№ 19483
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110100785
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 643,04 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а.
„Пежо 308“, с рег. № ... вследствие на ПТП от 30.04.2022 г., настъпило в гр. София, в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 30.04.2022 г., около 10:15 часа, в .... след спирката на
УМБАЛ .... (бившата ...), в посока центъра на града, е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Пежо 308“, с
рег. № ... а именно: задна броня, ляв панел, заден ляв стоп и др. Поддържа, че ответникът ...
е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия
участвал в него л. а. „Мерцедес 5350“, с рег. № .... Сочи, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– Р. А.. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП от 30.04.2022 г., като във връзка с него е образувана щета №
10022030108841, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на
ремонта възлиза на 628,04 лв., в който размер на 07.10.2022 г., в качеството си на
застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил застрахователно обезщетение в
полза на извършилия ремонта сервиз – „...., като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1
КЗ встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата. Допълва, че с писмо с изх. № Л-6883/25.10.2022 г.,
получено на 27.11.2022 г., ведно с материалите по щетата, ответникът е поканен да заплати
процесната сума от общо 643,04 лв., но същият е постановил отказ да я заплати. Претендира
и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба
начин, както и вината на водача на застрахования при него л. а. „Мерцедес 5350“, с рег. № ...
– Р. А.. Сочи, че в протокола за ПТП от 30.04.2022 г. се съдържа отбелязване, че вина за
настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил – П. Ф..
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от негова страна, тъй
като е намалил скоростта си на движение без да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и е напуснал очертанията на лентата си за движение, с
което е допуснал нарушение на чл. 24 ЗДвП. Оспорва наличието на причинна връзка между
поведението на водача Р. А. и причинените вреди на застрахования при ищеца л. а. „Пежо
308“, с рег. № .... Оспорва иска и по размер. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновното и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди /в т. ч. и
основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз на марката в
случай, че се твърди това/.
С определение от 23.02.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 30.04.2022 г., около 10:15 часа, в .... след
спирката на УМБАЛ .... (бившата ...), в посока центъра на града, е настъпило ПТП с
участието на л. а. „Пежо 308“, с рег. № ... застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“, и л. а. „Мерцедес 5350“, с рег. № ..., застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 628,04 лв. в полза на извършилия
ремонта сервиз – „...., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв.
В случая, въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП от 30.04.2022 г.,
уведомлението за щета от 03.05.2022 г. при ищеца ..., показанията на свидетеля П. Т. Ф.,
както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът
приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 30.04.2022 г., около
10:15 часа, движейки се по ..., в района на ..., водачът на л. а. „Мерцедес С 350“, с рег. № ...
реализира ПТП със спрелия пред него поради включване в движението на друг автомобил
от крайна дясна пътна лента л. а. „Пежо 308“, с рег. № ... при което му нанася материални
вреди. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
2
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за
ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с
останалите доказателства по делото – уведомлението за щета от 03.05.2022 г. при ищеца,
показанията на свидетеля П. Т. Ф., който непосредствено е възприел фактите, за които
разказва, доколкото е бил един от водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Най-напред пред
застрахователя – ищец П. Ф. е заявил, че по време на движение по ... в посока центъра на гр.
София движещ се пред него автомобил е спрял рязко, поради което се е наложило той също
да спре управлявания от него такъв, при което е бил ударен от движещ се зад него друг
автомобил. В качеството си на свидетел по делото той също е потвърдил така описания
механизъм на настъпване на произшествието, посочвайки, че поради излизането на автобус
от автобусната лента с цел включване в неговата лента за движение се е наложило да спре
рязко, за да не го удари, но движещият се зад него друг водач не е успял да спре и го е
ударил в отзад вляво. Изрично свидетелят заявява, че двата автомобила са се движили в една
и съща лента за движение, но по време на удара между тях не са били непосредствено един
зад друг. Според свидетеля настъпилите увреждания са били в задна лява част на
управлявания от него автомобил и предна дясна част на другия автомобил, отричайки да е
имал вина за настъпилото ПТП. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски
показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на л. а. „Мерцедес С
350“, с рег. № ... именно по начина, отразен в схемата към двустранния констативен
протокол за ПТП от 30.04.2022 г. и уведомлението за щета до застрахователя - ищец, в което
застрахованото лице също е описало по идентичен начин механизма на настъпване на
процесното ПТП. Нещо повече, налице е пълно съответствие между показанията на
свидетеля Ф. в частта относно начина и мястото на реализиране на инцидента, както и
отразените от него такива пред застрахователя – ищец, попълвайки и декларация от
03.05.2022 г., в която с конкретика са описани фактите около реализиране на процесното
ПТП, както и причината за това. В случая, при така установения механизъм е изготвено и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което е достигнало
до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е стигнало до
съприкосновението между двата автомобила. Съдът намира, че последното е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил – Р. А., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид
показанията на свидетеля П. Ф., които безспорно установяват, че след включване от негова
страна по ... и движение във втората му лента е предприел маневра за спиране с цел
предотвратяване на удар с включващ се в нея от крайна дясна лента автобус, при което е бил
ударен отзад от движещия се в същата лента за движение друг автомобил, който го е ударил
в задна лява част на автомобила му. От друга страна съдът взима предвид и изводите на
експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който е приел, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а.
„Мерцедес С 350“, с рег. № ..., който не е спазил достатъчна безопасна дистанция с
движещия се пред него друг автомобил и по този начин е допуснал съприкосновение с него.
Нещо повече, така описаното поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и уведомлението
за щета механизъм на настъпване на процесното ПТП, като същият е потвърден и от
показанията на свидетеля П. Ф.. Следва да се отбележи, че принципно фактът относно
осъществяването на инцидента се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. Б. А., който
описва подобен механизъм на процесното ПТП по отношение на мястото на настъпването
му, но не и по отношение на местоположението на всеки един от участвалите в него
автомобили към момента на съприкосновението помежду им. Това е така, тъй като
показанията на същия не следва да бъдат възприети в частта, с която се посочва, че водачът
3
на л. а. „Пежо 308“, с рег. № ... се е включил от локалното платно вдясно и се е ударил отзад
и встрани в управлявания от него л. а. „Мерцедес С 350“, с рег. № ..., тъй като в тази част
показанията му не се подкрепят от други доказателства по делото. Нещо повече, житейски
нелогично е да се приеме, че управляваният от Р. А. автомобил би бил увреден в предна
дясна част в случай, че другият автомобил е бил зад него и се е приближавал от дясната му
страна, както се твърди от свидетеля, а още по-малко щетите по застрахования при ищеца
автомобил биха настъпили в предната му лява част. Така описаното поведение на водача на
л. а. „Мерцедес С 350“, с рег. ... несъмнено покрива нарушение на правилата за движение по
чл. 23 ЗДвП, тъй като не спазвайки необходимата дистанция, е реализирал процесното ПТП
и не е успял да спре навреме въпреки наличието на предвидимо препятствие на пътя. В
случая, този извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че се е наложило водачът
на л. а. „Пежо 308“, с рег. № ..... да натисне спирачките рязко, за да избегне удар с включващ
се в неговата лента за движение автобус, тъй като съгласно заключението по съдебно-
автотехническата експертиза той не е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, доколкото се е намирал пред другия автомобил. Последното
обстоятелство, а именно: движението на двата автомобила един след друг в една и съща
лента и посока съдът приема за безспорно установено с оглед събраните по делото
категорични доказателства в тази насока – показанията на свидетеля П. Ф., заявлението за
щета до застрахователя – ищец, както и заключението на вещото лице по съдебно -
автотехническата експертиза, безспорно опровергаващи твърдението на свидетеля Р. А., че
водачът на л. а. „Пежо 308“, с рег. ... се е приближил встрани и вдясно от локалното платно
на булеварда, включвайки се зад л. а. „Мерцедес С 350“, с рег. № .... В случая, този извод на
съда не се разколебава от факта, че ударът между двата автомобила е бил „косо“, тъй като не
е изключена възможността водачът на движещият се отзад такъв да е предприел неуспешна
спасителна маневра за отклоняване вляво, както се посочва от вещото лице по време на
изслушването му в открито съдебно заседание, както и от свидетеля А.. Следва да се
отбележи, че ирелевантно е дали водачът на л. а. „Пежо 308“, с рег. № ... е направил
признание относно вината си в протокола за ПТП, тъй като той не е страна по делото,
поради което това негово изявление няма доказателствена стойност в процеса, а освен това
той се е отрекъл от него в качеството си на свидетел по делото претендирайки, че другият
водач е виновен за настъпване на процесното ПТП.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 30.04.2022 г., а той
изключва участието на поведението на водача П. Ф. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът ... е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 628,04 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз - „...., за което свидетелства и
представеното платежно нареждане от 07.10.2022 г., както и, че е сторил и ликвидационни
разноски за неговото определяне в размер на 15,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало процесното регресно вземане, съдът съобразява
съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и
при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
4
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали
не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.
„Пежо 308“, с рег. № ... изчислена на база на пазарни цени към датата на ПТП-то, възлиза на
699,07 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е
посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Изчислената
именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. Ето защо, съдът намира, че действителната стойност за отстраняване на
щетите по л. а. „Пежо 308“, с рег. № ... възлиза на посочената по-горе сума от 699,07 лв.,
защото същата отговаря на средните пазарни цени. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с
щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Така, общият размер на дълга възлиза на
714,07 лв., а това означава, че предявеният иск за заплащане на сумата от 643,04 лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следа да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.01.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 330,00 лв., от които: 50,00 лв. – платена държавна такса, 150,00 лв. – депозит за
САТЕ, 30,00 лв. – депозит за свидетел и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определи в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
неговата продължителност, която е обичайна за дела от този вид, както и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител. С оглед изхода на спора, сторените
от ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.... да заплати на ...,
5
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от
643,04 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а.
„Пежо 308“, с рег. № ... вследствие на ПТП от 30.04.2022 г., настъпило в гр. София, в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.... да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
330,00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6