Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 17.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно
дело № 738 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила
жалба от С.М.Ш., руски гражданин, подадена чрез упълномощеното дружество
„Темида консулт“ ЕООД, срещу протокол № 32-326007/12.11.2019 г., издаден от
инспектор при ТД Дунавска на Агенция „Митници“, отдел „ПТРР“, сектор Дунав мост
1. Оспорващият счита, че с протокола неправомерно му е била събрана такса в
размер на 3000 евро. В уточняваща молба от адв. Д.Т. се обосновава правния
интерес от оспорването с обстоятелството, че с ожалвания протокол е постановена
административна забрана за продължаване на превоза и задържане на документите
на превозното средство. Твърди, че протоколът е неправилен и незаконосъобразен,
тъй като осъществяваният превоз е между България и Русия и жалбоподателят е
разполагал с двустранно разрешително за извършването му. Иска се отмяна на
оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата – инспектор, отдел „ПТРР“ при ТД Дунавска, лично и чрез
своя процесуален представител я оспорва като неоснователна. В представен по
делото писмен отговор по жалбата излага подробни съображения за
законосъобразността на административния акт. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото, доводите на страните и събраните писмени доказателства,
намира жалбата за процесуално допустима,
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С.Ш., руски гражданин, се явява
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за безспорно установена и доказана
следната обстановка:
На 12.11.2019 г.,
при преминаване през ГКПП Дунав мост била извършена стандартната в такива
случаи проверка на товарно ППС влекач с ***(регистрация в Русия), управлявано
от руския гражданин С.Ш.. При тази проверка митническите служители към отдел „ПТРР“
при ТД Дунавска, в лицето на проверяващата инспектор Е. Н., в присъствие на
свидетелите Д.Е.и М.М., установили, че в комплекта от документи, представени от
водача на камиона и изискващи се по чл. 19 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, липсва валидно
разрешително за международни превози на товари с автомобилен транспорт за и от
трета страна, в частност Беларус. В протокола те направили опис на проверените
документи, като изрично в този протокол е записано, че липсва такова валидно
разрешително, а в описаните налични на борда на превозното средство документи е
посочено „разрешително – образец 1а – ********** – двустранно“. Липсата на
разрешително за и от трета страна е дало основание за митническите органи в отдел
„ПТРР“ да приемат, че не се допуска продължаване на превоза, а документите на
превозното средство се задържат. Протоколът е подписан както от проверяващите,
така и от водача на товарния автомобил, като жалбоподателят оспорва положения
подпис, с твърдения, че не е негов, а протоколът му е бил връчен с вече положен
подпис на мястото за подпис на водач. Отделните текстове в протокола са
разписани на няколко езика, включително и на руски.
Към
доказателствата по делото е представена и квитанция за платени пътни такси в
Република България от дата 13.11.2019 г., касаеща същият товарен автомобил, като
в нея се сочи, че сумата за заплащане на разрешително за товарни автомобили от
и за трета страна е в размер на 3000 евро. В полето статус е записано – платена
в брой, а в полето получил липсва подпис, а само срещу полето печат – номер на
печата – 4469. Налице е и копие от водения оперативен дневник от служителите в
този отдел, където за дата 12.11.2019 г., нощна смяна, срещу изписването
„Изход“ е посочен отново процесния товарен автомобил, а срещу неговия номер със
съкращения е записано „без разрешително за ІІІ страна“ и „продадено
разрешително“.
За установяване
на реда и начина за извършване на контрол на пътните такси и разрешителния
режим от служителите на Агенция „Митници“ по делото са представени Правила за
работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси
и разрешителния режим, утвърдени със Заповед № ЗАМ 841/03.12.2012 г. на
Директора на Агенция „Митници“.
При
гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящото производство е протокол № 32-326007/12.11.2019 г., издаден от
инспектор при ТД Дунавска. С него са задържани документите на товарно ППС, рег.
№ ***, поради непредставянето от водача му – жалбоподателя С.Ш., на разрешително
за международен превоз на товари за и от трета страна, изискуемо по чл. 19 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Протоколът е издаден от компетентен орган – митнически служител при ТД Дунавска, установил липсата на изискуем документ, свързан с извършването на международен превоз на товари. Тази компетентност му е предоставена съобразно длъжностната характеристика за заеманата длъжност – инспектор в отдел „ПТРР“, във връзка със Заповед № ЗАМ-841/03.12.2012 г., с която са утвърдени Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, така също и на основание чл. 35, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“. В цитираните правила, в чл. 17 от ДР е посочено, че когато на законово основание се задържат митнически, лицензионни, гаранционни, данъчни и други налични на борда на ППС документи по повод извършвания превоз, митническият служител изготвя протокол, какъвто е и оспорения в настоящото производство, за осъществена митническа проверка.Едно от задълженията по длъжностна характеристика (по т. 16) на служителите в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“, сектор Дунав мост 1, в ТД Дунавска е именно да контролира разрешителните и други необходими транспортни документи за международни превози, за преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация. Задължителните на борда превозните средства документи, в случаите на извършване на международен превоз на товари, са посочени в чл. 19 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Според тази норма, „При извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи“- те са изброени в т. 1-7 на алинея 1 на чл. 19, като сред тях безспорно водачът на ППС следва да представи и разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна. Такова се изисква и в случаите по чл. 19, ал. 2 от Наредбата, според която „При извършване на международен превоз на товари с многостранно разрешително по чл. 32, ал. 1 освен документите по ал. 1 в превозното средство трябва да се намират следните документи…“.Спорен по делото е именно въпросът дали липсва разрешително за извършвания международен превоз у водача С.Ш., което да е основание със съставения протокол № 32-326007/12.11.2019 г. да бъдат задържи останалите документи, докато бъде заплатено изискуемото разрешително.По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е разполагал с двустранно разрешително, даващо му право да осъществи международен превоз на товар от България за Русия. От придружаващите товара документи, обаче, митническият орган е установил, че всъщност се касае за транспорт на товар, предназначен за гр. Минск, Беларус, като транспорта до тази трета страна може да бъде осъществен единствено при наличие на друг вид разрешително – такова за/от трета страна, с каквото жалбоподателят не е разполагал. Действително в представената на митницата международна товарителница за автомобилен транспорт CMR като разтоварен пункт (клетка 3) е вписан Русия, Московская обл., г. Шелково, ул. Заречная. В същото време, обаче, както в клетка 13 „Указания на изпращача“ от CMR, така и във фактурата, придружаваща стоката е вписано, че мястото на доставката е СВХ № 06649 ТЛЦ „Минск – Белтамож сервиз“, Минская обл., Минский р-н, Щомыслицкий с/с, 17 км. автодороги Минск – Джержинск и стоката ще бъде представена пред митническите власти именно в Минск, Беларус, а не в Русия. С оглед на това правилно е преценено от митническите органи, че жалбоподателят не разполага с изискуемото за посочения в CMR превоз разрешително, а именно такова за/от трета страна. Твърденията на жалбоподателят, че фактически осъществява транспорт единствено до Русия, а само седалището на фирмата получател се намира в Беларус не кореспондират със съдържанието на придружаващите стоката документи, от които безспорно се установява, че условията на доставката са „DAP Минск, Република Беларусь“ съгласно условията за международна доставка ИНКОТЕРМС 2010, т.е. превозът е уговорен до град Минск, Беларус и то не до адреса на фирмата получател, а друг изрично посочен адрес. Липсват каквито и да е данни, че стоката всъщност е с крайна дестинация Русия. Посочването единствено на руски адрес като пункт за разтоварване не променя по никакъв начин извода, че в конкретния случай се касае за извършване на международен превоз на товар с автомобилен транспорт от България за Беларус с превозно средство, регистрирано в Русия. В този случай превозът, както вече се посочи може да бъде извършен само въз основа на „тристранно разрешително“, разрешително за/от трета страна и по тази причина превозът е преустановен до заплащането от жалбоподателя на изискуемото разрешително.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са спазени всички изисквания относно реда и начина за издаване на процесния протокол и не са налице сочените от оспорващия нарушения на материално-правните изисквания за законосъобразност на административния акт. Това е основание за съда да приеме жалбата за неоснователна и недоказана, и да постанови нейното отхвърляне.С оглед изхода на спора, в тежест на оспорващия съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК са направените в съдебното производство разноски от страна на ответника. Същите се определят в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата С.М.Ш., руски гражданин, срещу протокол № 32-326007/12.11.2019
г., издаден от инспектор при ТД Дунавска на Агенция „Митници“, отдел „ПТРР“,
сектор Дунав мост 1.
ОСЪЖДА С.М.Ш., гражданин на Русия, притежаващ паспорт № 76 0298941, да заплати на
Териториална дирекция Дунавска при Агенция „Митници“, направените от инспектор,
отдел „ПТРР“ при същата дирекция разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде оспорено пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия: