МОТИВИ
по НОХД № 217 по описа на Районен
съд Павликени, IV-ти състав, за 2017 г.
Обвинението е повдигнато от Районна
прокуратура Павликени против Р.С.А., с ЕГН ********** за това, че на 21.07.2016
г., в землището на село К., община С., в отдел ***, подотдел "*",
имот К№ ***, частна собственост, без редовно писмено позволително вземал и
извозил отсечени дървета от горския фонд- 9,84 пл. куб. м. дърва за горене от
дървесен вид цер, на обща стойност 418.20 лева, собственост на К. К. А.от гр. В.
Т.- престъпление по чл. 235, ал. 1, предл. 4-то и предл. 5-то НК.
Съдебното производство пред Районен съд
Павликени е протекло по диференцираната процедура на Глава XXVII НПК
„Съкратено съдебно следствие в първата инстанция“, в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл. 371, т. 1 НПК, след
одобреното на 23.01.2018 г. от съда съгласие между подсъдимия и неговия
защитник да не се провеждат непосредствени разпити на свидетелите К.А.А., Ц.П.Й., З.З.З., М.К.П., Й.И.Ч., Р.Р.М., В.С.С., Г.И.А. и К. К. А., а при постановяване на присъдата непосредствено да се
използва съдържанието на протоколите за разпит на поименно
изброените свидетели.
В проведеното открито съдебно
заседание представителят на държавното обвинение намира, че фактическата
обстановка е идентична с посочената в обвинението срещу подсъдимия като твърди,
че с оглед приетите в съдебната фаза на процеса експертизи следва да бъде
внесена корекция, касателно количеството на дървесния
материал, който е бил натоварен на превозното средство, поради което следва да
бъде променена правната квалификация на деянието, тъй като твърди случаят да е
маловажен. Предлага подсъдимият А. да бъде освободен от наказателна отговорност
като му бъде наложено наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като смята, че са
налице предпоставките затова, като при индивидуализацията на наказанието
прокурорът намира, че следва да бъдат съобразени имотното състояние на
подсъдимия и други обстоятелства, свързани с извършеното престъпление.
Упълномощеният защитник на подсъдимия
А.– адвокат Х.Д. от *** намира, че по делото спор, относно фактическата
обстановка липсва, като твърди, че следва да се приеме, че подзащитният му е транспортирал 7 пр. куб. м. дървесина, с цена 246 лева,
която сума е по-малко от половин минимална работна заплата и въз основа на това
твърди, че деянието на А. следва да се квалифицира по чл. 235, ал.6 НК. В
условията на алтернативност защитникът пледира процесното деяние да представлява административно нарушение
на разпоредбите на Закон за горите, като съобразява индивидуалността на дееца.
С оглед предоставената възможност пред съдебния състав за квалификация на
деянието като такова по чл. 235, ал.6, във вр. с ал.
1, предл. 4-то и предл.
5-то НК защитникът на А. излага съображения и касателно
определянето на санкцията, намира, че при определяне на наказанието съдебният
състав следва да наложи минимално предвиденото наказание, като твърди, че така
биха се постигнали целите предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК, поради това
че към момента на деянието подсъдимият е бил безработен, да се съобрази
възрастта му, както и изразеното разкаяние.
Подсъдимият Р.А. разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен, съжалява за стореното и поддържа заявеното от
неговия защитник. В гарантираното му право на последна дума отново изразява
съжаление за допуснатите "грешки", твърди да си е взел поука и моли
при възможност да му бъде наложена глоба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.С.А. e роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
неосъждан, с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
Подсъдимия А. към
лятото на 2016г. живеел с приятелката си на семейни начала, не притежавал
недвижими имоти и моторни превозни средства, не бил постоянно трудово ангажиран,
работел почасово към лица и фирми занимаващи се с дърводобив.
Свидетелят Р.М. се занимавал с
дърводобив като няколко месеца преди 21.07.2016 г. се счупил камионът му с
който извозвал дърва, което наложили да потърси друго превозно средство, за да
продължи дейността си. Взел за временно ползване с намерение евентуално на
по-късен етап да закупи товарен автомобил ***, с ДК № ***, като собственик на
автомобила била жена от град Ш.. Камионът стоял паркиран пред дома на свидетеля
М. *** с ключове на таблото, като преди процесната
дата никой не бил пипал камиона, което не давало основание на свидетеля да се
притеснява. Свидетелят Р.М. познавал подсъдимия А. като честно, работливо и
добро момче, което срещу заплащане му помагало в дърводобива, винаги преди
инцидента на 21.07.2016г. отношенията им били чисти и почтени- свидетелят бил
доволен от работа, която възлагал на А., като в замяна на това му редовно му
заплащал изработеното, никога не е имал конфликти и проблеми с него.
Свидетелят К. К. А.бил собственик на
имот К№ ***, находящ в землището на с. К., общ. С..
Имотът бил част от горския фонд, частна собственост, гора от дървета цер и се
намирал в отдел ***, подотдел „*" по действащия горскостопански проект на
ТД ДГС „***" – В. Т.. За имота нямало издадено разрешително за сеч.
Въпреки това на неустановена дата, неустановено лице извършили незаконна сеч на
10 броя дърва от вида цер.
Р.А. при посещението си на гора,
намираща се в с. К., общ. С. установил, че
в имота на свидетеля А. се намират отсечени дърва от дървесен вид цер и
решил да се възползва от това, като в последствие продаде дървесината на някоя
възрастна жена в селото.
На 21.07.2016 г.,
около обяд, подсъдимият отишъл пред дома на свидетеля Р.М., от когото нямал
разрешение за ползване на товарен автомобил ***, с ДК № ***, но въпреки това се
качил в МПС, привел го в движение, тъй като често се случвало подсъдимият да
подпомага в работата му М. и друг път бил управлявал това МПС, но винаги преди
това с цел да върши възложена му от свидетеля работа, която била
конкретизирана. С товарния автомобил А. се оправил към гр. С.,
където в кафене видял свидетелите В.С.С. и Г. И.А.,
негови приятели и подсъдимият помоли свидетелите С. и А. да му помогнат в
товареното на дърва, за които не им уточнил чии са, не им казал и, че няма
съответните разрешения за действията си. Свидетелите се съгласили и заедно с
подсъдимия се отправили в землището на с. К., общ. С., където при
пристигане установили струпани на земята дърва, които тримата А., С. и А., натоварили на товарен автомобил ***, с ДК № ***,
след което потеглили обратно.
Близо до с. К.,
общ. С. товарният автомобил, управляван от А., бил спрян за проверка от
свидетелите К.А., Ц.Й. и З.З., служители на ИАГ - РДГ – Л., които по заповед извършвали проверки в община С..
Последните установили, че превозваните дърва не са маркирани и не са придружени
с превозен билет, съгласно Закон за горите. Сигнализирали за случая
ръководството на РДГ – В. Т., от където бил изпратен екип от горски инспектори
за поемане на случая, а именно свидетелите М.П. и Й.Ч.,***. Горските инспектори установили, че превозваната дървесина е от
дървесен вид "цер", която след като измерили с рулетка установили, че
е 8 пр. метра кубична дървесина, нарязани на метровки
с различен диаметър. По дирите на товарния автомобил служителите на ИАГ - РДГ –
Л.- и на ИАГ - РДГ - В. Т. открили мястото, откъдето била добита дървесината, а
именно в землището на с. К., общ. С., имот част от горския фонд,
частна собственост, гора от дървета цер и се намирал в отдел ***, подотдел „*"
по действащия горскостопански проект на ТД ДГС „***" – В. Т. Товарен автомобил ***, с ДК № *** бил иззет заедно с
дървесината и предадени в склад в гр. С. на ТП ДГС "**" за съхранение
с разписка, серия В № ***, от 21.07.2016г., дървесината била маркирана от
горските служители с КГМ А ***, с червена боя, свидетелите П. и Ч. изготвили
констативен протокол серия В, № *** от 21.007.2016г., на подсъдимия били
съставени два броя АУАН съотв. с № *** от
21.07.2016г. и с № *** от 21.07.2016г.
Бил извършено оглед на товарен
автомобил ***, с ДК № ***, от който се установява, че МПС-то е със зелена
каросерия, загасен двигател, като на каросерията са намерени около 8 пр. метра кубична дървесина за горене от вида "цер", метровки, подредени на две фигури с дължина 3,50 м. и
височина 1,70 м. и диаметър на трупи от 17 см. до 32 см. МПС-то е било разположено с
предната си част в посока североизток на около 2 м. от черен път, направени
били снимки.
Видно от
заключението на повторната лесотехническа експертиза, назначена в съдебната
фаза на процеса е, че натовареното количество дървесина на процесното
МПС ***, с ДК № *** е в размер на 8,20 пр. куб.м., като вещото лице е
установило това след посещение на ТД ДГС „***" – В. Т., където се
съхранява дървесината, измерване на каросерията на камиона, извършени изчисления,
съобразни със спецификите на МПС-то, установени на място от експерта, а за
стойността на дървесния материал е определил към дата
21.07.2016г., 246 лева без ДДС.
От заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, изготвена след оглед на товарен автомобил ***, с ДК № *** е видно,
че максималното количество товаровместимост, с оглед техническите
характеристика и специфики на МПС-то е 2000 кг или 9,3 м3, като според вещото
лице на процесното МПС не е възможно да бъдат
натоварени 10 пр. куб. м. дървесина и същото няма да може да бъде приведено в
движение в гориста местност. В съдебно заседание вещото лице инж. Н. е пояснил, че 3,2 куб м. означава плътни и е равно на
6,7 до 7 пространствени куб метра. 9,3 куб м. се отнася в заключителната част
за плътни куб метра. Посочил е, че ако автомобилът е натоварен над 7
пространствени куб. м. дърва ще бъде най-вероятно приведен в движение, но ще
бъде претоварен, т. като се измества тежестта на автомобила и двата моста няма
да бъдат натоварени еднакво. Тъй като автомобилът е скъсен отзад, липсва
резервното колело, значи натоварването на двете оси няма да е по 50 %, а на
предната ос ще се падат 65%, за задната ще останат 35 %, като в този случай
предният ресор при натоварване на 75 % или при 700 кг тази част на ресора
трябва да опре в подложката. При натоварване на 100% ще опре в буфера средната
част на ресора. Това означава, че автомобилът по всяка вероятност ще тръгне, но
след като се движи в пресечена местност и бъде спрян и разтоварен, гумените
подложки на буферите задължително ще бъдат скъсани. В процесния случай,
вещото лице е посочило, че всички опори колкото и да са ръждиви и износени са
на местата си, обстоятелство установено от него при оглед на МПС-то.
Така възприетите от настоящата съдебна
инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен
начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и
относими към предмета на доказване доказателствени източници – обяснения на
подсъдимия Р.А. /л. 71 от СП/, показания на свидетелите М.К.П. /л. 6 от ДП/, В.С.С. /л. 8 от ДП/, Г.И.А. /л. 10 от
ДП/, Р.Р.М. /л. 12 от ДП/, Й.И.Ч. /л. 13 от ДП/, К.А.А. /л. 14 от ДП/, Ц.П.Й. /л. 17 от ДП/, З.З.З. /л. 20 от ДП/ и К. К.
А./л. 44 от ДП/, прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и
писмени доказателствени средства– протокол за оглед на местопроизшествие от
21.07.2016г., ведно със снимков материал /л. 3-5 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.03.2017г., ведно със снимков материал /л. 23-26 от ДП/,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 47 от ДП/,
характеристична справка /л. 48 от ДП/, разписка серия В № ***, от 21.07.2016г.
/л. 93 от ДП/, констативен протокол серия В, № *** от 21.007.2016г. /л. 92 от
ДП/ АУАН № *** от 21.07.2016г. /л. 90 от ДП/ АУАН № *** от 21.07.2016г. /л.
91 от ДП/, решение № ** за възстановяване на собствеността върху отнети гори и
земи от горски фонд в землището на с. Г. к., ЕКАТЕ *** /л. 125 от ДП/,
нотариален акт за покупко-продажба № ***, том *, рег. № ***, нот. дело № *** от 2012г. на Д. А.-*** от ДП/, справка от
Централна база КАТ по рег. номер /л. 128 от ДП/, справка за съдимост /л. 74а от
СП/, както и прочетеното експертно заключение на назначената в досъдебното
производство лесотехническа експертиза /л. 28-31 от ДП/, експертно заключение
на назначената в съдебното производство лесотехническа експертиза /л. 81-83 от
СП/ и експертно заключение на назначената в съдебното производство автотехническа експертиза /л. 100-104 от СП/.
Що се отнася до останалите
инкорпорирани по делото писмени доказателства , съдът ги намира за неотносими
към предмета на доказване, поради което не използва същите при формиране на
свободното си вътрешно убеждение.
Настоящият съдебен състав не констатира
съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения
по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага неговото
детайлно обсъждане /per argumentum a contrario от чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК/.
При формиране на вътрешното си
убеждение по фактите съдът използва заключенията на изготвените в две фаза на
процеса лесотехнически експертизи частично, доколкото отговорите на поставените
въпроси се припокриват частично. В рамките на притежаваните от тях научни
знания вещите лица са провели обективно и пълно изследване. Експертът по
лесотехническата експертиза назначена на предходната фаза на процеса е
пренебрегнал обаче съдържащото се в инкропорирания по
делото доказателствен материал, касателно
установеното количество на място на произшествието, както и същото не отговаря
на спецификите на товарния автомобил на който е било натоварено и съответно
възможността му за движение с такъв товар в гориста местност, както и
състоянието му при превоз на такова количество дървесен материал. Изложеното в
показанията на свидетелите- служители на двете горски стопанства, отразеното в
АУАН № *** от 21.07.2016г., констативен протокол серия В № *** от 21.07.2016г.
и разписка серия В № *** от 21.07.2016г. е мотивирало съдебния състав да
допусне повторна лесотехническата експертиза. Породените съмнения в
правилността на изготвеното в хода на досъдебното производство заключение са потвърдени,
по отношение на количеството дървесен материал, с оглед обективираното
от вещото лице А. в неговото заключение и окончателно затвърдени от вещото лице
инж. Н., който категорично и технически обосновано изложи пред съдебния състав
невъзможността на товарен автомобил ***, с ДК № *** да
бъдат натоварени 10 пр. куб. м. дървесина и същият да бъде приведено в движение
в гориста местност,/обстоятелства установени по безспорен начин
по делото- че на товарния автомобил е била натоварена дървесина и същият е бил
в движение в гориста местност/, поради което при постановяване на присъдата си
съдебният състав намери за обективно именно заключението по повторната
лесотехническа експертиза, изготвено от вещо лице притежаващо необходимия
експертен потенциал и съответно заключението беше "проверено и
съпоставено" с останалата доказателствена съвкупност по делото. Изложеното
мотивира съда да приеме, че достоверността на назначената в съдебната фаза на
процес лесотехническа експертиза не е опровергана от наличните по делото
доказателства, напротив потвърждават я, ето защо за този съдебен състав е
безспорно установено, че на процесната дата А. е
натовари и извозил 8,20 пр. куб.м. дървесина от дървесен вид "цер",
на стойност 246 лева без ДДС.
По
отношение на останалите инкорпорирани по делото писмени доказателства и
доказателствени средства съдът кредитира същите без резерви като единни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява
тяхното отделно обсъждане.
Безспорно установени по делото са
фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри,
както и количеството на процесния дървесен материал,
неговата цена, собственост, за което бяха получени сведения не само от разпита
на свидетелите, но и от обясненията на самия подсъдим, който не отрича
съпричастността си към вмененото му престъпление. Посочените гласни
доказателствени средства са подробни, вътрешно балансирани, непротиворечиви и кореспондират
по еднопосочен начин с изготвените експертни заключения
При цялостния задълбочен анализ на
посочените доказателствени източници този съдебен състав достига до безспорен
извод за съпричастността на подсъдимия към вмененото му престъпно деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав
намира, че поведението на подсъдимия Р.А. изпълва всички обективни и субективни
признаци на по-леко наказуемия престъпен състав чл. 235, ал.6, във вр. с ал. 1, предл. 4 и предл. 5 НК, тъй като е налице “маловажен случай”.
От обективна страна, на 21.07.2016
г., в землището на село К., община С., в отдел ***, подотдел "*",
имот К№ ***, частна собственост, подсъдимият А., без редовно писмено
позволително взел и извозил отсечени дървета от горския фонд- 8,20 пр. куб. м.
дърва за горене от дървесен вид цер, на обща стойност 246.00 лева (двеста
четиридесет и шест лева), собственост на К. К. А., с ЕГН **********, от гр. В. Т., като деянието представлява маловажен
случай.
В конкретния случай е налице и
корелативно необходимата субективна страна на престъплението, ведно с
изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. Престъплението
е извършено при форма на вината– пряк умисъл. В интелектуален аспект
подсъдимият е предвиждал извършването на деянието, състоящо се във взимане и
извозване на дървета от горския фонд без редовно писмено позволително, съзнавал
е неговият общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на
обществените отношения, свързани с осъществяването на определени дейности по
отношение на дървета от горския фонд. Във волево отношение подсъдимият е искал
извършването на деянието като пряко е целял противоправното си действие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид”. В конкретния случай не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като действително те са налице.
Налице е обаче третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно
“други смекчаващи обстоятелства”, обуславящи по-ниската степен на обществена
опасност на престъплението. На първо място следва да се отчете количеството на
инкриминирания дървесен материал. На следващо място следва да бъде съобразена и
стойност на дървесината, а именно 246,00 лева., която представлява съществен
елемент при преценката на конкретната обществена опасност / в тази връзка
следва да се имат предвид дадените задължителни указания с ТР № 6-1973-ОСНК на
ВС/. Към тези два критерия, отчитайки и възрастта на дееца, чистото му съдебно
минало, имотно и материално положение, положителните характеристични данни, съдебният
състав намери, че конкретната обществена опасност на деянието и дееца, е
пренебрежително ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от
този вид. В заключение следва да се обобщи, че маловажността на всеки конкретен
случай се преценява съгласно цялостната характеристика на деянието, при което
се взимат предвид всички изброени обстоятелства, от които най-съществени са
размерът на причинените вреди и паричната равностойност на дървения материал,
но те не изчерпват многостранността на обекта на обсъждане. Въпросът се решава
след всестранна и обстойна преценка на всички доказателства и оценка на всички
посочени фактори. Специфичният предмет на увреждане при горските посегателства
налага комплексно изследване на всеки случай, като се имат предвид посочените
критерии.
По изложените съображения съдът намира
за необходимо да упражни правомощия си по
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено
изменение на фактическите обстоятелства на обвинението като преквалифицира
инкриминираната деятелност в престъпление по чл. 235, ал.6, във вр. с ал. 1, предл. 4 и предл. 5 НК и оправдае подсъдимия по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 235, ал. 1, предл. 4
и предл. 5 НК.
Неоснователно се явява искането на защитника на
подсъдимия за признаването му за невинени и за налагането на администратино наказание, доколко осъщественото според
защита съставлява административно нарушение по Закон за горите. При очертаване
на съотношението между административно нарушение и престъпление по чл. 235, ал.
6 НК следва да се дефинират ясни правно-технически критерии. Такива
най-общо са цялостната малозначителност на случая,
която определя за деянието да се понесе административна, а не наказателна
отговорност и значително по-малката стойност на предмета на посегателство, в
сравнение с обикновените случаи. Компетентни да преценят дали съответното
деяние е административно нарушение или маловажен случай по ал. 6 е прокурорът,
а когато не е сторил това-съдът. При маловажния случай на престъпление
стойността на предмета на посегателство не е незначителна до степен да прави
неоправдано използването на целите на наказателната принуда, в конкретния
случай в размер на 246,00 лева без ДДС, като МРЗ към дата на деянието е била в
размер на 420,00 лева. От друга страна именно тази по-ниска стойност е
основание решаващият орган да приеме, че се касае за маловажен случай.
Административно наказание се налага, само ако нарушението не съставлява
престъпление, като в конкретния случай не е така, тъй като деянието на подсъдимия
А. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 235, ал.6, във вр. с ал. 1, предл. 4 и предл. 5 НК. Подсъдимият А. е работил в областта на
дърводобива, видно от показанията на свидетеля Р.М., запознат е с нормативната
уредба, знаел е, че трябва да притежава надлежно писмено позволително, както и
че дървата не са надлежно маркирани и още повече не са негова собственост,
послужил си е с чуждо МПС, без да е поскал разрешение от ползвателя му, като се
е възползвал от факта, че служебно му е било известно, че същото се намира
паркирано с ключове на таблото пред дома на свидетеля М., възползвал се е от
приятелските си отношение със свидетелите А. и С. и на последно място, но не и
по значителност- користната му цел, да се облагодетелства от продажбата на
дървесината на някоя възрастна жена в селото, която едва ли би била информирана,
че притежанието на дървесина немаркирана с контролна горска марка и
непридружени с превозен билет съставлява административно нарушение.
Действително А. не е осъждан, не е санкциониран по административен ред към инкриминираната
дата 21.07.2016г. и има добри характеристични данни, и случаят е с ниска степен
на обществена опасност, но в никакъв случай не представлява административно
нарушение. Конкретно престъплението по чл. 235 от НК, уврежда дейностите,
свързани с добиването, преработването, съхранението, транспортирането на
дървесината, дейности, осъществяващи се под контрола на компетентни държавни
органи и подробно регламентирани в ЗГ и подзаконовите му нормативни актове.
Високата обществена опасност на тези деяния е мотивирала законодателя да криминализира и маловажните случаи на това престъпление. В
настоящият случай доказателства по делото разкриват, че сме изправени пред един
маловажен случай на основния престъпен състав по чл. 235, ал.1 НК. Преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се основава на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредни последици, данни за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и морална укоримост на извършеното, които
вече съдебният състав обсъди. В конкретния случай всичко изложено до тук даде
основание на съда да приеме, че се касае, за престъпление, макар и маловажен
случай, а не за осъществено административно нарушение по ЗГ.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. . 235, ал.6,
във вр. с ал. 1, предл. 4 и
предл. 5 НК законодателят е предвидил 3 вида
наказания в условията на алтернативност, а именно "лишаване
от свобода" до една година или "пробация",
или "глоба" от сто до триста лева.
В конкретния случай са налице изискуемите
от закона базисни предпоставки за приложение на института по чл. 78а, ал. 1 НК:
наказанието, предвидено за извършеното
престъпление, представляващо маловажен случай, е "лишаване от
свобода" до една година или "пробация",
или "глоба" от сто до триста лева; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по този ред; от престъплението липсват причинени
имуществени вреди и същевременно липсват основания обуславящи приложното
поле на рестриктивната разпоредба на чл. 78а, ал. 7 НК. Ето защо съдът е императивно задължен да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание „глоба“.
При индивидуализацията на наказанието
на А. съдебният състав съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство
липсата на данни за девиантни прояви от страна на
подсъдимия, продължителността на наказателното производство- повече от 2
години, което безспорно е оказало влияние върху личността на подсъдимия, характеристичните
му данни, изразеното съжаление пред съдебния състав, самопризнанията му, обективирани в съдебната фаза и факта, че към момента
същият е трудово ангажиран, като не отчете отегчаващи такива. В тази връзка не
следва да се обсъждат останалите смекчаващи факти, отчетени при квалификацията
„маловажен случай“, тъй като същите са съобразени при субсумирането
на очертаната деятелност при по-лекия престъпен състав /арг.
от чл. 56 НК/.
При съвкупната преценка на
наличните, обуславящи отговорността, обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че следва да определи административно наказание „глоба“ при наличие
единствено на смекчаващи факти, а именно в предвидения в закона минимум от 1 000,00
лева /хиляда лева/.
Индивидуализирана в този вид и размер, наложената санкция, съответства
на принципите на законоустановеност и справедливост
на легитимно упражнената държавна принуда, ще изпълни своя поправителен и
възпитателен потенциал спрямо подсъдимия А., ще способства за правилното
формиране на неговия мироглед и правосъзнание и ще
въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на
гражданското общество.
На
основание чл. 235, ал. 7, във вр. с ал. 6 НК съдът е
императивно задължен да отнеме в полза на държавата предмета на престъплението
– 8,20 пр. куб. м. дърва за горене от
дървесен вид цер, маркирана с КГМ ***, с червена боя, на съхранение в склад гр.
С. на ТП ДГС "***", предаден с разписка серия В № *** от 21.07.2016г.
Предвид изхода на делото, в тежест на подсъдимия са поставени
извършените в наказателното производство разноски в размер на 141,06 лева на досъдебната фаза на процеса и разноски
в размер на 411,90 в съдебната фаза на процеса, както и 10,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на посочените суми съответно в полза на ОД на МВР- В. Т.и в
полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и
правни доводи, Районен съд Павликени, IV-ти
състав постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.