Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
22.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На петнадесети
май
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Стефка Александрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10323 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на Х.Д.Д. против
ЗК „О.- К.Б.“ КЧТ, гр. София, по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
12.10.2012 год., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП -
12.10.2012 год., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените
в производството разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба, че на 12.10.2012г.
около 06:20 ч. отивайки на работа, ищецът пресичал пътното платно в района до
пешеходната пътека и автобусна спирка, пред завод „Ч.М.“ в с. Челопеч, от
лявата му страна го блъснал лек автомобил марка „Фиат“ модел „Типо“ с Д.К. № *****, управляван от Ц.А.Ц..
Твърди
се още, че в следствие на удара получил фрактура на
лявата раменна кост на две места в областта на главичката и хирургичната и
шийка. Бил откаран по спешност в болница „Пирогов“- София, където му била
направена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на лявата раменна кост с вътрешна фиксация с плака и винтове. Прибрал се за домашно лечение,
което продължило около два -три месеца през които трябвало да ангажира негови
близки за всекидневните нужди, тъй като не можел да използвам ръката си.
Продължавал да изпитва много силни болки и трудности при упражняване на
професията като строител. Рехабилитацията и физиотерапията продължили още два
месеца и въпреки че се е възстановил, може би цял живот ще изпитва болки при
промяна на времето и натоварване в работата.
Посочва, че по случая е образувано ДП
344/2012 на РУП- Пирдоп, което към момента е образувано НАХД 231/2014г. по
описа на PC- Пирдоп и не е приключило.
Навеждат се твърдения, че гражданската
отговорност на виновния водача във връзка с управлението на марка „Фиат“ модел
„Типо“ с Д.К. № *****, е застрахована с договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, сключен с ответника ЗК „О.”
АД - застрахователна полица № 28112000303863 от 08.01.2012г. - валидна към
датата на ПТП.
Ответникът ЗК „О.- Клон Б.“ КЧТ оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че не са доказани елементите от
фактическия състав на деликта, обосноваващ ангажиране
на отговорността на водача на МПС марка „Фиат“, модел „Типо“,
per. № *****. Оспорва механизма на ПТП. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, за когото твърди да е предприел застрашаващо собствения му живот
действие, като е пресичал път с интензивен трафик, на необозначено място и без
да изчака преминаването на идващия към него автомобил, с което нарушил
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения относно вида, медико - биологичния характер и степента на
уврежданията, продължителността на оздравителния период. Изтъква, че размера на
претенцията за обезвреда е прекомерно завишен с оглед
претърпените телесни увреждания, принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД,
трайната съдебна практика. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните лихви на основание чл.
111, ал. 1, б.“в“ ЗЗД. На отделно основание поддържа, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен по аргумент за неоснователност на главния иск. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство, като същевременно заявява
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение размера на претендираното
от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Т. не изразява
становище.
В съдебно
заседание ответникът чрез юрк. Кожухаров оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите като доказателства по делото
Протокол за оглед на местопроизшествието на РУ „Полиция“, гр. Пирдоп и Констативен
протокол № 79 на РУП Пирдоп се установява, че на 12.10.2012г. около 06:20 часа
в с.Челопеч до рудник „Ч.М.“ лек автомобил „Фиат Типо“
с рег. № ***** управляван от Ц.Ц. се движил по път
І-6 до рудник „Ч.М.“ от гр. София с
посока с.Челопеч и в района на рудника, поради несъобразена скорост при
намалена видимост блъснал неправилно пресичащ пешеходец платното за движение
при наличие на пешеходна пътека. /л. 10-11 и л.15-16 от делото/.
По делото е
представена и приета като писмено доказателство епикриза
– 220 на УМБАЛСМП „Пирогов“, от която се
установява, че ищецът Х.Д. е постъпил в клиниката на 12.10.2012г. с оплакване
от силни болки и ограничени движения в областта на лява раменна става. Извършена
е операция репозицио сангвинея
ОМ кум плаце ет клави. Ищецът е изписан на 20.10.2012г. с подобрение, със
съвет да не натоварва ръката. Назначен бил контролен преглед на 28.10.2012 г.
за сваляне на конци. /л.14 от делото/
От заключението на приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза с в.л. д-р В.Т. – специалист по съдебна
медицина, се установява, че в резултат на ПТП пострадалият Х.Д. е получил счупване
на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка и главата на костта, което
увреждане е наложило оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза. Вещото лице посочва, че увреждането е
причинено от силен директен удар с или върху твърд тъп предмет с широка
контактна повърхност в областта на лявото рамо, като е в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Пояснява, че подобен
вид травми се възстановяват за срок от около 2,5-3 месеца, като в този период
пострадалият е изпитвал болки и страдания, които са били значителни по интензитет
в първите дни след произшествието, а в последствие са намалели до отзвучаването
им в рамките на посочения възстановителен период. За в бъдеще болка ще има при
физическо натоварване на крайника и промяна на времето, което ще се наблюдава
до живот. Експертът посочва още, че в период от около 3 месеца пострадалият е
бил затруднен в ежедневното си обслужване, но здравата дясна ръка не е налагала
ползването на чужда помощ за всяка една дейност. След възстановяване на
функциите на крайника в пълен обем след посочения времеви период е могъл да се
самообслужва, както до момента на произшествието.
В о.с.з. вещото лице пояснява, че
обикновено мобилизацията се прави с превързване, за да се избегне движението и
протича повече от 30 дни. При този вид счупвания, не по-малко от 45 дни, след
което следва период на възстановяване в рамките на три месеца, за който период
функциите на крайника следва да се възстановят в пълен обем. Експертът
пояснява, че металната остеосинтеза се отстранява по
хирургичен път. След като приключи костното срастване, от третия месец може да
се махне с операция. По-кратък е възстановителния период, за около 15-ина дни,
тъй като това е мекотъканно увреждане, което се
причинява. Сочи, че може да не се съгласи да махнат металната пластина. Посочва
още, че няма данни да същата да е отстранявана.
Заключението на СМЕ с
вещо лице д-р В.Т., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
От заключението на неоспорената САТЕ изготвена
от в.л. инж. К. Г., се
установява, най - вероятен механизъм на произшествието, както следва:
ПТП е
настъпило на 12.10.2012 год., около 06:20 ч., в с. Челопеч, обл.
Софийска, на ул. „Трети март“ /главен път I - 6, София - Бургас, минаващ през с. Челопечене като ул. „Трети март“/, да рудник „Ч.М.“,
между лек автомобил „Фиан Типо”
с регистрационен № *****, управляван от Ц.А.Ц. и пешеходеца Х.Д.Д. на 33 години. При ПТП е пострадал пешеходеца. Вещото
лице инж. Г. *** района на
произшествието е за двупосочно движение с широчина 7,8 м., от две пътни ленти:
дясна с широчина 4,0 м и лява - 3,8 м с единична непрекъсната разделителна
линия, хоризонтален, прав пътен участък. От двете страни на пътното платно след
автобусната спирка пътното платно е оградено с бордюри и тротоари. Пътната
настилка е асфалт в добро състояние, суха към момента на ПТП. Произшествието е
настъпило при тъмно време и нормална видимост. Пътният участък в района на произшествието е прав,
хоризонтален в продължение на 53 метра преди мястото на удара. Вещото лице
посочва, че по делото няма данни за наличие на препятствия на пътното платно,
ограничаващи видимостта по продължение на ул. „Трети март“. Водачът се е движил
на осветеност от късите светлини на фаровете. Известно е, че осветеността при
ясно нощно време по дясната оптична ос е 70 - 75 метра напред и на 5 - 6 м
вдясно от десния габарит на автомобила. Вещото лице посочва, че при тези
условия, водачът е имал възможност, при средни възможности, да възприеме
пресичащите пешеходци от разстояние 53 метра, т.е след излизането му от десния
завой преди мястото на удара. При сравняване на изчислените опасни зони за спиране на автомобила с отстоянието на предната част на автомобила до мястото на
удара за момента на навлизане на пешеходците/ пешеходеца в пътното платно:
При скоростта, с която се е
движил от 58,42 км/ч
-
опасна зона - 42,38 м . отстояние - 25,62 м;
При разрешената скорост за
населено място от 50 км/ч
-
опасна зона - 33,84 м . отстояние - 21,93 м.
Експертът посочва, че и при двете
скорости на движение на автомобила, пешеходецът е попадал в опасната зона за
спиране на автомобил, т.е. ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Навлизането
на пешеходците/пешеходеца в пътното платно е при отдалеченост на автомобила от
мястото на удара по - малко от далечината на осветеност от късите светлини, т.е
водачът е имал възможност да ги възприеме в осветената зона от движещия се
автомобил след излизане от десния завой преди мястото на ПТП. За да има техническа възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез
своевременно аварийно спиране, водачът на лекия автомобил е следвало да го
управлява със скорост не по - висока от 41 км/ч.
Вещото
лице посочва още, че по делото пешеходецът е извършил следните движения преди и
по време на произшествието:
-
слязъл е от МПС вдясно от пътното платно на паркинга непосредствено и в близост
след навеса на автобусната спирка;
-
пропуснал е група от трима колеги да пресичат пътното платно преди него;
-
с друг колега е предприел пресичане на пътното платно на ул. „Трети март“ от
десния банкет към срещуположния на около 12 - 13 м след приетия ориентир с
начин на придвижване „спокоен ход“;
-
пешеходецът не е възприел приближаващия се автомобил и ударът е настъпил
внезапно за него.
Вещото лице сочи, че в
конкретната пътна обстановка, при движението на автомобила на къси светлини, от
мястото на навлизане на пешеходеца в пътното платно, същият е имал обективна
възможност да го възприеме като обект от разстояние от около 53 м, когато е
излязъл от десния завой на ул. „Трети март“. Пешеходецът не е следвало да
предприема пресичане на пътното платно на ул. „Трети март“ на необозначено за
целта място в момент, когато по него се е движил и приближавал лекия автомобил.
Съдът възприема приетото заключение на
САТЕ изготвено от инж. Г., като
обективно и компетентно дадено.
За установяване на неимуществените вреди е допуснат един свидетел.
В показанията си дадени на 12.12.2017 г. свидетелят И.С./30г., съпруга на ищеца/, сочи, че есента на 2012 г. и съобщили за ПТП, при което пострадал съпруга
и. Негов колега дошъл вкъщи и им казал. Видяла
го в „Пирогов“ на количка. Бил притеснен, уплашен, много го боляло, станало му
лошо. През цялото време била до него и го придвижвала от кабинет до кабинет. В
болницата останал 10 дни. След като се прибрал тя полагала всички грижи за него
- обличане, къпане. Пиел болкоуспокояващи. 10 дни ходили сутрин, обед и вечер
да му бият инжекции. Вечер се будел от болки. Шест месеца продължи домашното
лечение. Свидетелката посочва, че след шест месеца тръгнал на работа, но
работодателите го спрели. Работил тежка работа под земята. Заявява, че към
момента го боли ръката, дори под мишницата се подсичал, нямал хълбок. Постоянно
го боли и не можел да работи и да вдига тежко. Не можел и ръката да си вдига.Св.
Стефанова уточнява, че лявата ръка го боляла, а дясната била добре. Можел да се
храни с дясна ръка.
Показанията
на свидетеля Стефанова, съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра,
доколкото почиват на преки лични впечатления на свидетеля.
В
показанията си дадени в о.с.з. на 15.05.2018 г. свидетелят Ц.Ц. /68г., без родство/
сутринта в 06:20ч. отивал в с.Челопеч, пред фабриката, имало хора на напътя.
Две коли карали пред него, а той след тях. В същото време лек автомобил „Вектра“ завил в дясно и влязъл в паркинга на фабриката и
хората се върнали назад и се ударили в преден десен калник, изритали гумата. Посочва,
че пешеходците били един до друг и вървяли назад.
Другата кола си карала в нейното платно и завивала в дясно, но те се ударили в неговата
кола. Забелязал ги и натиснал спирачки, карал бавно. В 06:20ч. било тъмно, движел
се на фарове. Видял ги отдалече, били много. Ударът настъпил на около 50см. от
осевата линия. Нямало е скорост, карал с 30км/ч., и спрял. Блъснали се в
калника и той спрял на место там където се ударили, не е имало нужда от
спирачка. Не е помислил, че тези хора може да се върнат назад. Свидетелят
посочва, че пешеходците се движели от дясно на ляво. Другата кола завила да
влезе в паркинга, а те за да избегнат удара, се върнали назад и се ударили в него.
Идвали на ляво, стигнали до едно положение и видели фаровете на другата кола и направили
няколко крачки назад, като в същото време се ударили в него.
С определение от 15.06.2017г.,
постановено по настоящото дело, съдът е задължил ответното дружество да
представи заверен копие на застрахователна полица № 28112000303863, валидна от
08.01.2012 год. до 07.01.2013 год., сключена за лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Типо“, per. № *****,
като е указал, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК. По делото липсват данни ответникът да е представил заварен препис на
застрахователната полица.
На основание
чл.190, ал.2, вр.
чл.161 от ГПК, съдът приема за установено между страните наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „Фиат”, модел „Типо“ с per. № *****, със срок на
застрахователно покритие към датата на събитието. В този смисъл и в констативен
протокол № 79 от 12.10.2012г. е отразена констатция
на длъжностното лице за участник 1 л.а. „Фиат”, модел „Типо“,
Застрахователна полица при ЗК "О.“ Б., със срок на валидно застрахователно
покритие до 07.01.2013 год. –чл. 189, ал.2 от ЗДВП.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има
право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.
266, ал. 1 от КЗ/отм./ Обект на застраховане по
посочената задължителна застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване
на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между ответника „З.К.– О.- клон Б.“ КЧТ и деликвента Ц.А.Ц. е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". С оглед изложеното към датата
на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица
от ПТП.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, заключението на
САТЕ, сочи към извода, че е
налице виновно противоправно деяние от страна на Ц.А.Ц.,
който нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал. 1 и ал.2 от Закона
за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. ”
По изложените съображения следва да се приеме, че поведението на водача на
автомобила е било противоправно - същият е управлявал
МПС в нарушение на правилата на ЗДвП, причинил е пътнотранспортно произшествие
и телесни увреждания на лице. Налице е и вредоносен резултат - причинени
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживени болки и страдания от
причинените му телесни увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и
виновност на дееца (презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от събраните
по делото доказателства). В обобщение, налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на застрахования деликвент
спрямо увредения ищец.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между ответника „З.К.– О.- клон Б.“ КЧТ и деликвента Ц.А.Ц. е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство се признава
от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния
деликт съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП. Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил е бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса. В утвърдената съдебна
практика обективирана в редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания от пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние". При определяне на справедливо обезщетение
следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната, отражение на която
са и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца, счупване
на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка и главата на костта, е
наложило оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза.
Подобен вид травми се възстановяват за срок от около 2,5-3 месеца,като в този период
пострадалият е изпитвал болки и страдания, които са били значителни по интензитет
в първите дни след произшествието, а в последствие са намалели до отзвучаването
им в рамките на посочения възстановителен период. За в бъдеще болка ще има при
физическо натоварване на крайника и промяна на времето,което ще се наблюдава до
живот. С оглед на тези критерии, съдът намира, че общо обезщетение
в конкретният случай следва да бъде определено в размер на 30 000 лв.
Обезщетението в посочения размер съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливостта и ще допринесе, за репариране на неблагоприятните
последици, настъпили в правната сфера на ищеца, като пряк резултат от
непозволеното увреждане.
Частично основателно е
възражението на ответника за погасяване на вземанията за лихва, поради изтекла
погасителна давност. Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента
се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП, от когато е изискуемо вземането за
обезщетение от непозволено увреждане (решение № 128/25.06.2013 г. по т. д. №
396/2012 г. на ВКС, ІІ ТО). В случая искът е предявен на 19.08.2016 г. след
повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви, на
която датата е станало ПТП – 12.10.2012г. Ето защо, акцесорните
вземания за лихва следва да се считат погасени за периода от 12.10.2012 г. до 19.08.2014
г., т. е. за периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на
исковата молба. За останалата част от периода – от 19.08.2014 г. до датата на
исковата молба 19.08.2016 г. – възражението за давност е неоснователно.
Относно
възражението на
ответника за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Х.Д., който е нарушил разпоредбата на чл.113 ЗДвП,
съгласно която „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения
от парапети или вериги“, както и разпоредбата на чл.114 ЗДвП, съгласно която „На пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на
платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост“.
От заключението на вещото лице инж. Г. се установи, че ищецът Х.Д. не е
следвало да предприема пресичане на пътното платно на ул. „Трети март“ на
необозначено за целта място в момент, когато по него се е движил и приближавал
лекия автомобил. Нещо повече,
в представения и приет като доказателство по делото заверен препис от протокол
по АНД № 231/2014г., ищецът е разпитан в качеството на свидетел. В него ищецът
е заявил: „……На този участък има пешеходна пътека. Аз не съм минал по нея.
Мисля, че тя беше на 30 метра от спирката. Ние паркирахме колата до спирката и
направо от там пресичахме.“ В представения и приет по делото констативен
протокол № 79 от 12.10.2012г. е отразено: „… блъска пресичащ неправилно
пешеходец платното за движение при наличие на пешеходна пътека“.
С оглед изложеното във връзка с предприетото
от ищеца пресичане на необозначено за целта място, настоящия съдебен състав
определя 30 % съпричиняване на вредоносния резултат
при ПТП от страна на ищеца.
На ищеца
след приспадане от размера на определеното обезщетение от 30 000лв., на сума
съответна на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, дължимото обезщетение е в размер на сумата от 21 000
лв., като претенциите следва да се отхвърлят за разликите над 21 000лв., до
общия предявен размер от 30 000лв., като неоснователен и недоказан, ведно със
законната лихва, считано от 19.08.2014г.
По разноските: При този изход
на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. Ч. И.сумата от 1160 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 165 лв./
общо сторените разноски са 450лв.- 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение определено по Закона за правната помощ, 300 лв.депозит за АТЕ,
50лв. депозит свидетел/
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът „З.К.О.-клон Б.“ КЧТ следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 840.00 лв.
и 350 лв. разноски за СМЕ и АТЕ, съобразно уважената част от иска.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.О.-КЛОН
Б.“ КЧТ, ЕИК
*****, със седалище и адрес *** да
заплати на Х.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, сумата 21 000 лв. /двадесет и една хиляди/ лева,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 12.10.2012. от водача на
л. а. „Фиат Типо” с per. № *****,
ведно със законната лихва, считано
от 19.08.2014г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за
разликата от присъдения до предявения размер от 30 000 лв..
ОСЪЖДА „З.К.О.-КЛОН Б.“ КЧТ, ЕИК *****, със
седалище и адрес ***, да заплати на адв. Ч.Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения сумата 1160 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на „З.К.О.-КЛОН Б.“ КЧТ, ЕИК *****, със
седалище и адрес *** сумата 165 лв. съдебно - деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„З.К.О.-КЛОН Б.“ КЧТ, ЕИК *****, със седалище и адрес ***, да заплати на по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
840 лв. – държавна такса и сумата 350 лв. – разноски за
експертизи – СМЕ и АТЕ, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: