О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 04 ноември 2022 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 04 ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 488 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК
(Административно-процесуален кодекс), вр. с чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК и чл. 188
от Закон за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
Основното производство по делото е образувано след постъпила жалба от ЗП (земеделски
производител) И.И.Я. ***, действащ чрез адв. М. В.. С жалбата се оспорва
Заповед №200-ФК от 26.10.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С административния акт,
на ЗП е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) на основание чл.186
от ЗДДС - ”запечатване
на търговски обект”, представляващ търговска маса-тараба, наета за деня от И.
Я., находяща се на територията на Централен кооперативен пазар гр. Русе,
бул. „Цар Освободител“ № 113 А, както и забрана за достъп до нея за срок от 14
дни“.
В жалбата е направено особено искане
за спиране на допуснатото по силата на нарочно разпореждане на административния
орган предварително изпълнение на заповедта.
Изложени са съображения, подкрепящи
направеното особено искане, като се твърди, че разпореждането за предварително
изпълнение на заповедта е незаконосъобразно, тъй като наложената мярка явно не
съответства на целта на закона и се явява санкционна и рестриктивна.
Действията на органа по изпълнението
биха довели и причинили на жалбоподателя непоправими или трудно поправими щети,
съществени вреди за земеделския производител, чиито единствени доходи в момента
били в резултат на реализираните от нея продажби от собствената й продукция, а
това е несъизмеримо с извършеното нарушение, каквото всъщност жалбоподателя
счита, че не е и налице в доводите си по същество. На следващо място се казва,
че за него не става ясно по какъв начин продажбата на 0.890 гр. круша за сумата
от 3.00 лева обосновава само по себе си необходимост от предварително
изпълнение на наложената мярка с цел „защитата на особено важен държавен
интерес“, основанието/причината за допускане на предварителното изпълнение на
наложената ПАМ, което органът е посочил.
Иска се отмяна на допуснатото по силата на нарочното разпореждане на
административния орган предварително изпълнение на заповедта.
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства /наличната административна преписка/, прие че искането за спиране
на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед №200-ФК от 26.10.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП се
явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес
от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт, в законоустановения срок
за оспорване.
Какви са фактите, установени на база на наличните доказателства по
делото:
На 12.10.2022 г. в 16:20 ч., от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна е извършена проверка при посещение на Централен кооперативен
пазар гр. Русе, находящ се в гр. Русе, бул. „Цар Освободител” № 113А на обект -търговска
маса за продажба на плодове и зеленчуци с търговска площ два квадратни метра,
на която били изложени продуктите. Тази тараба за деня била стопанисвана от И.Я.
земеделски производител, както е посочено и от органите по приходите.
В хода на проверката било констатирано, че при
осъществената контролна покупка на 0.890 гр. круши за сумата от 3.00 лева,
платена в брой от И. Д. - гл. инспектор по приходите, не бил издаден фискален
касов бон. Липсвало и налично, работещо в търговския обект /приет за такъв от
проверяващите/ фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.
Проверяващите приели, че така с деянието е осъществен
състав на нарушение по чл. 7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.).
Установили още, че лицето е регистрирано като земеделски производител - от
представена анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от
15.02.2022г., в едно с анкетен формуляр № 162/14.02.2022г., както и справка за
дейността на земеделеца. Приели още съгласно представените от ЗП документи
лицето, че за текущата земеделска година 2021-2022г. той отглежда следните конкретно
изброени земеделски култури: домати, тикви, пъпеши, дини, череши и сливи. Сред
тях нямало отбелязани круши, а продадените плодове – крушите следователно не били
собствено производство на И.Я.. Последното именно водело до извода за нарушение
на чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0061273/12.10.2022год.(л.5 от преписката).
Налични са и други писмени доказателства-анкетна карта, анкетен формуляр и др.
Изложеното дало основание за издаване на Заповед №200-ФК
от 26.10.2022г., с която на И.И.Я. ***,
в качеството му на ЗП била е наложена ПАМ (принудителна административна мярка)
на основание чл.186 от ЗДДС -
”запечатване на търговски обект”, представляващ търговска маса-тараба,
наета за деня от И. Я., находяща се на територията на Централен кооперативен
пазар гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 113 А, както и забрана за достъп до
нея за срок от 14 дни“.
Със заповедта за налагане на ПАМ №200-ФК от 26.10.2022г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, е разпоредено и предварително
изпълнение на наложената принудителна административна мярка по реда на чл.60,
ал.1 от АПК, като е посочено, че запечатването следва да се извърши на 04.11.2022
г., в 16.00 часа.
Мотивите на АО за разпореденото предварително изпълнение
са, че то е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид при наличие на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК и
конкретно: а) за защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната
дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява
интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения обект, респ. за правилното
определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични
задължения; б) поради съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено, или сериозно затруднено; в) от закъснението на изпълнението могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Относно необходимостта от защита на особено важни
държавни интереси е прието, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС имат
санкционен и превантивен характер. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение
на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния
ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от облагане, би
била непосредствена.
Лицето извършвало търговска дейност
като продавало в стопанисвания от него обект не само собствено производство
продукция като земеделски производител. От събраните данни проверяващите приели,
че е възможно отклонение от данъчното облагане - което води винаги до негативни
последици за фиска.
Ако не била приложена ПАМ то съществувало възможност от
извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчно
облагане), от което за фиска на държавата ще произлязат значителни и трудно
поправими вреди, а оттам и това рефлектира и върху благосъстоянието на
държавата и обществото.
Прието е също, че с неизпълнението на задълженията си по
ЗДДС и НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. жалбоподателят нарушава и еднаквите
правни условия, създадени от законодателството за всички правни субекти, като
получава предимство пред тези от тях, които отчитат приходите си в пълен обем.
На последно място е съобразено, че от закъснението на
изпълнението на ПАМ може да последва значително или труднопоправима вреда, а
именно съществено отклонение от данъчно облагане. Нарушението препятства
нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се
осъществи проследяване на търговския оборот в цялост. Именно с цел да се
промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи
до неблагоприятни последици за фиска се налага предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Съдът, при така установените релевантни
факти, прави следните правни изводи:
Жалбата срещу Заповед №200-ФК от 26.10.2022г., в
която е инкорпорирано оспорване на разпореждането за допускане
на предварително изпълнение е подадена от надлежна страна – адресат на разпореждането
за предварително изпълнение на ПАМ. Тя е подадена в тридневен срок, видно от
разписката за получаване на административния акт, но с оглед и на разпоредбата
на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК е в законоустановения срок.
Ето защо жалбата е допустима и
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Правомощието на административния
орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове е
уредено с разпоредбата на чл. 60 от АПК, към която препраща чл. 188 от ЗДДС. Член
60 от АПК регламентира възможността за постановяване на разпореждане за
предварително изпълнение, включено в административния акт, ако това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В тежест на административния орган е
да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените
предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за
предварителното му изпълнение.
В конкретния случай е констатирано нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, което само по себе си е спорно
дали е налице, предвид качеството на провереното лице, а именно- земеделски
производител.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Нормата на чл. 7, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. сочи, че „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта“. А според ал.2 на същата разпоредба „Не се допуска
извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба“.
В случая обаче е спорно обстоятелството
дали земеделският производител И.И.Я. *** е задължен субект по чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. особено, имайки предвид
разпоредбата на чл.4, т.2, пр.1 от Наредбата, съгласно която „Не е задължено да
регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице,
което извършва следните дейности: „продажби на собствена и непреработена
селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на
Търговския закон“.
Продажбата на 0.890 гр. круши за
сумата от 3.00 лева, независимо, че този плод не се сред изброените земеделски
култури, които е заявил, че ще отглежда за 2021-2022г., не води автоматично на
извода, че по този начин той осъществява търговска дейност и има качеството на
търговец, както е приел органа по приходите.
Самите проверяващи сочат, че И. Я. стопанисва
обекта, спрямо който е наложена
процесната ПАМ - търговската маса за продажба на плодове и зеленчуци с
търговска площ два квадратни метра, находяща се в Централен кооперативен пазар
гр. Русе, бул. „Цар Освободител” № 113А, но за деня.
Липсват каквито и да било обективни
данни за изложеното в разпореждането, че ЗП е създал организация в обекта, целяща
отклонение от облагане. Напротив. Липсват и данни за други подобни нарушения.
Общото правило в
административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на
предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на
административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго
установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите на фиска
безспорно са важни държавни интереси, но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е
защитата на особено съществени интереси. Тази възможност следва да преследва
законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл. 6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. Соченият от
административния орган държавен интерес всъщност се защитава от чл. 12 от ЗАНН.
Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата
дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат
да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за
прилагане на принудителна мярка.
По никакъв начин в мотивите към
разпореждането не е обоснована втората хипотеза по чл. 60, ал.1 от АПК, а именно
наличието на опасност да се осуети или сериозно затрудни изпълнението на акта.
Липсват каквито и да било
доказателства и за твърдението, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може
да последва значителна или труднопоправима вреда. Изложените в тази връзка
мотиви имат отношение по-скоро към самото налагане на ПАМ, не и към
разпореждането за нейното предварително изпълнение.
Както принудителната административна
мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за
постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените
факти и преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения относно защитата
на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно неизпълнение
на задълженията на ЗП към фиска. От изложените към разпореждането по чл. 60 от АПК мотиви не става ясно как при установените при проверката данни се
обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният
орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и
че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно
поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен
държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага
принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително
изпълнение на мярката по силата на закона.
Посоченото в
заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя, като основание за
допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е предвидено в
нормата на чл. 22 ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки,
а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не
обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на
задължението /ако се докаже такова/ за лицата по чл. 3 от Наредбата да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискално
устройство от датата на започване на дейността в обекта безспорно съставлява
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредбата и осъществява и хипотезата на чл. 186,
ал.1, т. “б“ от ЗДДС за налагане на ПАМ, но не обосновава необходимостта от
незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В случая
от административният орган не е разграничено правомощието по чл. 186 ЗДДС - да
наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30
дни" и това по чл. 60, ал. 1 АПК – за допускане на предварително изпълнение.
Тук общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и
продължителността на същата /14 дни/, без да е необходима по-засилена мярка,
изразяваща се в предварително изпълнение.
Превантивният
характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за
допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на ПАМ
и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо
да бъдат доказани различни предпоставки.
Липсата на конкретни
факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да прецени дали те
обосновават една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
За да се обоснове
необходимостта от предварително изпълнение, следва да бъдат посочени конкретни
съображения, относими към процесното нарушение и извършилия го търговец/лице,
сочещи наличие на основанията, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В оспорения
акт липсват такива, което препятства преценката за съобразяване с целите на
закона (чл. 4, ал. 2 от АПК), както и дали предварителното изпълнение не засяга
права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 от АПК). Както принудителната
административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат
необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с
установените факти и преследваната цел.
Основателен е довода
на оспорващия, че от предварителното запечатване на обекта преди влизане в сила
на заповедта за принудителната административна мярка за период от 14 дни, биха
могли да произтекат по-големи вреди за ЗП, чрез преустановяване на дейността му
а оттам и възможността за издръжка и прехрана, отколкото да бъде значително
ощетен бюджета или да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, в това число било на
фиска, било на потребителите, сред чийто интерес е и достъп до такива обекти и
предлаганите в тях стоки.
С оглед гореизложеното
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.
На основание чл.
188, ал. 2 от ЗДДС определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Отменя
по жалба на земеделски
производител И.И.Я. *** разпореждане на
началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за предварителното изпълнение на Заповед
№200-ФК от 26.10.2022г. за налагане на принудителна
административна мярка - ”запечатване на
търговски обект”, представляващ търговска маса-тараба, наета за деня от И. Я.,
находяща се на територията на Централен кооперативен пазар гр. Русе, бул. „Цар
Освободител“ № 113 А, както и забрана за достъп до нея за срок от 14 дни“.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия
: