Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 326
гр.Горна Оряховица, 25.09.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№845/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове
по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищeцът
Teoдора П.М.(чрез адв.Л.И. от ВТАК) твърди в
исковата молба, че е потребител на продаваната от ответното дружество „ел.
енергия за битови нужди по см. на §1, т. 42 от ЗЕ за имот с административен
адрес: гр.Г.О., абонатен№***** и клиентски№*****. Отчитането на ползваната
ел.енергия се осъществявало посредством монтиран СТИ/ електромер, който бил
присъединен към електропреносната мрежа, поради което за ищцата възникнало
задължението да заплаща използваната и отчетена ел.енергия на ответното
дружество. Ответникът издал фактура№**********/14.05.2020г. за сумата от 164.02лв., която била за
консумирана ел. енергия за периода: 28.03.2020г.-27.04.2020г. със срок за
плащане 01.06.2020г., като Teoдора П.М. не извършила плащане в срок. Поради
това подаването на ел.енергия било преустановено по искане на ответното
дружество от страна на третото лице „Електроразпределение Север”АД, без
„Енерго-Про Продажби”АД да е предупреждавало
ищцата за това предстоящо спиране. На 16.06.2020г. Teoдора П.М.
заплатила на ответното дружество сумата 38.00лв., за възстановяване на
захранването на обекта, за което били издадени 2бр.
фактури№**********/16.06.2020г. и фактура№**********/16.06.2020г. Към момента
на плащането ищцата все още имала валидно сключен договор за доставка на
ел.енергия с ответното дружество. Ищцата твърди, че ответното дружество и дължи
сумата 38.00лв., заплатена на
несъществуващо основание, тъй като ответникът не бил извършвал разходи за
възстановяване на ел.захранването. Така определената такса била в противоречие
на разпоредбите на чл.122-чл.124 от ЗЕ, които не предвиждат такси за
възстановяване на ел.захранване. С така начислената такса било въведено
неравноправие - неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел.енергия в
смисъла на разпоредбите на ЗЗП. Липсва индивидуално договаряне на условията с
потребителя, поради което клаузата от ОУ за вреди въз основа, на която е
начислена посочената сума е нищожна. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договор сключен с потребител са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Легалната дефиниция на „неравноправна клауза” се
съдържа в чл.143 от ЗЗП и това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди се, че в ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД има
норми, които са нищожни, тъй като уговарят неравноправни клаузи. Към днешна
дата, както и към момента на прекъсване подаването на ел. енергията действат ОУ
ДПЕЕ одобрени с Решение
Оу-О61/07.11.2007г. на ДКЕБР. Съгласно чл.21 ал.1 от ОУПЕЕ „Енерго-Про
Продажби”АД изисква от „Електроразпределение Север”АД възстановяване на
снабдяването с ел.енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последния заплати на „Енерго-Про Продажби”АД и „Електроразпределение Север”АД
всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Твърдим, че клаузата противоречи на чл.122-чл.124
от ЗЕ, тъй като така предвиденото в ОУПЕЕ изискване на „компенсиране от
потребителя на разходите" за прекъсване и възобновяване на снабдяването не
намира опора в нормите на ЗИ. В чл.123 ал.1 от ЗЕ е записано, че доставчиците
от последна инстанция, обществения доставчик, крайните снабдители,
производителите и търговците на ел. енергия имат правото да преустановят временно
снабдяването с ел.енергия на крайните потребители при неизпълнение на
задължението по договора за продажба на тази ел. енергия, напр. неизпълнение на
задължението за плащане в срок на всички суми във връзка с това доставяне, вкл.
и потребената ел.енергия. Според чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие
възобновява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието-ответник има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи други условия за
възстановяването, освен отстраняването на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123 ал.1 от ЗЕ. Така,
клаузата е неравнопоставена по см. на чл.143 т.2 от ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Доставчикът сам
определя обезщетението си за претърпените от него вреди, поради включване и
изключване на снабдяването с ел.енергия към потребителя - неравноправна по
смисъла на чл.143 т.18, т.19 от ЗЗП. Ответното
дружество събира от праводателя на ищеца суми като такси за дейности, които то
реално не извършва, а те се извършват от трети лице в случая
„Електроразпределение Север”АД. Електропреносната мрежа се обслужва от това
трето дружество и само то може да извършва прекъсване и възобновяване ел.
захранване по нея. Ответникът не е направил и няма как да направи разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването с ел. енергия и такива не му се
дължат, т.е. сумата от 38.00лв. е получена при липса на основание от ответника
и то дължи нейното възстановяване. Клаузата на чл.21 ал.1 от ОУ ДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби”АД е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП клауза, а доколкото не е
говорено индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП. Плащането по силата на
договорна клауза, която е нищожна се явява направено без основание. Предявени
са искове по реда на чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за: сумата 38.00лв., представляваща недължимо
изискана и заплатена такса на 16.06.2020г. за възстановяване преноса на
ел.енергия на обект с абонатен№***** за
клиентски№*****, с адрес на потребление: гр.Г.О., за което са издадени
фактура№ТП-**********/16.06.2020г. и фактура№ТП-**********/16.06.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното и изплащане. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът „Енерго-Про Продажби”АД с
ЕИК103533691(чрез адв.А.М. от ВТАК) оспорва предявените искове. Не спори, че Т.П.М.,
е потребител на ел.енергия за обект в гр.Г.О., като ответното дружество издало
фактура№**********/14.05.2020г. на стойност 164.02лв. за ползвана, измерена с
годно СТИ/електромер ел.енергия в обекта в гр.Г.Оряховица със срок за
плащане - 01.06.2020г. Стойността на
фактурата не е платена в срок. По тази причина ответното дружество е изпратило
предупреждение за прекъсване на захранването на обекта и същият е включван в
списък за прекъсване на захранването. Снабдяването с ел.енергия действително е
било прекъсвано. Сумата по просрочената фактура е заплатена от абоната на
16.06.2020г., когато е заплатена и такса от общо 38.00лв. за експресно
възстановяване на подаването на ел.енергия. Абонатът е включен в списък за
възстановяване на електрозахранването, което е и извършено. Правото на
ответното дружество да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия
на крайните клиенти произтича от чл.123 от ЗЕ(доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и
търговците на ел.енергия – в т.ч. и „Енерго-Про Продажби“АД, имат право да
преустановят временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на ел.енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с ел.енергия. Според чл.123 ал.4 от ЗЕ сроковете на предизвестията и другите
условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за
продажба на ел.енергия, съответно в ОУ. Според чл.124 от ЗЕ енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В чл.20 от ОУ ДПЕЕ
изрично било прието, че „Енерго-Про Продажби“АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
ел.енергия, в случай че битов потребител в срок от десет дни и стопански
потребител в срок от три дни не изпълни
което и да е свое задължение, произтичащо от тези ОУ или от подписаните
допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на
дължимите суми. В тези случаи „Енерго-Про Продажби“АД следва да изпрати до
потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в
определения срок в тези ОУ не последва изпълнение или допуснатото нарушение не
бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с
ел.енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения
срок, „Енерго-Про Продажби“АД има право да поиска от „Електроразпределение
Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия. Според чл.21 ал.1
от ОУ ДПЕЕ „Енерго-Про Продажби“АД изисква от „Електроразпределение Север”АД
възстановяване на снабдяването с ел.енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Изрично е прието, че когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последният заплати на
„Енерго-Про Продажби“АД и „Електроразпределение Север”АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. „Енерго-Про
Продажби“АД възлага на „Електроразпределение Север”АД възстановяване на
прекъснатото електроснабдяване след изпълнението на всички условия за
възстановяването. Според чл.44 от ОУ ДПЕЕ цените за допълнителните услуги,
предоставяни от „Енерго-Про Продажби“АД се определят от „Енерго-Про Продажби“АД
и се публикуват в Internet-страницата и Центровете за обслужване на клиенти в
срок от 14 дни преди влизането им в сила. Твърди се, че ищцата е във виновно
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължими суми във
връзка със снабдяването му с ел.енергия(дължима цена на ел.енергия не е
заплатена в срок). Това обуславя правото на ответното дружество да прекъсне
снабдяването на процесния обект с ел.енергия след като отправи до абоната
предизвестие(такова предизвестие е отправено от страна на ответното дружество).
Виновното неизпълнение на задълженията на абоната за своевременно заплащане на
консумираната от него ел.енергия обуславя и правото на „Енерго-Про Продажби“АД
да възстанови прекъснатото електроснабдяване на ищцата едва след заплащане на
всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Цената на въпросната услуга била определена в обявения ценоразпис на
дружеството и възлиза на сума в размер на 38.00лв. - заплащането и от страна на ищцата не било
лишено от основание. Клаузите, касаещи заплащането на сума в размер на 19.00лв.
за възстановяване на прекъснато по вина на потребителя електрозахранване,
съдържащи се в ОУ ДПЕЕ не били недействителни, поради неравноправност по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Счита, че не
се нарушава изискването за добросъвестност, нито води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, правото
на търговеца да му бъдат заплатени действително сторени от него разходи за
възстановяване на електрозахранване, когато то е прекъснато единствено и само
по вина на самия потребител. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират
се направените по делото разноски. Предявява възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК по отношение на процесуалния
представител на ищцата.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Т.П.М. е
потребител на продаваната от ответното дружество „ел. енергия за битови нужди
по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ за имот с административен адрес: гр.Г.О.,
абонатен№***** и клиентски№*****.
Представен е Договор от 01.04.2015г. за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи”АД
във връзка с депозирано заявление за присъединяване от 17.03.2015г.
Отчитането
на ползваната ел.енергия се осъществявало посредством монтиран СТИ/електромер,
който бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което за ищцата възникнало
задължението да заплаща използваната и отчетена ел.енергия на ответното
дружество. „Енерго-Про Продажби”АД издало фактура№**********/14.05.2020г. за сумата от 164.02лв., която била за
консумирана ел. енергия за периода: 28.03.2020г.-27.04.2020г. със срок за
плащане 01.06.2020г., като Teoдора П.М. не извършила плащане в срок. Поради
това подаването на ел.енергия било преустановено по искане на ответното
дружество от страна на третото лице „Електроразпределение Север”АД, без
„Енерго-Про Продажби”АД да е предупреждавало
ищцата за това предстоящо спиране. На 16.06.2020г. Teoдора П.М.
заплатила на ответното дружество сумата 38.00лв., за възстановяване на
захранването на обекта, за което били издадени 2бр. фактури№**********/16.06.2020г.
и фактура№**********/16.06.2020г.
Представена
е извадка(от 16.06.2020г.) от списък за прекъсване на ел.енергия в т..ч и на
обект с абонатен№***** за клиентски№*****, с адрес на потребление: гр.Г.О.във връзка
с неизплатено задължение по фактура№**********/14.05.2020г. за сумата 164.02лв. Също така, е представена е
представена справка(от 16.06.2020г.) за възстановяване на ел.захранването на
обект с абонатен№***** за клиентски№*****.
Ноторен
факт са приетите и одобрени от ДКЕВР: Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про
Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България
Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007г.
на ДКЕВР; Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи”АД/впоследствие -
„Енерго-Про Мрежи”АД, а понастоящем - ”Електроразпределение Север”АД/, приети
на основание на чл.98б от ЗЕ, утвърдени от УС на „Е.ОН България Мрежи”АД/
впоследствие - „Енерго-Про Мрежи”АД, а понастоящем - ”Електроразпределение
Север”АД/ с протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-060/07.11.2007г.
на ДКЕВР и изменени/допълнени с Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
Не се установи по делото(не се ангажираха
преки и косвени доказателства) ответното дружество да е изпратило предупреждение(за плащане на
просрочената фактура№**********/14.05.2020г.
за сумата 164.02лв. до 15.06.2020г.) с изх.№К-ЕPRS-1059/04.06.2019г. за
прекъсване на захранването на обекта на ищеца по email-адрес(посочен като
средство за кореспонденция лично от абоната в заявление№3695277/17.03.2015г. за
доставка и пренос на ел.енергия от „Енерго-Про Мрежи“АД при Общи условия.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е
потребител на продаваната от ответното дружество ел.енергия за битови нужди по
смисъла на §.1 т.42 от ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесното СТИ/електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради
което ищецът има задължение да заплаща използваната ел.енергия. По делото не е
представен индивидуален договор за достъп и пренос на ел.енергия между
страните, но не се оспорва, че същите се намират в договорни отношения през
периода на проверката и на корекцията е факт, който не се оспорва от страните.
Основни
предпоставки, които се срещат при всички състави на неоснователното
обогатяване, са получаването на нещо от едно лице и отсъствието на основание за
това получаване. При специалните състави на неоснователното обогатяване, за да
възникне право на вземане, не е нужно установяване наличието на обогатяване от
страна на ответника или обедняване на ищеца по
съгласно чл.59 от ЗЗД. В конкретния случай претенцията на ищеца е
обоснована във връзка с извършено плащане на начислена ел.енергия, която не
била консумирана/потребена/ от него. В
тази връзка съдът квалифицира претенцията на ищеца - иск с правно основание
чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД, в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи,
че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от
него/и според установената съдебна практика, изразена в ППВС№1/1979г./.С други
думи ответникът следва да установи, че прекъсването на захранването на абоната
е следствие от виновно неизпълнение на договорните задължения на последния за
заплащане на потребена ел.енергия, което е обусловило наличие на правно
основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на ел.енергия.
Всеизвестно
е, че по принцип общите правни норми, в това число и законовите правни норми,
действат за напред(ex nunc). В съвременните правни системи това принципно
положение се разглежда като гаранция за предвидимост на правния ред и като
елемент от правната сигурност. Заложената в него идея е ясна – адресатите на
новоприетите правни норми да могат да се запознаят с тях и да съобразят своето
поведението с моделите на поведение, които те установяват. У нас, както е
известно, Конституцията на Р.България е уредила тази материя в разпоредбата на
чл.5 ал.5, според която всички нормативни актове подлежат нa обнародване и
влизат в сила три дни след обнародването, освен когато в тях е определен друг
срок. Така, съгласно новоприетата разпоредба - чл.7 ал.3 от ГПК(ДВ
бр.100/2019г.), съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. В този смисъл, задължение на съда е да прецени
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори - наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнесе, независимо дали страните са навели такива възражения или
не(в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с §13а т.9 от ДР на ЗЗП). Освен това, нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението
им съдът следи служебно, когато страна се позовава на договор, и е също задължение на съда да провери
неговата действителност от гледна точка на формалните основания за
нищожност(форма, предмет) и без да има позоваване на нищожност(т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение№1/09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. - ОСГТК на ВКС;
Решение№489/28.06.2007г. по т.дело№240/2007г. – ВКС; Решение№198/19.11.2010г.
по т.дело№473/2010г. – ВКС; Решение№384/02.11.2011г. по гр.дело№1450/2010г. -
Iг.о. ВКС; Определение№751/17.08.2010г.
по гр.дело№2022/2009г. - Iг.о. ВКС).
Съгласно
чл.20 ал.1 ОУДПЕЕ „Енерго-Про Продажби”АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север“АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия,
в случай че битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми. След
отпадане на основанията за прекъсването в съответствие с чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ
„Енерго-Про Продажби”АД изисква от „Електроразпределение Север“АД
възстановяване на снабдяването с ел.енергия. В случай, че прекъсването е по
вина на потребителя, в чл.21 ал.1 изр.II oт ОУДПЕЕ се предвижда, че снабдяването се възстановява,
след като потребителят заплати на „Енерго-Про Продажби”АД и „Електроразпределение Север“АД всички
направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Съдът
намира, че дължимостта на посочената такса е обусловена от виновно неизпълнение
на договорните задължения на потребителя, както и от извършването на разходи от
страна на доставчика на ел.енергия за прекъсване, респ. възстановяване на
захранването. Същевременно, по делото липсват каквито и да било доказателства
за действителното предоставяне на претендираната мрежова услуга, респ. за
извършването на разходи от страна на ответното дружество. Следва да се
отбележи, че облигационните отношения между потребителите и доставчика на ел.енергия
попадат в предметния обхват на ЗЗП, поради което и абонатите се ползват със
специалната закрила по този закон. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.143 от ЗЗП,
неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба
неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите
в потребителския договор, като в чл.143 т.2 от ЗЗП се визират клаузи, които изключват или
ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон. В ГлаваIX РазделXI oт
ЗЕ са уредени правилата за прекъсване снабдяването с ел.енергия. Съгласно чл.123
ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители, производителите и търговците на ел.енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на ел.енергия, вкл. при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с ел.енергия. В тези случаи законът обвързва
задължението на енергийното предприятие за възстановяването на снабдяването
единствено с отстраняване на причините, довели до преустановяването му, според
чл.124 от ЗЕ. В този смисъл, законът не поставя други условия като заплащането
на такса и др. за възстановяване на захранването. По този начин, цитираният
чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ и се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.2 от ЗЗП. Не
могат да бъдат споделени съображенията в отговора, че въведената такса
представлявала цената на разходите за извършване на услугата. На първо място,
ответникът въобще не посочва какви или на стойност възлизат направените от него
разходи по възобновяване на захранването. На второ място, дори и действително
да се извършват някакви разходи за доставчика по възстановяване на
захранването, неплащането им не може да бъде условие за отказ да се възобнови
снабдяването. Това е така, защото между доставчика и абоната има договорни
отношения, а при наличие на договор доставчикът трябва да докаже неизпълнение
на задълженията на клиента, виновното му поведение, както и вредите, които
възникват за дружеството. В този смисъл потребителят пак е поставен в
неравноправно положение. Като
позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата на чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването. Ето защо тя е неравноправна и по смисъла на чл.143 т.18,
т.19 от ЗЗП(Решение№125/07.08.2015г. по т.дело№990/2015г. - Iт.о. ВКС). Макар
включването, респ. и изключване на снабдяването да е постановено по повод ОУ на
друго енергийно предприятие, в него е обсъждана клауза с аналогично съдържание
на процесната. Освен това, ответното дружество няма каквито и да е правомощия
да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му
се следва. Предвид гореизложеното и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП посочената клауза е нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по облигационното отношение. В този
смисъл и извършеното от ищеца плащане се явява лишено от правно основание, като
заплатената сума подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Това
обуславя основателността на предявения осъдителен иск, като „Енерго-Про Продажби”АД да бъде осъдено да заплати на
T. П.М.: сумата 38.00лв., представляваща недължимо изискана и заплатена
такса на 16.06.2020г. за възстановяване преноса на ел.енергия на обект с абонатен№***** за клиентски№*****,
с адрес на потребление: гр.Г.О., за което са издадени
фактура№ТП-**********/16.06.2020г. и фактура№ТП-**********/16.06.2020г.
Задължението е парично и съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, се дължи и
обезщетение за неизпълнение на това задължение в размер на законната лихва от деня
на забавата, а съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД, само когато денят на изпълнение на
възникналото задължение е определен, длъжникът изпада в забава от този ден. В
конкретния случай, след като такъв ден не е определен/фиксиран и с оглед претенцията на ищеца-заявител, следва
да се присъди и законната лихва върху главницата 38.00лв., считано от датата на завеждане на заявлението
по гр.дело№845/2020г.
на ГОРС - 09.07.2020г. до
окончателното и изплащане.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. В настоящия
случай разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което има
доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищеца(според
договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че
уговореното възнаграждение в размер на 300.00лв. е изплатено - т.1 от
Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС, а също така и внесена ДТ по тарифата
за ДТССГПК – 50.00лв.(списък разноски по чл.80 от ГПК). В т.3 от Тълкувателно
решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната
фактическа е правна сложност на делото. Настоящият състав, след като съобрази
множество обстоятелства, в т.ч. стойността на иска, но от друга страна и
липсата на ясно и категорично установена практика по тези съдебни производства,
фактическа и правна сложност в процеса, намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде коригиран съобразно Наредба№1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения(ДВ бр.45/15.05.2020г. с
Решение№13062/03.10.2019г. по а.дело№3586/2016г. на ВАС и
Решение№5419/08.05.2020г. по а.дело№14384/2019г. на ВАС), като в конкретния
случай - чл.7 ал.2 т.1 от наредбата при интерес до 1000.00лв. e 100.00лв. Осъществената от
пълномощника(адвокат) на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
участие е едно съдебно заседание и
изготвяне на писмена защита, като не може да се приеме, че делото е изобщо
фактически или правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. В
този смисъл съдът счита, че е налице прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 300.00лв. на процесуалния представител на ищцaта и следва да бъде намалено по смисъла на чл.78
ал.5 от ГПК към 150.00лв. В този смисъл,
съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищцата
сумата 200.00лв., представляваща направените разноски по делото
гр.дело№845/2020г. на ГОРС, и която да бъде заплатена от ответното дружество.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: Б. Г.М., Б. Д.П., П. Ст.С. и Я. М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на T. П.М. с ЕГН**********, с
постоянен адрес:***-А: сумата 38.00лв., представляваща недължимо изискана и
заплатена такса на 16.06.2020г. за възстановяване преноса на ел.енергия на обект с абонатен№***** за клиентски№*****,
с адрес на потребление: гр.Г.О., за което са издадени
фактура№ТП-**********/16.06.2020г. и фактура№ТП-**********/16.06.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 09.07.2020г. до окончателното и
изплащане; сумата 200.00лв./двеста лева/,
представляваща направените разноски по
гр.дело№845/2020г. на ГОРС;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от датата
на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: