РЕШЕНИЕ
гр.София, 22.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6657 по описа за 2013
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на недължимо платена лихва по договор
за кредит във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП.
Ищците, съпрузи, са сключили договор за
ипотечен кредит с ответника, обезпечен с ипотека върху право на строеж върху
имот. Кредитът бил реално усвоен. Ищците плащали и продължават да плащат ежемесечно
надлежно и в срок дължимите погасителни вноски. След сключване на договора
ответникът едностранно променил размера на годишния лихвен процент /ГЛП/, като
към него включил нова компонента - премия от 1%. Отделно от това, банката
отказала да съобразява годишния лихвен процент с текущите стойности на базисния
лихвен процент /БЛП/ и по нейни разбирания ГЛП можел само да се увеличава и не
можел да спада под стойността, приложима към сключване на договора. Прибавянето
на трети компонент към ГЛП и отказът на банката да прилага ГЛП съобразно
понижените стойности на БЛП са основани на общите условия на банката, и
по-конкретно т.11.1.3 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията“ и т.10.5 от „Условия по кредити на физически лица-
ипотечни кредити“. Ищците считат тези две клаузи за неравноправни, тъй като
позволяват на банката да повишава цената на услугата си по своя еднолична
преценка, без да е обвързана с обективен критерий, определен от страните при
сключване на договора. А от друга страна, потребителят няма право да се
възползва от понижаването на предвидения в договора пазарен индекс и да заплаща
лихва в по-нисък размер. Няма и право да се откаже от договора при променена
цена на услугата. Считат, че тези клаузи са неравнопоставени по см. на чл.143
т.10 ,12 и 13 от ЗЗП и като такива са нищожни. Отделно от това, считат че
пазарните условия не са довели до увеличаване на ГЛП, а напротив – до
понижаване, тъй като пазарният индекс, който формира стойността на лихвения
процент, е понижил стойността си. И на трето място, ищците сочат че не са се
съгласявали, а и в договора не е предвидено ГЛП по кредита да се формира чрез
прибавянето на трети компонент – т.н.премия. Твърдят че всички суми, които
банката е събрала на основание общите условия към договора – включване на нов
компонент към ГЛП и несъобразяване на текущите стойности на договорения БЛП, са
получени без основание и следва да бъдат върнати на ищците. Събраната без
основание сума за периода м.януари 2009г. – м.май 2013г. е 37 442,44лв. Молят съда да осъди ответника да им заплати
тази сума, ведно с лихва за забава от завеждане на исковата молба. Претендират
и за разноските по делото.
Ответникът „У.Б.“ АД оспорва иска. Намира
го за недопустим, тъй като счита, че ищците имат правен интерес да предявят иск
по чл.79 от ЗЗД. По същество, оспорва иска като неоснователен. Сочи, че банката
изцяло е съобразила поведението си с уговореното в договора. ГЛП е фиксиран
като минимален и не може да се променя освен при промяна на пазарните условия.
Надбавката е уговорена в ОУ, т.10.2. Счита, че ищците не могат да се основават
на нищожност на каузите на договора, тъй като такава нищожност се прогласява
само по исков ред. Оспорва и твърдяната нищожност на посочените две клаузи. Отделно
от това, счита че процесният договор за кредит не е потребителски и за него не
се прилагат разпоредбите на ЗЗП, Директива 93/13, Директива 2008/48. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за периода м.януари
2009 – 15.05.2010г. Счита, че ищците претендират връщане на възнаградителна
лихва, за която давността е три годишна. Оспорва и претенцията на ищците да
получат солидарно плащане от банката. Сочи, че солидарност съществува само по
отношение на задълженията на ищците към банката, но не и на корелативна
солидарност да искат плащане на суми от банката.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
Ищците са съпрузи от
2005г. в режим на СИО.
По делото няма спор, че ищецът М.В.М. в
качеството му на кредитополучател и ищцата Г.Д.М., в качеството й на солидарен
длъжник сключили с ответника „У.Б.“ АД договор за банков ипотечен кредит №76 от
27.02.2008г. по силата на който, ищеца е
усвоил предоставения му ипотечен кредит, в размер на 279 000лв. със срок
на погасяване 2028г. Целта на кредита е била покупка на правото на строеж за
изграждане на недвижим имот –апартамент в гр.София в размер на 44 305лв. и
за строително-довършителни работи в закупения имот в размер на 234 895лв. Съгласно
чл. 4 от договора, кредитополучателят се
е задължил да заплаща на банката лихва, определена на база променлив годишен
лихвен процент /ГЛП/, който се формира от сбора на два компонента - базисен
лихвен процент /БЛП по т.т.10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически
лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на договора-едномесечен SOFIBOR и представляващ променлива величина, към
него момент 6.377% и фиксирана в договора надбавка в размер на 0.873%. Съгласно
чл. 4.1а от договора, годишният лихвен процент към момента на сключване на
същия е равен на 7,25%.
След усвояване на кредита ответникът
уведомил ищеца, че месечната му анюитетна вноска е променена вследствие на
влязла в сила нова стойност на променливата компонента на ГЛП, приложим по
неговия кредит. Така от 10.12.2008г. месечната вноска на ищеца се увеличила от
1723лв. на 2128,70лв., от 10.02.2009г. станала 2019,63лв., а от 15.06.2009г.
банката за трети път е завишила БЛП. По делото не се спори, че тази промяна е
вследствие на решение на УС на ответника от 14.11.2008г. за промяна на начина
на образуване на базата по всички кредити, като за база е приет , месечния EURIBOR/SOFIBOR+1. Така към месечния показател се
добавя премия от 1%. Съгласно обяснението на банката, промяната била наложена
от промяна на пазарните условия.
С писмо от 23.06.2009г. ищците са
възразили по така направеното едностранно изменение на месечните погасителни
вноски, вкл. са обосновали и липсата на промяна в пазарните условия, тъй като всъщност
SOFIBOR e паднал с повече от 1%. Преди тази дата
има разменена активна кореспонденция между ищците и обслужващ ги банкер при
ответника за причините поради които лихвения процент и съответно вноската на
ищеца по кредита е увеличена.
Видно от отговор на банката до ищците лихвеният
процент по кредита им е бил в следните стойности: при сключване на договора –
7,25%, от 1.12.2009г. – 9,299%, от 2.02.2009г. – 7,598%, от 15.06.2009г. –
8,688% и от 1.10.2009г. – 7,529%. От 10.08.2012г. лихвеният % е станал 7,25%.
Банката е установила надвзети суми от ищеца, които са били възстановени. Ищецът
е поискал намаляване на лихвения му процент, поради падане на месечния SOFIBOR. Банката е отказала.
По делото е представена и разменена
между ищците и служител на банката кореспонденция по електронна поща от
м.януари 2008г., т.е. преди сключване на договора за кредит. Ищецът е предложил
промени в договора за кредит, вкл. е възразил против правомощието на УК на
банката едностранно да променя БЛП. Предложенията му за промени не са взети
предвид от банката. Догооврът е сключен при предложените от банката текстове.
Разпитаният по делото свидетел Б.П.,
банков служител при ответника установява, че на ищците доста подробно са били
обяснени условията по договора. Те са разполагали предварително с проект за
договор с банката. Установява, че ръководството на банката по принцип разглежда
проекти за изменение на договори, предложени от клиенти или от бъдещи клиенти.
Банката не е отказвала да разгледа исканията на своите клиенти.
От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза по делото, приета като компетентно дадена от съда
и страните без възражения се установява, че ищецът е теглил
кредит в размер на 279 200лв., който е усвоен на 5 транша. За
периода 10.01.2009г. – 30.05.2013г. банката е събрала суми от месечни вноски в
размер на 240 419,47лв., с които е погасена главница в размер на
158 240,10лв. и лихва в размер на 82 179,37лв.
Стойността на индекса 1месечен SOFIBOR е търпял във времето промяна. При
сключване на договора е бил 6,911, през 2009г. е паднал от 5,725 до 3,226, през
2010г. е паднал от 3,159 до 2,151, през 2011г. е паднал от 2,120 до 1,942, през
2012г. е намалял до 0,638, а към м.май 2013г. е бил 0,523.
Според вещото лице е налице промяна в
пазарните условия през периода
2009г.-2013г. Основният пазарен индикатор, определящ цената при която банката
придобива дългосрочен финансов ресурс от финансовите пазари е CDS /Credit Default Swap/ - допълнителна
ликвидна премия към приложимите лихвени индекси SOFIBOR/EUROBOR/LIBOR., който е част от структурата на разходите по
ликвидността при дългосрочното финансиране. След подписване на договора през февруари
2008г. стойностите на този показател се покачват значително. Към датата на
отпускане на кредита CDS
е бил 1,75%, през декември 2008г. достига 5,82%, а през първата половина на
2009г. е 6,54%, което води до значително увеличение на разходите по
ликвидността при дългосрочното финансиране. През 2010-2013г. CDS варира в рамките на 3-4%. Освен от стойността на CDS, цената на кредитния ресурс се влияе от средните
лихви по депозитите, който през периода 2008-2012г. също бележи повишаване- при
сключване на договора лихвения процент по депозити за домакинства е бил 4,69%,
в средата на 2009г. се повишава до 8,24%, след което бележи спад до нивата през
2008г. През 2013г. този процент е вече 3,77. Отделно от това цената на
кредитния ресурс се влияе от минималните задължителни резерви в БНБ и
ежегодната вноска за ФГВ.
Вещото лице е изчислило, че ако кредита
е изплащан съобразно БЛП, определен в договора – 1 месечния SOFIBOR и надбавката 0,873%, размерът на
месечните погасителни вноски за периода 10.01.2009г. – 13.05.2013г. за главница
е 158 240,10лв., а за лихва е 36 358,20лв. Разликата между събраните
и начислени суми за възнаградителна лихва, включени във всяка от вноските е в общ размер на
45 821,17лв.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна да следните правни
изводи: Като основание на претенцията за връщане на недължимо платена лихва по
договора за кредит ищците сочат нищожност на
клаузи от общите условия към договора за банков кредит, като твърдят че
същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
В случая ищците са физически лица,
съпрузи. На ищеца, в качеството му на кредитополучател е предоставен банков
кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, а за закупуване на жилище, поради което и същият има качеството на
потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Отделно от това, с решение № 95 от 13.09.2016 г. на
т. д. № 240/2015 г. на II т. о., ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК е
дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не
е сделка, имаща за предмет финансови инструменти. В този смисъл неоснователно е
възражението на ответника, че по отношение на процесния договор не могат да се
прилагат разпоредбите на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Ищецът, като
кредитополучател в отношенията, възникнали между него и "У.Б." АД по
силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Доколкото в чл. 146 ал.1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в
случаите, в които те не са уговорени индивидуално, следва на първо място да се
отговори на въпроса дали клаузата на т.11.1.3 от условия за усвояване ,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит
и т.10.5 от условията по кредити на физически лица са индивидуално уговорени с потребителя или не.
Установява се, че двата текста са част от общите условия, при които банката
-ответник сключва договорите за ипотечен кредит с физически лица и са част от
стандартни, изготвени предварително и типови условията на банката.
Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора
е индивидуално уговорено е поставено в тежест на "У.Б." АД на
основание специалната норма на чл. 146, ал.4 ЗЗП. В хода на производството ответникът, обаче, не установи, че тези две
клаузи са включени в договора в резултат на изрично обсъждане и постигане на
съгласие на потребителя по отношение на нейното съдържание, нито е представил
доказателства в тази насока. Не се спори, че ищците са имали текста на договора
предварително, обсъдили са го с експерти. От разменената между страните
кореспонденция е видно, че ищците са възразили по някои клаузи, предложили са изменения в други, вкл. и в т.11.1.3.
Служителят на банката изрично е уведомил ищците, че общите условия не могат да
се променят /л.144 от делото/. След като по делото не е установено от "У.Б."
АД, че процесните две клаузи от договора са индивидуално уговорени, то за
ответника са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и
съдът следва да приеме, че т.11.1.3 и т.10.5 са били изготвени от банката
предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им при сключване на договора за банков кредит. Ето защо и тя би
била нищожна на основание чл. 146 ЗЗП,
в случай, че се установи, че е неравноправна.
Съгласно
чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице
изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един
случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно
посочените случаи на т.1 до т.17 на цитираната норма. При формиране на крайния
извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора към датата на сключването му, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Ето защо и съдът
следва да тълкува т.11.1.3 и т.10.5 във връзка с всички клаузи от процесния
договор за ипотечен кредит. В тази връзка от значение са на първо място онези
уговорки от сключения между страните договор, които касаят начина на определяне
на годишния лихвен процент, доколкото т.11.1.5 урежда правото на банката
едностранно да го променя, а т.10.5 да го променя само в посока увеличение, както
и относимите към това уговорки, които са част от общите условия, при които „У.Б.“
АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, приложими към договора,
сключен между банката и ищците.
С
клаузите на чл.4 и 4.1а на договора за банков кредит страните по него са постигнали съгласие годишният лихвен процент
за съответният период на олихвяване на главницата да се определя на база на два
компонента. Единият от тях е надбавка за редовен дълг, която е фиксирана като размер за целия лихвен период, а именно 0,873%,
и следователно с нейното включване при
изчисляване на дължимата от кредитополучателя лихва, която има характер на
възнаграждение, което той дължи на банката за ползване на предоставените му парични
средства, се гарантира на банката от сключената от нея търговска сделка.
Другият компонент, който участва при формирането на годишният лихвен процент, е
базисният лихвен индекс. Той е променлива величина и е равен на конкретно
посочен индекс, който по отношение на
процесния ипотечен кредит е определен в т.10.4
във вр. с т.10.3 и абсолютно съвпада с едномесечния SOFIBOR. Индексът СОФИБОР (
SOFIBOR: Sofia Interbank Offered Rate) е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в
български левове, предлагани на българския междубанков пазар, публикуван на
страница „SOFIBOR=” в REUTERS. Поради това се налага извода, че базисният лихвен индекс, който се
формира на база на неговите стойности, е този компонент при определяне на
размера на възнаградителната лихва по договора за банков кредит, който страните
са се съгласили , че ще отчита промените в пазарните условия по време на
действието му. С оглед на това и съгласно изрично посоченото в т.4 от договора
за кредит се налага извода, че в нея е уредена възможността за промяна на
годишния лихвен процент при увеличаване на базисния лихвен индекс, което пък е
обвързано от стойността на пазарния лихвен индекс едномесечен СОФИБОР. Следователно
страните са предвидили в сключения договор основанието, при което банката може
едностранно да променя условията по него и то не зависи от волята на кредитополучателя. Неговото увеличение с повече от
един пункт е обстоятелство, което е известно и може да се провери и от
потребителя-фиксира се в 11ч. централноевропейско време и се публикува на
страницата „SOFIBOR=” в REUTERS. В същото време обаче,
в т.10.5 от договора се установява, че изменението на ГЛП ще настъпи при
неговото увеличаване с посочената стъпка. Промяната в лихвата се допуска при изменение на базисния лихвен индекс,
съответно на пазарния лихвен индекс СОФИБОР, в посока единствено неговото
повишаване. В този смисъл е и текста на чл.11.1.3 от действащите към момента на сключване на
договора общи условия, където се урежда
възможността за изменение на ГЛП само
при нарастване на лихвения индекс. Не е уговорена възможност дължимата от
кредитополучателя лихва да бъде намалена при промяна на пазарните условия,
водещи до понижаване на БЛП. На следващо място, уговорени са два компонента при
формиране на ГЛП – БЛП + фиксирана надбавка. Предвидено е базисния лихвен
процент да се определя от УС на банката или оторизиран от него орган или лица,
въз основа на конкретно посочен индекс, установен по т.т.10.3 и 10.4 от Условията
на банката по кредитите на физическите лица, неразделна част от този договор.
Съгласно смисъла на двата текста на т.т.10.3 и 10.4 при ипотечните кредити за
базисен лихвен процент се прилага утвърдения от УС на банката лихвен процент за
кредити в лева- едномесечен СОФИБОР. Възможна е обаче промяна в посока увеличение
най-малко с 1 пункт при промяна в пазарните условия /т.11.1.3/.
След като страните са се съгласили,
че размерът на възнаградителната лихва, която кредитополучателят се е задължил
да заплаща на банката, ще се определя и при съобразяване на пазарните условия,
отразяващи се в стойността на базисния лихвен процент, за да е налице
равнопоставеност, рискът от промяна в тях следва да се носи и от двете страни
по сделката. В договора следва да е предвидена възможност да бъдат съобразявани
всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс , а не както е в
случая те да се отчитат само , когато ползват едната от страните по сделката и
то по силната икономически каквато е банката. Ето защо и липсата на възможност
да бъде изменен ГЛП, когато индексът СОФИБОР се понижи, поставя кредитополучателя в
неравнопоставено положение спрямо търговеца, за когото е договорена обратната
възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на
пазарният индекс. Възможността УС на банката да формира БЛП, вкл. и да включва
в него нови компоненти, и с това едностранно да променя договора също поставя
потребителя в неравностойно положение. Липсва ясно и конкретно разписана
изчислителна процедура за изчисляване на възнаградителната лихва. Дори и да са
налице външни причини, които изискват изменения във възнаградителната лихва, то
в договора следва ясно и недвусмислено да е уговорено как се променя същата.
Дори от представените протоколи от решенията на УС на банката не стават ясно
причините, поради които е взето решението за включване на нова компонента в
БЛП, как е изчислен нейния размер. И тези решения са взети във време когато
СОФИБОР е с понижени нива. Липсва обосновка във връзка със стойността на
кредитния ресурс на кредитните пазари. Чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП допуска клаузи за
едностранно изменение на цената на договора –в случая възнаградителната лихва поради
външни причини които не зависят от
търговеца, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от
държавния регулатор. Тези договорни клаузи обаче следва да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, като потребителят следва предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената, за да може той на своя ред на реагира по най-уместния начин /
така и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – по гр.д.№
1899/15г. на ІVг.о., гр.д.№ 4452/14г. на ІІІ г.о., т.д.№ 240/2015г. ІІ т.о./. Нито
в договора е записано, нито по-късно ищците са получили информация кое точно е
наложило едностранната промяна на ГЛП и как е определен този размер от банката.
„Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по
най- уместния начин, както и когато методологията, създадена от Банката-
кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор,
последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП“ – решение №
95/13.09.2016г. по т.д.№ 240/2015г., на ІІ т.о.,ВКС.
Уместно е да се напомни и разбирането
на СЕС, изразено в постоянната съдебна практика по Директива 93/13, че
въведената с директивата система за защита се основава на идеята, че потребителят
е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика
от гледна точка на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява
с установените предварително от продавача или доставчика условия , без да може
да повлияе на съдържанието им /така решения по делата С-240/98, С-168/05,
С-484/08/. В случаите, в които търговецът използва това и се стига до
приемането от потребителя на предварително установени условия, които в негова
вреда създават неравновесие между
правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на
правото интерес , а не само на индивидуалният такъв на някоя от договарящите
страни. Тези изисквания са нарушени с включване на процесните две клаузи в
договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване възможностите на
потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до незачитане
на неговите интереси.
Следва да се обсъди и въпроса дали
клаузата за лихва, като възнаграждение за ползване на кредита, се отнася до
основния предмет на договора и така да попада под изключенията на чл.145 ал.2
от ЗЗП - „Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми“, респективно чл.4 пар.2 от Директива 93/13 – „преценката
на неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на
договора, нито със съответствието между цената и възнаграждението от една
страна и доставените стоки или предоставените услуги от друга, при условие че
тази клаузи са изразени на ясен и разбираем език“. Действително лихвата е
възнаграждението на банката за ползвания кредит, и в този смисъл тя попада в
основния предмет на договора. Предмет на делото не е преценка на размера на
лихвата /като съотношение цена-възнаграждение/, а механизма, по който тя се
формира. Клаузата за този механизъм не се включва в основния предмет на
договора и в този смисъл не попада под изключението на чл.145 ал.2 от ЗЗД. В
този смисъл се е произнесъл и СЕС в решение по делото С-472/10, т.23 /“ В
съответствие с член 4, параграф 2 от Директивата преценката за
неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на
договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна,
и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези
клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Това изключение обаче не би могло
да се приложи за клауза, отнасяща се до механизъм за промяна на разходите във
връзка с предоставяни на потребителя услуги“/. При
тази констатация съдът няма да обсъжда въпроса дали двете клаузи са изразени на
ясен и разбираем език. Но съображения, че това не е така съдът вече изложи
по-горе.
По изложените съображения се налага
извода, че уговорката на т.11.1.3 от условията за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит и на т.10.5 от
условия по кредити на физически лица на банката не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задължение за
търговеца и потребителя и то във вреда
на последния. Следователно тези уговорки покриват общите критерии, дадени в
нормата на чл.143 ЗЗП, което ги прави неравноправни. Ето защо и на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП процесните
договорни клаузи са нищожни. Като нищожни , същите не следва да се прилагат и
нямат задължителна сила за потребителя. Следва да се приложи уговореното в т.4
от договора – годишният лихвен процент се формира от БЛП /едномесечен СОФИБОР/
и надбавка от 0,873%. Така изчислено, за процесния период задължението на
кредитополучателя е било 158 240,10лв. главница и 36 358,20лв. лихва.
Вместо това, банката е получила 158 240,10лв. главница и 82 179,37лв.
лихва. Или получила е лихва в повече от дължимото, като недължимо получената
сума е 45 821,47лв. съобразно заключението на вещото лице. Претендираната
сума е 37 442,44лв. и с оглед диспозитивното начало, в този размер
претенцията следва да се уважи, на основание чл.55 от ЗЗД. Налице е неоснователно обогатяване от
ответника за сметка на двамата ищци. Сумите по кредита са заплащани от
кредитополучателя по време на брака му със солидарния длъжник. Паричните
средства, придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи. Съвместният
им принос се предполага до доказване на противното /така чл.21 ал.3 от СК/.
Тази презумпция не е оборена от ответника. Парите, с които банката
неоснователно се е обогатила принадлежат на двамата ищци в бездялова
съсобственост и следва да се върнат на двамата. Задължението им към банката е
солидарно, поради което връщането на взетото без основание от банката също
следва да се осъществи солидарно на двамата ищци. В този смисъл възражението на
ответника за недопустимост на предявения иск при условията на солидарност е
неоснователно.
Неоснователно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за претенцията за периода м.януари
2009 – 15.05.2010г. Исковете по чл.55 от ЗЗД се погасяват с общата 5 годишна
погасителна давност. Исковата молба е подадена в съда на 15.05.2013г.
На основание чл.78 от ГПК на ищците
се следват направените от тях разноски. На ответника не се следват разноски.
Съгласно представения списък по чл.80
от ГПК ищците претендират разноски в размер на 5 804,23лв., от които
1497,69лв. държавна такса, 400лв. депозит за експертиза и 3906,54лв. адвокатско
възнаграждение. Ответната страна прави възражение за прекомерност на
възнаграждението. Съдът не уважава това възражение. Делото е продължило повече от 4 години на първа
инстанция, с правна и фактическа сложност е, поради което възнаграждението не е
прекомерно на извършения труд.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.Б.“АД, с ЕИК ******** да заплати солидарно на М.В.М.,
ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН ********** на основание чл.55 от ЗЗД сумата от 37 442,44лв.
получена без основание сума от надвзети месечни анюитетни погасителни вноски по
договор за банков кредит № 76/27.02.2008г. за периода м.януари 2009г. – м.май
2013г., включително, ведно със законната лихва върху сумата от 15.05.2013г. до
окончателното и изплащане и 5 804,23лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
Съдия: