Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1321
гр. Бургас, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3308 по описа на РС- Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ю.А.Н., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 17-0769-006118 от 11.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП й е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, и на основание чл. 177, ал. 1, т.
1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба“
в размер на 300 лева.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно, постановено
при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съставеният АУАН е бил
иззет от актосъставителя и по този начин е било нарушено правото й на защита. Жалбоподателката,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо молят наложеното
наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.10.2017 г., около 17:55 часа свидетелят Т.П. на
длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП“ бил изпратен да окаже съдействие в
гр. Бургас, ж.к. „И.“ до бл. ***, на полицейски служители от Пето РУ при ОД на
МВР – Бургас за извършване на проверка на водач на МПС. Пристигайки на място
свидетелят установил спрян лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № *******.
Полицейските служители посочили жалбоподателката Н. като водач на автомобила и
заявили, че не е спряла на подаден от тях сигнал със стоп палка по образец на
МВР, и за да я спрат е било необходимо да я последват. При извършена от
свидетеля П. проверка било установено, че жалбоподателката управлява МПС в
срока на изтърпяване на наказание „лишаване от право да управлява“, наложено с
НП № 16-0769-002510/2016 г. на сектор „ПП“ гр. Бургас. Свидетелят П. изпробвал
жалбоподателката с техническо средство „дрегер“ за употреба на алкохол, което
отчело 1.13 промила в издишания въздух. На жалбоподателката бил издаден талон
за медицинско изследване. Жалбоподателката е била отведена до сградата на
сектор „ПП“ гр. Бургас, където била тествана с техническо средство за употреба
на наркотични вещества, което отчело положителна проба на канабис. След това
жалбоподателката била отведена до сградата на спешния център на УМБАЛ – Бургас, но същата отказала
да даде кръв за анализ.
За констатираните нарушения по ЗДвП свидетелят П.
съставил срещу жалбоподателката АУАН, а впоследствие било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Показанията на свидетеля П. са обективни, последователни,
безпротиворечиви и се подкрепят напълно от събраните писмени доказателства.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са били издадени от компетентни органи (Заповед
№ 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл.
34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка
с вменените на жалбоподателката нарушения. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателката, че е било нарушено правото й на
защита, тъй като е бил иззет като доказателство съставения срещу нея АУАН №
170354. От фактическа страна по делото се установи, че при извършване на
проверката на 06.10.2017 г. първоначално е било констатирано, че жалбоподателката
е управлявала МПС след употреба на алкохол, а именно с 1.13 промила в издишания
от нея въздух. Срещу жалбоподателката е бил съставен АУАН № 170354, в който е
било отбелязано, че се изземват като доказателства СУМПС № 00687811 и 2 броя
рег. табели за автомобила. Впоследствие жалбоподателката е била отведена в
сградата на сектор „ПП“ където е била тествана за употреба на наркотични
вещества, която проба отчела положителен резултат за употреба на канабис. За
тези констатации свидетелят П. съставил срещу жалбоподателката АУАН № 170355,
като в него е било отбелязано, че като доказателство се отнема АУАН № 170354. Независимо,
че процесният АУАН е бил иззет, съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателката не е било нарушено. Съставеният АУАН е бил предявен на
жалбоподателката и същата го е подписала, което предполага, че се е запознала
със съдържанието му. Като в тази връзка съдът не споделя изложената защитна
теза на жалбоподателката, а именно дали в това състояние под въздействие на
алкохол и наркотични вещества е било възможно да възпроизведе съдържанието на
АУАН пред адвокат и да организира адекватно защитата си. Жалбоподателката сама
се е поставила в това състояние и въпреки употребата на алкохол и наркотични
вещества е решила да управлява МПС, като при подаден сигнал от контролните органи
да спре, същата не е спряла, а е увеличила скоростта, като е целяла да избегне
проверка от контролните органи. След като в това състояние жалбоподателката е
осъзнавала опасността за нея - да понесе отговорност за противоправното си
поведение, безспорно същата е била в състояние да възприеме констатациите в
съставения срещу нея АУАН. Отделно от това жалбоподателката е упражнила правото
си на защита, като е подала жалба срещу издаденото НП, в което производство
съдът извършва цялостна служебна проверка на развилото се
административнонаказателно производство. Ето защо съдът намира, че правото на
защита на жалбоподателката не е било нарушено и същата е имала възможност
адекватно да се защитава срещу вменените й нарушения.
По нарушението по чл. 103 ЗДвП.
От показанията на свидетеля П. безспорно се установява,
че жалбоподателката е управлявала МПС и на подаден сигнал със стоп плака по
образец на МВР, подаден от полицейски орган, с цел извършване на проверка, жалбоподателката
не е спряла, а е увеличила скоростта, за да избегне проверката. Ето защо следва
категоричен извод, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Съдът напълно кредитира показанията на
свидетеля П. като обективни и непротиворечиви със съвкупния доказателствен
материал, събран по делото.
За извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП разпоредбата на
чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“
за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. На жалбоподателката е било наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месец и „глоба“ в размер на 200 лева. Посочената
санкционна норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесния случай. Размерите на наложените наказания се явяват справедливи с
оглед наличните по делото данни от справка за нарушител/водач за множество предходни
нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателката.
По нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установи, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал на
06.10.2017 г. в 17:55 часа в гр. Бургас лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег.
№ ******* с концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда до 1.2 промила, а именно
1.13 промила, установено с техническо средство „Дрегер” 7510. На
жалбоподателката е бил издаден талон за медицинско изследване. В показанията си
свидетелят П. посочва, че жалбоподателката е била отведена в спешния център на
УМБАЛ – Бургас, но същата е отказала да даде кръвна проба. Показанията на
свидетеля се потвърждават от приложен по делото протокол за медицинско
изследване (л. 17), в който жалбоподателката е вписала саморъчно, че не желае
да даде кръв за изследване за употреба на алкохол и наркотични вещества.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП
предвижда кумулативно налагане на наказанията „лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство“
за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1000 лв. Правилно наказващият орган е приложил посочената
санкционна разпоредба като относима и на жалбоподателката са наложени наказания
именно в предвидените в нормата размери „глоба“ от 1000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са
фиксирани от законодателя и не подлежат на изменение. Съдът
счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
По нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Касае се за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, съгласно, която разпоредба (редакция
към датата на нарушението) за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
От събраните доказателства (справка за водач и показанията на свидетеля П.)
се установява, че с Наказателно постановление № 16-0769-002510/2016 г. на
сектор „ПП“ гр. Бургас, влязло в сила на 28.09.2016 г. на жалбоподателката е
било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца. Независимо от това на 06.10.2017 г. в срока на наложеното наказание,
контролните органи са установили, че жалбоподателката управлява МПС. Предвид
така установените по делото факти правилно АНО е достигнал до извод за извършено
от жалбоподателя нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. За извършеното нарушение в чл.
177, ал. 1, т. 2 ЗДвП се предвижда
наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева. На жалбоподателя е наложена
глоба от 300 лева. Както се установи по-горе в изложението жалбоподателката
многократно е нарушавала правилата за движение по пътищата и е била наказвана. Наложените
до този момент наказания не са изпълнили целите си и правилно в настоящия
случай АНО е определил наказанието в максимално предвидения размер от 300 лева.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено изцяло.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0769-006118 от 11.01.2018 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Ю.А.Н.,
ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по
чл. 103 ЗДвП й е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лева и„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.
150А, ал. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС