Определение по дело №572/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Делото е образувано по повод на постъпил в съда протест на Прокурор от РП П. срещу определение № 26/26.01.2012г. по ЧНД№ 96/2012г. по описа на ПРС.

В протестът се излагат съображения по същество, а именно че определението е неправилно, тъй като изводите за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на един от обективните елементи от състава на престъплението- причинена “разстройство на здравето временно опасно за живота” на пострадалия се основавали на анализа на всички доказателства по делото. Набляга се, че липсвали каквито и да е доказателства, пострадалия да е претърпял средна телесна повреда, поради описаната в заключенията на експертите липса на загуба на съзнание и наличие на епилептична болест на пострадалия навеждали за претърпяна лека телесна повреда, което престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, а не по общия ред. Освен това се настоява, че жалбата е следвало да се остави без разглеждане от първостепенния съд, тъй като последния не бил сезиран по съответния ред. Това било така, поради обстоятелството, че същата била изпратена чрез Районната П. до Окръжната П. в Б., а не до Районния съд. Освен това била просрочена защото била депозирана след изтичане на 7- дневния срок.

Срещу протеста е постъпило възражение от пострадалия, с което настоява съдът да се произнесе по съществото на случая и върне делото на прокурора за продължаване на разследването.

Самото определение Районният съд в П. отменява Постановление на РП-П. от 27.12.2011г., с което наказателното производство по ДПN 559/2011г. по описа на РУ „Полиция” Г. е било прекратено, като неправилно и незаконосъобразно. Прокуратурата е счела, че деянието не съставлява престъпление от общ характер и се позовава на информацията съдържаща се в свидетелските показания на част от свидетелите и на експертизата, според които дори пострадалият да е понесъл телесни увреди същите по медикобиологичните си характеристики, а именно временно разстройство на здравето неопасно за живота, съответствали на лека телесна повреда.

Въззивният съд, като съобрази доказателствата по делото, съображенията в протеста, мотивите на първостепенния съд и Закона приема следното:

Наказателното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 17.11.2010г. в град П. е причинил на П. К. Б. от град П. средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. До момента по делото няма привлечени лица в качеството им на обвиняеми.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.11.2010г. в РП П. е подадена тъжба от П. К. Б. от град П. против Д. А. Ш. и Г. В. С. – двамата от град П., в която се поддържат твърдения, че на последния бил нанесен побой от двамата на 17.11.2010г. в жилището на Д. Ш. и на пострадалия била причинена средна телесна повреда, тъй като на 17.11.2010г. Б. бил приет в МБАЛ „Р.” град П. с диагноза „комоцио церебри”, като по данни на същия, били в пряка причинно следствена връзка с нанесения му побой. След проведено лечение Б. е изписан на 22.11.2010г. в добро общо състояние. Установено е също така, че пострадалият Б. страда от криптогенна епилепсия с комплексни парциални пристъпи, вторично генерализирани тонично клинични припадъци. С постановление на наблюдаващия прокурор от 25.03.2011г. е разпоредена допълнителна проверка, като е указано изясняване състоянието на пострадалия най вече с оглед твърденията на същия, че е изпадал в безсъзнателно състояние. След провеждане на действията, указани в цитираното постановление, на 30.05.2011г. наблюдаващия прокурор с постановление е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че на са налице данни за извършено престъпление от общ характер, а само за такова от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия. Представителят на прокуратурата е обосновал решението си с оглед липсата на доказателства пострадалия Б. да е изпаднал в безсъзнателно състояние – комоционна кома, което състояние съгласно съдебната и медицинска практика да се явява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Прието е, съобразно установеното здравословно състояние на пострадалия и сведенията от лекуващ лекар и невролог, че Б. е изпаднал в състояние на епилептичен припадък, обусловен от заболяването от което страда – епилепсия, което състояние е различно от състоянието на безсъзнание, което се приема в практиката за средна телесна повреда. Прието е също така, че не е безспорно установено по преписката, че на Б. е бил нанесен побой от Ш. и С., и че именно този побой е причина за причинените му вреди.

Постановлението за отказ да се образува ДП е обжалвано от пострадалия, като с постановление на прокурор от О. П. Б. постановлението на наблюдаващия прокурор от РП П. за отказ да се образува ДП е отменено и е разпоредено образуването на ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129 от НК. Представителят на ОП Б. е приел, че в материалите от проведената предварителна проверка се съдържат достатъчно данни за причинена средна телесна повреда, вследствие установената загуба на съзнание от пострадалия от нанесения му побой. С постановление на РП П. от 21.06.2011г., в изпълнение указанията на постановлението на ОП Б. е образувано ДП срещу неизвестен извършител, за това, че на 17.10.2010г. в град П. е причинил средна телесна повреда на П. К. Б. от град П., изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. По така образуваното ДП №559/2011г. по описа на РУП П. са проведени разпити на пострадалия П. Б., неговата съпруга – П. Х., на служителите на РУП П. А.Б. и В. Т., както и сочените за извършители лица – Д. Ш. и Г. С. Предвид противоречията в показанията на пострадалия и неговата съпруга и свидетелите Ш. и С. са проведени очни ставки между Б. и Ш. и между Б. и С., които обаче не са довели до изясняване на противоречията. Назначена и изготвена е комплексна съдебно медицинска експертиза относно състоянието на Б. и естеството на причинените му повреди. Съгласно показанията на пострадалия и неговата съпруга, на 16.11.2010г. Б. отишъл на гости в дома на Д. Ш., докъдето се придвижил с такси №... В дома на Ш. освен самият Ш. бил и свидетеля С. След като употребили алкохол около 01.00 часа на 17.11.2010г. П. Б. решил да си ходи. Същият обаче бил спрян от Ш. и С., като бил попитан кой го е изпратил на разузнаване. Ш. и С. започнали да нанасят удари по Б., като твърдели, че доносничи на полицията свалили го на земята и му нанесли удари, вследствие на което той изпаднал в безсъзнание. Като дошъл на себе ли ги попитал защо му причиняват това и последвали нови удари и нова загуба на съзнание След като се свестил се преоблякъл с фланелка, дадена му от Ш., повикал си такси №..., с което около 03.00 – 03.30 часа се прибрал в дома си. Там бил посрещнат от съпругата си, която установили, че по Б. има явни следи от нанесен му побой – подуване на главата, следи от кръв по лицето и обувките. Б. платил на таксито с пари, взети от съпругата му, тъй като бил забравил портфейла и ключовете си в Ш. След това се обадил в полицията, като поискал да подаде сигнал за нанесения му побой. Бил изпратен автопатрул, като свидетелят Б. установил, че Б. е в нетрезво състояние и със следи от Свидетелите отричат да са нанасяли удари по Б..

При тази фактология настоящата инстанция се солидаризира напълно с констатациите на първоинстанционния съд, и най- вече на изводите, че доказателствата са тълкувани превратно и че установените факти не съответстват на изводите по правото. Данните събрани чрез медицинската документация са анализирани при заключенията на експертите и това е основно доказателство, което не е взето предвид при оценка на стойността на доказателствените средства. Игнорирането е само поради противоречие с гласни доказателства, коментирани обаче в различен смисъл.

Съдът приема, че действително прокуратурата се е произнесла по съществото на случая при непълнота на доказателствата, преди да са били извършени всички процесуално следствени действия и да са били събрани доказателства. Напълно логично първостепенния съд е указал, че следва да се събере информация чрез показанията на свидетелите- шофьорите на такси, които биха могли да изяснят обективната истина по делото и да натежат за преценката, дали версията на пострадалия съответства на действителното положение. От значение за изясняване на случая са и останалите подлежащи на доказване обстоятелства приети от Районния съд , каквито са имало ли е телефонни разговори между Б. и свидетелката Х., колко на брой, по кое време и каква е съдбата на дрехите на пострадалия, останали в дома на Ш., портфейла му и ключовете. Правилни са и разсъжденията относно съдебно медицинската експертиза, като законосъобразно е посочено, че следва да се положат допълнителни усилия и в тази насока.

Ето защо настоящата инстанция се солидаризира напълно с констатациите на първоинстанционния съд, и най- вече на изводите, че производството е прекратено при непълнота на доказателствата и превратното им тълкуване и че установените факти не съответстват на изводите по правото. Въз основа на посочената фактология въззивният съд приема, че правилно първостепенният съд е приел за необосновани изводите на прокурора за прекратяване на наказателното производство и че престъплението се преследвало по частен ред.

Аргументирано същият е приел, че преките доказателства събрани чрез показанията на пострадалия напълно съответстват на косвените данни на част от свидетелите, както и че заключенията на експертите не са в достатъчна степен обосновани.

Поради изложеното дотук настоящата инстанция приема, че правилно в мотиви на първостепенния съд е счетено, че изводите на прокурора за прекратяване на производството по делото не съответстват на фактите и правото и е отменил постановлението, с дадените указания.

По възраженията в жалбата, касаещи процедурата съдът приема, че жалбата е допустима , тъй като е била подадена в 7 дневния срок. Това е така поради обстоятелството, че Постановлението е било връчено на пострадалия на 13.01.2012г., жалбата е депозирана на до районната П. на 20.01.12г. т. е . в последния ден на седмодневния срок. В постановлението изрично е посочена обжалваемостта му пред ПРС, и именно прокуратурата е преценила и го е изпратила в районния съд по компетентност на 25.01.2012г. В този аспект са несъстоятелни съображенията в протеста, че съдът незаконосъобразно се е произнесъл по жалба, която не била адресирана до него. Сезирането е станало по реда на вътрешноведомствената преценка за компетентност, направена именно от Районната П. и разбира се в рамките на Закона. Следователно правилно районния съд се е произнесъл по съществото й. Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 26/26.01.2012г. по ЧНД№ 96/2012г. по описа на ПРС.

Определението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.