Решение по дело №1721/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1373
Дата: 10 ноември 2020 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20203100501721
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 137310.11.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.V състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100501721 по описа за 2020 година
Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-В. вх.№ 33410/3.06.2020г срещу решението на ВРС-
ХХХVс-в № 1810/ 6.04.2020г по гр.д.№ 16298/2019г, с което е осъдена Дирекцията да
заплати на В. М. В. ЕГН ********** от гр.В. сумите от: 1621лв, представляваща сбор от
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 229 часа за
периода 12.10.2016г-30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г до окончателното изплащане на
задължението, формирана, както следва:
91,34лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 15 часа за периода от
12.10.2016г до м.декември 2016г;
86,61лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 14 часа за периода от м.януари
2017г до м.март 2017г;
167,03лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 27 часа за периода от м.април
2017г до м.юни 2017г; 154,66лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа
за периода от м.юли 2017г до м.септември 2017г;
80,42лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 13 часа за периода от
.октомври 2017г до м.декември 2017г;
113,14лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 16 часа за периода от м.януари
2018г до м.март 2018г;
110,88лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 15 часа за периода от м.април
2018г до м.юни 2017г, и
184,79лв-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа за периода от м.юли
2018г до м.септември 2018г;
1
103,48лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 14 часа за периода от
.октомври 2018г до м.декември 2018г;
154,53лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 19 часа за периода от м.януари
2019г до м.март 2019г;
203,33лв-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа, за периода от м.2019г
до м.юни 2019г;
170,79л-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 21 часа за периода от м.юли
2019г до м.септември 2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, и
206,15лв-сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово
обезщетение общо в размер на 1621лв за периода от 12.10.2016г-30.09.2019г, изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на
предявяване на иска - 10.10.2019г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 400лв-сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, и
214,84лв–дължими в полза на съдебната власт, по бюджета на ВРС такси, на осн.чл.78 ал.6
ГПК
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.рег. №
45584/10.07.2020г от В. М. В. със становище за неоснователност на жалбата. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените за въззивната инстанция разноски.


Производството е образувано по исковата молба на В. М. В. срещу Главна
дирекция „Гранична полиция" при МВР - гр.****, в която излага, че в процесния период
е заемал длъжността „командир на отделение" в ГПУ Летище - гр.В. към РД“ГП“-Аерогари,
която на е на структурно подчинение на ответника, със статут на държавен служител по
силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника.
В процесния период е положил нощен труд, който не бил заплатен.
Счита, че същият следвало да бъде преизчислен с коефициент 1,143, което водело
до общо 229,94 часа извънреден труд , който като такъв не му бил заплатен.
Доколкото била налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следвало да
намерят общите разпоредби на КТ, и в частност тази на чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Поради изложеното моли за уважаване на предявите от него претенции, както
следва:
1/ Иск по чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1621лв,
представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 229 часа, за периода 12.10.2016г-30.09.2019г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г до окончателното
изплащане на задължението, формирана, както е посочено по-горе;
2/ Иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 206,15лв, представляваща сбор от
2
мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ
размер от 1621лв за периода от 12.10.2016г-30.09.2019г, изчислена за периода от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска-
10.10.2019г
Претендира и присъждане на разноски.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение, като е работил на 12-часови /дневни и нощни/ смени съгласно утвърдени
месечни графици и отработеното време е било изчислявано сумирано.
В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на
отработеното време, за периода е бил формиран резултат, който при надвишаване нормата
работни часове е бил заплатен като извънреден на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Оспорва доводите за възможност за преобразуването на положения нощен труд в
дневен в конкретен случай и че не намират приложение разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Излага подробни доводи относно приложимостта към възникналото с ищеца
служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите
допълнителни възнаграждения на служителите.
Твърди, че за периода са били действащи Наредба № 81213-776/29.07.2016г, в сила
от 2.08.2016г, и Наредба № 81213-908/02.08.2018г, обн.ДВ бр.67/14.08.2018г. Същите
изключвали приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл.187
ал.1 и ал.3 ЗМВР е посочена 8-часова продължителност на нощния труд. В този смисъл
твърди, че в случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и така
получените часове да се броят за извънреден труд. Твърди се като положен нощен труд
същият вече е бил заплатен на ищеца.
Ето защо моли за отхвърляне на искането и присъждане на сторените разноски.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че през процесния период ищецът е заемал длъжността
„Командир на отделение" в ГПУ Летище-гр.В. към РД“ГП“-Аерогари, която е на структурно
подчинение към ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР-****, като е работил на 12-
часови смени съобразно месечни графици. Това се установява и от писмените доказателства.
От същите е видно, а и няма спор по делото за това, че на ищеца часовете нощен труд са
били възмездени по тарифната ставка за нощен труд–по 0,25лв/час, което се потвърждава и
3
от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено.
Според същото заключение за процесния период 12.10.2016 г. до 30.09.2016г
ищецът е имал действително отработени 5271 часа при нормативен брой часове за периода
от 4864 часа, като разликата от 636 часа се явявала наднорматив, който представлява сбор от
402 часа – като разлика от нормочасове за месеца и часове положен труд, чиято парична
равностойност е 2908,55лв, заплатени изцяло на ищеца; и
229 часа – получени в резултат на преобразуването на нощните часове труд с коефициент
1,143, с парична равностойност 1621лв. Размерът на обезщетението за забава върху
претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд за времето от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 10.10.2019г е равно на
206,15лв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че за процесния период ищецът е бил със статут на
държавен служител и съответно в служебно правоотношение по смисъла на ЗМВР.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема за доказани твърденията, че за
процесния период ищецът е отработил нощен труд, които след преизчисляването им в
часове дневен труд с коефициента от 1,143, се равняват на часове дневен труд, като
разликата от 229 часа извънреден труд с парична равностойност възлиза на 1621лв.
Размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период е 206,15лв.
Основният спорен въпрос между страните е правен – дали има законово
основание за преизчисляването на положения нощен труд в часове дневен такъв, така
както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143, и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и
заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като
чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В
периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7
часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието
„нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи
4
се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да
бъде уважена до установения размер, съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.

По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид
основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса, както и за заплатен хонорар на
в.лице, и в полза на ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените разноски за настоящата инстанция. Искането е отправено своевременно,
представени са надлежни писмени доказателства - списък с разноски и договор за правна
защита и съдействие с дата от 7.10.2020, обективиращ и разписка за реалното заплащане на
сумата от 480лв, включващ цена на услугата от 400лв и заплатен ДДС 80лв.
Предвид заявеното още с въззивната жалба възражение за прекомерност, съдът
дължи произнасяне по същото.
След като договорът и разписката за заплатената адв.услуга е с дата 7.10.2020,
приложимите материално правни норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от
31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от Наредбата
установеният минимален размер при посочения материален интерес възлиза на 330лв, върху
който следва да се начисли и ДДС от 66лв, или общо 396лв. При това положение
претендираният размер на разноските от 480 следва да бъде редуциран до посочената сума.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХVс-в № 1810/ 6.04.2020г по гр.д.№
16298/2019г, с което е осъдена Дирекцията да заплати на В. М. В. ЕГН ********** от гр.В.
сумите от: 1621лв, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 229 часа за периода 12.10.2016г-30.09.2019г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
10.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, формирана, както следва:
91,34лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 15 часа за периода от
12.10.2016г до м.декември 2016г;
5
86,61лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 14 часа за периода от м.януари
2017г до м.март 2017г;
167,03лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 27 часа за периода от м.април
2017г до м.юни 2017г; 154,66лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа
за периода от м.юли 2017г до м.септември 2017г;
80,42лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 13 часа за периода от
.октомври 2017г до м.декември 2017г;
113,14лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 16 часа за периода от м.януари
2018г до м.март 2018г;
110,88лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 15 часа за периода от м.април
2018г до м.юни 2017г, и
184,79лв-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа за периода от м.юли
2018г до м.септември 2018г;
103,48лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 14 часа за периода от
.октомври 2018г до м.декември 2018г;
154,53лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 19 часа за периода от м.януари
2019г до м.март 2019г;
203,33лв-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа, за периода от м.2019г
до м.юни 2019г;
170,79л-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 21 часа за периода от м.юли
2019г до м.септември 2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, и
206,15лв-сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово
обезщетение общо в размер на 1621лв за периода от 12.10.2016г-30.09.2019г, изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на
предявяване на иска - 10.10.2019г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 400лв-сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, и
214,84лв–дължими в полза на съдебната власт, по бюджета на ВРС такси, на осн.чл.78 ал.6
ГПК

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР с адрес:
гр.**** бул.„Мария Луиза" № 46, да заплати на В. М. В. ЕГН ********** от гр.**** сумата
от 396лв /триста деветдесет и шест лева/, представляваща сторени по делото разноски за
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, след уважено възражение за прекомерност.


Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
6

/О.М./






ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото съдия ****

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил
на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за
извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови смени фактически е полагал
труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил
компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това
доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с
коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с
дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г,
посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни
служители, чийто статус се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово
правоотношение, чийто статус се урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за
7
две години статусът на служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена
и са обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в
МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории полицейските органи и органите по
пожарна безопасност и защита на населението от една страна, и държавните служители от
друга, законодателят продължава да придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2
ЗМВР статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00 часа, се явява
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на по-
стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се
в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8
часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица,
през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на
служителите от МВР - за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието
на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и
пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по
чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения
8
ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо място. Необходимо е да се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без
такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада
извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в
редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да
бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил
ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден
труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по
адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в
сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР е възможно да
полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да
надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол–приложение № 5 към чл.32 ал.1 и чл.33 от
9
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно
време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното
приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа
на КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен
труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е
еднаква – от по 8 часа.
В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в
Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на
орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не
бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този , който е
работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.
Да се мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до
поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния
период е работил на 12/24-часови смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното
време се отчита в часове, което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в
повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат компенсирани с възнаграждение
за извънреден труд.
По делото се установи, че на ищеца са били заплатени всичките часове нощен
труд, остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява ищецът да е
положил часове труд над установената норма за процесния период.
10
Следва да се посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба
ищецът не твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а
претендира само преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на
12/24-часовите му дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователност претенцията на ищеца, тъй
като не се установи да е работил реално извън установеното за него работно време по
график, т.е. да е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е
лимитиран, съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен
период и 280 часа годишно.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11