№ 424
гр. Стара Загора, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20235530202820 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-2300151 от
07.08.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Стара Загора, с което на жалбоподателя „Старт 3 - 2017" ЕООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева, на основание чл.416 ал.5 във връзка с
чл.414 ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.303 ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения
за отмяна на НП, алтернативно, да се измени в частта, с която е наложена
имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща
процесуален представител. По делото преди о.с.з. е постъпило становище
/лист 28 от делото/ от дружеството-жалбоподател, с което се поддържа
жалбата и се моли съда, да отмени наказателното постановление.
Наказващият орган директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Стара Загора, е редовно призован, представляван в съдебно заседание от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да се
потвърди процесното наказателно постановление. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и
служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
1
Жалбата е частично основателна.
На 26.06.2023 г. в Инспекцията по труда – Стара Загора е получено
писмо от ГДФК при ЦУ на НАП, в което се посочвало, че едно непълнолетно
лице е установено да работи на щанд за парфюми, находящ се в гр. Стара
Загора, ул.„Иван Вазов“ № 2, без разрешение на Инспекцията по труда. Към
писмото имало приложена декларация, попълнена от непълнолетното лице
/лист 11 – гръб от делото/. В тази връзка, разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Д. А. Л. /актосъставител/ - на длъжност старши
юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара Загора и В. А. С.,
на длъжност инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Стара Загора,
установиха, че веднага, същия ден /26.06.2023г./ извършили проверка на
търговския обект щанд за парфюми, намиращ се в хипермаркет „Кауфланд“,
намиращ се в гр. Стара Загора, ул. „Иван Вазов“ № 2. От показанията на
свидетелите се установява, че на място в обекта не установили
непълнолетното лице, което било попълнило преди няколко дни
декларацията пред проверяващите инспектори от НАП. В търговския обект
имало друго лице с трудов договор, на което връчили призовка /лист 13 – 14
от делото/, с която са изискани за представяне документи в Инспекцията по
труда. Свидетелите Л. и С. посочват, че впоследствие на посочената дата се
явило упълномощено лице и в негово присъствие е съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Поради така установеното нарушение, актосъставителят свидетелят Л.
съставила АУАН № 24-2300151 от 11.07.2023 г. в присъствието на
пълномощник на дружеството – Ц.И. /съгласно пълномощно с нот. заверка -
лист 12 от делото/ и на свидетелката С.. АУАН е надлежно предявен и
връчен.
В съставения АУАН е възприето, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса на труда КТ/, тъй като във връзка с
получено Писмо от ТД на НАП в Дирекция „Инспекция по труда" - Стара
Загора с вх. № ВХ23077546 от 26.06.2023 г., както и от направена служебна
справка в Информационната система на ИА ГИТ в Регистър Разрешителни
режими - ТПО - Разрешения за работа до 18 г., се установило, че при
извършена проверка от служители на ТД на НАП на 20.0б.2023г. в 15:30 часа
на обект: Щанд за парфюми, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Иван Вазов"
2, стопанисван от „Старт 3-2017" ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на
работодател, е приел на 20.06.2023 г., лицето А.М.К., ЕГН **********, което
към 20.06.2023 г. е на 17 години, да работи на обекта като „промоутър-
продавач" без разрешение на Инспекцията по труда. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е подал писмено възражение срещу
съставения АУАН.
Въз основа на този АУАН, в законния срок, е издадено процесното НП,
в което деянието е описано и квалифицирано така, както в акта за нарушение,
като на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4000
лв.
Като писмени доказателства в АУАН и НП са описани:
1. Писмо от ТД на НАП с вх. № ВХ23077546 от 26.06.2023 г. /лист 11 от
2
делото/;
2. Призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК № ПР 2323859 от 26.06.2023
г. /лист 13-15 от делото/;
3. Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение
на А.М.К., ЕГН ********** от дата 20.0б.2023г. /лист 11 - гръб от
делото/;
4. Молби от Д. А. Д. - управител до Дирекция „Инспекция по труда" с вх.
№ ВХ 23079955/30.06.2023г. и № ВХ 23083126/07.07.2023 г. /лист 15-16
от делото/.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен
начин въз основа на събраните в хода на производството - гласни
доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите Д. А. Л.
/актосъставител/ и В. А. С. /свидетел по акта/, чиито показания кредитира с
доверие като последователни и без каквито и да било противоречия и
нестабилност в изложението, както и с приетите с определение писмени
доказателства.
Съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи, като
разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ определя материалната компетентност на
контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на
нарушения по КТ. При издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Същото е издадено в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени
са императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
описано правилно, с всички елементи от неговия състав, поради което
притежава всички изискуеми реквизити.
АУАН е съставен на 11.07.2023 г. в присъствието на упълномощен
представител на дружеството – Ц.И. /съгласно пълномощно лист 12 от
делото/, като същият е бил надлежно предявен и връчен.
В настоящото производство не се събраха доказателства, които да
оборят изложените обвинителни факти в акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл.303 ал.3 от КТ: "лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай”.
Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез
допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане
на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в
АУАН са обосновани и се подкрепят от събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото
административно нарушение. Нормата на трудовото законодателство, за
3
нарушаването, на която е наказано ЮЛ-работодател касае недопускане на
непълнолетни лица да полагат труд, без разрешение на ДИТ. Тази разпоредба,
наред с останалите разпоредби от Глава "Специална закрила на някои
категории работници и служители" от КТ най-общо предоставят гаранция на
непълнолетните работници, че полагания от тях труд ще бъде съобразен с
възможностите на тяхната възраст, физическо и психическо развитие.
Предвид установената и посочена по-горе фактическа обстановка,
съдът счита, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че
непълнолетното лице А.М.К., с ЕГН ********** /на 17 години/, към момента
на извършване на проверката 20.06.2023 г. не е полагало труд за
дружеството-жалбоподател, тъй като са налице всички елементи от обективна
страна на нарушението. Към датата на проверката А.М.К. е била
непълнолетна, както и е заварена да полага труд в стопанисвания обект на
жалбоподателя – Щанд за парфюми, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Иван
Вазов" 2, като "промоутър-продавач". От наличното по делото писмо от
ГДФК при ЦУ на НАП /лист 11 от делото/ с установени обстоятелства по
време на извършена проверка в стопанисвания от дружеството-жалбоподател
търговски обект, както и от попълнената декларация по образец от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение /лист 11 – гръб от делото/,
се установява, че на 20.06.2023 г. А.М.К. е изпълнявала трудови функции в
посочения търговски обект като „промоутър-продавач" от 20.12.2022 г., с
месечно трудово възнаграждение в размер 500 лева, като последно получила
трудово възнаграждение на 30.05.2023 г. Т.е. от приетата по делото
декларация по образец в същата се съдържат основни белези на трудово
правоотношение като длъжност, работно място, работно време и уговорено
заплащане. Установява се, че А.М.К. на 20.06.2023 г. е престирала работна
сила и то без сключен писмен трудов договор. Приемането на работа е
следвало да бъде осъществено след като се изпълнят общите изисквания за
предоставяне на екземпляр от трудовия договор и уведомлението до НАП,
както и специалните по чл.303 ал.3 от КТ за настоящия случай. В конкретния
случай, такова разрешение е нямало, поради което правилно АНО е
ангажирал отговорността на дружеството.
Неспазването на горното задължение е въздигнато в административно
нарушение, като нормата на чл.414 ал.1 КТ предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съдът намира, че
извършеното нарушение не е с висока степен на обществена опасност и не се
отличава с такава от типичните нарушения от този вид. Напротив,
констатиран е единичен случай с непълнолетно лице, което е полагало
неквалифициран труд, а и непълнолетното лице, към момента на
нарушението е било на 17 години и 6 месеца. Самият труд не е тежък, опасен
или вреден и не поставя непълнолетния в някаква реална опасност.
Съдът намира, че в случая е приложима нормата на чл.415в от КТ,
която очертава привилегированите състави на всички нарушения на КТ /без
тези по чл.61 ал.1 чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2 КТ/, които могат да бъдат
отстранени веднага след установяването им, и от които не са произтекли
вредни последици за работници и служители. В процесния случай следва да
4
се приложи именно тази норма от специалния закон, а не общата норма –
чл.28 от ЗАНН.
Съобразно текста на чл.415в от КТ за нарушение, което може да бъде
отстранено веднага и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. За да се приложи тази разпоредба е
необходимо кумулативно да са налице посочените предпоставки. В случая
след установяване на формалното нарушение, реални вредни последици не са
установени за непълнолетния работник, като нарушението е отстранено
веднага /при последващата проверка на обекта лицето не е установено/.
Предвид изложеното и с оглед наличието на кумулативните предпоставки на
чл.415в от КТ материалният закон не е бил приложен правилно от наказващия
орган като санкцията за извършеното нарушение е определена по реда на
чл.414 от КТ.
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде
изменено като на основание привилегирования състав на чл.415в ал.1 КТ бъде
намален размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от 4000
лева на 100 лева.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното в съдебно заседание
искане за присъждане на разноски за юрисконсулт, жалбоподателят следва да
заплати на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора сума в размер на 2,50 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от жалбата. От страна на жалбоподателя не е направено
искане за присъждане на разноски, както и не са представени доказателства в
тази насока, затова настоящата инстанция не дължи произнасяне в тази част.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-2300151 от 07.08.2023 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с
което на жалбоподателя „Старт 3 – 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №
12А, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева, като НАМАЛЯ размера на
наказанието на имуществена санкция в размер на 100.00 (сто) лева, на
основание чл.415в ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Старт 3 - 2017" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.„Васил Левски“ № 12А,
представлявано от управителя Д. Азиз Д., да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Стара Загора, сума в размер на 2,50 лева /два лева и петдесет
стотинки/, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара
Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5
6