МОТИВИ
: Срещу подсъдимият С.Л.А. ***
предявено обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във връзка с чл.194,
ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, за това, че през нощта на 28/29.04.2010 г. в с.Казачево,
Ловешка област, при условията на продължавано престъпление и при условията на
повторност и предварителен сговор с Н.Р.К. ***, отнел чужди движими вещи : 2
броя медни котли, всеки с вместимост по 40 литра и два броя медни котли, всеки
с вместимост по 10 литра, на обща пазарна стойност 182 лева, от владението на П.И.П.
*** чужди движими вещи : медна пръскачка – 1 брой ; електрически кабел ПВВ
2х0,75 кв.мм. с дължина 23 метра ; електрически кабел СВТУ 4х2,5 кв.мм. с
дължина 2,70 метра ; 1 брой гумено уплътнение за предно стъкло на лек автомобил
„Москвич” с дължина 3,1 метра ; маркуч с черен цвят с дължина 7,30 метра, на
обща пазарна стойност 117,95 лева от владението на Т.Т. ***, без съгласието на П.
и Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай.
Районна
прокуратура – Ловеч е повдигнала обвинение и срещу подсъдимият Н.Р.К. ***, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, за това, че през нощта на 28/29.04.2010 г. в с.Казачево, Ловешка област,
при условията на продължавано престъпление и при условията на предварителен
сговор с С.Л.А. ***, отнел чужди движими вещи : 2 броя медни котли, всеки с
вместимост по 40 литра и два броя медни котли, всеки с вместимост по 10 литра,
на обща пазарна стойност 182 лева, от владението на П.И.П. *** чужди движими
вещи : медна пръскачка – 1 брой ; електрически кабел ПВВ 2х0,75 кв.мм. с
дължина 23 метра ; електрически кабел СВТУ 4х2,5 кв.мм. с дължина 2,70 метра ;
1 брой гумено уплътнение за предно стъкло на лек автомобил „Москвич” с дължина
3,1 метра ; маркуч с черен цвят с дължина 7,30 метра, на обща пазарна стойност
117,95 лева от владението на Т.Т. ***, без съгласието на П. и Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа предявените обвинения срещу двамата подсъдими по
текстовете посочени в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка
по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан
в обвинителния акт. Предвид направените самопризнания и изразено критично
отношение пледира за определяне на наказанията на двамата при условията на
чл.58а от НК, като по отношение на подсъдимия А. бъде наложено наказание една
година лишаване от свобода, което след като бъде намалено с 1/3 се определи на
осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален
строг режим. По отношение на подсъдимия К. иска наказание лишаване от свобода в
същия размер след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, което обаче с оглед чистото
му съдебно минало, се отложи изтърпяването му за срок от три години. Сочи също
така, че са налице обстоятелства, които сочат за основания за групиране на наказанията
на двамата с предишни влезли в сила срещу тях присъди.
Подсъдимите, редовно призовани, се
явяват лично и двамата в съдебно заседание. И двамата, по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признават за
виновни, изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тях. В защита
не изразяват становище, а при дадената им последна дума заявяват, че молят за
по-лека присъда. Служебно назначения защитник на подсъдимия А. – адвокат Н. от
ЛАК не оспорва приетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка и
пледира да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК при определяне на
наказанието му.
Служебно назначения защитник на
подсъдимия К. – адвокат Г. от ЛАК също не оспорва приетата от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и пледира при
определянето на наказанието на К. да се прецени дали разпоредбата на чл.55 от НК не е по-благоприятна от тази на чл.58а от НК. Изтъква наличието на
смекчаващи вината обстоятелства и моли изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода да бъде отложено при условията на чл.66 от НК.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
свидетелските показания и от заключението на вещото лице по назначената
стоково-икономическа експертиза, както и от самопризнанията на подсъдимите
дадени на досъдебното производство и потвърдени от тях по реда на съкратеното съдебно
следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимите С.Л.А. и Н.Р.К. ***.
А. бил осъждан няколкократно за престъпления от общ характер, докато
подсъдимият К. бил с чисто съдебно минало. И двамата се познавали от доста
време, били безработни и често били заедно.
На 28.04.2010 г., в късните
вечерни часове, двамата подсъдими били в едно от питейните заведения в
с.Казачево, Ловешка област. Пиели предимно алкохол и разговаряли за различни
неща. Тъй като нямали достатъчно финансови средства и постоянна трудова
заетост, обсъждали и изкупните цени на отпадъчните черни и цветни метали. От
това което знаели, стигнали до извода, че цената на медните отпадъци към този
момент била доста висока. Във връзка с това, решили да влязат в няколко къщи в
селото, за които знаели, че са необитаеми или живеят възрастни и беззащитни
хора и да търсят в тях медни съдове и изделия. Така, в периода от 23.00 – 24.00
часа, отишли до къщата на свидетеля П.И.П.. Поради късния час, П. и съпругата
му спели. Подсъдимите А. и К. прескочили оградата и влезли в двора на къщата.
Насочили се към една от пристройките, в която намерили четири медни котела (два
с вместимост по 10 литра и два с вместимост по 40 литра). Взели ги, след което
прескочили обратно оградата и скрили котлите. След това се насочили към
намиращата се до местното училище необитаема къща. Знаели, че обитателят й бил
починал преди време, а наследникът му – свидетелят Т.Т. ***. Двамата отново
прескочили оградата на къщата и влезли в двора. Насочили се към къщата, като в
близост до нея намерили медна пръскачка за лозе, електрически кабел ПВВ 2х0,75
кв.мм. с дължина 23 метра, електрически кабел СВТУ 4х2,5 кв.мм. с дължина 2,70
метра, 1 брой гумено уплътнение за предно стъкло на лек автомобил „Москвич” с
дължина 3,1 метра и маркуч с черен цвят с дължина 7,30 метра. Взели така
описаните вещи и напуснали двора на къщата. Отишли в двора на местното училище
където ги скрили. След това се върнали на мястото където били скрили медните
котли от имота на П., смачкали ги и се прибрали по домовете си.
Сутринта на другия ден, двамата
подсъдими се срещнали на центъра на селото. Отишли до мястото, където били
скрили котлите. Поставили ги в един пътнически сак. След това подсъдимият А.
позвънил на своя позната – свидетелката М.Н.В. ***, която била таксиметров
шофьор и я помолил да дойде да ги вземе с К. ***. Свидетелката В. ***, като
подсъдимият К. слязъл в централната част на града, а А.
отишъл в района на ж.п.гарата, за да продаде котлите в някой пункт за
изкупуване на отпадъци. Влязъл в пункта стопанисван от ЕТ „Металекспрес
– Антон Василев” – Ловеч, където показал документ за самоличност и продал
смачканите медни котли. Получил за тях сумата от 48,24 лева и с част от тях
платил на свидетелката В. таксиметровата услуга. После се обадил на подсъдимия К.
и малко по-късно се прибрали в с.Казачево.
На 03.05.2010 г. служители на РУ
„Полиция” – гр.Ловеч, извършили проверка на пункта стопанисван от ЕТ „Металекспрес – Антон Василев” – Ловеч. Между служителите
извършващи проверката бил и свидетелят Г.М.П.. Същият бил на длъжност младши
полицейски инспектор в управлението и в това си качество отговарял за селата
Сливек, Казачево и Българене, Ловешка област. Свидетелят П. констатирал в
книгата за продажби на търговеца, че е налице вписване на покупко-продажба на
медни отпадъци, като за продавач бил вписан подсъдимия А. на 29.04.2010 година.
Тъй като П. добре знаел, че А. бил осъждан за престъпления от общ характер и то
предимно кражби, се усъмнил за начина, по който А. е придобил медните отпадъци.
На 05.05.2010 г. свидетелят П. разговарял с подсъдимия А. и последния му
признал за осъществените в нощта на 28 срещу 29.04.2010 г . кражби, заедно с
подсъдимия К.. В потвърждение на думите си, завел П. до мястото, където с К.
скрили вещите отнети от дома на свидетеля Т.. След това, с протокол за
доброволно предаване /л.12/, ги предал на П.. С протокол за доброволно
предаване от същата дата, служител на ЕТ „Металекспрес
– Антон Василев” – Ловеч предал на свидетеля П. и смачканите медни котли /л.11/.
В последствие, с разписки от 06.12.2010 г. всички вещи били върнати на
собствениците им /л.22-23/.
От заключението на вещото лице
по назначената стоково-икономическа експертиза се установява, че общата пазарна
стойност на отнетите от подсъдимите вещи, собственост на свидетеля П., към
момента на извършване на деяние, оценени като годни за използване по
предназначение, възлиза на 182 лева /л.37/, а към момента на огледа им от
вещото лице (10.11.2010 г.), пазарната стойност на четирите медни котела, след
причинените им щети, възлиза на 53,60 лева /л.38/. Пазарната стойност на отнетите
от владението на свидетеля Т. вещи пък възлиза на 117,95 лева /л.38/.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият С.Л.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, като през нощта
на 28/29.04.2010 г. в с.Казачево, Ловешка област, при условията на продължавано
престъпление и при условията на повторност и предварителен сговор с Н.Р.К. ***,
отнел чужди движими вещи : 2 броя медни котли, всеки с вместимост по 40 литра и
два броя медни котли, всеки с вместимост по 10 литра, на обща пазарна стойност
182 лева, от владението на П.И.П. *** чужди движими вещи : медна пръскачка – 1
брой ; електрически кабел ПВВ 2х0,75 кв.мм. с дължина 23 метра ; електрически
кабел СВТУ 4х2,5 кв.мм. с дължина 2,70 метра ; 1 брой гумено уплътнение за
предно стъкло на лек автомобил „Москвич” с дължина 3,1 метра ; маркуч с черен
цвят с дължина 7,30 метра, на обща пазарна стойност 117,95 лева от владението
на Т.Т. ***, без съгласието на П. и Т., с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Съдът приема също така, че
подсъдимият Н.Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.26,
ал.1 от НК, като през нощта на 28/29.04.2010 г. в с.Казачево, Ловешка област,
при условията на продължавано престъпление и при условията на предварителен
сговор с С.Л.А. ***, отнел чужди движими вещи : 2 броя медни котли, всеки с
вместимост по 40 литра и два броя медни котли, всеки с вместимост по 10 литра,
на обща пазарна стойност 182 лева, от владението на П.И.П. *** чужди движими
вещи : медна пръскачка – 1 брой ; електрически кабел ПВВ 2х0,75 кв.мм. с
дължина 23 метра ; електрически кабел СВТУ 4х2,5 кв.мм. с дължина 2,70 метра ;
1 брой гумено уплътнение за предно стъкло на лек автомобил „Москвич” с дължина
3,1 метра ; маркуч с черен цвят с дължина 7,30 метра, на обща пазарна стойност
117,95 лева от владението на Т.Т. ***, без съгласието на П. и Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Съдът намира, че двамата подсъдими
А. и К. са извършители на посоченото деяние. Осъществили са изпълнителното
деяние чрез действие, като са преустановили фактическата власт на собствениците
на вещите и са установили свое владение върху тях. Видно от справката за
съдимост /л.61-63/, подсъдимият С.А. няколкократно преди това е бил осъждан с
влезли в сила присъди по наказателни общ характер дела, като наказанията по
някои от тях са били групирани. Осъжданията му са били все за престъпления
против собствеността (чл.195, ал.1 от НК), но наказанията по никое от тях не е
било изтърпяно ефективно, а са били отложени при условията на чл.66, ал.1 от НК. Това обстоятелство квалифицира настоящето му деяние като извършено повторно
по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Случаят също така не е маловажен, тъй като преди
това подсъдимия А. многократно е бил осъждан с влезли в сила присъди, все за
кражби.
Обстоятелството, че подсъдимите А.
и К. са се сговорили предварително за осъществяване на кражбите от домовете на
свидетелите П. и Т., квалифицира деянието по т.5 на чл.195, ал.1 от НК и за
двамата.
Всеки от подсъдимите А. и К. е
осъществил две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на
престъпление (чл.195, ал.1 от НК), извършили са ги през непродължителен период
от време (нощта на 28 срещу 29.04.2010 г.), при една и съща обстановка и при
еднородност на вината – пряк умисъл, което обстоятелство квалифицира
престъплението и по отношение на двамата по чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна и двамата подсъдими
са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК -
съзнавали са обществено опасния характер на деяниято, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Приетата за установена
фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
тъй като се доказва от писмените доказателства по делото, свидетелските
показания, заключението на вещото лице и от самопризнанията на подсъдимите,
дадени на досъдебното производство и потвърдени от тях в хода на съкратеното
съдебно следствие.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимите за виновни и ги
осъди.
Причините за извършване на
престъплението общи и за двамата подсъдими се явяват липсата на средства за
препитание и стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин. Специално по
отношение на подсъдимия С.А., като такава причина се явява и трайно изградените
му престъпни навици, а по отношение на подсъдимия Н.К. и ниската правна култура
и сравнително млада възраст.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият С.Л.А. съдът съобрази направените от него
самопризнания и сравнително младата му възраст, както и ниската стойност на
отнетите вещи и факта, че част от тях са възстановени на досъдебното
производство с негово съдействие, а от друга страна съобрази многобройните му предишни
осъждания. Въпреки, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, то съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В случая наказанието
следва да е една година лишаване от свобода, но редуцирано по реда на чл.58а,
ал.1 от НК същото следва да е осем месеца. Ето защо на основание чл.195, ал.1, т.5
и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК
му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 8 (осем) месеца.
Тъй като деянието по настоящето
престъпление и деянието за което А. е бил осъден с присъда № 49/04.05.2010 г.
по НОХД № 419/2010 г. по описа на РС-Ловеч, в сила от 25.06.2010 г. са били
извършени при условията на реална съвкупност, т.е. по време когато за нито едно
от тях не е имало влязла в сила присъда, то на основание чл.25, ал.1, във
връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание по
двете, а именно : лишаване от свобода в размер на осем месеца. Така
определеното общо най-тежко наказание, на основание чл.61, т.2, във връзка с
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, подсъдимият А. следва да изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия С.А. за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При разглеждане на делото
настоящия състав констатира, че са налице условия за групиране на наказанията
на подсъдимия С.А., наложени му по НОХД № 328/2007 г., № 393/2007 г., 802/2006
г. и № 348/2007 г., всичките по описа на РС – Ловеч и НОХД № 614/2007 г. по
описа на РС – Троян, поради което на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23,
ал.1 от НК определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода по така
цитираните дела, в размер на 10 (десет) месеца. Поради многобройността,
активността и упоритостта при извършването на тези деяния, съдът прие, че за
постигане целите на наказанието, определеното общо най-тежко наказание следва
да бъде увеличено и на основание чл.24 от НК го увеличи с два месеца или
подсъдимия следва да изтърпи наказание от една година лишаване от свобода.
Изтърпяването на наложените
наказания по така групираните присъди на РС – Ловеч и РС – Троян са били отложени
при условията на чл.66, ал.1 от НК, поради което настоящия състав, също на това
основание, отложи изтърпяването на така определеното и увеличено общо най-тежко
наказание на подсъдимия А. за срок от три години, считано от 15.02.2008 година.
При това положение, деянията по настоящето дело и по НОХД № 419/2010 г. по
описа на РС – Ловеч са били извършени в определения изпитателен срок по
горните. Ето защо, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение
определеното и увеличено общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер
на една година по НОХД № 328/2007 г., № 393/2007 г., 802/2006 г. и № 348/2007
г., всичките по описа на РС – Ловеч и НОХД № 614/2007 г. по описа на РС –
Троян.
На основание чл.61,т.2, във
връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, така определеното, увеличено и приведено в
изпълнение общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година,
подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.3 от НК,
от така определеното, увеличено и приведено в изпълнение общо най-тежко
наказание от една година лишаване от свобода, съдът приспадна изтърпяната част
от наказанието пробация по НОХД № 328/2007 г. по описа на РС – Ловеч.
На основание чл.59, ал.1 от НК,
от така определеното, увеличено и приведено в изпълнение общо най-тежко
наказание от една година лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през
което подсъдимият С.А. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по
НОХД № 802/2006 г. по описа на РС – Ловеч, считано от 12.03.2007 г. до
22.03.2007 година.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият Н.Р.К. съдът съобрази направените от него
самопризнания, младата му възраст и чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието, както и ниската стойност на отнетите вещи и факта, че
част от тях са възстановени на досъдебното производство, а от друга страна
съобрази многобройните му предишни осъждания. Въпреки, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, то съгласно
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказанието при
условията на чл.58а, ал.1 от НК. В случая наказанието следва да е една година
лишаване от свобода, но редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК същото следва
да е осем месеца. Ето защо на основание чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194,
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на 8 (осем) месеца.
Тъй като към момента на
извършване на престъплението подсъдимият К. не е бил осъждан за престъпление от
общ характер и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието и поправянето на осъдения не е наложително същия да го изтърпи
ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Тъй като деянието по настоящата
присъда и деянието за което К. е бил осъден с присъда № 49/04.05.2010 г. по
НОХД № 419/2010 г. по описа на РС-Ловеч, в сила от 25.06.2010 г. са били
извършени при условията на реална съвкупност, т.е. по време когато за нито едно
от тях не е имало влязла в сила присъда, то на основание чл.25, ал.1, във
връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание по
двете, а именно : лишаване от свобода в размер на осем месеца. Изтърпяването на
така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, на основание
чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимите С.Л.А. и Н.Р.К. да заплатят солидарно на Ловешки районен съд
сумата 41,60 лева, представляваща разноски по делото, а на ОД на МВР-Ловеч
сумата 60,00 лева също разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :