МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 768 по описа на
Варненския окръжен съд за 2012 г.
С обвинителен акт на ОП-Варна на П.А.М.,
ЕГН ********** е било повдигнато обвинение за извършени
престъпления по:
- чл.212, ал.5 вр.
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, за това че на 03.05.2010 г. в гр. Варна в съучастие като извършител
с помагача Д.Л.И., чрез съставяне на документ с невярно съдържание, Решение на
едноличния собственик на капитала на „Ф.К. *** от дата 29.04.2010 г. съзнателно
дал възможност на „Балкан Холд" АД София да
получи без правно основание чуждо недвижимо имущество, собственост на „Ф.К. ***
с идентификатор 10135.2570.12.6.14 със застроена площ 248.65 кв.м., ведно с
избено помещение и съответни проценти от правото на строеж и от общите части на
сградата, находяща се в КК „Св.Св. Константин и
Елена" и апартамент № 315 с идентификатор 10135.2570.12.6.15 със застроена
площ 271.70 кв.м., ведно с избено помещение и съответни проценти от правото на
строеж и от общите части на сградата, находяща се в КК „Св.Св.
Константин и Елена", на обща пазарна стойност 1 802 579 лв., като
имуществото е в особено големи размери и документната измама представлява
особено тежък случай и по
- чл. 314 вр.
чл. 20 ал.2 от НК, за това че по същото време и място в
съучастие като съизвършител с Д.Л.И. умишлено станал
причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ, нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 47 т. I, per. № 2444, дело 45 от 2010 г. на нотариус Янчо
Несторов, а именно волята на собственика на апартамент № 314 с идентификатор
10135.2570.12.6.14 със застроена площ 248.65 кв.м., ведно с избено помещение и
съответни проценти от правото на строеж и от общите части на сградата, находяща
се в КК „Св.Св. Константин и Елена" и апартамент
№ 315 с идентификатор 10135.2570.12.6.15 със застроена площ 271.70 кв.м., ведно
с избено помещение и съответни проценти от правото на строеж и от общите части
на сградата, находяща се в КК „Св.Св. Константин и
Елена", едноличният собственик на капитала на „Ф.К. ***, свидетелят Ф. Бедрос К., да ги продава, като процесният
нотариален акт е съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на
двамата подсъдими.
С обвинителния акт на ОП-Варна на Д.Л.И.,
ЕГН ********** е било повдигнато обвинение за извършени
престъпления по:
- по
чл.212, ал.5 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК за това че през периода
29.03.2010 г. - 03.05.2010 г. в гр. Варна в съучастие като помагач с
извършителя П. А. М., чрез съгласието си да бъде назначен без правна възможност
за това за управител на „Ф.К. ***, без да предприеме каквито и да е действия по
изпълнение на тази длъжност, освен свързаните с продажбата на процесиите имоти
на дружеството, умишлено улеснил подсъдимия П.М. чрез съставяне на документ с
невярно съдържание, Решение на едноличния собственик на капитала на „Ф.К. ***
от дата 29.04.2010 г. съзнателно да даде възможност на „Балкан Холд" АД София да получи без правно основание чуждо
недвижимо имущество, собственост на „Ф.К. *** с идентификатор
10135.2570.12.6.14 със застроена площ 248.65 кв.м., ведно с избено помещение и
съответни проценти от правото на строеж и от общите части на сградата, находяща
се в КК „Св.Св. Константин и Елена" и апартамент
№ 315 с идентификатор 10135.2570.12.6.15 със застроена площ 271.70 кв.м., ведно
с избено помещение и съответни проценти от правото на строеж и от общите части
на сградата, находяща се в КК „Св.Св. Константин и
Елена", на обща пазарна стойност 1802579 лв., като имуществото е в особено
големи размери и документната измама представлява особено тежък случай и по
- по чл.314 вр. чл.20, ал.2 от НК
- за това, че по същото време и място в съучастие като съизвършител
с П. А. М. умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в
официален документ, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47 т. I, peг. № 2444, дело 45 от 2010 г.
на нотариус Янчо Несторов, а именно волята на собственика на апартамент № 314 с
идентификатор 10135.2570.12.6.14 със застроена площ 248.65 кв.м., ведно с
избено помещение и съответни проценти от правото на строеж и от общите части на
сградата, находяща се в КК „Св.Св. Константин и
Елена" и апартамент № 315 с идентификатор 10135.2570.12.6.15 със застроена
площ 271.70 кв.м., ведно с избено помещение и съответни проценти от правото на
строеж и от общите части на сградата, находяща се в КК „Св.Св.
Константин и Елена", едноличният собственик на капитала на „Ф.К. ***,
свидетелят Ф. Бедрос К., да ги продава, като процесният нотариален акт е съставен съгласно установения
ред въз основа на заявление на двамата подсъдими.
По
съществото на делото представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа
повдигнатите и на двамата подсъдими обвинения, като предлага да им бъдат
наложени наказания лишаване от свобода:
- за подс.М.
определени към минималния размер предвиден в спец. норма за всяко от деянията,
след което на основание чл.23, ал.1 от НК да се наложи най-тежкото от тях, а
именно наложеното за престъплението по чл.212, ал.5 вр.
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, а
-
за подс.И., предира за приложението на чл.58, вр. чл.55 от НК, като се определи размер на наказанието под
предвидения от закона минимум, което би позволило отлагането на изтърпяването му
с максимален 5 годишен изпитателен срок.
Защитникът
на подс.М. пледира за неговото оправдаване, тъй като
в хода на
съдебното следствие не се е доказало по безспорен и категоричен начин, нито
един от предявените му в обв. акт елементи на инкриминираните деяния, нито
фактическите обстоятелства, нито тяхната субективна страна.
Защитникът
на подс.И. пледира по отношение на подзащитният му да
бъде постановена оправдателна присъда, тъй като той е бил надлежно назначен,
като управител на дружеството, разполагал е с пълната представителна власт да
извършва действия ангажиращи дружеството, като всички извършени от него
действия, са в рамките на представителната му власт. Твърди, че И. е действал
точно и своеобразно волята на едноличния собственик на капитала, представляван
от своят пълномощник, отразена в наличните по делото документи.
Подс.М. не се признава за
виновен, като дава подробни обяснения по обвинението. В последната си дума
заявява, че е
невинен и иска да бъда оправдан защото достатъчно му е бил съсипан живота.
Подс.И. не
се признава за виновен, като дава обяснения. В последната си дума моли съда да бъде оправдан.
От
фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
През
2005 г. било създадено дружеството „Балкан холд“ АД,
гр.София. Подс.М. притежавал почти всички /без 1 бр./
акции на това дружество. Той бил изпълнителен директор на това дружество.
Предмета на дейност на дружеството основно се състоял в купуване и продажба на недв.имоти и отдаване на имущество под наем/аренда.
Видно
от данъчните декларации на дружеството, годината на създаването му - 2005 г.,
приключила с отрицателен финансов резултат – 35205 лв., за 2006 г. дружеството
декларирало облагаема печалба от 18511 лева, а за 2007 г. печалбата била 71407
лева.
Към
2007 г. дружеството нямало назначен персонал и нямало разкрити клонове.
През 2007 г. свид.К. решил да купи недвижим имот в България, като
предпочитал това да бъде в родният му град Варна.
Понеже се познавал с Кмета
на гр.Варна К. Йорданов и неговата съпруга Елена Валеева,
свид.К. им поискал съвет към кого да се обърне за
съдействие, като помолил да е сигурен човек, защото се притеснявал да не бъде
измамен. Така те го запознали с подс. М.. Г-жа Валеева
представила подс.М. на свид.К.
като свой добър познат и човек, вещ в инвестиционния бизнес, на когото може да
се довери.
Подс.М.
от своя страна пък демонстрирал възхищението и почитта си пред творчеството и
таланта на свид.К. и се обявил за негов голям
почитател.
Подс.М.
и Елена Валеева показали няколко имота на свид.К., но те не му допаднали съответно той не ги купил.
Свид.К.
и Г.Г., председател на съвета на директорите на
„Стария Пловдив“ АД, се познавали от дълги години - били семейни приятели. По
време на престоя на К. ***, във връзка с концерта му, Г. му предложил да закупи
апартаменти, собственост на управляваното от него дружество в ж.к.„Порт Палас“
в к.к.“Св.СВ.Константин и Елена“ /“Слънчев ден“/. К.
много харесал предложените му апартаменти и решил да ги купи.
Средствата за закупуването
им били осигурени от свид.К. посредством заем от
негова приятелка- Александра Жарова, както и от
негови лични спестявания.
Подс.М.
обяснил на свид.К., че е добре да закупи
апартаментите чрез търговско дружество, тъй като по този начин сделката ще бъде
осъществена по-бързо, а икономическата изгода от това била възможността след
изповядване на сделката да се иска възстановяване на данъчния кредит.
Свидетелят се съгласил и за
целта трябвало да бъде регистрирано дружеството, което да закупи в последствие
апартаментите.
М. предложил той да се
ангажира с регистрацията на дружеството, като за целта свид.К.
трябвало да го упълномощи да стори това.
По време на престоя си в
Пловдив във връзка с концерта си там на 15.06.2007 г. свид.К., пак по предложение на подс.М.
го упълномощил с пълномощно рег. № 3652 да го представлява при сключване на
договори за услуги, комисионни договори, договори за реклама, договори за
посредничество, да води преговори за сключването на тези договори, да учредява
и регистрира търговски дружества, да го представлява при
упражняване на правата му на съдружник или акционер в учредените дружества, да открива набирателни сметки в банки,
да внася средства по тях, да го представлява пред нотариус, да преупълномощава трети лица. Това станало
пред нотариус Катерина Антонова от гр. Пловдив. На същата дата и пред същия
нотариус свидетелят К. подписал още две пълномощни с рег.№ 3650, с което
упълномощил подс.М. да го представлява при учредяване
на ООД, при 65% дялове за К. и 35% зялове за М.,
както и да го представлява при учредяване на ООД, при 35% дялове за К. и 65% зялове за М., и № 3657, с което упълномощил подс.М. от името и за сметка на К. да сключва договори за
покупка на недвижими имоти на територията на Р България при условия каквито
прецени.
Свид.К.
подписал и пълномощно рег. № 3651 и на своя чичо – свид.К.
с правата от името на К. и за негова сметка да сключва договори за покупка на
недвижими имоти на територията на Р България при условия каквито прецени.
Подс.М. подал документите за
регистрацията на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД в СГС.
На 26.06.2007 г. СГС регистрирал „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД с управител
подс.М. и едноличен собственик на капитала – свид.К..
Междувременно свид.К. се консултирал със своя адвокат – свид.Т.А.. Тя го посъветвала да смени управителя на
дружеството си с доверено лице - свой родственик.
На 29.06.2007 г. „Ф.К.
Инвестмънт" ЕООД, представлявано от управителя - подс. М., закупило от
"Стария Пловдив" АД договорените между К. и Г. ***08 и 1001.
На същата дата в гр.Варна,
преди да напусне страната свид.К. подписал решение
като едноличен собственик на капитала на
„Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, да освободи управителя М. и
назначил за управител чичо си – свид.К..
Това свое решение той обявил
и на подс.М., който присъствал на летището във Варна,
при изпращането на К..
На 27.07.2007 г. СГС вписал
промяната, като заличил подс.М. като управител и
вписал като управител свид.К., като на 06.08.2007 г.
било издадено съответно удостоверение от СГС за вписването й.
Свид.К.
дълго не успявал да получи документацията на дружеството от подс.М..
В крайна сметка свидетелят я получил и започнал да изпълнява задълженията си на
управител.
След края на концертния
сезон – през септември 2008 г. преглеждайки документацията на клиента си, свид.А. установила, че пълномощното, за което говорила с К.
