№ 4366
гр. ..., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110138833 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против В. Г. К. с ЕГН
********** и Г. Г. М. с ЕГН **********, за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответниците дължат на „...” ЕАД, в условията на
разделна отговорност, сума в общ размер на 1751,94 лв., от които 1539,42 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2017г. до м.04.2020 г. (съгласно направеното уточнение от
8.08.2023 г.), ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 173,76 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 15.03.2021г„ както и суми за дялово разпределение 33,64 лева
- главница за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г„ ведно със законната лихва
от 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,12 лева - лихва
за периода от 31.12.2018г. до 15.03.2021 г., като претендираме направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , при
квоти ½ за всяка от ответниците.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена от ответника топлинна енергия за топлоснабден имот - гр. ... през
процесния период за процесния период. Сочи се, че ответниците са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за
енергетиката. Твърди се, че за сградата етажна собственост, в която се намира
имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „...” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за
ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
1
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали писмени отговори на
исковата молба, с които оспорват исковете като неоснователни. Сочат, че не
са в облигационни отношения с ищеца, че имотът се ползва от трето лице,
което е задължено като вещен ползвател. Позовават се и на изтекла
погасителна давност за вземанията. Не оспорват, че ищецът е издал фактури
за процесния имот и за процесния период, както и че същите били
осчетоводени. Не оспорват и че до имота е доставено твърдяното количество
топлинна енергия. Претендират се разноски.
Третото лице подпомагаща ищеца страна твърди, че при определяне на
разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени изискванията,
регламентирани в Закона за енергетиката. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно
и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна
енергия.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
В случая с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в рамките на исковия период сградата етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена; че до
имота е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност за процесния период, както и че
претендираните от ищеца суми съответстват на тези, които са начислени и
фигурират в счетоводната система на „...“ ЕАД.
По делото е представен договор за продажба на държавен жилищен
имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд, предоставен на народните съвети, датиран от 15.03.1968 г., по силата на
който собствеността върху процесния топлоснабден имот е била придобита
2
от ... ... и .... ...а. От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че същите са починали съответно на 23.04.2011 г. и на 11.09.2005
г., като техни законни наследници са дъщерите им В. Г. К. и Г. Г. М. –
ответници по делото.
По делото е представено и заявление – декларация от 7.02.2017 г. от В.
Г. К. до „...“ ЕАД, с която същата заявява, че желае партидата за
топлоснабден имот на адрес гр. ...., аб. № ... да бъде променена на нейно име,
съгласно общите условия на „...“ ЕАД на клиенти в гр. ....
При съобразяване с посочените писмени доказателства, съдът приема,
че е установено качеството клиент на топлинна енергия по отношение на В. Г.
К. – същата е собственик на ½ ид. ч. от процесния топлоснабден имот, но
освен това е подала заявление – декларация за откриване на партида на нейно
име на 7.02.2017 г., поради което именно тя е страна облигационното
правоотношение с предмет продажбата и доставката на топлинна енергия за
топлоснабдения имот.
Не се установява качеството клиент на топлинна енергия по отношение
на процесния топлоснабден имот за процесния период – 1.05.2017 г. до
30.04.2020 г. по отношение на другата ответница – Г. Г. М.. Установява се, че
тя е съсобственик на процесния топлоснабден имот за ½ ид.ч. от него, но
предвид подаденото от другия съсобственик заявление – декларация за
откриване на партида, не може да се приеме, че за процесния имот е налице
облигационно правоотношение с предмет продажбата и доставката на
топлинна енергия между ищеца и тази ответница.
За да стигне до тези изводи съдът съобрази приетото в Тълкувателно
решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, както и практиката на съдилищата –
например решение № 6037 от 4.12.2023 г. по в. гр. д. № 3395/2023 г. на СГС,
III-Б състав, Решение № 5827 от 15.11.2023 г. по в. гр. д. № 9353/2022 г. на
СГС и др.
При това положение исковете, предявени срещу Г. Г. М., като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото по отношение на ответницата В. К. се установява качеството
клиент на топлинна енергия, същата дължи сумите за доставената до имота
топлинна енергия – за отопление на имота, за битово горещо водоснабдяване
и сградна инсталация, като съдът съобразява, че предявеният срещу тази
ответница иск е за ½ част от дължимите суми за процесния период .
По делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че в рамките на
процесния период до топлоснабдения имот са доставени твърдените
количества топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираните от
ищеца суми – т.е. за процесния период дължимата сума за ползваната
топлинна енергия е в размер от 1539,42 лв.
В тази връзка по делото са приети и писмени доказателства –
издадените от ищеца съобщения към фактури, както и писмените документи,
предоставени от третото лице подпомагаща страна – индивидуални справки
от изравинтелните сметки за отоплителните сезони; документи за отчет;
документ относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът съобразява и направеното от ищеца уточнение от 8.08.2023 г., но
предвид отделените като безспорни между страните обстоятелства, не счита,
че дължимата от ответницата сума надхвърля посочената в исковата молба,
още повече, че липсва и изрично изявление на ищеца в този смисъл.
3
С оглед изложеното, искът срещу ответницата В. К. за установяване на
дължимостта на главницата за ползваната топлинна енергия е установен по
своето основание, като няма спор по размера на сумата.
От ответницата обаче е направено възражение, че процесните вземания
са погасени по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.03.2021 г., при
съобразяване с фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК. За процесния период са
приложими общите условия за продажба на топлинна енергия от „...“ ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр. ..., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.10.2017 г. включително, като в тази връзка съдът съобразява, че съгласно
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020 г. до
22.05.2020 г., поради което давността за вземанията за м.11.2017 г. е била
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 24.03.2021 г.
Видно от представената по делото обща фактура от 31.07.2018 г.,
отнасяща се до периода 1.05.2017 г. – 30.04.2018 г., погасената част от
вземанията за посочения период възлиза на сумата от 106,12 лв., т.е. дължима
остава сумата в размер от 1433,30 лв. Предвид направеното искане, а и като
съобразява, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът е
претендирал сумите като дължими от ответниците при равни квоти, съдът
намира, че искът спрямо ответницата В. К. е основателен до размера от 716,65
лв. – ½ от 1433,30 лв. За горницата до 769,71 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По исковете за обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
4
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия.
В случая лихва за забава се дължи от ответницата В. К. върху сумите по
общите фактури, считано от датата на изпадане в забава до 15.03.2021 г.,
съгласно претенцията на ищеца, при съобразяване с направеното искане и
твърденията на ищеца, че тази ответница отговаря за ½ от задълженията.
При изчисляване на законната лихва, дължима върху сумите по всяка от
общите фактури, считано от изтичане на 45-дневния срок за плащане до
15.03.2021 г., съдът констатира, че претенцията на ищеца е в по-нисък размер
от изчисления по реда на чл. 162 ГПК, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
спрямо ответницата В. К. следва да бъде уважен изцяло за сумата от 86,88 лв.
– мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия.
Доколкото по отношение на ответницата Г. М. главният иск се явява
неоснователен, неоснователен е и акцесорният иск за установяване
дължимостта на мораторна лихва.
Относно услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти.
Задълженията за услугата дялово разпределение за процесния период
1.11.2018 г. до 30.04.2020 г. са в общ размер от 16,82 лв. по отношение на
ответницата К., като същите не са покрити от погасителна давност. Не е
спорно по делото, че услугата е била предоставяна от третото лице
подпомагаща страна.
Спрямо ответницата М. искът за сумата от 16.82 лв. – цена на услугата
дялово разпределение – е неоснователен, доколкото по делото не се установи
тази ответница да има качеството клиент на топлинна енергия за процесния
период по отношение на топлоснадбения имот.
По отношение на исковете за обезщетение за забава върху главницата за
цената на услугата за дялово разпределение, съдът намира същите за
неоснователни спрямо двете ответници. Доколкото главният иск срещу
ответницата М. е неоснователен, такъв е и акцесорният иск. По отношение на
ответницата К. следва да се отбележи, че с общите условия, приложими към
договора, не е регламентиран падеж на това задължение, поради което
5
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не
твърди и не установява да е отправил до ответниците покана за заплащането
на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира такива. Установява се, че е заплатил държавна
такса в размер от 164,96 лв. по исковото производство и 35,04 лв. по
заповедното производство. Направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което за исковото производство съдът
определя в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37
ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За
заповедното производство дължима е сумата от 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата М. не дължи разноски на ищеца – исковете спрямо нея са
неоснователни.
Ответницата К. дължи разноски, съобразно уважената част от
предявените срещу нея искове. За исковото производство същите възлизат на
сумата от 124,06 лв., а за заповедното – 39,82 лв.
На ответницата М. следва да се присъдят разноски в пълния
претендиран размер, предвид неоснователността на предявените срещу нея
искове. Същата не е претендирала такива в своя полза – направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. К. К., която е
представлявала ответницата в заповедното и в исковото производство по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА – т.е. в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и осъжда другата страна
да го заплати.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
6
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът намира, че при определяне на размера на дължимата сума за
адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на адв.
К., следва да вземе предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, извършените от процесуалния представител действия във връзка с
производството по делото, както и цената на иска. Като съобрази, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, вида и обема на
осъществяваната защита – адвокатът не се е явил в нито едно от двете
заседания, а подадените от двете ответници писмени отговори са идентични,
макар и подадени от името на двама различни адвокати, както и цената на
предявения иск, съдът намира, че справедлив размер на възнаграждението е
сумата от 250 лв. за исковото производство и сумата от 50 лв. – за
заповедното производство, предвид подаденото възражение от името на
процесуалния представител.
На ответницата К. се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете. Същата не е претендирала такива в своя полза – направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. А. Н., който е
представлявал ответницата в заповедното и в исковото производство по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение
важат всички гореизложени съображения. За исковото производство съдът
определя възнаграждението в размер от 250 лв., а за заповедното – 50 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на адв. Н. следва да се присъди
сумата от 15,87 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство и
сумата от 3,17 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ..., район ..., срещу В. Г. К., ЕГН **********, адрес гр. ..., ж.к.
„..., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. К. дължи на „...“ ЕАД, както следва: сумата в размер от
716,65 лв., представляваща цена на предоставена от ищеца топлинна енергия
за периода 1.11.2017 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. ...,
ж.к. „..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането, както и сумата в размер от 86,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г.
както и сумата от 16,82 лв., представляваща цена на услугата дялово
7
разпределение, извършвана за посочения топлоснабден имот за периода
1.11.2018 г. – 30.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
7.05.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16710/2021 г. на Софийски районен
съд, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „...“ ЕАД срещу В.
Г. К. за разликата над 716,65 лв. до пълния предявен размер от 769,71 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за предоставена от ищеца
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к. „..., аб. № ..., както
и за периода 1.05.2017 г. – 31.10.2017 г., както и за сумата от 2,56 лв. –
мораторна лихва, начислена върху дължимата сума за услугата дялово
разпределение, за периода 31.12.2018 г. – 15.03.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
415 ГПК от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
район ..., срещу Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Г. Г. М., ЕГН **********, дължи на „...“
ЕАД, ЕИК ..., както следва: сумата в размер от 769,71 лв. – цена на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к. „...,
аб. № ..., за периода от 1.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
86,88 лв. – мораторна лихва, начислена върху сумата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г., сумата от 16,82 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2,56 лв. – лихва за забава, начислена върху цената на
услугата дялово разпределение, за периода от 31.12.2018 г. до 15.03.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 7.05.2021 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 16710/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН **********, адрес гр. ..., ж.к. „..., да заплати на
„...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., район ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 124,06 лв. – съдебни разноски за
производството по гр.д. № 38833/2021 г. на Софийски районен съд, 182
състав, както и сумата от 39,82 лв. - съдебни разноски за производството по
ч.гр.д. № 16710/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
район ..., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. А. Н. от
Софийската адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. ...., сумата от 15,87 лв.
– адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на В. Г. К., ЕГН **********, по гр.д. № 38833/2021
г. на Софийски районен съд, 182 състав, както и сумата от 3,17 лв. -
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на В. Г. К., ЕГН **********, по ч.гр.д. №
16710/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
район ..., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. К. К. от
Софийската адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. ..., ул. „...., сумата от
250,00 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на Г. Г. М., ЕГН **********, по гр.д.
№ 38833/2021 г. на Софийски районен съд, 182 състав, както и сумата от
50,00 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на Г. Г. М., ЕГН **********, по ч.гр.д. №
8
16710/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице „...“ АД, ЕИК
..., конституирано като подпомагаща ищеца „...“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9