О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
07.10.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №11153/19г., намира следното:
Производството е образувано по частна жалба
на Д.С. чрез адв.Д.Д.съдебен адрес *** срещу Определение вх.№458 от 11.04.19г.,
постановено от съдия по вписванията при СРС по молба вх.№21152/11.04.19г., с
което е отказано отбелязване на решение от 05.04.2016г. на СРС по гр.дело
№28514 от 2006г. по описа на СРС и решение на СГС №472 от 21.01.2019г.
Жалбоподателят твърди, че отказът на съдията
по вписванията е незаконосъобразен и неподкрепен с представените му
доказателства, тъй като погрешно било прието, че решенията в частта на
инцидентните установителни искове не са влезли в законна сила. Поддържа, че СРС
е прекратил производството по делото в частта на предявените от С.С. срещу Д.С.
инцидентни установителни искове и това решение в тази му част не е било
обжалвано от С.С.. Въззивният съд бил посочил в решението си, че в тази част
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на
въззивна проверка. Жалбоподателят твърди, че именно тези инцидентни
установителни искове са вписани в СВ в т.4 на 06.12.2017г., а с молбата Д.С. е
поискал отбелязване на решенията, с които производството е прекратено и е
влязло в сила това прекратяване. Иска се отмяна на постановения отказ.
Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срок против
подлежащ на обжалване акт и от субект с наличието на надлежна активна
процесуална легитимация, поради което е допустима, а по същество е неоснователна
по следните съображения:
Със заявление от 11.04.19г. Д.Г.С. е поискал отбелязване
на решение на СРС по гр.д.№28514/06г. от 05.04.2016г. и решение на СГС по
гр.д.№556/2018г. от 21.01.2019г. в частта, в която е прекратено производството
по делото относно предявените от С.Г.С. срещу Д.Г.С. инцидентни установителни
искове по чл.97 ал.1 /отм./ ГПК вр. чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване
нищожност поради привидност на :1.договор за покупко-продажба от 20.07.2001г.
оформен като НА №161 том 1 рег.№3663 на нотариус с рег.№034 на НК и 2. Договор
за покупко-продажба от 18.12.2001г. оформен с НА №117 том 2, рег.№6491 на
нотариус рег.№034 на НК, от Агенцията по
вписванията, Служба вписвания София. Посочено е в заявлението, че инцидентните
установителни искове са били вписани в Службата по вписванията с №250458 от
08.10.2007г. и К.Д.IV
№94902. Изложени са твърдения, че СРС е прекратил производството на
05.04.2016г. и че в решението на СГС от
21.01.2019г. било констатирано, че производството по тези искове е прекратено и в тази част
решението е влязло в сила като необжалвано.
С определението си съдията по вписванията е
приел, че с оглед удостовереното в решение на СГС №472 от 21.01.2019г., че
решенията не са влезли в сила, следва да бъде постановен отказ от отбелязване
на посоченото в заявлението на Д.С. решение.
Съгласно т.6 на Тълкувателно решение №
7/25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГКТ на ВКС, проверката, която
съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а ал.1 ПВ относно това, дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията
по вписванията може да откаже вписване в случаите когато акта не подлежи на
вписване; поради липса на местна компетентност; по съображения, извлечени от
формата на акта / на вписване подлежат подписани и извършени по нотариален ред
или с нотариално заверен подпис или в писмена форма, когато специален закон
урежда вписването/; ако няма необходимото съдържание, като проверката обхваща
идентификацията на страните и на имота; ако липсва скица – копие от
кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ; ако не са представени доказателства
за изпълнението на изискванията на 264 ДОПК; ако не е внесена дължимата за
вписването такса.
От съдържанието на представените със
заявлението на жалбоподателя до съдията по вписванията преписи от решение на
СРС от 05.04.2016г. по гр.д.№28514/2006г. и решение на СГС по гр.д.№556/2018г.
от 21.01.2019г. се установява, че решението на СРС в частта, в която е
прекратено производството по предявените от С.Г.С. срещу Д.Г.С. инцидентни
установителни искове, по които исковата молба е била вписана, не е било
обжалвано от С.С. и е влязло в законна сила, което е посочено във въззивното
решение на СГС, че в тази част не се дължи въззивна проверка поради това, че
решението на СРС по гр.д.№ 28514/2006г. е влязло в сила.
Влизането в сила на решението, имащо характер
на определение е следвало да бъде удостоверено, в случая по искане на заявителя
Д.С., с посочване на датата, на която е влязло в сила и печат, изхождащ от
съответния съд. Липсата на това удостоверяване води до логичния отказ на
съдията по вписванията да извърши исканото отбелязване, защото той е ограничен
в преценката само от външна страна на акта.
Видно е, че е налице отметка, че решенията не
са влезли в сила, защото въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
По
силата на чл.13 от ПВ определението за
прекратяване, подлежи на отбелязване в партидната книга, но след като е
удостоверено, че е влязло в сила. Съгласно чл.14 от ПВ влезлите в сила решения,
респ. определения, постановени по исковите молби по чл.11, се отбелязват по
начина, посочен в чл.12, по представен препис от решението, респ. определението
от ПВ.
Ето защо настоящият въззивен състав приема,
че постановеното определение на съдията по вписванията е правилно и
законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 11.04.2019г. на
съдия по вписванията при СРС по подадено заявление вх.№21152/11.04.2019г. на Д.Г.С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.