№ 21397
гр. С., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110152614 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б. И.“ АД срещу Л. М. Д.
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на лек
автомобил марка „Ровер 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС. Посочва, че ответникът като
водач на увреждащия автомобил е управлявал същия при концентрация на алкохол в
кръвта от 0,76 промила – над допустимата по закон норма. Твърди, че ищецът е
изплатил на водача на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на
856,80 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 881,80 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди,
причинени при ПТП, настъпило на 05.11.2017 г. в гр. С., на ул. „Б.“ до № 48, при което
ответникът е управлявал автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № СА **** РС, при
концентрация на алкохол в кръвта от 0,76 промила, с включени ликвидационни
разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП и причинната връзка между процесното ПТП и
вредите. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР и
подписан от двамата водачи, съгласно който на 05.11.2017 г. около 18:25 ч. в гр. С., на
ул. „Б.“ № 48 лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № СА **** РС предприема
маневра за потегляне от ред на паркирани автомобили навлиза в съседната пътна лента
– от дясно на ляво, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. „Б.“ в посока
ул. „Монтевидео“ лек автомобил „Ровър 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС. Вследствие на
удара лек автомобил „Ровър 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС отскача напред и настъпва
съприкосновение с паркирано МПС 3.
В протокола като собственик на автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № СА
**** РС е посочено лицето Л. Р. Х., а като водач на същия и участник в ПТП – Л. М.
Д..
Отразеният в протокола механизъм е описан и в уведомление за щета по лек
автомобил „Ровър 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС“, подадено от Г. Х. А., като
собственик на увредения автомобил. Макар тези изявления да нямат доказателствената
стойност на събрани в настоящия процес гласни доказателства, не са напълно лишени
от доказателствена стойност, доколкото отразяват изявления на трето
незаинтересовано от изхода на спора лице.
По делото са представени описи на щета, опис заключение по щета, калкулация
на щета на МПС /л. 10 – 16/, както и доклад по щета /л. 23/ и споразумение между
ищеца ЗД „Б. И.“ АД и Г. Х. А. за изплащане на обезщетение в размер на 856,80 лв. и
доказателство за плащане на сумата /л. 28 – 30/.
От удостоверение с рег. № ОК-698337/26.09.2018 г., издадено от МВР, СДВР
„Пътна полиция“ /л. 27/ относно щета, съгласно което срещу Л. М. Д. е съставен
АУАН серия Д № 25****/05.11.2017 г. за нарушения п чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, както и че при проверка с техническо средство алкотест дрегер е отчетен
положителен резултат от 0,76 промила в издишания въздух, като водачът не е дал
кръвна проба.
За установяване на механизма на ПТП са събрани писмени и гласни
доказателства и е изслушано заключението по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ).
В представения по делото констативен протокол за ПТП, настъпило на
05.11.2017 г., изготвен от органите на МВР, в който е описан механизъм на ПТП, освен
описание на събитието, е начертана скица на ПТП и са отразени увреждания по лек
автомобил марка „Ровер 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС – предна броня, фарове, и лек
автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № СА **** – предна броня, РС – предна броня,
преден капак и др. В заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза
2
уврежданията по лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № СА **** са описани
като такива по предна броня, фар с мигач, преден капак и др., а по лек автомобил
марка „Ровер 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС - предна броня, преден капак, ляв фар,
десен фар и др. подробно описани в таблица към заключението. Според същото всички
увреждания по лек автомобил марка „Ровер 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС се намират
в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие така както е
описан в протокола за ПТП. Според вещото лице стойността необходима за
възстановяване на щетите по този лек автомобил, възлиза на сумата от 3823,43 лв.,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, а действителната стойност
на същия - 1700 лв., поради което експертът е заключил, че е налице тотална щета.
Стойността на автомобила след приспадане стойността на запазените части възлиза на
сумата от 1190 лв. Според вещото лице уврежданията, настъпили в предната централна
част на лек автомобил „Ровер 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС са вследствие на удар в
паркирано МПС 3. При първоначалното съприкосновение с лек автомобил „Мицубиши
Лансер“ с рег. № СА **** в зоната на преден десен калник на лек автомобил „Ровер
414 СИ“, с рег. № СА **** ТС автомобилът е загубил напречна устойчивост, което е
довело до отклонението му напред и надясно и последвалия вторичен удар в
паркираното МПС 3. Съдът кредитира заключението на вещото лице като изготвено от
специалист, притежаващ необходимите специални знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност.
В противоречие с констатациите относно механизма на ПТП, отразени в
протокола, са показанията на св. М. Л.в Д., син на ответника. Същият твърди да е бил
пряк очевидец на събитието. Обяснява, че на ул. „Б.“ има две ленти за движение в
едната посока, като в дясната винаги има паркирани автомобили. Сочи, че към
момента на настъпване на произшествието се е намирал на тротоара, а в автомобила на
баща му, който бил в паркирано състояние, били майка му и брат му. Обяснява, че в
това време баща му – ответникът по делото, работел – пренасяли нещо с негов познат в
къщата на улица „Б.“, пред която бил паркиран автомобилът. В майката на свидетеля и
брат му придружавали ответника Л. и стоели в автомобила, тъй като не можели да
остават сами вкъщи – майка му била прекарала наскоро тежък исхемичен инсулт, а
брат му бил с церебрална парализа. Свидетелят обяснява още, че той също отишъл на
мястото, след като баща му се обадил да прибере майка си и брат си, понеже
ответникът бил употребил алкохол. Описва механизма на ПТП по следния начин: при
движение по ул. „Б.“ водачът на лек автомобил „Ровер 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС –
възрастен господин, се блъснал в разделителния остров на улицата, след това в
паркирания автомобил на ответника - „Мицубиши Лансер“ с рег. № СА ****, след
което продължил и се блъснал в кофи за смет и в още една кола. Твърди, че извикали
органи на МВР, като служителите на КАТ не дали възможност на ответника да обясни
обстоятелствата, като дори ги заплашили, че ще стане по-лошо.
3
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в основаната и част относно
описания механизъм на произшествието, като отчита заинтересоваността на същия.
Освен това обаче в несъществените им части се наблюдават и някои противоречия –
веднъж свидетелят твърди майка му и брат му да са стояли час – час и нещо в колата,
на друго място – че е отишъл малко след като баща му и неговият познат са почнали
работа. Такива несъответствия се наблюдават и при твърденията относно количеството
алкохол, който ответникът бил изпил, но и в тази част показанията отразяват по-скоро
предположения на свидетеля, отколкото твърдения за факти. Противоречи и на
житейската логика разказът на свидетеля, според който той, макар да бил извикан от
баща си да прибере майка си брат си, които изчаквали в автомобила, стоял на тротоара,
при което станал очевидец на инцидента, като липсва обяснение относно
обстоятелствата, поради които свидетелят не е потеглил с близките си, за да ги
прибере, а е стоял и наблюдавал движението. Показанията на свидетеля в частта, в
който сочи, че автомобилът се води на името на баща му, не кореспондират с писмени
доказателства по делото – протокол за ПТП, в който е вписан като собственик Л. Р. Х.,
и застрахователна полица по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ /л. 7/, в
който също е отразен собственик на автомобила Л. Р. Х.. Не на последно място, прави
впечатление, че показанията се разминават с твърденията на ответника, дадени във
възражение срещу издадения му АУАН, в който той сочи, че на мястото бил с дъщеря
си. Същите поначало не се ползват със самостоятелна доказателствената стойност в
настоящия процес, но не са напълно лишени от доказателствено значение, доколкото
служат за проверка на останалия доказателствен материал. Като най-същественото
противоречие обаче съдът намира това, че описаният от свидетеля механизъм не
съответства на щетите, нанесени по автомобилите. Ако бе вярно обяснението му, че
автомобилът на баща му е бил ударен в паркирано положение, то не биха се получили
по същия по предната броня и преден капак, тъй като в този случай ударът за
паркирания автомобил би бил страничен в ляво. Аналогично при този механизъм не
биха могли да настъпят увреждания по лек автомобил МПС „Ровер 414 СИ“, с рег. №
СА **** ТС по десен калник и предно дясно колело, описани в заключението на
вещото лице, като тези изводи следват от опитните правила. По отношение на така
описаните щети следва да се отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с формална
доказателствена сила по отношение на механизма на събитието, поради което той
подлежи на изследване в процеса, то има такава доказателствена стойност в частта
относно описаните от органите на МВР констатации за щети по автомобилите,
доколкото са непосредствено възприети от тях. Ето защо съдът намира, че не следва да
ползва тези показания при изграждане на фактическите си констатации относно
събитието.
Останалите приложени по делото писмени доказателства, в това число протокол
за разпит на свидетеля А., водач на МПС „Ровер 414 СИ“, с рег. № СА **** ТС не
4
може да бъде съобразен при формиране на доказателствените изводи на съда с оглед
принципа за непосредственост, за което страните са били предупреден в съдебно
заседание при произнасяне относно доказателствено искане за приобщаване на
материали от друго производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховано по
застраховка „Гражданско отговорност“ при ищеца лице, причинило увреждане на
имуществото на трето лице. Посоченият иск е способ за реализиране на регресната
отговорност на застрахованото при ищеца лице при наличие на посочените в закона
основания, като в конкретния случай се навежда като юридически факт, пораждащ
регресната отговорност на ответника, управление на автомобил след употреба на
алкохол над допустимата норма, при което е допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 500
КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1/ наличието на
валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по отношение на увредения автомобил; 2/ вредите на същия да са
настъпили в причинна връзка с противоправното поведение на ответника от събитие, за
което ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” носи риска; 3/ заплащане на увреденото трето лице или на неговия
застраховател обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди; и 4/
ответникът да е управлявал автомобила след употреба на алкохол над допустимата по
закон норма. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на
горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга, както и в негова тежест е опровергаване на презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото от описаните във фактическите изводи доказателства установени по
несъмнен начин са правнорелевантните факти относно наличието на твърдяното
застрахователно отношение, както и употребата на алкохол от ответника с измерено
количество 0,76 промила в издишания въздух.
Констативният протокол за ПТП, в който са отразени участниците и нанесените
щети, чието съдържание е нормативно установено с Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, като
изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след
извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред
и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти.
Обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по
отношение на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по
отношение на установените при заварената обстановка обстоятелства, в т. ч. наличните
увреждания по автомобилите, както и наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“, обезпечаваща деликтната отговорност на водачите на МПС, участващи в
произшествието.
От събраните и анализирани по делото доказателства се установява, че
процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на ответника, като неговата
противоправност се изразява в несъобразяване с правилото на чл. 25, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, съгласно който при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.
5
Събитието е настъпило в срока на действие на договора по застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което представлява застрахователно събитие и
покрит риск, като за него е платено застрахователно обезщетение от ищеца в сочения
размер.
Правнорелевантното обстоятелство относно причинно-следствената връзка
между поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил и нанесените
щети, както и размерът на същите, които според вещото лице са на по-висока стойност
от претендираната, се установяват от изслушаната съдебно-автотехническа експертиза.
Спорният въпрос по делото е такъв от фактическа страна, а именно – дали
ответникът е управлявал автомобила, както и дали последният е бил в паркирано
състояние или е извършвал описаната маневра, като опровергаване на защитната теза
на ответника следва от анализираните доказателства и некредитиране на показанията
на заинтересования по делото свидетел.
Поради това с оглед установените по делото обстоятелства във връзка с
изследвания механизъм на ПТП следва извода за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника като водач на лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. №
СА **** РС. Горните изводи, направени въз основа анализ на приетите по делото
доказателства, сочат доказан да се явява фактическият състав на чл. 500, ал. 2 КЗ. С
оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи изцяло.
Следва да бъде присъдена законна лихва от датата на предявяване на иска –
29.09.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноските, които е направил в производството. Ищецът е претендирал разноски в общ
размер от 590 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 2 КЗ ЗД Л. М. Д., ЕГН ********** да
заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* сумата от 881,80 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 05.11.2017 г. в гр. С., на ул.
„Б.“ до № 48, при което ответникът е управлявал автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег.
№ СА **** РС, при концентрация на алкохол в кръвта от 0,76 промила, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 29.09.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. М. Д., ЕГН ********** да заплати
на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* разноски в размер от 590 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на
страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7