Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1548
гр. Русе, 08.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 24 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Светла
Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. д. №2042 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът М.Р.Р. твърди, че със Заповед №941/08.02.2019 г. на Директора на
СУПНЕ Фридрих Шилер-Русе и било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1от КТ.
Счита, че прекратяването
на трудовият и договор е
незаконно - не били осъществени елементите на
фактическия състав на правното основание, на което той бил прекратен. Иска от съда да постанови решение, с което
да отмени заповедта като незаконосъобразна; да
бъде възстановен на предишната си работа преди прекратяването на трудовото и правоотношение, както и да и бъде присъдено обезщетение по чл.225 от КТ в размер
на 7155.24 лв. дължимо за периода
11.02.2019 г.- 11.08.2019 г..,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер” – Русе
оспорва предявените искове,
като изразява становище, че издадената заповед е правилна и законосъобразна.
Съдът, след като взе прецени събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение, съобрази доводите на страните и приложимия закон, прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е
съществувало трудово правоотношение, като ищецът М.Р.Р. е изпълнявал длъжността “Старши учител, начален етап на осн.образование 1-ІV клас
- ГЦОУД ” при ответника с основно месечно възнаграждение
в размер на 984.00 лв. и допълнителни възнаграждения в размер на общо 208.54 лв.
съгласно Допълнително споразумение № 757-15/11.01.2019 г. към Трудов договор №
39/04.09.2014 г. Със Заявление от 08.02.2019 г. адресирано до Директора на СУПНЕ
Фридрих Шилер-Русе ищцата поискала да бъде освободена по взаимно съгласие от
заеманата длъжност учител ГЦОУД, считано от 11.02.2019 г. Директорът на
училището още на 08.02.2019 г. удовлетворил молбата на ищцата, като поставил
утвърдителна резолюция, и разпоредил служителят ТРЗ да подготви Заповед за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 11.02.2019 г.,
както и да се осигури учител за заместване. Видно от Заповед № 941/08.02.2019
г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.1от КТ – по взаимно съгласие , считано от 11.02.2019 г., като на нея било
отбелязано,че на 11.02.2019 г. ищцата отказала да я получи.
На 11.02.2019 г. ищцата подала
ново Заявление, с което уведомявала Директора на училището, че на 08.02.2019 г.
подала заявление за освобождаване по взаимно съгласие от длъжността учител ГЦОУД
, но на 09.02.2019 г. по пощата изпратила друго заявление, с което си отменяла
молбата за освобождаване, а желаела да продължи да работи като учител в
училището и не желаела да напуска работата си. На това Заявление
Директорът поставил резолюция на същата
дата, че не приема предложението. На 12.02.2019 г. ищцата отправила до
Директора на училището Нотариална покана, в която посочила, че на 08.02.2019 г.
в края на работния ден при опорочаване на волята и и било изискано попълване и
представяне на заявление за прекратяване на трудовото и правоотношение. Същата
упражнила правото си за оттегляне на молбата, но на 11.02.2019 г. при явяване
на работното и място не била допусната до изпълнение на трудовите си
задължения., като желаела ги да изпълнява.
По делото не е спорно, че внукът
на ищцата С., син на дъщеря и, бил
записан като ученик в СУПНЕ Фридрих Шилер-Русе, и който към процесния момент
живеел в Холандия. На 08.02.2019 г. в училището било получено запитване от
холандските власти, тъй като получили Служебна бележка издадена от СУПНЕ,
подписана от Директора, дали детето действително било записано в училището и
редовно ли го посещавало. Видно от
обяснения на Директора на училището до Началника на ІІ РПУ процесната Служебна
бележка била издадена от Директора, но на преводът и на холандски език подписът
положен на нея не бил изпълнен от Директора.
Според разпитания по делото
свидетел К.Т.Р., близък на ищцата, на 08.02.19 г. вечерта двамата се видели, като тя била много разстроена и
плачейки му обяснила, че била уволнена за някаква бележка за нейния внук, като от училището
и казали, че тя била фалшифицирала
подписа на Директора. На 11.02.2019 г. отишли заедно с ищцата в училището Ищцата
му разказала, че служителка на име С. и казала да подаде молба за напускане.
Когато били в училището, ищцата искала да започне работа, но от там не се съгласили.
Свидетелят П.Н.Б., Зам. директор на училището, изнася данни, че на 08.02.2019 г.
ищцата била поканена на разговор при Директора на училището във връзка с документ
за ученика С.С., неин внук, който получили от Холандия с придружителен имейл,
на немски език. В имейла се искало информация затова, дали детето учи при тях. След
като разгледала цялата документация, която получили от Холандия включително
превода на служебната бележка, свидетелката забелязала, че на мястото на
подписа на директора стои друг подпис, както и видяла печат за преводач с името
на М.Р.. Това събудило в нея съмнение за нередност и споделила с колежката си –
другата зам. директорка г-жа Т.И.. Двете отишли при директорката към 3,00 часа да
сигнализирали за нередностите и обсъдили случилото се. В тяхно присъствие
директорката извика г-жа Р. към 3.10 часа, за да и потърси обяснение. Първо я
попитала без да показва документите за Холандия, кой бил превел служебната
бележка и ищцата първоначално казала, че не си спомня, но когато и бил показан
превода, тя отговорила, че подписът бил изпълнен от нея, а нейна позната я била
превела. Ищцата изпитвала чувство на вина и казала, че съжалява за стореното. Директорката
заявила, че поведението на ищцата в този случай не кореспондирало с професията,
която изпълнявала и с работата и в училището.
Св.М.З.Й., Зам. директор по
Административно-стопанска дейност в СУ с преподаване на немски език „Фридрих
Шилер” – Русе твърди, че на 8 февруари 2019 г. в края на работния ден била
извикана от Директора в училище, която и предоставила да разгледа пакет с
документи. Видяла, че на един от документите на чужд език , че подписът не бил на
Директора, а на печата за преводач стояло името на М.Р.. Директорът разказала
какво се било случило и и дала заявлението за напускане от ищцата. Обяснила, че
го е уважила, и че била възложила на Т. И. да и намери заместник за понеделник.
В този момент в кабинета влязла ищцата и казала на Директора, че си била подала
заявление за напускане, на което Директорът и отговорил, че го е приела, дала го била с
резолюция на Ю.М.– служителка АСИ, да подготви Заповедта за прекратяване на
трудово правоотношение. Тогава ищцата казала, че съжалява, че за случая с
превода, като свидетелката излязла от кабинета, защото останала с усещането, че разговорът бил личен.
Св. С.Н.Г., Технически изпълнител в СУПНЕ
„Фридрих Шилер” – Русе, заявява, че на 08.02.2019 г. ищцата отишла в нейната
канцелария следобед, малко след 4 часа и написала заявление пред нея за
напускане по взаимно съгласие и то било входирано. В момента, на подаване на
заявлението свидетелката не била наясно за причината за това. На следващия
работен ден, на 11-ти, ищцата сутринта отишла и подала друго заявление, с което
искала да оттегли първото, като то също била входирано. След като приела
първото заявлението към 16 часа го занесла за резолюция и след резолюция от
директора го разнесла до служителите, за които било резолирано - към г-жа М., за изготвяне на необходимите документи и към г-жа Т. И., която
била зам. директор по учебната дейност, която трябвало да потърси заместник.
Свидетелката не била изготвила Заповедта тъй като, това не било нейно
задължение. На 8-ми, в петък състоянието
на ищцата било нормално, не и се видяла притеснена. В понеделник, когато отишла
на работа, ищцата била пред кабинета и, видимо притеснена, като и донесла две
други заявления за входиране. Едното било, че иска да си отмени заявлението от
предния ден, а другото било, че изисква документите, които били пристигнали в
училище. Тя ги занесла на Директора.
Според приетото по делото
заключение на назначената съдебно икономическа експертиза размерът на претендираното
обезщетение по чл.225 от КТ за периода
11.02.2019 г. до 11.08.2019 г. било в размер 7155.24 лв. в брутен размер и
5668.24 в нетен размер с включена сума за класен ръководител, а без нея - в
брутен размер от 7023.24 лв., нетен- 5563.67 лв.
При така
установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
В чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
е уредена възможността за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по
взаимно, писмено изразено съгласие на страните по договора. Предложението за прекратяване
на договора се счита за прието, когато страната, към която е отправено, е
изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което
е уведомила насрещната страна. Срокът от седем дни, визиран в чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ, е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира
своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно
съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да
позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си
статут, когато предложението е прието.
В конкретния случай ищцата е
входирала свое заявление, с което е заявила желанието си да и бъде прекратен
трудовия договор по взаимно съгласие. Не е спорно, че още същия ден Директорът
на СУПНЕ Фридрих Шилер-Русе е сложил резолюция върху заявлението, че е съгласен
и е разпоредил да се издаде Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата считано от 11.02.2019 г. Последното обстоятелство се установява от
приетото по делото Заявление от 08.02.2019 г., както и от свидетелските
показания на св. Й. и св. Г..
Като едностранно волеизявление,
заявлението за прекратяване на трудовия договор веднъж направено не може
едностранно да се оттегля. Това може да стане само ако оттеглянето се извърши
преди или едновременно с получаването му от адресата, а след това до издаването
на акта, с който се прекратява трудовия договор по взаимно съгласие- само със
съгласието на другата страна. Този извод следва от разпоредбите на чл.44 вр.
чл.13 от ЗЗД и чл.326, ал.4 от КТ. В конкретния случай ищцата действайки
емоционално е подала заявление за прекратяване на трудовия и договор по взаимно
съгласие. Още същия ден Директорът на СУПНЕ Фридрих Шилер-Русе е приел
предложението и е изразил изрично съгласие трудовото правоотношение между
страните да бъде прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като била
издадена и Заповед за това. На 11.02.2019 г. Директорът на училището не е приел
оттеглянето на заявлението от ищцата.
Съдът не споделя наведените от
ищцата доводи, че прекратяването на трудовото и правоотношение станало при
отправена заплаха. От събраните по делото гласни доказателства не се установи
наведеното твърдение. Действително ищцата е действала емоционално при подаване
на Заявлението си за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,
предвид, че Директорът на училището е разбрала, че не стои неин подпис на
превода на Служебна бележка, а печат с името на ищцата, и същата била извикана
за разговор, но никое от събраните по делото гласни и писмени доказателства
не установява наличие на възникнали
страхови представи в ищцата, а само смущение и съжаление от постъпката и.
С оглед горното, процесната заповед се явява законосъобразна и
конститутивният иск за отмяната й следва да се отхвърли.
Като акцесорни и следващи
основателността на главния иск, следва да се оставят без последствия и исковете
за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ,
ведно със законната лихва.
Държавна такса върху отхвърлените
претенции не се дължи от ищеца, тъй като на основание чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество на ищец
или ответник, като безплатността се разпростира върху всички
държавни такси и други разноски по съдебното производство.
По правилата на
чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответникът – 600 лв. разноски в
производстовото-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединените искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, от М.Р.Р., ЕГН:**********,*** срещу СУПНЕ Фридрих Шилер-Русе, гр.Русе,
ул."Измаил" № 2, за
отмяна на Заповед №941/08.02.2019 г. на Директора на СУПНЕ Фридрих Шилер-Русе, с която е прекратено трудовото
и правоотношение на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ; за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност “Старши
учител, начален етап на осн.образование 1-ІV клас - ГЦОУД ”; както и за заплащане на
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на
7155.24 лв., дължимо в периода 11.02.2019
г.- 11.08.2019 г., ведно със законната лихва, върху него от считано от
08.04.2019 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН:**********,*** да заплати на СУПНЕ Фридрих Шилер-Русе,
гр.Русе, ул."Измаил" № 2, сумата от 600 лв.- разноски
в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския
Окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Районен съдия: