че както към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
така и към момента на предявяване на настоящата искова молба, ответникът
не е заплатил дължимите суми за ползвана електроенергия, за които са
издадени 7 броя фактури. Твърди, че на основание чл.19 ал.1 от ОУ,
потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена разпределение. Претендираните суми са ликвидни и
изискуеми, тъй като съгласно чл.19 ал.2 ОУ продължителността на периода за
плащане е десет дни, а в този срок ответникът не е заплатил дължимите суми.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сума в размер на 1034,73 лева за
консумирана и неплатена електроенергия за периода от 12.02.2020г. –
14.02.2022г., сумата от 200,81 лева лихва за забава върху главницата за
периода от 16.04.2020г. до 28.09.2022г. Моли съда да осъди ответника за
разноски по настоящето дело, както и по направените разноски в заповедното
производство.
Ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Представя писмена молба преди съдебно заседание, в което изразява
становище по същество на спора.
Ответникът се явява в първо по делото съдебно заседание и оспорва
исковата молба, като навежда доводи, че в имота е живял със семейството
преди 40 години до 1986 година, когато се развел. Сочи, че имотът е
собственост на родителите на съпругата му, като само партидата била
прехвърлена на негово име.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5816/2022г. по описа на
2
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледан по същество,
предявеният положителен установителен иск е неоснователен.
Както в подаденото заявление по чл.410 от ГПК, така и в депозираната
искова молба ищецът „****“ **** е обосновал вземането си срещу ответника
Г. Е. К. с издадени фактури, представени в копия с исковата молба, а именно :
Фактура №********* / 23.03.2020г за периода 12.02.2020г –
13.03.2020г. с краен срок на плащане 15.04.2020 на стойност 168,42 лева.
Фактура №********* / 22.04.2020г за периода 14.03.2020г –
13.04.2020г. с краен срок на плащане 15.05.2020 на стойност 157,70 лева.
Фактура №********* / 21.05.2020г за периода 14.04.2020г –
11.05.2020г. с краен срок на плащане 15.06.2020 на стойност 163,30 лева.
Фактура №********* / 22.06.2020г за периода 12.05.2020г –
11.06.2020г. с краен срок на плащане 16.07.2020 на стойност 268,24 лева.
Фактура №********* / 22.07.2020г за периода 12.06.2020г –
12.07.2020г. с краен срок на плащане 14.08.2020 на стойност 54,58 лева.
Фактура №********* / 20.01.2022г за периода 15.12.2021г –
14.01.2022г. с краен срок на плащане 03.05.2022 на стойност 180,70 лева.
Фактура №********* / 21.02.2022г за периода 15.01.2022г –
14.02.2022г. с краен срок на плащане 07.03.2022 на стойност 41,99 лева.
Основание за издаването на цитираните фактури е разпоредбата на
чл.13 т.1 ОУ, съгласно която потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия. Съгласно чл.19 ОУ, ПОТРЕБИТЕЛЯТ
заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата
сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение. Продължителността на периода за плащане е 10 (десет) дни.
Дължимите от потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез
съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта. Видно е, че
3
продавачът е изпълнил задълженията си, като е предоставил електроенергия в
обекта, която е отчетена съобразно правилата. До абоната е изпратено
съобщение, а именно фактурата, в която са отразени периодът на отчитане,
показанията на СТИ, стойността на дължимата сума, начислено ДДС.
Условие за пасивната легитимация е качеството на потребител на
ответника. Съгласно чл.4 от ОУ, ПОТРЕБИТЕЛ на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
В чл.4 ал.3 ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа
енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок. В изготвения по делото проект за
доклад, изпратен до ищцовото дружество и редовно връчен, съдът е
възложил в тежест на ищеца да докаже, че ответникът има качеството
на потребител на електроенергия, както и че е предоставил на ответника
количеството електроенергия, чиято стойност се претендира.
Доказателства в тази насока не са представени. Ищецът не представи
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, нито собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота да е представил изрично
писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа ответникът да придобие правата и задълженията на
потребител.
С оглед поведението на ответника, който оспори твърдението в исковата
молба, че има качеството на потребител, с нарочно второ определение,
постановено в открито съдебно заседание, съдът отново е указал на ищеца да
докаже, че ответникът има качество на потребител – собственик или
ползвател на имота. Определението е изпратено до ищеца със съобщение,
връчено на 23.05.2023г. На 20.06.2023г. по делото е постъпила молба от
ищеца, в която изразява становище по същество на спора , както и да бъде
приета изготвената по делото експертиза. Не са представени
доказателства във връзка с указаната доказателствена тежест и не са
направени нови доказателствени искания.
При така събраните доказателства, съдът приема, че в хода на
производството ищецът не доказа, че ответникът има качеството на
потребител. По делото не се установи ответника да е собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Не доказа също и да са налице условията на чл.4 ал.3 ОУ,
ответникът да има право да упражнява правата и задълженията на потребител
на електрическа енергия за битови нужди, поради представено изрично
писмено съгласие на собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
4
заверка на подписа.
При това положение, съдът приема, че ответникът не се явява
потребител на електрическа енергия за битови нужди и не може да отговаря
за задължение за заплащане на електрическа енергия ползвана в процесния
имот. Липсва вземане на ищцовото дружество „*** ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление **** бул.**** 159, бл.****, против Г. Е. К. с ЕГН
********** от с.*** №53 за сумата от 1235,54 лева, поради което
предявеният установителен иск се явява изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
„*** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
**** бул.**** 159, бл.****, против Г. Е. К. с ЕГН ********** от с.*** №53
иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземането на ищеца
за сумата от 1034,73 лева за консумирана и неплатена електроенергия за
периода от 12.02.2020г. – 14.02.2022г. и за сумата от 200,81 лева лихва за
забава върху главницата за периода от 16.04.2020г. до 28.09.2022г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 17.10.2022г до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5