№ 115
гр. Монтана, 16.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело
№ 20221630100573 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА А. Н. Б. известена не се явява вместо нея адв. С. Т..
ОТВЕТНИЦИТЕ: Т. П. Г. известена не се явява, вместо нея адв. З. М.
ОТВЕТНИКЪТ Г. И. Б. известен не се явява и не изпраща представител.
ПРИ УСЛОВИЯТА на чл. 142, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Т. – Водим свидетелката 11111 А Г., която молим да бъде
разпитана.
Нямам искания за други доказателства.
АДВ. М – Да се разпита свидетеля. Нямам искания за други
доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СНЕМА самоличността на свидетелката, както следва:
11111 А Г. – 78г., българка, българско гражданство, омъжена,
неосъждана, А. е племенница на мъжа ми, кръвна родствена връзка нямам.
Желая да свидетелствам.
1
СЪДЪТ предупреди свидетелката за отговорността по чл. 290 от НК,
след което я изслуша:
СВИДЕТЕЛ 11111 Г. – Живееме в един двор с девер ми. Той беше на
вторият етаж, но го продаде, назад си е направил къща, в един двор сме.
Девер ми е Н Г, бащата на А.. И сме в един двор. Дворът, както смеси го
разделили, между него и нас има стена, но дефакто това беше цялото на едно.
Да, знам кога почина девер ми. Почина на 27.05, преди две години. Да
2021г.
Когато той се влоши много, аз се помъчих да се обадя, даже преди това,
още той беше жив, аз съм се опитвала много пъти да се обадя на Т. да дойде
да го гледа, че той здравословно беше, той е с оперирано сърце беше и много
здравословно беше зле. Тя не ми вдигаше на мен. На два пъти се наложи, Н я
избира от неговия телефон, тя вдигна на него, а на мен не вдигна.
Тя се върна от Италия десет дни след като той почина. Той като почина,
аз се помъчих да и звъня, тя не ми вдига. Отидох при дъщеря и, която срещу
черквата в блока и понеже нямам ней телефон се качих чак на последния
етаж, срещу черквата този блок. И звъня, вътре едно куче, разбира се, че тя е
вътре, що чувам, че тя го укротява кучето и тя не иска д ами отвори. Аз се
панирах, кво да го правиме. Трябва някой да го погребва.
Той през това време не беше в моргата, беше вкъщи, той почина вкъщи
и мъжът ми беше там.
След като Т. си дойде, след десет дни. Да, Т. и Н имаха кола. Още щом
тя си дойде, синът и дойде и изкара колата. От гаража я изкара. И си я
подкара и си я закарал, там в неговият блок, той се живее там някъде, не знам
на обиколното, къде точно в кой блок не знам там.
Синът на Т. е Г. И., а Иван е мъжът и, първият и съпруг.
След като Т. даде колата на сина си, веднага предостави гаража на,
вторият етаж го купи едно момче, семейство, тя му предостави гаража, той си
нанесе дърва, щото имаше парно на дърва, нанесе си, накара, напълни си
гаража с дърва. А когато дойде да ми плаща, щото ние погребахме съпруга и,
тя не иска да си дойде за погребението. И дойде да си уреждаме сметките, аз я
помолих, ако може гаража да ми го продаде. А го продава за сина ми, сина ми
е по Америка 20 години и тя ми обеща. И аз като погледнах вече, този отгоре
2
съсед се нанася. И така.
И до момента той ползва гаража, дървата са си му там, всичко той
ползва. Той има ключ, заключи всичко, даже заключи междинната врата,
която беше. Щото то е пътека и отзад е къщата на девер ми, в която живееше,
на Н. И ние си влизахме спокойно, само с едно резе беше. По едно време
мъжът ми вика: " Знаеш ли, че заключили с огромен катинар портичката и
ние нямаме достъп."
Портичката я заключи Таня и сина и Г., предполагам че те са го
заключили. Не съм ги точно видяла, но заключен беше и мъжа ми една
сутрин вика, като става и отива в работилницата, защо има на улицата
работилница моя мъж: " Ти знаеш ли, че на брат ми портичката е заключена,
ние нямаме достъп въобще отзад."
След като е беше заключена тази междинна врата, да, виждала съм Г. да
влиза, той си има ключ, влиза си там, но само те, никой друг няма достъп.
Тази врата междинна, която беше заключена отделя селището, местото,
на което е построена къщичката, отзад, тя е на два етажа, но отдолу са стай.
Това е жилището на девер ми, на Н, в която той живее. Тя не е построила една
керемидка, но като се ожени за него там, там живееха двамата. И тя като се
заключи тая врата, нема достъп никой до дворното место и до къщата.
Преди смъртта на Н, тази порта никога не е заключвана, има си едно
резенце, което ни го е показал, щото той като сърдечно болен, предупредил
беше мъжът ми, ако нещо му стане, той си очакваше, че, щото от 25 години е
с изкуствена клапа, оперирано сърце. И е казал, беше на мъжа ми, да знае да
отвори прозореца и да проверява, ако не се раздвижи той по двора. И той като
излезе, идва най - напред при брат си там у работилницата. И беше му
посочил къде е да отвориме, кво - що, имахме достъп, резенцето само, всеки
един го отваря и аз. А след като сложиха катинар, никакъв достъп.
На нас такъв достъп ни е необходим, имаме там един прозорец на
детската стая, ако нещо се наложи. Иначе не ни се е налагало и не сме влизали
там, въобще. Не знам, защо, от кого заключиха.
Да, беше отворено, за да реагираме ако има проблем с девер ми, с Н, да.
И сме имали винаги достъп до него.
Т. заключи с един огромен, такъв / показва с ръка/ катинар. С огромен
3
катинар, даже мъжът ми това се възмути, вика: " С такъв огромен катинар
заключват. От кого заключват, от мене, аз ли ще?"
Като заключиха портата и дадоха гаража на съседа отгоре и като
заключиха това, аз се възмутих щото това не само нейно на Т., то и на А. А
ми е племенница, аз много си я обичам и дойдох при Б и му дадох телефона и
го помолих да потърси Т.. Дадох му телефона на Т.. Ето го, телефона и го
дадох и на Б да потърси Т., защото тя на мен не ми вдига.
Телефонът на Т. го имам от Кольо, от Н, от девер ми, от него го имам.
После тя като не ми вдига взех от братовчедка ни. Щото когато той почина и
аз я търся, тя не ми отговаря на мене. А вътре жена оправяше девер ми,
къпеше го там, обличаше го, както и да е, аз излизам и виждам братовчедката
само беше, на чичко снаха, говори. Викам: "" С нея ли говориш?" Тя не ми
отговаря. " Кажи ми с нея ли говориш?" Дръпнах телефона, то тя Т. и викам:
"Ама ти на мен не ми вдигаш, с Надя говориш. Защо? Кой ще ти погребва
мъжа ти? Аз ли съм длъжна?" аз съм с оперирано сърце, с пейсмейкър, с три
инсулта исхимични. "Що ше го погребваш ти, аз ще си го погреба." Викам: "
По телепорт ли от Италия ще го погребеш? Е той лежи вътре, там сме го
оставили." В моргите нямаше место. И в болницата ми отговориха да го
оставиме на земята, на пода долу, то проливен дъжд и хладно беше, наистина,
но той си се беше надул, няма къде да го оставим. А тя, да го държиме. Кой
ще го държи, колко дни да го държиме? И се стресирахме, ние с мъжът ми
сме пенсионери, с минимални пенсии, нямаме пари. Дъщеря ни като разбра,
що па аз отначало не и казах, само зета знаеше и тя ме намери в Общината,
дойде: "Майко не се притеснявай!", аз се притесних толкова много. Кво ще го
правим? То си е 1000лв. едно погребение.
След като предоставих телефона на Б, Б е търсил многократно Т.. Щото
аз идвах две - три пъти при него да проверя намерил ли я е, като аз не мога да
я открия.
Месеци мисля, че идвах при него да проверявам дали я е намерил.
Мисля, че така беше два- три месеца, не знам, то две години сега стават. Но аз
периодически идвах да видя Б свързал ли се е с Т..
Не, той не се беше свързал с Т.. Отговори ми: "Не, не можах да се
свържа, не можах да се свържа." И аз не мога да се свържа.
4
Аз трябваше дасе свържа с Т., за това, че А. няма достъп, а тоя, така се
говореше, че тоя взима гаража. И аз да предупредиме и А, да говори Б с нея,
как може да, без А. да продава гаража на тоя отгоре съседа, той като се нанесе
вече в него. Затова я търсехме и затова донесох телефона на Б
А. през това време е в Англия, тя там работи и живее.
Не, в последствие Т. не е предавала никакви ключове, на никой.
Б, два пъти идва в имота, сега точно не мога да кажа датата, но идва с,
мисля, че с Вас идва и не можаха да влязат вътре, защото сина и изкарваше,
той цяла седмица изкарва багаж, не беше доискаран багажа на Т..
Всичко изкарваше, то оголиха стените, даже и рафтовете от мазата
дигна сина и, всичко. Но не беше изкарано всичко и те нямаха достъп, нито Б,
нито адвоката. Нямаха достъп, не можаха да влязът вътре в къщата. По -
късно, след неколко дена дойде Б, но тогава първия път, когато дойде, Г. не
беше още освободил къщата.
Това жилище го построй единствено Н. Вещите бяха, тя не беше на
работа, тя, всичко Н, той подполковник в полицията и всичко той.
Представляваха, спалня, бяла мебел, горе на втория етаж дето, и диван.
Спалня, диван и четири - пет шкафа ли щото тогава разбихме вратата, за да
вземеме дрехи да го облечеме, ние нямаше с кво да го облечеме.
Това беше обзавеждането в апартамента, но всичко беше готово.
Лични вещи Т. имаше, дрехи, дрехи Т. там, гардеробите. Само едно от
тия преградите на гардероба беше на девер ми.
Видях, че има някакви електроуреди, нещо имаше и електро уреди.
Това всичко девер ми е купувал. Тя нито беше на работа, нито. И мисля, че тя
не взимаше и пенсия.
Т. в Италия е. За да издържа дъщеря си В.
Тя работи много години в Италия и аз когато и се обадих, че девер ми.
Работеше в Италия и аз когато звънях да дойде, че девер ми е много зле
вече. А ние няма как, ние много се грижихме за него. Защото той падаше по
улицата, с линейки го откарваха. От циганската махала се обаждат, ние
отиваме. Аз съм го хранила с лъжичка. Вкъщи пада, поди масата, дойде
линейка, викам. Аз съм викала пет пъти линейка за девер ми. И затова и се
5
обаждам, че трябва да дойде да го гледа. Вика: "Не мога, не мога да дойда, не
мога. Аз трябва да издържам В, дъщеря си." Дъщеря и не е работила. Та като
дойде да ми плаща парите ми каза, че дъщеря и е психично болна. Сега тя
много лъже, не знам кво, но аз казвам, без да лъжа какво ми е казала: "
Дъщеря ми е психично болна, тя не може да работи." Викам: " Таня, ела си
гледай Н, че е много болен. Нека отиде тя, там в Италия на твойто."
Таня е от десетина години в Италия, от доста време. Но той и пращаше
от тука сирене в такива вакуумирани кутийки, стекове с цигари.
Таня си идваше от Италия за по две седмици. Само за по две седмици си
идваше. Даже веднъж, когато загина зета и, на дъщерята мъжа загина, тука
къде кошарник една катастрофа, тя си дойде само, отиде на погребението и се
върна обратно и не си идва през тая година. Ако може да се гледа болен човек
с оперирано сърце?
Тия вещи ги изнасяха, Т. викна от махалата циганите.
Да, синът и, синът и една седмица е изкарвал. Всичко изнесоха,
хладилници, всичко раздаде там на циганорете. Рафтовете от мазата, мъжът
ми после ми казва, че сина и ли Г. му е казал, друг ли, някъде в някакъв гараж
е карал тия вещи. Ние не виждаме, нали виждаме само, че идва с едно момче с
кола. Товарат, карат, товарат карат, всичко. И на циганите раздаде такива,
хладилници, некакви такива неща, които не са му потребни, щото имаше и
горе и доле.
Когато Б е идвал първият път не го допуснаха в имота. Не, не можа да
влезе, щото не беха изнесени вещите. Да, да не види какво има и какво
изнася. Предполагам, за да не види какво има, предполагам, в ума не съм му,
но щом няма Б достъп до това нещо. Не, не го допусна.
Вторият път, когато Б е ходил, вече всичко изнесено, Б имаше достъп
до къщата, тя беше опразнена до вся. Да, изчистена.
Втория път, когато дойде Б, точно кога мисля е, че не знам, дни ли,
седмици ли, след като първият път нямаше достъп. Г. цяла седмица
изкарваше. Като изкара Г., всичко освободи.
Лятото беше 2021 година. На 27 май, като почина и го погребахме на 28
- ми и малко след това той започна да изнася.
Как доста време да е стоял, стоя само нощта. Как ще стои умрял? Стоя
6
нощта, защото обиколихме всички морги, нямаше место, от Ковида всичко
беше пълно, пълно. Последно тука в тази болница отидох и жената ме
посъветва на регистратурата и вика: " Няма начин, как да го вземеме,
оставете го на пода." То валеше и беше наистина хладно, 27 - ми май, но
хладничко беше и: "Оставете го на пода долу ниско, отворете прозорците,
няма как, няма къде." Щото пет часа сме го държали, докато мине обяд, той
почина. Ние се стягахме и бяхме се приготвили и баници и питки на внучката
беше рожден ден. И зета ми стои отвън та ни чака. Отиваме при девер ми, той
така, паднал на масата. Като куче умря. И в безсъзнание беше. Аз трябваше да
ида, щото всички разбраха, че тръгваме. На зета ми, майка му, тя почина
преди два месеци, бог да я прости и тя в колата и зет ми, никой не знае.
Отивам аз сама и дъщеря ми вика: "Защо си сама майко, нещо скарахте ли се
с татко?" Викам: "Не, бащата ти вдигна кръвно, затова си остана вкъщи." А
той остана при Кольо, що Кольо така и ние го изправихме и той Васил вика:
"Брат ми спи." Аз разбрах, че е в кома, но кво може да направиме. И после
той се обадил на моят зет там, че е приключил. Да, че е починал. Мъжът ми
отишъл, от блока довел дена жена, такава, тя по-млада от нас, ама ячка, тя го
пипнала, вика: "Свършил е." Обадихме се на Бърза помощ, Бърза помощ
идва, идва и полиция. Два пъти сме викали Бърза помощ и полиция. Първият
път бехме на село, разсаждахме. Дойдохме, заварихме го пак така. Паднал
беше под масата. И се заглавил между масата и дивана. И мъжът ми отива у
махлата и линейката чакаше и тая братовчедката вика: "Отивай, отивай!" И
викам: "Чакайте!" и фелдшера вика: "Аз ако на всеки стоя толкова време."
Мъжът ми отиде да вика циганчета от махлата да го вдигнат. Той беше, така
като си с болно сърце човека и беше много напълнял, не можеше да го
вдигнеме от масата. И той иде, дадеме по 100лв. на циганите, за да го дигнат.
Е така сме правили два пъти. И линейка и полиция идват. Щото ние па на
Войници разсаждаме, аз съм тука от Войници. И казваме, че така сме го
заварили, те се опасяват да не е, викам не ние си го заварихме жив, никой
нищо му не е направил.
Б е идвал, когато си почина, след това.
Когато сина на Т. изнасяше вещите беше 21 - ва година. Не миналата, а
по предната. Един месец ли, два ли след смъртта му. Юли ли, август ли, не
знам, те неколко месеца след смъртта му.
7
Да, казах, че Т. работи от десет години в Италия. Там гледа хора,
възрастни хора.
Аз съм се обадила, той беше си жив. Беше жив, но беше много болен.
Аз когато се обадих, дето Ви казвам, че аз като я набирам не ми вдига, той я
набра Кольо. И аз и казвам: "Много е болен, моля те ела, много е болен.
Знаеш, че аз съм с оперирано сърце, с пейсмейкър, не мога да го гледам, батко
ти и той е с операция, те мъжът ми. Идвай си." - "Не мога, не мога." - "Е, как
не можеш, бе? Мъжът ти ще умре тука. Ела! " - "Не, не мога!" - "Е, що не
можеш?" - "Що трябва да издържам В. Тя има разходи, да плащам."
Не е пращала стотинка на съпруга си от Италия. Даже, той и пращаше
цигари, пращаше и сиренета, луканки, е такива некакви неща. Той и пращаше,
по човека, който ги кара, там едно момче ги караше с автобуси.
Те са женени от 25 години с Н. Това са електро уреди купувани по
време на брака, ама той взимаше 1000 лв. пенсия, плюс това като работеше,
подполковник у полицията беше той, представяте си каква заплата е взимал.
Всичко е негово, тя беше с, даже не беше на работа, когато се даже ожениха.
И после пенсията и е минимална.
Да, той беше болен от сърце и опериран.
Той ли, дали е употребявал алкохол? Напоследък да, употребяваше
алкохол, защото тя лишаваше сина му да идва там при него и той много често
плачеше, мъчеше се. Синът му беше болен и почина преди 12 години, на 41
година и той чувстваше някаква вина, че тя не разрешаваше синът му, даже
помня веднъж, че той, татко беше жив, свекър ми беше жив, той беше и си
живееше отзад в наша летна кухня и той спа на столове при татко, нямаше
достъп до баща си там да иде, тя не позволяваше. Да, момчето, синът му.
Синът му почина, до онзиден прави, не онзиден, миналата, 26- ти
октомври - 14 години. Да, еми пиеше, щото чувстваше вина, че те са
виновни.
Аз исках да вземем жена да гледа Н и съм му довеждала, той отказваше
категорично. Затова и се обадих на Таня. "Ела си тука. В дом ли ще го даваш,
ти ли ще се грижиш за него, жена ли ще му намериш, просто ние немаме
възможност." Аз съм болна жена, аз съм оперирана. 2018г. пейсмейкъра ми е
сложен. С още три заболявания на сърцето съм. С три инсулта исхимични
8
съм. Викам: "Не, мога! Ела, виж кво ще го правиме Кольо! Той се влошава, с
всеки изминат ден." - "Не мога, не мога. Трябва да издържам В. Трябва да
издържам В." В е на петдесет и кусур години и така. С часове съм говорила,
те тогава, когато Кольо ми я избра. Иначе тя на мен не ми вдига, а това и е
телефонът.
Да, Т. ни изплати разходите по погребението. Тя иска 920лв., аз даже
забравих бележката, бех я приготвила в чантата си, 920лв., до стотинка всичко
съм писала и понеже беше ме много яд на нея, още като се върна тя от Италия
и искаше веднага, викам на мъжа ми: "Остави я там, щото некоя обидна дума
ще и кажа, докато ми по премине". Как може да не дойде да погребе мъжа си
и да ни оставя в такова положение. И после дойде и вика: "Идвам да си
оправиме сметките." 920лв., точно беха, аз съм написала до стотинка. И иска
всичките да ги даде, викам: "Не!". 120 лв., даже дъщеря ми не даваше нищо да
взема: "Ние ще си погребеме, чичи, ние ще си погребеме", те много си се
обичаха, въобще сме си много живели. И 800 лв. ми даде 120 от нас. Да, аз го
пожелах това да ги дам, не ме е изнудвала тя.
Да, А. живее в Англия и работи. От много години е в Англия, сега
точно колко да Ви кажа, не мога, но е може да е десетина години.
В България, А. си идва, не знам колко пъти. Тя в София е дъщеря и и
сина и. И двамата са в София. В София е идвала, да. Тука, и майка и беше с
нея в Англия, сега майка и се прибра окончателно, първата съпруга на девер
ми. И А сега, аз прибрах златни работи, жената, която къпа девер ми всичко
остави, аз ги държах и се обадих, казах на Б да се обади на А да дойде. Тя
като дойде да му остави пълномощно, дойде при мен да прибере тия квото
имаше от баща и. взема некролог, взема снимки от него. И ми каза, че той е
казал, че няма деца и тя работа тука няма. За което аз се разплаках много и
казах: "Ако съм знаяла, че това той ти е казал да не съм го погребла."
Въпреки, че с мъжа ми да сме се изтрепали сигурно.
Да, Н е казал на дъщеря си А., "аз нямам деца". То е починало вече
другото братче, там. И нея тя е в Англия. Казал и го е след като се разведоха с
майка и, на знам точно кога. Това ми го каза А, тя дойде толкова набързо у
нас.
Лично А. не ме е карала да звъня на Т. и да искам ключове от къщата.
На мен лично, не.
9
Аз съм ходила няколко пъти при Б да проверя дали се е свързал.
Като пълномощник на А., действаше Б. Знам го това, защото А., когато
пристигна да му остави пълномощно, тя дойде най-напред при мен, така аз
бях поръчала. И една наша братовчедка подържеше връзка с майката на А.,
етърва ми З.
Да, Б действаше като пълномощник. И тя дойде в неделя, беше неделен
ден, щото те нали не разрешаваха зарад Ковид много да пътуват. Тя дойде в
неделен ден, Б беше уговорил някакъв нотариус да остави пълномощно, да и
движи нещата, на А.. И тя от автобусната спирка право у нас дойде, дадох и
тия неща, взима това което съм и дала.
Да, преди две години почина Н. Да, десет дни по - късно, след като
почина, Т. си дойде.
Т. като си дойде първия път, дори не иска да остане за 40. Аз я молих да
я заведа на гроба.
Тя като си дойде след неколко дни ли, месец ли, тя стоя тука 20 дни. Да,
заминала си е след това, аз не ми се обажда на мене, но разбрах че си е
заминала и Г. започна да изкарва с момче, с бус идваше. Синът и, синът и Г.
идваше, изнасяше, изкарваше.
На Б ключ разбрах, че му е предаден от адвоката ли. Кой е предал на Б
ключ? А тякя, щото, аз нямах, ние нямахме ключове, абсолютно нищо.
Да, Б тогава за първи път дойде.
Преди това Б дойде, когато Г. още не беше изнесъл.
Да, миналата година лятото стана изнасянето на вещите 2022 година. Да
бе, да бе, объркала съм като съм казала 2021г., аз това съм се объркала.
Да, изнасянето на вещите стана миналата година, лятото. Извинявайте
аз съм с три инсулта. Миналата година/2022г./ Да, сега правилно ме поправят,
че сега сме 2023г.
Никой няма сега в тая къща. Предполагам, че няма, нали Ви казвам ние
нямаме достъп.
Не виждам никой, щото отгоре си е този който купи етажа. Аз като се
клопне портата, стана на прозореца, на хола ми има прозорец .Г. идваше, но
скоро не съм го виждала, синът и. Щото той единствен, мисля, че има ключ от
10
тоя големия катинар, не знам друг да има ключ.
ПРЕДВИД изявлението на процесуалните представители на страните,
че нямат искания за други доказателства и няма да сочат такива, съдът счита
делото за изяснено от фактическа и правна страна и намира, че е налице
хипотезата на чл. 149, ал. 3 от ГПК, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т. – Моля да постановите решение, при условията на чл. 237 от
ГПК, като на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, Ви моля да ми дадете срок за
писмена защита, с оглед на факта, че основните обстоятелства, възоснова на
които се гради нашата защита, бяха изнесени със свидетелските показания,
събрани в днешно съдебно заседание. За което и за да бъдем по-обстойни и
подробни, ще Ви молим да ни дадете такъв срок, в който да представим
писмени бележки. Претендираме сторените за настоящото производство
разноски, съобразно представения по делото списък.
АДВ. М – Моля да постановите решение, с което отхвърлите така
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Моля с решението да
ни присъдите направените разноски по делото, съобразно представен списък
на разноските. Подробни мотиви и съображения ще изложа в писмена
защита, за която Ви моля да ни дадете срок.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и посочва 14.03.2023г. за
деня, в който ще обяви решението с мотивите си.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на страните в
десет дневен срок, считано от днес да представят писмените си бележки.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи 14,45
часа.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
Секретар: _______________________
11
12