№ 11542
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110102626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от /ЮЛ/ за издаване на заповед за изпълнение срещу М.
Й. И. за следните суми: 500 лева - неплатена главница по Договор за издаване на
револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит //име// по
разплащателна сметка /№/; 132,88 лева - договорна лихва, дължима за периода от
19.09.2020г. до 04.01.2022г.; 44,12 лева – наказателна лихва, дължима за периода от
06.09.2020г. до 04.01.2022г.; 1,94 лева – законна лихва, начислена за периода от 05.01.2022г.
до 18.01.2022г.; 80,75 лева - годишни такси за поддръжка и 60 лева – разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на претендираната годишни такси за поддръжка и разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, съдът ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговорената годишна такса за поддръжка, по своето
същество представлява заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 от
ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. От друга
страна, клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има
право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на годишна
такса за поддръжка и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост следва да
1
бъде отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави, респективно нищожни на
това основание - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. №
9560 от 19.01.2022г., подадено от /ЮЛ/ срещу М. Й. И., в частта относно сумите: 80,75 –
годишни такси за поддръжка и 60 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2