№ 4022
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100508644 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Столична община,
ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител – юрк. А.К. срещу решение № 10 697/04.06.2024 г. на СРС, 164
състав, постановено по гр.д. 47 724/2023 г., с което е осъдена да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД сумата от 499, 76 лв. – регресно вземане за изплатено по
застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № *********, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
08.10.2019 г. в гр. София, чрез попадане в необезопасени дупки на пътното
платно на ул. „Бяло море“ в гр. София и сумата от 10 лв. – ликвидационни
разноски. В жалбата са наведени твърдения, че решението е
незаконосъобразно. Заявени са възражения, че договорът за застраховка,
покриващ риска „Каско“ не съдържа задължителните реквизити, посочени в
чл. 344 ал.1 т.11 от КЗ, тъй като не бил подписан от страните, което означавало
липса на сключен договор респ. липса на регресно вземане спрямо СО.
Заявени са и възражения относно причинно-следствената връзка на
1
възприетите от СРС увреждания по автомобила с показанията на допуснат
свидетел – водач на лекия автомобил, който заявил, че уврежданията се
свеждат до спукан картер и теч на моторно масло. Иска се отмяна на
решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрк. С.Л., в което
са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и
искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в
производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск с
правно основание чл. 410 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за
ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия
обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правно-
релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав
на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от
собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока
на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя
страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт,
причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в
разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и
вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия
състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от
ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат
2
установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди
виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.
Спорът, с оглед заявените възражения във въззивната жалба, формиран
между страните е относно валидността на договора за застраховка,
легитимиращ ищеца да търси репарация на заплатеното от него
застрахователно обезщетение, обосновано с липсата на поставени подписи в
застрахователната полица.
Видно от същата, представена в рамките на първоинстанционното
производство, същата носи подпис и печат на застрахователя, но липсва
подпис на застрахования. Следва да се има предвид, че застрахователният
договор е абсолютна търговска сделка по арг. на чл. 286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 т.6
от ТЗ. За нея се прилагат особените правила за търговските сделки
независимо от качеството на страните. В отклонение от принципа за липса на
форма на търговските сделки, законът предвижда форма за действителност
зазастрахователния договор, съгласно чл. 293 ал.1 от ТЗ вр. с чл. 344 ал.1 изр.
първо на КЗ. Поради което така заявеното възражение се възприема като
неоснователно от състава на съда.
Второто възражение в жалбата касае разминаването на свидетелските
показания, събрани пред СРС с възприетото в съдебното решение. Вредите,
причинени на лекия автомобил са установени със САТЕ като вещото лице е
обективирало извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
тях и процесния пътен инцидент. Заключението на експертизата е прието без
възражение респ. оспорване от страните и с участието на процесуален
представител на въззивника, поради което не могат да бъдат възприети
възраженията за неправилно приложение на закона от страна на СРС.
Показанията на разпитания свидетел П.Б. касаят спомени за събитие,
значително отдалечено във времето, което ясно личи от снетите показания, а
не съставляват изчерпателно изброяване на причинените върху автомобила му
вреди.
Други възражения във въззивната жалба не са навеждани, поради което
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се
бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата страна разноски не се следват
3
с оглед на обстоятелството, че по делото е депозиран единствено бланкетен
отговор като не е заявено процесуално присъствие в открито съдебно
заседание.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 10 697/04.06.2024 г. на СРС, 164
състав, постановено по гр.д. 47 724/2023 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4