Мотиви към присъда по НЧХД № 5911 по описа за 2015 година на
Варненския районен съд, наказателна колегия, ХХVІI състав.
На 06.11.2015год. във ВРС е депозирана
частна тъжба от М.К.Ш. с ЕГН:
**********, въз основа на която, с разпореждане от
23.11.2015г. на председателя на ВРС е
образувано производство пред първа инстанция за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, срещу подс. К.В.Н. с ЕГН:********** с оглед
извършено от него престъпление наказуемо по чл. 148, ал.2, вр.
ал.1, т.2, вр.
чл. 147, ал.1 от НК за това, че на 28.08.2015 година в социална мрежа Фейсбук е разгласил позорни обстоятелства за М.К.Ш., като
под снимка на М.К.Ш. с деца публикувана в личния профил на последния във Фейсбук /Facebook/ е поставил
като коментар думите: „Започва да мирише на педофилия” и клеветата е извършена
по друг начин – чрез коментар във Фейсбук.
В съдебно заседание е допуснат и приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск предявен от
тъжителя М.К.Ш. срещу подс. К.В.Н. за сума в размер на размер на 3 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.2 вр.чл.147,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Повереникът на частния тъжител поддържа тъжбата и
гражданския иск. В съдебно заседание от
05.04.2016г., след даване ход на съдебното следствие и след докладване на
частната тъжба и уточнението към нея, повереникът на
частния тъжител адв.И. е посочил, че в тъжбата е
допусната техническа грешка относно датата на деянието и тя е 28.08.2015г. В съдебно заседание от 11.10.2016г. повереникът на частния тъжител е поискал поправка на
техническа грешка в тъжбата от 06.11.2015г. относно датата на деянието. Като е
взел предвид материалите по делото, съдът е преценил, че от цялостното
съдържание на частната тъжба и от уточнението към нея може да се направи извод,
че в частната тъжба от 06.11.2015г. и по-точно на нейната втора страница е
допусната техническа грешка в датата на деянието. Съобразявайки се със
задължителните указания на върховната съдебна инстанция, дадени в ТР № 34/1990
г., на ОС на наказателната колегия на ВС, че в случаите, когато съдът
констатира, че е налице техническа грешка по отношение на датата на деянието,
по искане на частния тъжител тя може да бъде поправена без ограничение във
времето, съдът е допуснал поправка на техническа грешка относно датата на
процесното деяние посочена на втора страница от тъжбата, като е приел, че
същата следва да се чете 28.08.2015г.
Във
фазата по съществото на делото повереникът на частния
тъжител изразява становище за доказаност на обвинението и моли за осъдителна
присъда. По отношение на предявения граждански иск моли същият да бъде уважен в
размер по преценка на съда.
Защитникът на подсъдимия – адв. В. пледира за оправдателна присъда. Сочи, че от
обстоятелствената част на частната тъжба не ставало ясно, какво е обвинението,
понеже били смесени съставите на обидата, клеветата и квалифицираните състави
по чл. 148, по чл. 146 и по чл. 147 от НК.Изразява становище, че подзащитният
му не е извършил престъплението за което е предаден на съд, тъй като обвинението
не било доказано.Счита, че в частната тъжба и в събраните по делото
доказателства липсвали данни за приписване на престъпление. Аргументира това
свое становище със значението на думата „педофилия“. Изразява мнение и че
описаното в частната тъжба не може да се квалифицира като позорно обстоятелство,
тъй като то съдържало предположения. В подкрепа на становището си, адв.В. цитира съдебни актове на РС-Пловдив и ОС-Пловдив.
Подс. Н. заявява,
че разбира в какво е обвинен. Не се признава за виновен. Сочи, че не е извършил
това, в което е обвинен. Не бил писал и изпращал във Фейсбук
текста, за който бил обвинен. Твърди, че до Фейсбук
страницата му, предвид естеството на работата му, имали достъп много хора.
Сочи, че отношенията му с тъжителя са влошени поради това, че последният
извършвал конкурентна на неговата дейност без законово основание за това. В
дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К.В.Н. е роден на ***г. в
гр. Хасково, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан.
Той работел като треньор по шах и бил председател на шахматен клуб „Варна“.
Частният тъжител М.К.Ш. бил треньор по шах в шахматен клуб „Веселин Топалов“
–гр.Варна. Предвид обстоятелството, че подсъдимият и частният тъжител
извършвали конкурентна дейност, двамата били във влошени взаимоотношения.
В периода от 21.08.2015г. до 27.08.2015г.
в гр.Варна бил проведен държавен турнир за деца „Морско Конче“. В този турнир
взели участие учениците на частния тъжител Ш., които спечелили медали. Сред тях
бил и синът на св.Д. И., който се класирал на трето място. Последният тренирал
шах при подсъдимия Н. от месец декември 2013г. до месец юни-юли 2015г., след
което преминал на обучение при частния тъжител Ш..
След приключване на турнира, около 15.00ч.
на 27.08.2015г., частният тъжител Ш. публикувал в личния си профил в социалната
мрежа Фейсбук /Facebook/ своя снимка с две деца, едно от които бил
синът на св.И.. Около 10.00ч. на 28.08.2015г. под тази снимка, от фейсбук потребителски профил с имена „K.N.“, бил поставен
коментар със следното съдържание : „Наш М. пак се вдетинява…започва да „мирише“
на педофилия…“. Веднага след публикуването му /около 10.00ч. на 28.08.2015г./,
коментарът бил прочетен от частния тъжител Ш., който от своя страна отвърнал на
него, публикувайки свой коментар. На публикувания коментар отвърнали и потребителите „D.J.D.“, която написала свой
коментар около 10 ч. на 28.08.2015 г. и
„Б.П.“, който написал своя коментар около 11 ч. на 28.08.2015 г. Малко по-късно същия ден съдържанието на
коментара, публикуван от фейсбук потребителски профил
с имена „K.N.“ бил възприет и от
свидетелите И. и Г.. Съдържанието на този коментар придобил отзвук и в шахматните среди, където св.Начева
научила за него.
В хода на съдебното следствие е
назначена и извършена съдебно-техническа експертиза. Видно от нейното
заключение, след анализиране на съдържанието, на предоставения за изследване
обект -
твърдия диск на преносим компютър на частния тъжител М.К.Ш., е установено
графично изображение, съдържащо снимка на компютърния екран, визуализираща
публикувана снимка в социалната мрежа Фейсбук. На
снимката били заснети три лица, две от които били на видима възраст под 18
години. За споделената снимка били направени 4 (четири) коментара, като единият
бил от фейсбук потребителски профил „K.N.“. Според
визуализираната дата и час на персоналния компютър: 28.08.2015 г.,12:36 ч.,
снимката била публикувана преди 21 часа - около 15 ч. на 27.08.2015 г. Като пьрвият коментиращ K.N. бил написал своя коментар около 10
ч. на 28.08.2015 г. Вторият коментиращ M.S., както и третият коментиращ D.J.D.,
също били написали своите коментари около 10 ч. на 28.08.2015 г. Четвъртият
коментиращ Б.П. бил написал своя коментар около 11 ч. на 28.08.2015 г.
В хода на съдебното производство е назначена
и извършена и втора съдебно-техническа експертиза, от заключението на
която е видно, че при търсене в социалната мрежа Фейсбук,
за потребителски профил с имената „K.N.", са установени 2 (два)
регистрирани профила, като същите са със следните уникални фейсбук
профилни имена:
"K.N.", за
който не бил установен фейсбук идентификационния
номер;
"K.N..9", с фейсбук идентификационен номер: 100010669636507.
Фейсбук
потребителски профил "K.N.", разполагал със споделени и общодостъпни
снимка на потребителя и две изображения. Изображенията били предоставени в
изследването, като Изображения № 1 била снимката на потребителя, Изображения №
2 и 3 били другите две установени изображения. Фейсбук
потребителски профил "K.N..9", нямал споделени общодостъпни снимки.
Общодостъпната информация за
фейсбук
потребителски профил "K.N.", била предоставена в страници от 4
до 22, от експертиза. Общодостъпната
информация за фейсбук потребителски профил "K.N..9", била
предоставена в страници от 23 до 28, от експертизата.
Видно от приложената по делото справка съдимост, подс.
К.Н. не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
В настоящото съдебно производство съдът
допусна до разпит св.Л.Н., св.Д. И. и св.Б. Г. по искане на ч.тъжител. Техните показания са относими към
предмета на настоящото производство. Съдът напълно кредитира показанията на св.Д.
И. и св. Б. Г., тъй като същите са последователни, логични и обективни. Съдът
кредитира и показанията на св.Л.Н. макар същата да не е възприела
непосредствено коментара във Фейсбук, тя
възпроизвежда последващи коментари от други лица по повод въпросната
публикация.
Съдът напълно кредитира заключенията на
изготвените по делото съдебно-технически експертизи като обективни,
компетентни и безпристрастни, както и депозираните от вещото лице Ю. заключения
в хода на съдебното следствие. Съдът напълно кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно допълващи се.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите Д. И., Б. Г., Л.Н., обясненията на подсъдимия Н., изготвените и
приобщени по делото две съдебно-технически експертизи, приобщената справка от
Интернет
страница с адрес http://chessbg.com/database/year/2015,
справка за съдимост, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
След
като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите
по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимия е
повдигнато обвинение за това, че е осъществил състава на престъпление по чл.
148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл. 147, ал.1 от НК за това, че на 28.08.2015 година в социална мрежа Фейсбук
е разгласил позорни обстоятелства за М.К.Ш., като под снимка на М.К.Ш. с деца
публикувана в личния профил на последния във Фейсбук
/Facebook/ е поставил като коментар думите: „Започва
да мирише на педофилия” и клеветата е извършена по друг начин – чрез коментар
във Фейсбук.
Непосредствен обект на престъплението
клевета са обществените отношения осигуряващи неприкосновеността на доброто име
на човека в обществото, на положителната оценка за личността.
Пострадал от клеветата е конкретно ФЛ
като съгласно теорията „Наказателно право особена част – престъпления против
правата на човека” с автор А.С. и константната съдебна практика ако пострадалият
не е конкретно назован клевета няма.
Изпълнителното деяние на клеветата може
да бъде осъществено в две форми – чрез разгласяване (довеждането до знанието на
трето лице) на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия, както и чрез преписване на пострадалия на неизвършено
от него престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естество да накърни неговото добро име в обществото. Т.е. разгласеното
обстоятелство следва да е позорно и неистинско.
Престъплението е резултатно като за да е
довършено следва поне едно трето лице да е узнало твърденията на дееца за
съществуващо позорно обстоятелство или за приписаното престъпление.
От
субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено, както с
пряк така и с евентуален умисъл, като във всички случаи деецът следва да
съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписаното деяние.
Съдът намира, че събраните в хода на
разследването писмени и гласни доказателства не водят до безспорен и
категоричен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. По
делото не се оспорва, че на посочената в тъжбата дата процесният
коментар е бил публикуван в социална мрежа Фейсбук
под снимка на частния тъжител с деца, публикувана в личния профил на последния
във Фейсбук /Facebook/.
Оспорва се авторството на коментара и авторството на публикуването му.
Посочените
от тъжителя доказателства не водят до безспорен и категоричен извод за
авторството на подсъдимия. Както беше посочено и по – горе, съд
кредитира показанията на свидетелите – И., Г. и Начева. Нито един от
тези свидетели, обаче, не е възприел, че подсъдимият изписва и публикува
коментара в социалната мрежа Фейсбук. От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза и от събраните гласни доказателства
/показанията на свидетелите И. и Г./ бе установено, че коментарът е публикуван
от фейсбук потребителски профил с имена „K.N.“. От
показанията на св.И. бе установено, че тя е обменяла информация с подсъдимия Н.
чрез фейсбук потребителски профил с имена К.Н.,
изписани с латински букви. В обясненията си по делото подс.Н.
не отрече, че има регистриран фейсбук профил. Отрече,
обаче, да е писал и изпращал коментара. Същият
посочи, че до неговия профил имат достъп много лица, които могат да
пишат и изпращат съобщения. Тези твърдения останаха необорени от частния
тъжител. Отделно от това от приетата по делото втора съдебно-техническа
експертиза бе установено, че в социалната мрежа Фейсбук,
са установени 2 (два) регистрирани потребителски профила с имената „K.N.".
От приложените към тази експертиза снимкови изображения и извадки от страница
„Приятели“ може да бъде направено предположение, че потребителски профил„K.N.“
с уникални фейсбук профилни имена "K.N..9",
с фейсбук идентификационен номер: 100010669636507 е
свързан с подс.Н., тъй като в страница „Приятели“ са
регистрирани приятелства с „Шахматен Клуб Трявна“, „Шахматен Клуб Локомотив
Пловдив“ и други шахматни клубове. Така или иначе по делото не бе установено от
кой от двата потребителски фейсбук профила е
публикуван коментарът и кой го е публикувал. От проведения в с.з разпит на
вещото лице Ю. стана ясно, че за да се установи от кой потребителски профил е
изпратен коментарът и кой е създателят му следва да се установи т.нар. IP
адрес, от който е писано. С тази информация разполагала регистрираната в
американския щат Калифорния компания "Фейсбук".
Според вещото лице след установяване на конкретния IP адрес, чрез изискване от
интернет доставчиците на данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС),
може да бъде установено кой потребител използва конкретния IP адрес към
конкретна дата. ЗЕС в настоящата си редакция, обаче, задължава интернет доставчиците да пазят тези
данни шест месеца, които месеци към датата на съдебното заседание по делото са
били изтекли. Отделно от това според чл.159а, ал.2 от НПК такива данни се събират само за разкриване на тежки умишлени
престъпления. Престъплението „клеветата“, за което е водено настоящото
производство, не е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Поради
което по мнение на съда такива данни / а именно кой потребител използва
конкретния IP адрес към конкретна дата/ не могат да бъдат събрани в настоящото
производство.
С
оглед всичко гореизложено съдът намира, че в настоящото производство, от
събраните доказателства, не може да бъде
оборено твърдението на подсъдимия, че не е писал и изпратил процесния коментар, поради което не е доказано
по безспорен и категоричен начин авторството на деянието в негово лице. А както
е известно обвинението следва да е доказано по несъмнен начин, а присъдата не
може да почива на догадки и предположения.
Съобразно изложените в тъжбата факти,
установени и в хода на съдебното следствие чрез събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че
описаното в тъжбата не осъществява втората хипотеза на чл.147 ал.1 от НК, а именно на Ш. да е било приписано престъпление. За да е налице
престъпно деяние по
тази хипотеза, подсъдимият следва
да припише на тъжителя конкретно престъпление. Педофилията обаче не е
престъпление, а е сексуално влечение, трайно насочено към полово незрели
индивиди (деца), което може да
бъде насочено, както само към момичета или момчета, така и
към двата пола, като това предпочитание не във
всички случаи води да извършване на престъпление. В ежедневието терминът
„педофилия“ се употребява за охарактеризиране на всеки възрастен индивид, който
е сексуално привлечен към малки деца. По
тези съображения съдът намира, че изложеното в тъжбата сочи на
разгласяване на позорно обстоятелство, а
не на приписване на конкретно
престъпление. Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя възраженията на защитата,
че от обстоятелствената част на частната
тъжба не ставало ясно за какво обвинение става въпрос, тъй като били смесени
обидата, клеветата и квалифицираните състави по чл. 148, а в диспозитивната част било посочено изрично, че обвинението
срещу подс. Н. е по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. Правната
теория и съдебната практика са последователни в становищата си, че тъжителят е
длъжен да посочи изчерпателно само фактическите обстоятелства на
престъплението, но не и неговата
правна квалификация. Фактическите обстоятелства са необходими на съда
като предварителна преценка относно характера на извършеното деяние и неговата правна квалификация, а на
по-късен етап на производството същите съставляват задължителния предмет на доказване. Дадената от тъжителя правна
квалификация в частната тъжба не обвързва по никакъв начин съда, който
самостоятелно на собствено основание следва да даде своята, в рамките на
представените обстоятелства в тъжбата, определящи предмета на доказване по
делото. Именно това е сторено от съда с разпореждането на председателя на ВРС
от 23.11.2015г. за образуване на производство, което се преследва по тъжба на
пострадалия и с разпореждането на съдията докладчик за разглеждане в съдебно
заседание на наказателното производство от частен характер. С това в никакъв
случай не е подпомогната една от страните в процеса- частният обвинител,
каквито са упреците на защитата, а съдът е изпълнил задълженията си вменени му от
закона. И
тъй като по наказателните дела от частен характер не се извършва предварително
разследване, всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания на
страните или констатирани служебно от съда във връзка с предявените обвинения с
тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото в съдебно заседание /ТР-34-90-ОСНК,
т.2/, което е и сторено в с.з от 05.04.2016г. където повереникът
на частния тъжител е конкретизирал, че се касае за разгласяване на позорно
обстоятелство. В процесуалния закон, както и в съдебната практика, не се
поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да попълни
непълноти в съдържанието на тъжбата, стига тези непълноти да са
отстранени по съответния ред и в съответния срок /Р-93-11-І н.о./.
Безспорно е, че процесният
коментар е отнесен към личността на Ш.,
като същият е публикуван на общодостъпно място за неограничен кръг лица,
в социалната мрежа „Фейсбук“, където е бил възприет от множество хора.
Съгласно теорията и константната съдебна
практика (Решение №70 от 25.02.2009год.
на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Решение № 299 от 08.08.2012год. на ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение
№ 210 от 24.06.2013год. по н.д. № 572/2013год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от
10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о. и още ред други) извън
обхвата на клеветата остават случаите
при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразяват
становище или упражнява право на искания от които произтичат определени правни
последици. В
този смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното, видяното или чутото,
създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушението, мнението –
не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.
В
случая по делото не е спорно, а и в хода на съдебното следствие по категоричен
начин бе установено, че на 28.08.2015год. в интернет пространството, в частност
в социалната мрежа Фейсбук, под снимка на частния
тъжител с деца публикувана в личния профил на последния във Фейсбук
/Facebook/ е поставен коментар със съдържание:
„Започва да „мирише“ на педофилия”. В тази насока са както приобщената по
делото съдебно-техническа експертиза, така и показанията на всички разпитани по
делото свидетели. Видно от съдържанието на коментара, в същия неговият автор е
изложил своето мнение, оценка за видяното. Горното изключва умисъла за клевета
съобразно цитираната по-горе съдебна практика. Позорните обстоятелства трябва
да са конкретни факти, а не съждение върху факти. Те трябва да са обективно твърдяни факти, които се отнасят до укоримо от гледна точка
на морала поведение на пострадалия и да са от естество да накърнят доброто му
име в обществото, а не да се подразбират и да са резултат от субективната
интерпретация в съзнанието на пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът следва да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В настоящият случай, съобразно събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
обвинението повдигнато на подс. Н. с частната тъжба за
престъпления по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл. 147, ал.1 от НК за това, че на 28.08.2015 година в социална мрежа Фейсбук
е разгласил позорни обстоятелства за М.К.Ш., като под снимка на М.К.Ш. с деца
публикувана в личния профил на последния във Фейсбук
/Facebook/ е поставил като коментар думите: „Започва
да мирише на педофилия” и клеветата е извършена по друг начин – чрез коментар
във Фейсбук е недоказано. Същото, по изложените
по-горе съображения е и обективно и субективно несъставомерно. Затова и на осн. чл. 304 от НПК, съдът оправда подсъдимия по така повдигнатото
му обвинение.
С оглед крайния изход на делото
(подсъдимият бе оправдан по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за
клевета) и като отчете, че липсват и елементите на деликт
по чл. 45 от ЗЗД в инкриминираното поведение на подсъдимия съдът счете, че
предявеният от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от деянието ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски, се явяват неоснователен и недоказан, и като такъв го отхвърли изцяло.
Съдът постанови вещественото
доказателства по делото: твърд диск марка "HGST", модел
"HTS541010A9E680", със сериен номер № 1V2G8JGN и капацитет 1 ТВ,
демонтиран от преносим компютър марка "Asus",
модел "N551J" и със сериен номер E9N0CJ054236388, запечатан със слепки на НИКК-МВР Център за експертни криминалистични
изследвания с надпис: НЧХД №5911/2015г., НИКК-МВР вх.№2016-02591/17.05.2016г.,
вещо лице Д.Ю., дата 15.06.2016г. и подпис, след
влизане в сила на присъдата да бъде върнато на частния тъжител М.К.Ш..
Съдът взе предвид и разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител. В тази връзка, съдът възложи разноските по делото за
изготвената съдебно-техническа експертиза и за изслушване на вещото лице в с.з.
в размер общо на 196.48 /сто деветдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/
в тежест на частния тъжител.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: