Решение по дело №1199/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „НЕОХИМ“ АД против Решение № 78/31.03.2025 г., постановено по АНД № 374 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. В тази връзка най-напред се твърди, че нарушението, за извършване на което дружеството било санкционирано, не било доказано. Изводът на районния съд, че „НЕОХИМ“ АД изпуснало отпадъчни води в река Марица с високо съдържание на азот амониев, азот нитратен и общ азот, бил неправилен. Съдът не преценил събраните доказателства и анализирал безспорно установени факти в противоречие с логическите правила. В съдебното решение не били налице мотиви, обосноваващи причинно-следствена връзка между влошаване на качеството на водата в реката и действителния извършител. Заустените по северния и отвеждащия колектори на завода отпадъчни води отговаряли на определените ИЕО по Комплексното разрешително показатели и това било в съответствие с установеното при извършените изпитания, описано в Протокол № 14-0359 от 13.07.2023 г. Качеството на водоприемника не се определяло по произволни, отделни показатели, а на база регламентацията в Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води и съобразно Плана за управление на речните басейни, публикуван в страницата на Басейнова дирекция – Източнобеломорски район (БД ИБР). По тези критерии в конкретния случай най-лошата стойност на резултатите за физико-химичното състояние на р. Марица - „умерена“, била определена от стойността на показателя „фосфор – ортофосфати“. По този показател, още преди северния колектор стойността била „умерена“, като такава била и след отвеждащия колектор, т.е. тази стойност не била променена. Предвид липсата на промяна на екологичното състояние преди и след колекторите, необосновано било прието, че именно „НЕОХИМ“ АД е замърсител на водата в реката. На следващо място, в жалбата се сочи, че при вземане на пробите трябвало да се спазват точките за пробовземане, определени в Плана за мониторинг, а това не било сторено. В тази връзка, неправилно било прието от съда, че тези точки били само за собствен мониторинг. Освен това, в участъка от отвеждащия колектор на завода до [населено място], зауствали още три емитери, а проби за отразяване на тяхното влияние на водите на р. Марица не били взети, съответно липсвал и анализ в тази връзка. Поддържа се още, че след отвеждащия колектор било установено наличие на органичен азот, какъвто замърсител не се генерирал от „НЕОХИМ“ АД. Това налагало извода, че имало друг замърсител след отвеждащия колектор, откъдето била взета проба на 07.07.2023 г. Ако пробите били взети само от точките на пробовземане, щял да се определи само индивидуалният принос на наказаното лице, а не комплексният – на всички емитери в участъка след северен и отвеждащ колектори. Не било отчетено и наличието на умряла риба главно по левия бряг по течението на реката, а по десния, където било заустването на „НЕОХИМ“ АД, случаите били единични.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 78/31.03.2025 г., постановено по АНД № 374 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло Наказателно постановление (НП) № 29/13.09.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково. Претендират се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на РИОСВ – Хасково, чрез процесуалния си представител - юрк. Н. Л., в писмен отговор и в съдебно заседание, я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Димитровград, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

С Решение № 78 от 31.03.2025 г., постановено по АНД № 374 по описа за 2023 г., Районен съд – Димитровград е изменил НП № 29/13.09.2023 г. на Директора на РИОСВ – Хасково, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, на „НЕОХИМ“ АД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 4 000,00 лв., като е намалил размера на санкцията на 2 000,00 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.07.2023 г. в РИОСВ – Хасково е постъпил сигнал за наблюдавана умряла риба в р. Марица, при [населено място] , за което на същата дата незабавно са били уведомени БД ИБР – Пловдив и Регионална лаборатория – Хасково при ИАОС – София, като е било организирано извършването на проверка по течението на реката и на завода за азотни торове на „НЕОХИМ“ АД, който е изпускал големи количества производствени отпадъчни води по-нагоре по течението, които са се зауствали във водния обект по два колектора – северен и отвеждащ. Проверката е била осъществена в края на деня и в късните нощни часове, като са били обходени участъци на десния бряг на реката, в района на заустването на северния колектор, при пресичането на газопровода и реката, и при Помпена станция (ПС) – Ч., намираща се на 2,3 км. след заустването на отвеждащия колектор. В района на заустването на северния колектор и над него реката е била видимо бистра и чиста, без наличие на умряла риба във водата и по брега, като са взети проби от р. Марица преди и след заустването на северния колектор и след заустването на отвеждащия. При проверка в дружеството, резултатите от която са били описани в Протокол № 811/07.07.2023 г., е било потвърдено, че в периода 28.06.2023 г. – 07.07.2023 г., след пускови дейности, производствените и спомагателните цехове са възобновили работа, след приключилия планов ремонт. При обход на 08.07.2023 г. и на 10.07.2023 г., и проверки от експертите на БД ИРБ – Пловдив, за което е бил съставен Протокол № Х-137/08.07.2023 г. и Констативен протокол № Х-140/10.07.2023 г., първите количества измряла риба са били установени след бента на [населено място], общ. Д.. При оглед на участък от десния бряг на р. Марица, под стадиона в [населено място], на 08.07.2023 г. са били преброени 489 бр. умрели риби, а по течението за 2 мин. са били отнесени 28 бр. умрели риби. На 10.07.2023 г., след бента при [населено място], са били установени 561 бр. умрели риби, в напреднал стадий на разлагане. Според писмо с изх. № КД-О3-171(7)/26.07.23 г. от БД ИБР – Пловдив, по информация от сигналоподателите и в хода на извършената проверка, са били установени симптоми и признаци, характерни за токсично отравяне на рибата с амоняк. Съгласно Протокол от изпитване № 14-0359/13.07.2023 г. на РЛ – Хасково и № 10-153/18.07.2023 г. на РЛ – Пловдив, резултатите от взетите проби от около северния колектор са показали, че отпадъчните води отговарят на определените в Комплексното разрешително ИЕО – нямало е промяна в качеството на водите след заустване на северния колектор, а при отвеждащия колектор е имало минимално превишение по отношение на азот нитратен. Анализът на резултатите от изпитването на пробите, взети след отвеждащия колектор обаче, отразени в Протокол № 14-0358/13.07.2023 г. на РЛ – Хасково, са доказали два пъти по-високо съдържание на азот нитратен и значително нарастване на съдържанието на азот амониев и азот нитритен, и няколко пъти по-високо съдържание на общ азот. Съдържанието по тези показатели на посочените вещества след колектора не е отговаряло на стойностите за добро състояние на реката. Прието е още, че изпуснатите на 07.07.2023 г. по отвеждащия колектор в р. Марица отпадъчни води са нарушили качеството на водоприемника, като в участъка от заустването на този колектор до [населено място] е нямало производствени обекти, изпускащи големи количества отпадъчни води, които е можело да повлияят на състоянието на реката. Посочено е и че анализът на фактите и обстоятелствата, установени при извършените на 07.08 и 10.07.2023 г. проверки, е показал, че на 07.07.2023 г. „НЕОХИМ“ АД е допуснал залпово изпускане по отвеждащия колектор на значително количество отпадни води с високо наднормено съдържание на азот амониев и азот нитратен, което е нарушило качеството на водоприемника и довело до измирането на рибата. От правна страна съдът е приел, че действително резултатите от пробите от реката след отвеждащ колектор са доказвали два пъти по-високо съдържание на азот нитратен и значително нарастване на съдържанието на азот амониев и азот нитратен, като няколко пъти по-високо е било съдържанието на общ азот, а това на азот нитратен, азот амониев и общ азот след колектора не е отговаряло на стойностите за добро състояние на реката. Споделен е като правилен изводът на административнонаказващия орган (АНО), че дружеството е изпуснало на посочената дата в р. Марица отпадъчни води с високо съдържание на азот амониев, азот нитратен и общ азот, с което е нарушило качеството на водоприемника. До него се е стигнало с оглед установения значителен брой умрели риби, ведно с това, че в дружеството е бил извършен планов годишен ремонт и след проведени пускови дейности в този период за възобновяване на дейността, наред с констатацията, че в този участък на р. Марица, от заустването от отвеждащия колектор до [населено място], е нямало производствени обекти, изпускащи големи количества отпадъчни води, които да могат да повлияят на състоянието на реката. Изводът се е подкрепял изцяло от събраните в производството доказателства и не се е опровергавал от събраните други такива в хода на съдебния процес. По повод възраженията в жалбата съдът е посочил, че дори действително състоянието на повърхностните води да отговаряло на състоянието „умерено“ преди северния колектор и след отвеждащия колектор, е било установено нарушаване на качеството на водоприемника, доколкото освен по показателя „фосфор-ортофосфати“, след отвеждащия колектор е била налице и промяна в останалите показатели азот амониев, азот нитратен и общ азот, което е било в резултат на изпуснати води с високо съдържание на тези показатели от дружеството, които макар да не променяли състоянието “умерено“, са влошавали качеството на водоприемника. Не следвало да се смесват и показателите по плана за мониторинга – индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), каквито в случая не били констатирани, а същевременно посочените точки в Плана за собствен мониторинг са били относими единствено по отношение на задълженията на дружеството за осъществяване на този мониторинг. В тази връзка съдът не е споделил доводите на жалбоподателя относно извършване на пробовземането в процеса на проверка. В обобщение е заключил, че установеното изпускане на отпадъчни води е било доказано, с което е било нарушено качеството на водоприемника по тези показатели, в нарушение на Условие 10.1.3.1 от Комплексното разрешително, с което не е била спазена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството, като извършеното от последното не представлявало маловажен случай. Относно размера на санкцията съдът е посочил, че според АНО е имало наличие на допускани от наказаното лице подобни нарушения и в предходни години – на 27.07.2020 г., които довели до нарушаването на качеството на водоприемника и до смъртта на 28 животни – крави, които пиели от водата на северния колектор. Доказателства за това обаче не се съдържали в преписката, а и актосъставителят е посочил, че наказателното производство по този случай не било приключило. Поради това размерът на санкцията следвало да се намали от 4 000,00 лв. на 2 000,00 лв.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал по надлежния ред всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Настоящият касационен състав счита, че фактическата обстановка по делото е точно установена от ревизираната инстанция, като направените въз основа на нея правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон, поради което следва да бъдат споделени.

В тази връзка следва да се съобрази следното:

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

Според чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2 000 лв. до 10 000 лв.

Според Условие 10.1.3.1 от Комплексното разрешително на „НЕОХИМ“ АД отпадъчните води смесен поток (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни), зауствани през Северен колектор (СК) и Отвеждащ колектор (ОК) в р. Марица, не трябва да нарушават качеството на водоприемника.

Няма спор между страните, а и се установява по делото, че на 07.07.2023 г., в края на деня и до 01.00 часа на 08.07.2023 г., по подаден в 19.00 часа на 07.07.2023 г. сигнал за умряла риба в р. Марица, е била извършена проверка на десния бряг на р. Марица и на други райони от брега, в участъците на зауставането на СК и ОК на „НЕОХИМ“ АД, при пресичането на газопоровода и реката, и при ПС „Ч.“, при която са били взети проби от р. Марица, преди и след заустване на СК и след заустване на ОК (при ПС „Ч.“ – на 2,3 км. от след заустването на ОК). Не е спорно и че при проверка на „НЕОХИМ“ АД е било установено, че в периода 28.06.2023 г. – 07.07.2023 г., след пускови дейности, производствените и спомагателните цехове на дружеството са възобновили работа, след приключилия годишен планов ремонт. Установено е също така, че на 08.07.2023 г. и 10.07.2023 г. са били извършени допълнителни проверки от експерти от БД ИБР, при които са били констатирани количества умряла риба след бента на [населено място], в участъка от десния бряг на р. Марица под стадиона в [населено място] – 489 бр., и след бента при [населено място] - още 561 бр. умрели риби, в напреднал стадий на разлагане, със симптоми и признаци, характерни за токсично отравяне с амоняк.

При така установеното от фактическа страна без съмнение се налага изводът, че е било налице замърсяване на водоприемника р. Марица, като според настоящата касационна инстанция съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства потвърждават заключението, до което са достигнали АНО и районния съд, а именно, че причинител на това замърсяване е касаторът „НЕОХИМ“ АД.

Относно възражението за мястото на пробовземане следва да се отбележи, че не във всички случаи то е определящо за установяване на реалния емитер. В тази връзка е напълно възможна хипотеза, при която извършеното замърсяване да бъде констатирано на място, различно от това на изпускане на замърсените води, като е логично то да се намира по-надолу по течението на реката. Установената по делото фактическа обстановка обосновава извод именно за такъв случай, тъй като от анализираните проби от водата на р. Марица, взети на разстояние от около два километра по-надолу от мястото на ОК (в района на ПС „Черногорово“) е видно, че съдържанието им е показало наличие на повишено съдържание на азот амониев и азот нитратен, вкл. и общ азот. При това положение е ирелевантен фактът на установеното във водата съдържание на органичен азот, какъвто според твърденията в жалбата, касаторът не генерира в резултат на производствения процес на завода.

На възражението за мястото, на което е намерена умрялата риба – на левия или на десния край на реката, следва да се отговори, че то също не може да се счита за съществено при установяване на източника на замърсяването, съответно субекта на процесното нарушение. Това е така, най-малко поради вида на водоприемника, който в случая е река, и поради това е логично, че различните, ограничени и по-обхватни течения по нея, както и скоростта на движение и посоката на водните маси и др., могат да окажат влияние за позиционирането на мъртвите животински видове. Тук следва да се отбележи, че по делото не са били установени случаи на умряла риба нагоре по течението на реката, т.е. преди заустването от обекти на касатора, а единствено са открити такива след това заустването и по течението на реката. В този смисъл, некоректно от страна на касационния жалбоподател се сочи, че не била установена промяна в екологичното състояние на реката преди и след заустването от „НЕОХИМ“ АД, доколкото това обстоятелство се твърди само на база установените показатели на водата около неговия обект, без да се отчита фактът на установени превишени стойности на замърсяване по-надолу по течението. Следва да се съобрази и че пробите от водите от колекторите и от участъци около тях са взети близо три часа след подаване на сигнала за умряла риба – сигналът е подаден в 19.00 часа на 07.07.2023 г., като първите проби за взети в 21.45 часа, а последните в 23.50 часа. В контекста на изложеното неоснователно е позоваването в касационната жалба на описаното в писмо изх. № КД-03-171 (7) от 26.07.2023 г. на БД – ИБР. Посоченото в него, че концентрация на коментираните азотни показатели не може да доведе до увеличение на концентрацията на същите показатели в р. Марица, е на база резултатите от изследвания на повърхностните води от пробите, взети няколко часа след получаване на сигнала, т.е. когато вече замърсените води са се отекли по течението. Казано с други думи, тези проби не са били взети по време на изпускане на отпадни води в реката, а известно време след това. Ето защо, с оглед вида на водния обект, съвсем логично е замърсените количества вода на реката да не се намират вече в района около заустващите съоръжения на „НЕОХИМ“ АД, откъдето са били взети проби в началото на проверката на 07.07.2023 г., а по-надолу по реката.

Накрая следва да се отбележи и че замърсяването е установено след пускови дейности на производствените и спомагателните цехове на дружеството, които са възобновили работа след приключил планов ремонт. В тази връзка трябва да вземат предвид показанията на разпитаната пред районния съд свидетелката М. К., според която и в други случи замърсяване като процесното е ставало винаги при спиране или пускане дейността на цеховете.

Преценката на доказателствения материал по случая не води до извод за възможен друг причинител на замърсяването на р. Марица в процесния период, освен наказаното лице. В това отношение отново следва да се отчетат показанията на свидетелката М. К., според която битовите води никога през годините не са били причинител на замърсяване, водещо до смърт на риба в района около и в близост до завода на „НЕОХИМ“ АД, като такива случаи не е имало дори, когато [населено място] не е имал пречиствателна станция. От тях се установява и че няма друг замърсител в района, който да може да изпусне такива големи количества. В същия смисъл е приетото по делото и неоспорено от страните писмо изх. № КД-03-171 (7) от 26.07.2023 г. на БД – ИБР, в което се сочи, че в обследвания участък от р. Марица липсват други значими емитери, освен „НЕОХИМ“ АД, които могат да повлияят на азотните показатели на реката в установената степен, което подкрепя извода за изхвърляне на отпадъчни води от ОК на дружеството и то с много по-висока концентрация, отколкото са установените концентрации на отпадъчните води в ОК по време на проверката.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме и че доказателствената дейност на първоинстанционния съд е законосъобразно извършена и обоснована, поради което не се възприемат доводите, че същият не бил преценил събраните доказателства и анализирал установени факти в противоречие с логическите правила.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид и че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдения за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същите.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/31.03.2025 г., постановено по АНД № 374 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „НЕОХИМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Източна индустриална зона, [улица], да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.