не било налично. Обсъждайки този проблем с него тя препоръчала официално да се
оттегли същото, за което да се съобщи и на М.. За целта на 08.09.2008 г. свид.А. повикала нотариус Светлана Бабак
в дома на свид.К. в Москва, пред която К. поставил
подписа си на документ, чрез който оттегля пълномощно с рег.№ 3652 от
15.06.2007 г.
След
това помощничката на свид.К. – свид.Харина набрала по мобилния телефон подс.М.
и дала на К. да разговаря с него. Разговорът бил кратък, провеждал се на
високоговорител, като били използвани и руски и български думи, но свидетелките
могли да възприемат и разберат значението на използваните български думи, а и К.
и М. владеят добре и двата езика, като у присъстващите не останало съмнение
относно естеството на разговора и възприятията за казаното от двете страни. По
време на разговора свид.К. уведомил подс.М., че е оттеглил пълномощията си от него и той вече
не притежава пълномощия за компанията му в България, както и относно имотите
му.
След този разговор, подс.М. и свид.К. се видяли още два пъти, като единият бил в Маями, САЩ на
партито по случай рожденият ден на Александра Жарова,
на което К. поканил М. по настояване на рожденничката.
А вторият бил във Варна в ресторант „Капитан Кук”.
През 2009 г. стартирал ремонта и
преустройството на апартаменти 314 и 315, като целта била да бъдат обединени в
един голям апартамент, с луксазен интериор, в който свид.К., неговото семейство и приятели да отсядат при
престоя им в гр.Варна.
Междувременно „Балканхолд“ АД- София започнало да изпитва финансови
проблеми.
Прегледа на годишните
данъчни декларации на дружеството за 2009 и 2010 г. показва, че първата е
приключила с печалба от 104 лева, а втората – с загуба от 25945 лева.
Към 2010 г. дружеството
разполагало с активи – предимно земеделски земи, но имало и голяма задлъжнялост
– към БАКБ и към други ЮЛ.
Подсъдимият М. решил да
прехвърли апартаменти 314 и 315 в ж.к.“Порт палас“ в к.к.“Св.СВ.Константин
и Елена“ от „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД на „Балканхолд“
АД, за да реши възникналите финансови проблеми на акционерно дружество. Това
свое решение той не споделил с едноличния собственик на капитала на „Ф.К.
Инвестмънт" ЕООД –свид.К., нито с управителя на
дружеството – свид.К..
За
да постигне целта си подс.М. решил да използва
пълномощното № 3652 подписано пред нотариус Антонова на 15.06.2007 г. от свид.К. /въпреки че знаел, че е оттеглено/ и да назначи нов
управител на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД.
Разговарял
с подс.И., с когото се познавали отдавна и му
предложил да стане управител на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД. И. се съгласил
след като видял, че подс.М. притежава пълномощно
даващо му право да представлява Ф.К. при упражняване
на правата му на съдружник или акционер в учредените дружества.
На 29.03.2010 г. подс.М.
подписал Решение като пълномощник на Ф.К. - едноличния собственик на капитала
на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, да освободи от длъжността управител на
дружеството свид.К. и да назначи нов – подс.И.. Промяната била вписана в търговския регистър.
Подс.М.
обяснил на подс.И., че е загубил нотариалните актове
за апартаментите в „Порт палас“, и че трябва да извади преписи от агенцията по
вписванията, както и всички необходими документи относно продажбата на двата
апартамента, тъй като същите трябва да бъдат прехвърлени на „Балканхолд“ АД.
На 26.04.2010 г. подс.И.
получил от АВ Удостоверение за актуално състояние на "Ф.К.
Инвестмънт" ЕООД, в което той бил вписан като управител.
На същата
дата И. *** молба за издаване Удостоверение за данъчна оценка на недвижими
имоти, собственост на "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД - апартаменти №№ 314 и
315. Като основание за тази си молба посочил „за продажба".
На 29.04.2010 г. подс.М. взел Решение като пълномощник на Ф.К. - едноличния
собственик на капитала на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД за продажба на ап.314 и
315 в „Порт палас“ за сумата от 320 000 лева – общо за двата.
На 30.04.2010 г. подс. И.
упълномощил адвокати Илиева и Танова от АК-Варна, в качеството си на управител
на "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, да го представляват пред Агенция по
кадастъра, пред РДНСК и за снабдяване с данъчна оценка на недвижими имоти. Тези
адвокати му били препоръчани от подс.М., който и друг
път бил ползвал правните им съвети и услуги.
Пак на 30.04.2010 г. И.
поискал чрез Заявления до Агенцията по вписванията да му бъдат издадени преписи
от нотариалните актове на двата цитирани по-горе имота, заявени за продажба,
като за основание посочил - „загубен оригинал".
На 03.05.2010 г. с всички изискуеми документи двамата подсъдими
отишли при нотариус Янчо Несторов и изповядали сделката по продажба на
гореописаните недвижими имоти - апартамент № 314 с идентификатор
10135.2570.12.6.14 със застроена площ 248.65 кв.м., ведно с избено помещение и
съответни проценти от правото на строеж и от общите части на сградата, находяща
се в КК „Св.Св. Константин и Елена" и апартамент
№ 315 с идентификатор 10135.2570.12.6.15 със застроена площ 271.70 кв.м., ведно
с избено помещение и съответни проценти от правото на строеж и от общите части
на сградата, находяща се в КК „Св.Св. Константин и
Елена".
Цената, от 320 000 лв. за
двата апартамента, според отразенота в нот.акт е била платена изцяло от купувача – „Балкан холд“ АД, представлявано от подс.М.,
на продавача - "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, представлявано от подс.И..
На
03.05.2010 г. подс.М. издал разписка, в качеството си
на пълномощник на Ф.К. в качеството му на едноличен собственик на капитала на
"Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, че е получил от Д.И. сумата от 384 000 лв.,
продажната цена на двата апартамента с вкл.ДДС.
В
действителност реално плащане на цената въобще не е имало, обстоятелство за
което между страните не се спори. Според подс.М., тъй
като „Балкан холд“ притежавал на каса много голям
обем парични средства, само счетоводно е щяло да се отрази плащането на цената,
като са оформи документално, че са прехвърлени към „Ф.К. Инвестмънт“ ЕООД.
На 05.05.2010 г.
при опита си да регистрира в ТД на НАП Варна електронен подпис свид.К. случайно установил, че "Ф.К. Инвестмънт"
ЕООД вече не се управлява от него, а по-късно същият ден и, че два от имотите
на дружеството са продадени. Справката в Агенцията по вписванията установила,
че е налице промяна в представителството на дружеството. Свидетелят, силно
притеснен, отишъл и в банката, където чрез свид.Б.,
успял да блокира банковите сметки на дружеството.
Свидетелят К. сезирал
компетентните органи за извършеното престъпление.
На 10.05.2010 г. свид.К. взел писмено решение да освободи от длъжност
управител подс. И. и да назначи на тази длъжност отново свид. К..
След тази дата били
деблокирани и сметките на дружеството в „Булбанк".
На
11.06.2010 г. "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, представлявано то свид.К. подало иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 вр. чл.40 от ЗЗД срещу „Балкан холд“
АД, представлявано подс. М..
С
влязло в сила на 12.12.2013 г. решение по т.д. № 940/2010 г. по описа на ВОС е
прогласена нищожността на сключения договор за покупко-продажба между "Ф.К.
Инвестмънт" ЕООД и „Балкан холд“ АД, обективиран в нотариален акт от 03.05.2010 г. на нотариус
Янчо Несторов относно ап.314 и ап.315.
По
делото е назначена графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че подписът, положен на решението на едноличния собственик на
капитала на „Ф.К. ***.2010 г. относно освобождаване и избиране на управител е
изпълнен от подс.М..
По
делото е назначена друга графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че подписът, положен на решението на едноличния собственик на
капитала на „Ф.К. *** от 29.04.2010 г. е изпълнен от подс.М.,
а подписът изпълнен срещу „получил сумата” в копие от разписка от 03.05.2010 г.
за получена сума в размер на 384000 лева е изпълнен от подс.М..
В хода на ДП била назначена
оценителна експертиза, която установила пазарната стойност на продадените имоти
- 1 802 579 лв.
В хода на съдебното
следствие, съдът постави допълнителна задача на вещото лице след като събере информация за други
сделки, осъществени в периода м.април -м.юни 2010 г. от Агенцията по
вписванията и поне три големи агенции за недвижими имоти, за имоти сходни по
местоположение, квадратура и вид на строителство, да направи оценка по пазарна
стойност на процесните два апартамента, съобразявайки се тази
информация. Допълнителната задача е поставена,
предвид разясненията на вещото лице дадени при изслушването й относно времето,
с което е разполагала за изготвяне на заключението си на ДП и обема на
проверките които е направила относно други н.и. Според допълнителното
заключение на вещото лице общата пазарна оценка на двата апартамента към датата
на деянието е 1 559 000 лева.
От заключението на ССчЕ се установява,
че не е извършвано плащане на цената по сделката по банков път, както и че към
2010 г. с наличните средства по сметките на „Балкан Холд"
АД не би могло да се извърши разплащане за покупката на апартаментите.
Дружеството не е включило сделката в дневника за покупки и в
справката-декларация за съответния отчетен период, от което следва, че същата
не е осчетоводена и не е включена в счетоводните регистри. В касата на „Ф.К. ***
не са постъпвали суми на стойност 320000 лева.
Изложените обстоятелства
съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимите,
свидетелските показания, заключенията на вещите лица, както и всички събрани по
делото писмени доказателства.
За да приеме за установена
посочената по-горе фактическа обстановка ВОС цени по следния начин събраните
доказателства:
Фактически в настоящото
производство липсва спор по фактите касаещи:
- 1. упълномощаването на подс.М. с пълномощно рег.№ 3652 от свид.К.
с права да го представлява при
сключване на договори за услуги, комисионни договори, договори за реклама,
договори за посредничество, да води преговори за сключването на тези договори,
да учредява и регистрира търговски дружества, да го представлява при упражняване на правата му на съдружник или акционер в учредените дружества, да открива набирателни сметки в банки,
да внася средства по тях, да го представлява пред нотариус, да преупълномощава трети лица, а и това е видно от самото
пълномощно и от свидетелските показания и от обясненията на М.;
- 2.
регистрирането на „Ф.К. инвестмънт“ ЕООД от подс.М., което се установява от решението на СГС и от
свидетелските показания и от обясненията на М.;
- 3.
купуването на апартаменти от дружеството /видно от нотариалните актове/ със
заем от Жарова /съгласно показанията на К., а и на К.
и обясненията на М./;
- 4.
промяната на управителя на дружеството от подс.М. на свид.К., направена от свид.К.,
видно от решението на СГС, а и от свидетелските показания и от обясненията на М.;
- 5.
вземането на решение от подс.М., като пълномощник на К.
да продаде апартаментите без дори да разговаря за това с едноличния собственик
на капитала – свид.К., което се установява от
решението от 29.04.2010 г., подписано от М., показанията на свид.К.
и обясненията на самия М.;
- 6.
промяната на управителя от свид.К. на подс.И., направена от подс.М.,
като пълномощник на К., видно от обясненията на двамата подсъдими;
- 7.
постъпките направени от подс.И. за снабдяване с
преписи от нот.актове и с др. необходими документи за
продажбата, видно от писмените материали а и от обясненията на И. и М.;
- 8.
изповядването на сделката без реално заплащане на цената по нея, видно от
обясненията на двамата подсъдими, показанията на К., К.,
С., както и от заключението на ССчЕ;
- 9.
свид.К. след като случайно установил, че не е
управител, проверил в агенцията по вписвания и установил, че апартаментите са
продадени, видно от показанията на К. и на банковите служители;
- 10.
нова промяна на управителя от подс.И. на свид.К., направена от свид.К.,
видно от решението му от 10.05.2010 г.
-
11. прогласяването с влязло в сила на 12.12.2013 г. решение по
т.д. № 940/2010 г. по описа на ВОС на нищожността на сключения договор за покупко-продажба
между "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД и „Балкан холд“
АД, обективиран в нотариален акт от 03.05.2010 г. на
нотариус Янчо Несторов относно ап.314 и ап.315.
Съответно
спорно по делото е кой е предложил апартаментите, закупени по-късно от дружеството – дали това е подс.М. или Г.Г., дали свид.А. е давала съвет на свид.К.
да оттегли пълномощното, и дали то е било оттеглено писмено в дома на свид.К. пред нотариус Бабак,
имало ли е телефонния разговор с подс.М., по време на
който свид.К. го е уведомил за решението си да
оттегли пълномощното с рег. № 3652. Както и за други факти и обстоятелства, като
например дали подс.М. е дал част от средствата за
закупуването на апартаментите, дали е съдействал на свид.К.
при закупуване на др. апартаменти в Равда, дали М. е бил „господарят“, във
дружеството дали той е осъществявал ръководството и вземал решенията и т.н.
Това в общи линии са фактите, по които държавното обвинение и защитата спорят.
Повечето от тези обстоятелства са ирелевантни за настоящото наказателно
производство.
Отклонявайки се
от съществените по делото въпроси защитата цели да се „разводни” делото с
установяването на факти и обстоятелства, като по този начин се постигне
внушението, че между К. и М. са съществували отношения различни от
установените, че подс.М. е „всевластен господар“ на
активите на дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е К., че той /М./
се разпорежда и решава важните въпроси с управлението и инвестициите, че свид.К. е само „пълнеж“, че името му /на К./ е средство за
постигане на по-големи финансови печалби и то не за самия носител на името- свид.К., а за подс.М..
Само са пълнота на изложението съдът ще отбележи, че
не се установи М. да е предоставял финансови средства на К. или на дружеството
му при придобиването на апартаментите в „Порт палас“. За този факт, освен подс.М. никой друг не съобщава, напротив свид.К. категорично отрича това да се е случвало, а при
проведената очна ставка между него и свид.К. това
противоречие не беше отстранено.
Съдът извърши критичен анализ на събраните гласни
доказателства, за да отграничи обективното
пресъздаване на събитията от пристрастността, въз основа на изследване на
отношенията на отделните доказателствени източници помежду им и на плоскостта
на собствената им вътрешна логическа устойчивост. За основен ориентир на
преценката на доказателствената стойност служи и съпоставянето на показанията и
обясненията с обективно установените данни, чрез писмени доказателства, чиято
автентичност и достоверност не може да бъде поставена под съмнение.
Съдът съобразявайки
събраният доказателствен материал намира, че следва да даде вяра на показанията
на свидетелите от групата на свид.К. /ако условно ги
разделим на три групи – на К., на двамата подсъдими и техните колеги – С., Г. и
В. и третата – на напълно чужди и на двете предходни групи и незаинтересовани
от изхода на делото – Б. и М./, тъй като не са налице разминавания в
показанията на свид.К., А., Харина
и К. по важните за делото факти.
Без особено значение по
делото е обстоятелството дали подс.М. е посредничил
при преговорите по закупуването на апартаментите или това са си лични договорки
между свид.К. и Г.Г., но за
пълнота на изложението следва да се подчертае, че твърдяното от свид.К. звучи далеч по-логично с оглед личността му –
безспорно като творец с такава популярност, същият има и възможността да
контактува с други известни личности – артисти, бизнесмени и т.н., поради което
и не са налице никакви основания съдът да се съмнява в казаното от него за
приятелството му с Г.Г. и предложението, което същият
му е направил свързано с апартаментите.
Свидетелите А. и К. твърдят, че тя го е
предупреждавала за опасностите веднага след като е разбрала какво е
съдържанието на пълномощното, а по-късно е организирала технически оттеглянето
му. Това се потвърждава и от свид.К. и свид.Харина.
Относно оттеглянето на
пълномощното – съдът дава вяра на свидетелите А., Харина
и К. – безспорно между техните показания няма никакви разминавания относно
съществените моменти – и тримата са категорични, че нотариус Бабак е отишла в дома на К., че той се е разписал на
документа за оттеглянето на пълномощното пред нея, а това се установява и от
приложеното по делото копие от този документ, преведен на български език.
Неоснователни са
възраженията на защитата на М., че след като писменият документ подписан пред
руски нотариус за оттегляне на пълномощно рег.№ 3652 не е легализиран, то той
нямал удостоверена автентичност, поради което заявлението нямало стойност на
официален, удостоверителен документ, и от него не могат да се правят каквито
и да е изводи, свързани с обвинението.
На първо място следва да се подчертае, че производството по настоящото дело е
наказателно, а възраженията на защитата би следвало да се направят пред
гражданския съд, а както е известно производството по търговското дело е
приключило в слязло в сила решение.
В настоящото наказателно
производство от значение е дали оттеглянето на пълномощното с рег.№ 3652 е
стигнало да знанието на подс.М., а за това са налице
категорични доказателства, а именно:
Свидетелите А., Харина и К. разказват по начин небудещ съмнения как Харина е набрала тел. номер на М., как след като връзката
се осъществила, тя предоставила телефона на
К. да разговаря с подсъдимия. И тримата са категорични, че разговорът не бил
дълъг, че се е провеждал на високоговорител, както и че използваните думи били
и от руския и от българския език, но пък всички свидетели твърдят, че са
разбрали значението на използваните български думи. И тримата свидетели са
категорични, че по време на разговара К. уведомил подс.М., че е оттеглил пълномощията си от него, както и че
на въпроса „Разбра ли?“, подс.М. отвърнал
утвърдително.
Обратно е твърдението на подс.М., според него такъв разговор не се е състоял.
Разбираемо е, че обясненията му са именно такива, предвид неговата позиция по
обвинението. Тази версия на подсъдимия съдът приема за защитна, тъй като се
опровергава от коментираните по-горе показания. При обсъждане на обясненията на
подсъдимите съдът несъмнено следва да вземе предвид, че те са както важен
източник на доказателства, така и защитни тези, упражняването на които не е
обвързано със задължение за разкриване на обективната истина.
В тази връзка
например без логично обяснение и коментар от страна на подсъдимия М. остава
въпроса защо ако нуждата на „Балкан холд“ АД е била
от обезпечение на кредит чрез ипотекиране на недвижим имот /както твърди той/,
а и с оглед твърдението му, че все още е бил в добри отношения с К., и че
всъщност именно той /М./ управлявал бизнеса и се разпореждал с дружеството и
активите му, не е разпоредил или поискал именно „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД
да ипотекира апартаментите, за да обезпечи кредита на „Балкан холд“ АД, или пък да поиска да му предадат оригиналите на нот.актове, за да изповяда сделките.
Обяснението, че е сменил свид.К. със подс.И., тъй като „му е трябвал „мобилен“ човек”, които да
може бързо да реагира на нуждите на дружеството /явно става въпрос за „Балкан холд“ АД, а не за „Ф.К. Инвестмънт“ ЕООД, на когото И. е
назначен за управител/ звучи абсурдно, тъй като ипотекирането на апартаментите
се извършва по местонахождението им – т.е. във Варна, а свид.К.
се намира именно в това населено място. На следващо място това е еднократен акт
– освен подготовката/снабдяването с необходимите документи/ , която също се
извършва по местонахождението на имота, т.е. в гр.Варна /е необходимо
единствено посещението при нотариус, за да се изповяда сделката за ипотеката.
Нещо повече -
веднъж в обясненията си /на ДП – прочетени в с.з./ подс.М.
твърди, че продажбата била с цел „Ф.К. ***
да закупи недвижим имот в центъра на град Варна, където в последствие ще се
строи кооперация от 1500 кв.м. и от това начинание дружеството ще извлече
големи печалби, а друг път – в последното с.з. версията се променя на продажба
на „Балкан холд“ АД, с цел да се ипотекират за
обезпечаване на кредит на акционерното дружество за строеж в София на бизнес сграда...
Съдът счете, че тези
твърдения на подсъдимия М. съпоставени с останалата част доказателства,
показват непоследователност и стоят логически неубедително.
Съдът изцяло кредитира и всички писмени
доказателства по делото като събрани и приети в съответствие с действащия
процесуален ред.
Заключенията на графичните
експертизи, на оценителната експертиза и на ССчЕ
съдът кредитира, изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвени.
Съобразно така приетата
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подс.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление, наказуемо по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр.
ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2010 г. в
гр.Варна, чрез съставяне на документ с невярно съдържание - Решение на
едноличния собственик на капитала на „Ф.К. *** от дата 29.04.2010 г. съзнателно
дал възможност на „Балкан Холд" АД - София да
получи без правно основание чуждо недвижимо имущество, собственост на „Ф.К. ***
и апартамент № 315, ведно с избени помещения и съответни проценти от правото на
строеж и от общите части на сградата, находяща се в КК „Св. Св. Константин и
Елена", на обща стойност 1 559 000 лв., като имуществото е в големи
размери.
За да достигне до този извод
съдът взе предвид следните правни съображения:
Въпреки, че на подс.М. му било известно, че вече не е пълномощник на свид.К., той взел решение в това си качество, с което
назначил за управител на „Ф.К. инвестмънт“ ЕООД подс.И. и освободил стария управител – свид.К..
По-късно пак като пълномощник на едноличния собственик на капитала на
дружеството – К., въпреки че знаел, че вече не е такъв, е взел решение за
продажба на активи на дружеството – два от апартаментите в жк„Порт
палас“, КК „Св. Св. Константин и Елена", за което съставил решение.
По този начин М. въвел в заблуждение подс.И.,
че е пълномощник на едноличния собственик на капитала и като такъв изразява
волята на К. да продаде тези имоти на тази цена.
Изповядвайки сделката пред нотариус съставът на престъплението е
довършен, тъй като юридическото лице – „Балкан холд“
АД е придобило собствеността върху недв.имот,
съответно „Ф.К. инвестмънт“ ЕООД е претърпяло вреди в
размер на 1 599 000 лева.
За
осъществяване на вмененото във вина на подс.М.
съставно престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, е необходимо на първо място, деецът да
състави документ с невярно съдържание, а на второ място- съзнателно да даде
възможност на ЮЛ да получи без правно
основание чуждо недвижимо имущество, което вследствие на акта на
имуществено разпореждане преминава от патримониума на
въведения в заблуждение /в настоящия случай от патримониува
на представляваното от въведения в заблуждение/ във фактическата власт на ЮЛ.
Ролята на документа, използван като средство на това престъпление е да създаде
привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на
престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него. По този
начин документът с невярно съдържание е средството, способът, чрез който
владелецът се въвежда в заблуждение и именно този документ го мотивира да се
разпореди с имуществото в полза на ЮЛ.
Необходимо е също така имуществото, предмет на престъплението да е в големи
размери. Съгл. Тълкувателно решение № 1 от
30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК
предмета на престъплението се квалифицира като "големи размери" когато паричната му
равностойност надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална
работна заплата.
През
цялата 2010 г. минималната работна заплата е била 240 лева, определена с ПМС №
326/20.12.2009 г. Т.е. в настоящият случай предмета на престъплението е в
големи размери, тъй като е оценен на над 16 800 лева, а именно 1 599 000 лв.
Престъплението
от субективна страна е извършено с пряк умисъл- М. е съзнавал, че съставя
документ с невярно съдържание, че с този документ той въвежда в заблуждение
лицето упражняващо фактическата власт върху имуществото – подс.И.,
както и че ЮЛ „Балкан холд“ АД ще получи чуждото
имущество /в случая на представляваното от заблуденото лице дружество/ без
правно основание и то именно в резултат на въвеждането му в заблуда чрез
съставеният от дееца документ.
Вън от всяко съмнение е, че М. е съзнавал, че документа, който съставя е
с невярно съдържание, предвид обстоятелството, че още през 2008 г. е бил
уведомен за оттеглянето на пълномощното.
У съда не е налице съмнение и относно наличието на съзнание у М., че с
този документ той въвежда в заблуждение подс.И., като
управител на „Ф.К. инвестмънт“
ЕООД да се разпореди с имущество на управляваното
дружество, както и относно съзнаването на това, че „Балкан холд“
АД получава без правно основание недвижимо имущество на посоченото ЕООД.
Тук съдът следва да подчертае, че не могат да се споделят възраженията
на защитата на М., че документа е диспозитивен и като такъв не може да бъде
предмет на лъжливо документиране.
Безспорно това /че диспозитивните
документи не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране/ е така и такава е
и константната съдебна практика вкл. и задължителната за съдилищата. Но в
настоящият случай хипотезата е различна, тъй като решението на едноличния собственик
на капитала, в различните си части носи белезите и на свидетелстващ и на
диспозитивен документ. Съображенията на съда са следните:
Протоколът
от общото събрание на съдружниците в ООД представлява свидетелстващ документ в
частта удостоверяваща присъствалите лица, но не и спрямо взетите решения – в
тази част същият е диспозитивен документ.
Съгласно разпоредбата на чл.147,
ал.2 от ТЗ едноличният
собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се
съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма, а
съгласно чл.137, т.7 от ТЗ, Общото събрание на ООД взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Т.е. при ЕООД едноличния собственик на капитала взема решения за
придобиване и отчуждаване на недв. имоти. Това става
с писмено решение /известно в практиката като протоколно решение/.
Тъй като „Ф.К. инвестмънт“ е ЕООД не се провеждат общи събрания на
съдружниците, а решенията се взимат еднолично от собственика на капитала, т.е.
решението му в титулната си част /относно индивидуализация на лицето взимащо
решението/ е свидетелстващ документ, а в останалата част – относно взетото
решение – е диспозитивен.
Тъй като в настоящият случай
решението не е взето от едноличния собственик на капитала – К. или от негов
пълномощник /както е отразено в самото решение /, а от лице без представителна
власт, е налице невярно документиране.
Критерий за верността на
документа е съответствието между документа и удостовереното с него фактическо
положение. Или казано по друг начин – отразеното в решението от 29.04.2010 г.,
че издателя на решението е П.М. като пълномощник на Ф.К. /едноличен собственик
на капитала на „Ф.К. инвестмънт“ ЕООД/ е невярно отразяване
на фактическото положение, тъй като М. не е пълномощник на К. поради оттегляне
на пълномощното му, което макар и направено пред руски нотариус е факт, станал
известен на подс.М. и то още през септември 2008 г.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че М. е съставил документ с невярно съдържание - решението от
29.04.2010 г.
Безспорно установено е и другото обстоятелство, че
целта на използването на този документ е получаване от ЮЛ на чуждо недвижимо
имущество каквото не се следва, т.е. без правно основание.
Използвайки решението от
29.04.2010 г. подс.М. е създал невярна представа у подс.И. относно притежаваните от М. пълномощия спрямо К.,
което го е мотивирало да се разпореди с недв.имоти мислейки
си, че изпълнява волята на едноличния собственик на капитала. Налице е и
следващия обективен признак на измамата – недв.имущество
да се намира във фактическа и разпоредителна власт на въведения в заблуждение И.,
както и причинната връзка между настъпилата имотна вреда и неправилната
представа на И. относно наличието на представителна власт на М. спрямо Ф.К..
По отношение на възведения
квалифициращ признак по ал.5 на чл.212 НК – особено големи размери и особено
тежък случай, съдът намира, че не е налице, породи следните съображения:
За да се носи отговорност по
този текст на закона двата признака трябва да са кумулативно установени по
делото.
Действително размерът на
причинената вреда е в особено големи размери, доколкото надвишава 140 пъти
размерът на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието
/съгласно Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС/, но не сме изправени
пред хипотезата на особено тежък случай. За да се осъществи квалифицираният
състав по чл.212, ал.5 от НК е необходимо да са налице две кумулативни
изисквания: измамата да е в "особено големи размери" и да
представлява "особено тежък случай". Особената тежест на случая се
обуславя на свой ред от два фактора: обществената опасност на деянието и
обществената опасност на дееца. Не всяко посегателство в "особено големи
размери" съставлява и "особено тежък случай". При преценяване на
въпроса дали случаят е "особено тежък" законът изисква да се вземат
предвид и онези обстоятелства, които обуславят обществената опасност на
личността на дееца. Степента на обществена опасност на дееца е самостоятелен
фактор, който трябва да се отчете при квалифициране на случая като
"особено тежък". Вярно е, че опасността на дееца се проявява в
обществената опасност на извършеното от него деяние, но когато законодателят е
поставил изискването да се съобрази отделно и обществената опасност на дееца,
той е имал предвид онези обстоятелства, които стоят извън обществената опасност
на деянието и се отнасят само до личността на дееца.
Изключително високата степен
на обществена опасност на деянието и дееца, по смисъла на чл.93, т.8 НК е
налице, когато в личността на подсъдимия, в начина на извършване на
престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства,
значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на деянието, по
обикновените квалифицирани състави на съответния вид престъпление. В настоящият
казус нито деецът се отличава с особена степен на обществена опасност, нито пък
деянието се отличава със изключително висока степен на обществена опасност,
която да се различава от обикновените случаи при документните измами.
Като съобрази горните
обстоятелства съдът намира, че неправилно деянието е било квалифицирано като
такова по чл.212, ал.5 НК, поради което и М. е оправдан за тази квалификация на
престъплението. Съдът прецени, че М. следва да носи отговорност за престъпление
по чл.212, ал.4 НК, което предвижда наказание за документна измама в големи
размери.
С оглед установеното по
делото въвеждане в заблуждение на подс.И. от страна
на подс.М. относно притежаваните от
М. пълномощия спрямо К., което е мотивирало И. да се разпореди с недв.имоти мислейки си, че изпълнява волята на едноличния
собственик на капитала, съдат намери, че подс.И. следва да бъде оправдан по обвинението по чл.212,
ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК.
Не
може да се сподели съждението на държавното обвинение, че след като И.:
„е знаел три дни предварително за решението на „пълномощника" - М. да се
разпореди с имущество на „управляваното“ от И. дружество и е заявил това
намерение пред компетентните органи“, то това води до извода за наличието на
престъпен умисъл у него в посока ощетяване на чуждото имущество. Това не се споделя
от състава на съда, тъй като умисъла на И. за ощетяването на чуждото имущество
не може да се изведе от знанието му на факта, че апартаментите ще бъдат
продадени. От действията на И. не може да се направи извод, че той е знаел, че М.
вече не е пълномощник на К., че продажбата ще се извършва без решението на К.,
дори без неговото знание. В представите на И. е битувало убеждението, че М. е
довереното лице на К.. За да втълпи това убеждение, М. се е постарал да се
представи в светлината на близък приятел на К., човек който присъства на
неговите изяви и контактува с него без посредничеството на други лица. Двамата
подсъдими се познавали отдавна и между тях явно е имало изградени отношения на
доверие и приятелство.
Предвид изложеното съдът
намира, че подс.И. не е извършил деянието виновно,
поради което и го оправда по това обвинение.
С оглед гореизложеното съдът
оправда и подс.М. да е извършил документната измама в
съучастие с подс.И..
Съдът оправда подс.М. и за разликата в стойността на предмета на
престъплението от 1559000 лв. до 1
802 579 лв., с оглед заключението на в.л. по допълнителната СОЕ,
което беше коментирано по-горе в изложението.
Ирелевантно е възражението
на защитата, че имотите не бива да бъдат оценявани по тяхната пазарна цена за
нуждите на наказателното производство, а по цената им на придобиване, тъй като
за пострадалото дружество не са настъпили вреди в размер на пазарната цена на процесните имоти. Това схващане е неправилно, съдебната
практика е категорична, че меродавен е размера на настъпилата щета. А каква е
щетата, и как точно е определена е видно в заключението на оценителната
експертиза.
Съдът намира тази теза на
защитата за несъстоятелна, защото както при физическите лица когато чрез
документна измама е прехвърлен недв.имот собственост
на физическо лице, който той е придобил по наследство не би се стигнало до
изследване на цената на която прадядото на измамения е придобил имота, така и в
настоящия случай не е нужно да бъде изследвано от обективна страна придобивната
стойност на имота на ЮЛ. Нещо повече размерът на щетата винаги се определя към
датата на деянието.
По
обвинението по чл.314 от НК:
Деянието е несъставомерно по този текст, тъй като при обвинение за
документна измама по чл.212 НК не следва да се повдига и самостоятелно
обвинение за документно престъпление по чл.314 от НК. Това е така, защото целта
на извършителя е да въведе в заблуждение собственика или владелеца на веща и
той да се разпореди с нея. В настоящият случай подс.И.
е въведен в заблуждение, поради което и се е разпоредил с имотите.
Прехвърлянето на собствеността е станало чрез договор за покупко-продажба,
сключен пред нотариус.
Чрез
съставяне на документ с невярно съдържание, Решение на едноличния собственик на
капитала на „Ф.К. *** от дата 29.04.2010 г. и чрез последвалите действия подс.М. е осъществил състава на чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
Довършването на това престъпление е станало при изповядването на сделката,
защото тогава настъпва вредата за пострадалото дружество, ако това не беше
направено деянието щеше да остане във фазата на опита. В този смисъл съставът
на престъплението по чл.212 от НК поглъща този на документното
престъпление по чл.314 от НК, защото неверните обстоятелства
отразени в нотариален акт за продажба на недвижим имот са част от документната
измама.
Предвид изложеното съдът оправда
двамата подсъдими по обвинението по чл.314 от НК.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия М. съдът обсъди следното:
Безспорно към момента на
деянието подсъдимия е бил неосъждан.
Безспорно установено е и
заболяването на очите на М., за което писмените доказателства по делото
изобилстват, а е била назначена и СМЕ в хода на досъдебното производство, чието
заключение съставът на съда кредитира като обективно и компетентно дадено.
От друга страна степента на
обществена опасност на престъплението е висока, предвид характеристиките и
механизма на извършване на същото, както и имуществената стойност на общия
престъпен резултат. Данните по делото сочат на една добре планирана престъпна
дейност, при внимателен и методичен подбор на средствата за реализиране на
замисленото. Стойността на предмета на
престъплението, значително надвишава дори критерия "особено големи
размери", което обстоятелство придава значителна тежест на престъпното
посегателство.
При
възприетите в горния смисъл смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът няма основание да наложи на подс.М.
наказание в минимален размер, с оглед на което определи размера на наказанието
лишаване от свобода над минималния - за срок от пет години, което наказание, с
оглед разпоредбите на чл. 61, т.3 вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, постанови да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.
На основание чл.212, ал.7 от НК съдът лиши подсъдимия М. от
права по смисъла на чл.37, т.6 и т.7 от НК:
- по чл.37, т.6 от НК – Лишаване от право да заема длъжност в държавна
или обществена организация, свързана с пазене или управление на държавно или
обществено имущество за срок от осем години и
- по чл.37, т.7 от НК – Лишаване от право да упражнява професия или
дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество за срок от осем
години.
Съдът счита, че след като престъплението е
извършено от подсъдимия във връзка с осъществяване на правно регламентирана
дейност, е необходимо да му се наложат посочените наказания.
Така наложените му наказания с оглед на всички
обстоятелства по делото и личността на подсъдимия в най-голяма степен ще
допринесат за оказване на превъзпитателно и възпиращо въздействие спрямо М., а
ще постигнат и целеният от генералната превенция ефект върху останалите членове
на обществото.
Съдът обсъди възможността да наложи наказанието
конфискация, но прие, че по делото липсват надлежни доказателства, необходими
за налагането и изпълнението му.
Подс.М. е осъден да заплати
сторените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: