Р Е Ш
Е Н И Е
№ 188
02.07.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на двадесет и четвърти юни .…………….……………… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Р.Р………. . ………. .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 388........ по описа за 2020 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 21 от 22.01.2020
г., постановено по гр. д. № 819 по описа
за 2019г. Районен съд Харманли е осъдил ЦДГ „ Пролет“ гр.*** да заплати на Б.П.И.
от гр.***, като на баща и законен представител на малолетното дете П.Б.П., на
основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД сумата от 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на настъпило на 20.06.2019 г. в двора на детската
градина увреждане – счупване на дясна бедрена кост на детето П.Б.П., ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 20.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 8000 лв. е
отхвърлил.
Съдът
е осъдил ЦДГ „ Пролет“ гр.*** да заплати
на Б.П.И. от гр.***, като на баща и законен представител на малолетното дете П.Б.П.
сумата от 490 лв. направени по делото разноски, съразмерно на уважената част на
иска.
Съдът
е осъдил Б.П.И. от гр. ***, като баща и
законен представител на малолетното дете П.Б.П.
да заплати на ЦДГ „ Пролет“ гр.*** сумата от 141 лв. направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Недоволен
от постановеното решение, в частта, в която съдът е уважил предявеният иск е
останал въззивникът ЦДГ „ Пролет“ гр.***, който обжалва в срок. Твърди,че
постановеното от РС Харманли решение в обжалваната част е неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.
Счита,че не са налице предпоставките на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността му,т.като св.Василева е била в непосредствена близост до
детето, наблюдавала го е непрекъснато и е положила дължимата грижа. Нейно
задължение било да наблюдава, както
пострадалото дете, така и всички други, които са били в този момент
навън и са играели на двора. Твърди,че дори св. Василева да е била в
непосредствена близост до детето, то пак би могло да се случи това, т.като
падането се случва за много кратък интервал от време и тя не би
могла да го
предотврати. В този смисъл счита,че увреждането е резултат на случайно деяние,
което изключва отговорността му.
На
следващо място твърди,че по делото не са налице доказателства, установяващи
степента на увреждане и претърпените болки и страдания. В приложената по делото
епикриза имало данни само за имобилизация за 45 дни и липса на препоръки за рехабилитация.
Нямало категорични данни за периода на възстановяване.
Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли
в обжалваната част и постанови друго по съществото на спора, с което да
отхвърли изцяло исковата претенция. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В
срок няма постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба.
Недоволен
от постановеното решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за
сумата над присъдените 3500 лв. до пълния предявен размер от 8000 е останал
въззивникът на Б.П.И. от гр. ***,
действащ като баща и законен
представител на малолетното дете П.Б.П., поради което обжалва в срок. Твърди,че
постановеното от съда решение в обжалваната част е неправилно поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въпреки,че съдът в
мотивите си приел,че бездействието на
св.Василева да изпълни задължението си за опазване на живота и здравето на
децата е в основата на настъпилата вреда, както и че са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността му, приел,че е налице съпричиняване и на основание
чл.51 ал.2 от ЗЗД намалил размера на
обезщетението. Съдът не отчел в достатъчна степен и по справедливост претърпените от детето
болки и страдания, които в този случай били не само физически, но и психически. Възстановяването в рамките на шест месеца допълнително
лишавали детето от извършването на типични за възрастта действия, ограничавало
движенията и дало отражение върху ежедневието му. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на РС Харманли в обжалваната част и
постанови друго по същество на спора, с което да уважи исковата претенция в
пълния предявен размер. Моли да бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В
срок няма постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба.
В
съдебно заседание въззивникът ЦДГ „ Пролет“ гр.*** не изпраща представител. В писмена молба вх. № 5796/22.06.2020 г., подадена от
адв. Д., пълномощник на ЦДГ „ Пролет“, се поддържа подадената въззивна жалба.
Въззивникът ЦДГ „ Пролет“ гр. *** не взема становище по подадената от ответната
страна въззивна жалба.
В
съдебно заседание въззивникът Б.П.И. от гр.***, действащ като баща и законен представител на малолетното
дете П.Б.П. не се явява, не изпраща представител, не взема становище по
подадената от ответната страна въззивна жалба.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбите са подадени в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с
оглед на което те са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
РС
Харманли е сезиран с иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД,
предявен от Б.П.И. от гр.***, действащ като
баща и законен представител на малолетното дете П.Б.П. против ЦДГ „
Пролет“ гр.**** за заплащане на сумата
от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 20.06.2019 г. в
двора на детската градина увреждане – счупване на дясна бедрена кост на детето П.Б.П.,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 20.06.2020 г. до
окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните
доказателства. Фактическата обстановка е установена правилно. Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства правилно решаващият
съд е достигнал до извода, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Направените в тази
връзка изводи от решаващият съд са правилни и се споделят от настоящата
инстанция. Правилно и в съответствие с правилото на чл.52 от ЗЗД съдът е
определил и обезщетение за претърпените от пострадалото дете болки и страдания
в размер на 5000 лв., като изложените мотиви и в тази част се споделят, на
основание чл.272 от ГПК, от въззивната инстанция. За неправилни въззивната
инстанция намира изводите на първоинстанционния съд, че пострадалото дете, със
своите действия е допринесло за настъпването на вредоносния резултат и че на
основание чл.51 ал.2 от ЗЗД така определено обезщетение от 5000 лв. следва да
бъде редуцирано с 30 % и заплатено обезщетение в размер на 3 500 лв., в
който размер е уважил предявения иск.
От събраните по делото безспорно се
установяват наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
В тази връзка, както се посочи по-горе мотивите на решавашият съд, на основание
чл.272 от ГПК се споделят изцяло. Неоснователни са възраженията на въззивника
ЦДГ „ Пролет“ гр.***, че е налице случайно деяние, което изключва отговорността
му. След като грижите за живота и здравето на малолетните деца са поставени и
вменени в задължение на служителите на въззивника, същите следва да полагат
максимални усилия, надзор и внимание с цел предотвратяване на подобни
инциденти, както и че дължимата грижа от страна на служителите следва да бъде в
такъв обем, интензитет и всеобхватност,че да сведе до пределния минимум
настъпването на вредоносен резултат. След като служителят, св. В., е била
наясно,че пострадалото дете П.П. е по-
палав, по-буен и именно по тази причина първоначално го е оставила да седи на
пейката до нея, е следвало, след като е разрешила на детето да играе с другите
деца, да бъде в по-близък контакт до
него, именно, за да следи по отблизо детето и да сведе до минимум възможността то да се увреди. Действително отговорността на
помощник възпитателя включва задължението да полага грижи за всички деца, т.е
във всеки един момент да следи поведението на всяко едно от децата, но в
подобни случаи, когато някое от тях е по-активно следва да се вземат и
допълнителни мерки, именно за да се предотврати риска от настъпването на
подобни инциденти. Именно бездействието
на св.В., тя е продължила да седи на пейката, вместо да е в непосредствена
близост до децата, да положи максимални усилия за опазването на живота и
здравето на децата е в основата на настъпилата вреда, поради което и са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника ЦДГ „ Пролет“ гр.***, извод до който е
достигнал и решаващият съд. По делото не
са събрани доказателства, от които да се направи извод,че е налице случайно
деяние, както твърди ответника в депозирания писмен отговор. Напротив, от показанията
на св. В. се установява,че след като е разрешила на детето да играе то около
10-15 минути е играло около люлката без да има проблеми. След това се е хванал
с двете ръчички за тръбата на люлката и е започнал да се катери и е паднал. Ако
в този момент св. В. е била в непосредствена близост до детето, то тя би могла
да предотврати настъпването на вредата.
Правилно и въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че справедливият размер на
обезщетението следва да се определи в размер на 5000 лв. При инцидента детето е
получило травматично увреждане на десния крайник, изразяващо се в счупване на
дясна бедрена кост. Проведено е болнично лечение за период от 12 дни,
имобилизация за 45 дни и още 20 дни детето е било неподвижно, като е
прогнозирано възстановяване в рамките на шест месеца. Безспорно през този
период от времето детето е търпяло болки
и страдания, както и лишения и ограничения през периода на възстановяване от типичните
за възрастта на пострадалото дете занимания. Безспорно е,че тази травма оказва
влияние и върху психиката на детето. Доказателства за конкретния период на
възстановяване и необходимостта от рехабилитация не са ангажирани от ищеца, в чиято тежест е
да установи това, не са ангажирани доказателства и не се твърди да са настъпили
усложнения, поради което следва да се приеме,че това възстановяване е протекло
нормално, в рамките на обичайния срок. Последното се установява и от
показанията на св. И., майка на пострадалото дете.
Неправилно съдът е приел в мотивите
си,че така определеното обезщетение от 5000 лв. следва да се намали с 30% , с
който процент е приел,че пострадалото дете е допринесло с поведението си за
настъпването на вредоносния резултат.
В практиката се приема, че наличието
на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради
което и когато дете, включително малолетно, допринесе за настъпване на
резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да разпоредбата да бъде
прилагана. Но в конкретният случай не може да се приеме, че с поведението си
детето е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Безспорно детето
попада във възрастовия диапазон, за който е предназначено конкретното
съоръжение,люлка. Не може обаче да бъде споделен доводът на решаващият съд, че
детето, попадайки в тази възрастова категория е можело да си играе, съобразно
неговото предназначение, т.е да се люлее, а не да се катери по него. Към
момента на инцидента детето не е имало навършени пет години. Няма как в тази ниска
възраст да очакваме детето, увлечено в процеса на игра, да съобрази какво е
предназначението на конкретното съоръжение и да очакваме адекватно от него поведение.
Ето защо не може да се приеме,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
и че определеното обезщетение следва да бъде редуцирано в процентите приети от
съда.
С оглед на изложеното подадената от
ЦДГ „ Пролет“ въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Решението на съда, в атакуваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Частично основателна се явява
жалбата на въззивника Б.П.И. от гр.***,
действащ като баща и законен
представител на малолетното дете П.Б.П.. Постановеното от първоинстанционният
съд решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск над присъдените
3500 лв. до 5000 лв. е неправилно и следва да бъде отменено, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 1500 лв. В останалата
част, над присъдените 5000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв., правилно
съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан и в тази част
постановеното решение следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
Решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено изцяло в частта на разноските, като се присъдят разноски на
страните направени в производството, пред двете инстанции, съобразно уважената,
респ. отхвърлената част на иска.
Въззивникът
Б.П.И. от гр.*** , действащ като баща и законен представител на малолетното дете
П.Б.П. е направил в производството разноски в размер на 1280 лв. – 320 лв. ДТ
за образуване на делото, 160 лв. платена ДТ за въззивно обжалване и 800 лв.
платено възнаграждение на адвокат в първионстанционното производство.Съобразно
уважената част на иска от 5000 лв. му се следват разноски в размер на 800 лв.
общо за производството пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция.
Въззивникът ЦДГ „ Пролет“ гр.*** е направил разноски в
производството в размер на 410 лв.- 250 лв.
платено възнаграждение на адвокат в първионстанционното производство и
160 лв. – платена ДТ за въззивно обжалване. Във въззивното производство е
представен договор за правна защита и съдействие от 03.02.2020 г., но няма
договорено и съответно платено възнаграждение. Съобразно отхвърлената част на
иска на тази страна се дължат разноски в размер на 153,75 лв.
По
компенсация ЦДГ „ Пролет“ гр.*** следва да заплати на Б.П.И. от гр.***, действащ като
баща и законен представител на малолетното дете П.Б.П. сумата от 646,25
лв. / 800 – 153,75 лв.= 646,25 лв./
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 21 от 22.01.2020 г. на РС Харманли,
постановено по гр. д. № 819 по описа за
2019г., в частта, в която съдът е отхвърлил
предявеният от Б.П.И. от гр. ***,
действащ като баща и законен
представител на малолетното дете П.Б.П. иск с правно основание чл.59 вр. чл.45
от ЗЗД над присъдените 3500 лв. до 5000 лв. и изцяло в частта на разноските,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЦДГ „ Пролет“ гр.***, БУСТАТ
0009039390255 ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.И., ЕГН **********
***, действащ като баща и законен
представител на малолетното дете П.Б.П., ЕГН **********, със същия адрес, на
основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД
ДОПЪЛНИТЕЛНО СУМАТА от 1 500 лв./ хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на настъпило на 20.06.2019 г. в двора на детската
градина увреждане – счупване на дясна бедрена кост на детето П.Б.П., ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 20.06.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 21 от 22.01.2020 г. на РС Харманли, постановено по гр. д. № 819 по описа за 2019г. в останалата част.
ОСЪЖДА ЦДГ „ Пролет“ гр.***, БУСТАТ 0009039390255 ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.И., ЕГН ********** ***,
действащ като баща и законен
представител на малолетното дете П.Б.П., ЕГН **********, със същия адрес СУМАТА
от 646,25 лв. направени по делото, пред двете инстанции разноски по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.