Р Е Ш Е Н И Е
№ 2142/24.11.2023г.
гр. Пловдив, 24 ноември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XVIII
състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Русев адм. дело № 1132 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44 във връзка с чл. 22 параграф 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл.220 ал. 1 от Закона
за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат А.Ш., против
Решение № 32-117260/27.03.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница
Бургас при Агенция "Митници", с което се определя досъбиране на
вносно мито в размер на 864.32 (осемстотин шейсет и четири лв. и тридесет и две
ст.) лева и ДДС в размер на 1 901.50 (хиляда деветстотин и един лева и петдесет
ст.) лева и законна лихва върху сумата за периода от 25.02.2020 г. до датата на
връчване на решението – 05.04.2023 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради противоречия с фактическата обстановка.
Твърди се, че от процесното решение е видно, че административното производство
е започнало по инициатива на компетентния административен орган - директор на
ТД Митница Бургас, но в решението липсват данни под каква разпоредителна форма
е тази инициатива. Твърди се също така, че съмненията, свързани с конкретната
доставка не са обосновани от страна на митническия орган, както и
предпоставките за това да се пристъпи към прилагане на вторични допълващи
методи за определяне на митническата стойност. Сочи се, че проверката е по т. 1
на чл. 84 от ЗМ, като е приложима нормата на чл.84в от ЗМ – императивна норма,
според която, проверката в рамките на последващия
контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от
органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84 ал. 3 от ЗМ и се връчва на
заинтересованото лице. Според жалбоподателя, липсата на възлагателна
заповед съставлява съществен елемент в процедурата, като сложен фактически
състав, релевантен за материалната компетентност на органа, издал акта. Иска се
отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Ш., който поддържа жалбата и
претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата - директор на Териториална дирекция Митница
Бургас, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт П., оспорва жалбата, като излага доводи
в представена молба по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд -
Пловдив,
XVIII състав, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл.19б от ЗМ,
подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220 ал. 1 от ЗМ.
Решението е връчено на 05.04.2023 г. на жалбоподателя, видно от приложеното по
делото известие за доставяне (л.19). Жалбата е изпратена по пощата на
18.04.2023 г., като е регистрирана в ТД
Митница – Бургас на 20.04.2023 г., а входирана в съда
на 02.05.2023 г. С решението се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя,
поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна.
На 25.02.2020 г. в МП „Пристанище
Бургас център“ е приета МД с MRN 20BG001007016418R3/25.02.2020 г. с вносител в
ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 - Н.П.П., ЕОRI BGB**********ZZZ8, с адрес ***, П.К
4000 и пряк представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 „ЕМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК
********* за режим допускане за свободно обръщение на стока: "Употребяван пътнически
автомобил - катастрофирал; марка: Тойота, модел: РАВ 4; бр. места 5; товароносимост : 0; първа регистрация: 01.01.2016 г.; цвят – СИВ; раб. Обем: 2 500 куб. см.;мощност
173 HPSAE; двигател: няма данни; бензин;
шаси: ******.
На база декларираните данни в митническата декларация (МД), митническата
стойност за стоката е определена в размер на 5 644.54 лв., съгласно
разпоредбата на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Взетите под отчет и заплатени
вземания за мито са в размер на 643.83 лв. и за ДДС – 1459.90 лв.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 84 ал.
1 т. 1 от ЗМ е извършена проверка на декларацията, при която е установено, че
митническата стойност е определена на база цената на автомобила в размер на
3 200 USD (щатски долара), съгласно фактура (инвойс)
№ 34117/29.10.2019 г., издадена от „Global auto exchange” LLC, 416 Commerce Way Ste
140 Lomgwood, FL 32750, САЩ, и купувач Н.П.П.. При проверката е анализирана наличната информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На електронна страница: www.autoauctions.io е открита
информация за обявена продажна цена на аукцион с дата
02.10.2019 г. със статус „Продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер
на шаси) 2T3ZFREVXGW265304. Публикуваната
продажна цена е в размер на 8 100.00 USD и превишава декларираната пред
митническите органи цена при допускането за свободно обръщение на стоката в
размер на 3 200.00 USD.
В тази връзка са възникнали съмнения относно действителната цена на
стоката, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на
митническата стойност и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и
чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ. С изпратено писмо рег.№ 32-247548/02.08.2021 г. (л.
65-66) от вносителя Н.П.П. по делото са изискани
надлежно заверени доказателства в потвърждение на декларираната цена на
стоката, както следва: доказателства в потвърждение на декларираната цена,
извършените плащания, платежни документи, банкови преводи, извлечения,
разписки, документи за разходи направени от купувача, но не включени в действително
платената цена, комисионни, възнаграждения за посредничество, разходи за
контейнери, транспорт, застраховка и др. операции във връзка със стоката, както
и писмени обяснения от Н.П.П.. С писмо рег.№ 32 –
373071/22.11.2021г. е отговорено като се посочва, че
автомобилът е закупен от родителите на П., а плащанията са извършени „кешово“, приложени са сканирани документи, които са
идентични с предоставените при оформянето на МД MRN
20BG001007016418R3/25.02.2020 г., както и свидетелство за регистрация на
процесното МПС в България.
При проверка на придружаващите
митническата декларация и допълнително представените сведения от Н.П.П., митническите органи не са установили да са налице
доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена в митническата
декларация, като договори, поръчки оферти, кореспонденция и др. документи
предшестващи сделката. Приложената към митническата декларация фактура (INVOICE) № 34117 от
29.10.2019 г. издадена от „Global auto exchange”
LLC, 416 Commerce Way Ste 140 Lomgwood, FL 32750, САЩ
не съдържа всички необходими елементи, удостоверяващи договорните условия по сделката, като : условия, начин, срок на
плащане, клаузи и др., поради което същата не е приета в подкрепа на декларираните
данни в митническата декларация, касаещи митническата стойност.
Във връзка с горепосочената информация е счетено , че не са отпаднали
възникналите съмнения относно действителната цена на стоката. С оглед на това е
извършена проверка в страната на износа на търговската сделка и на точността на
данните в представените документи при допускане за свободно обръщение в ЕС за
автомобили, изпратени от САЩ и е изпратено искане за съдействие до Департамента
на САЩ по вътрешна сигурност, Митници и гранична защита, за предоставяне на
информация и документи по отношение на допуснатите за свободно обръщение в Р.
България МПС от САЩ, за които има подозрения, че са декларирани на занижена
митническа стойност в ТД “Митница Бургас.
В резултат на направеното запитване от
Департамента на САЩ по вътрешна сигурност с писмо рег. № 32-359976/24.10.2022 г. (л. 37-43) до Централно
митническо управление на Агенция Митници са предоставени сканирани документи
представляващи електронна информация за износ (Electronic
Export Information /EEI/) от
системата на американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни
средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. В същото
се удостоверява верността на данните за митническата стойност при износ, наред
с установената цена при износ, като е посочен нейният размер и документът,
който я удостоверява. По отношение на горепосочения лек автомобил: Тойота, модел: РАВ 4; бр. места 5; товароносимост : 0; първа регистрация: 01.01.2016 г.; цвят – СИВ; раб. Обем: 2 500 куб.
см.;мощност 173 HPSAE; двигател: няма
данни; бензин; шаси: ******,
допуснат с митническа декларация MRN 20BG001007016418R3/25.02.2020 г.,
американските власти са предоставили Electronic
Export Information (EEI),с вътрешен потвърдителен
№ (ITN)
*********-*********,
еквивалент на европейската митническа декларация за износ, като в същата е
вписана основната заинтересована страна „Global auto exchange” LLC, 416 Commerce Way Suite 160
Lomgwood, FL 32750, САЩ с посочена стойност на
декларираната стока от 8 100
американски долара (USD).
След проверка на
приложените към митническата декларация документи и получената допълнителната
информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, митническите органи са
установили следното: посоченото лице търговец от американска страна съвпада с
продавача, вписан по представената търговска фактура (Invoice)
№ 34117/ 29.10.2019 г. издадена на името на Н.П.. От данните в приложения
документ, процесният автомобил Тойота, РАВ 4 (TOYOTA RAV 4)
с шаси № 2T3ZFREVXGW265304 е превозен с
контейнер MRKU2287470, натоварен на пристанище Маями Флорида
(MAIAMI FL), с дата на износ 01.12.2020 г. и
пристанище на разтоварване Бургас
България (BOURGAS BG). При съпоставка на данните от EEI с тези от приложения коносамент
(Bill of Lading) № MAEU *********
е установено съвпадение на транспортен референтен № *********,
вписан като „Booking ref. (or) Shipper’s ref.“ в коносамента и „Transportation
reference No“
в кл.3 от EEI, както и на
номер на контейнер MRKU2287470. Номерът на
представеното удостоверение за собственост
на декларирания автомобил – Certificate
of title №
770320371402571, съвпадат с данните за „Vehicle Title Nimber (State)“ от EEI за автомобил Тойота,
РАВ 4 с шаси № 2T3ZFREVXGW265304.
Същевременно „EXPORT AUTO USA CORP“ посочен като „Shipper“ в горепосочения
документ, фигурира в кл. 5 на EEI, като спедиторски агент. От приложен към МД коносамент № MAEU ********* за получател е
посочен „SOLUTIONS AUTO“, вписан и в кл.
4а на EEI. В тази връзка към МД е представена декларация от
Калоян Станчев Илиев в качеството му на управител на „СОЛЮШАНС АУТО“, с която е
декларирал, че краен получател на Тойота, РАВ 4 с шаси
№ 2T3ZFREVXGW265304, по контейнер MRKU2287470
е Н.П.П..
След проверка на приложените към митническата декларация документи и
допълнителната информация от американските власти изпратена с писмо №
3274077/23.02.2023 г., митническите органи са установили следното: потвърдено
е, че стойността на стоките и платените
транспортни разходи са точно стойността на стоките посочена в EEI при износа от САЩ. По горепосочената МД с
декларирана цена по приложен договор за покупко
продажба е посочена в Е.Д. 4/14 „цена на стоката“ в размер на 3200 USD и
идентифицираното по шаси МПС е установена декларирарана стойност при експорт от САЩ в размер на
8 110 USD.
На базата на извършен анализ на приложените документи към МД и получения
отговор на американските власти, митническите органи не са намерили достатъчно
доказателства в подкрепа на декларираната цена и елементите, които се прибавят
към нея и приемат, че са налице основателни съмнения относно митническата
стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. Предвид липсата на доказателства, относно декларираната цена,
митническите органи приемат, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност е отхвърлена.
При така изложената фактическа
обстановка, решаващият орган е приел, че продажната цена в размер на 8 100.00
USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да
послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
На основание чл.73, пар.3 и и чл.71 параграф 1
б.д) т.i) от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на стоката,
допусната за свободно обръщение с МД MRN 20BG001007016418R3/25.02.2020 г. е
определена в размер на 15 081.51 лв., както следва: 8 100.00 USD х 1,76392
BGN/USD = 14287.75 лв. + 793, 76 лв.
На основание чл.55 ал.1 т.2 от ЗДДС,
данъчната основа при вноса на стоката по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС е
определена в размер на 15 081.51 лв.
Въз основа на определената нова
митническа стойност и данъчна основа дължимите държавни вземания по митническа
декларация MRN 20BG001007016418R3/25.02.2020 г. за допускане за свободно
обръщение на стока: "Употребяван пътнически автомобил - катастрофирал; марка:
Тойота, модел: РАВ 4; бр. места 5; товароносимост :
0; първа регистрация: 01.01.2016 г.; цвят – СИВ; раб.
Обем: 2 500 куб. см.;мощност 173 HPSAE; двигател: няма
данни; бензин; шаси: ******., държава
на изпращане - Съединени американски
щати (САЩ), са определени, както следва: за мито - 10% - 864,32 лв. и за ДДС - 20% - 1901.50
лв.
На основание чл. 22 § 6 във връзка
с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 8, параграф 1 от
Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за
допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс
на Съюза (Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446), с писмо, рег. №
рег. № 32-72171/22.02.2023 г. и
съобщение рег. № 32-67788/20.02.2023 г. (л. 26 и л. 27-35), Н.П.П. е уведомен за отмяна на съобщение рег. №
32-135459/26.04.2022 г., както и че ще бъде издадено решение на директора на ТД
Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на митническата стойност по
МД с MRN 20BG001007016418R3/25.02.2020 г., и в което са изложени мотивите, на
които ще се основава решението, като е предоставен 30-дневен срок за изразяване
на становище. От жалбоподателя е депозирано Становище рег. №
32-116348/27.03.2022 г. (л. 25) на ТД Митница Бургас, в което изразява
несъгласие с констатациите в съобщението и моли органа да издаде разрешение, с
което да не се променя размера на митническата стойност.
Съобщение рег. № 32-135459/26.04.2022
г. . (л. 50-55) е изпратено до жалбоподателя, с което е уведомен, че предстои
издаване Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов
размер на митническата стойност за стоката по Митническа декларация с MRN
20BG001007016418R3/25.02.2020 г.
Жалбоподателят е депозирал Становище, рег.№
32-225395/06.07.2022г., в което възразява срещу определянето на нов размер на
митническата стока, тъй като цената от търга до закупуването му, МПС претърпява
последващи интервенции, които занижават цената му.
С докладна записка рег. № 32-116240 от
27.03.2023 г. изготвена от началник МП Пристанище Бургас център до директора на
ТД Митница Бургас е предложено определяне на нов размер на митническата
стойност за стоката по митническа декларация MRN 20BG001007016418R3 от 25.02.2020
г.
На 27.03.2023 г. директорът на ТД
Митница Бургас издава и оспореното пред настоящата инстанция Решение с №
32-117260, в което са преповторени горните констатации, като се определя за
вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 765.82 лева
и законна лихва върху сумата за периода от 25.02.2020 г. до датата на връчване
на решението.
От правна страна
административният орган, при постановяване на оспореното в настоящото
производство решение, се е позовал на разпоредбите на чл. 19 ал. 7 от ЗМ във
връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл.70 § 1 във връзка с чл. 71
б.д), подбуква i), чл. 85 § 1, чл.77 § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., чл. 55 ал. 1 от ЗДДС, чл. 54 ал. 1 от ЗДДС във връзка чл.
77 § 1 б."а", чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 66 ал.
1 т. 2 и чл. 67 ал. 1 от ЗДДС, чл. 56 от ЗДДС във връзка чл. 105 § 3 и 4 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
По делото са приети доказателствата, представени с административната
преписка и постъпилите документи, относно компетентността на длъжностното лице,
издало обжалваното решение (л. 124) - заверено копие на Заповед №
601/20.05.2021 г. на директора на Агенция "Митници", сканирани и преведени документи от митническите
власти на САЩ, (л.131-139), както и документи, за получателя на стоката „СОЛЮШАНС
АУТО“ (л.79-88 и следв.).
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
В съответствие с изискванията на чл. 168
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19 ал. 7 от
ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника
на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
указва, че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл. 22 параграфи 4, 5, 6 и 7, чл.23 § 3 и чл. чл. 26, 27
и 28, се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното
лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на
директора на ТД Митница Бургас в Агенция "Митници", според
представената по делото Заповед № 601/20.05.2021 г. на директора на Агенция
"Митници", е издадено от компетентен административен орган, в
границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл.101 § 1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
/МКС/ във връзка с чл. 19 ал. 1 и чл.15 ал. 2 т. 8 от ЗМ във връзка с чл. 5 т. 39
от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Оспореният административен акт е
обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна
страна.
Настоящият съдебен състав намира, че не
е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение
извън срокът за издаване на актовете, който срок, дефиниран в чл. 19б ал. 1 от
ЗМ (чл.22 § 2 от Регламент № 952/2013 е приет за неприложим за решения, които
се вземат без предварително заявление).
При издаването на оспореното решение са
допуснати обаче, други съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се
явява незаконосъобразно.
На първо място, основателно е
възражението на жалбоподателя в насока липса на заповед за възлагане на последващата проверка, с което е нарушено правото на защита
на лицето. Това е така, тъй като
съгласно чл.48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. е допустим последващ
контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез
проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите
я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на
стоките и пробовземане. Тази разпоредба е
възпроизведена в чл. 84 от ЗМ.
Няма спор, че в случая, е извършена
повторна проверка на митническите декларации, която процедура се различава от
тази на последващата проверка по чл. 84а до чл. 84м
от ЗМ, съответно не се прилагат разпоредбите на чл. 84а до чл. 84м ЗМ. На първо
място, в Регламент № 952/2013 г., както и раздел IV ЗМ, се използва терминът „последващ контрол“ и уредбата обхваща всички видове
проверки в рамките на този последващ контрол. Също
така и в мотивите на обжалваното митническо решение изрично е вписано, че по
отношение на вносната декларация на Н.П. е извършен последващ
контрол на декларирането. По смисъла на чл. 84 ЗМ последващият
контрол се извършва чрез проверки по т. 1 – на декларациите и придружаващите
документи и по т. 2 - на счетоводна и други видове отчетност, свързани
търговски операции и др. Относно проверката по т. 2 е предвиден реда по чл. 84а
и чл. 84м от ЗМ. В процесния случай проверката е по
т. 1 на чл.84 от ЗМ, но доколкото предмет на проверка са и предварителни
търговски операции, включващи внесените стоки, проверката има характер и на
такава по т. 2 на чл. 84 от ЗМ. И в двата случая обаче, е приложима
разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, императивна норма, според която проверката в
рамките на последващия контрол се извършва въз основа
на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има
реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. В процесния случай по преписката и по делото няма нито
твърдения, нито данни такава заповед да е издавана, въпреки изведената в този
смисъл защитна теза на жалбоподателя, поради което се приема, че изначално в
процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато
съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със
законоустановените изисквания, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Липсата на
възлагателна заповед съставлява липса на съществен
елемент в процедурата като сложен фактически състав, релевантен за материалната
компетентност на органа, издател на акта.
Аргумент както за необходимостта от издаване на такава заповед, така и
за допуснат от администрацията съществен и неотстраним пропуск в проведената
административна процедура са данните по делото и мотивите на касационното
решение по адм. дело № 12178/2020 г. на ВАС, видно от
които е, че по аналогичен казус, но с различен предмет по вносните митнически
декларации, е прието за неоснователно твърдението за допуснато съществено
нарушение на процедурата предвид установено наличие на връчена заповед за
възлагане на проверка в рамките на последващия
контрол на основание чл. 84в от ЗМ.
На следващо място, митническата стойност
е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне
на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на
възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство,
въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите
към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга, след като вдигането на стоките е
разрешено.
Разпоредбата на чл. 15 пар. 1 от Регламента
поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави
на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В
правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е
извършването на последваш контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на
митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, обобщена декларация за въвеждане, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
Такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално
платената цена за автомобила, посочен в МД с MRN 20BG001007016418R3 от 25.02.2020
г. релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и на
дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС.
В конкретния случай, възникналите
съмнения и упражнения митнически контрол, каза се по-горе в настоящото
изложение, не са във връзка с издадена заповед от директора на ТД Митница
Бургас при Агенция "Митници", за извършване на последваш контрол на
митническите декларации за деклариран автомобил, изпратен от САЩ, във връзка с
митническата стойност на декларираната за режим "Допускане до свободно
обръщение" стока – "употребяван пътнически автомобил - катастрофирал;
марка: Тойота, модел: РАВ 4; бр. места 5; товароносимост
: 0; първа регистрация: 01.01.2016 г.; цвят – СИВ;
раб. Обем: 2 500 куб. см.;мощност 173 HPSAE;
двигател: няма данни; бензин; шаси: ****** и
държава на изпращане - Съединени
американски щати (САЩ). Документи, получени от обмен на данни с митническите
власти на САЩ удостоверяващи превозни средства декларирани за износ от САЩ за
Р.България, като в същите са посочени данните за митническата стойност при
износ. Не се представят и други аргументи в
насока „основателни съмнения“.
Съгласно чл. 70 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Разпоредбата на чл.140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл.140 § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят
декларираната цена.
Процедурите по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията
на ЕС, е регламентирана в Регламент № 952/2013 /Митнически кодекс на Съюза/ и
Регламент за изпълнение 2015/2447 на комисията от 2015 година за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 -
Митническия кодекс, а именно чл. 70 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013/МКС/.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки
се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ при
последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 букви а) до г) от Регламент
(ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съобразно чл. 74 § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от
Общото споразумение за митата и търговията; Член VII от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в
отношение на субсидиарност и само, когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност, в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.
Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС
- безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради
което се изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на стоката.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл. 140 § 1 от
Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и
след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, § 2 от
Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
и се прилагат вторичните методи по чл.74 § 2 б. "а" – б.
"г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл.74 §
3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна
уредба за определяне на митническата стойност и съответно на публичните
държавни вземания за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност, когато стойността не може да се определи
чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
В тежест на органа е, при условията на относимото
съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение.
В случая, мотивирането на ответника
относно приложението на основния метод за остойностяване на стоката, преценено
в контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната
договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без относимите
доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства, отразени в
разпечатката от интернет сайта и предоставените документи от митническите
власти на САЩ, на който се е позовал административният орган, за да обоснове
извода си, че действителната договорна стойност на процесния
автомобил е 8 100.00 USD, а не, както е посочено в митническата декларация от –
3 200.00 USD.
В условия за ползване на сайта: www.autoauctions.io, Раздел 6 – Точност, пълнота и навременност на
информацията изрично се посочва, сайтът не носи отговорност, ако информацията,
предоставена на него, не е точна, пълна или актуална, както и, че: „Материалите
на този сайт се предоставят само за обща информация и не трябва да се разчитат
или използват като единствена основа за вземане на решения, без да се
консултират с първични, по-точни, по-пълни или по-навременни източници на
информация. Всяка зависимост от материала на този сайт е на свой собствен риск.
Този сайт може да съдържа определена историческа информация. Историческата
информация задължително не е актуална и се предоставя само за ваша справка. Ние
си запазваме правото да променяме съдържанието на този сайт по всяко време, но
нямаме задължение да актуализираме информация на нашия сайт. Вие се
съгласявате, че е ваша отговорност да следите промените в нашия сайт“.
Същевременно, от представената
разпечатка от сайта www. autoauctions.
io не е отразено, че именно Н.П.П.
е закупил автомобила за сумата от 8 100 USD, което не е и спорен въпрос, тъй
като, продавач по документи – фактура № 34117 от 29.10.2019 г. е „Global auto exchange”
LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Lomgwood, FL 32750,
САЩ.
Самият административен орган посочва в оспореното решение, а и от
доказателствата по делото се установява, че датата на въпросния търг за
автомобила е била на 02.10.2019 г. Докато фактурата за придобиване на автомобила
е издадена от „Global auto exchange” LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Lomgwood,
FL 32750, САЩ, в която за купувач фигурира името на Н.П.П.
от 29.10.2020 г., но вече с отразена цена от 3 200.00 USD и 450.00 USD за
транспорт. От представените документи от митническите власти на САЩ се
позовават на EEI, еквивалент на европейската митническа декларация
за износ, като в същата е вписана основната заинтересована страна „Global auto exchange”
LLC, 416 Commerce Way Suite 160
Lomgwood, FL 32750, САЩ с посочена стойност на
декларираната стока от 8 100.00 американски долара (USD). Същевременно административният орган не е изискал
от американските митнически органи и не е предоставил в производството фактура
в оригинал удостоверяваща по-висока стойност на стоката.
В случая, предвид преценката на административния орган за наличието на
основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната
договорна стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към
прилагане на методите по чл.74 § 2, респ. по чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е спазил разписаното в
регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на
внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон и
неговата цел.
Следва да се отбележи, че е налице и
допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен
акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите
съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези
съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация
от страна на жалбоподателя. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС –
по дело С-29/13 се приема като основание, което води до прогласяване на
незаконосъобразността на административния акт.
Съгласно трайната съдебна практика на
българските съдилища и тази на СЕС, безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само
и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече,
че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на стоката.
Видно е, че органът без да оспорва автентичността на представените
документи – фактура (инвойс № 34117 от 29.10.2019 г.),
доказващ придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за
отхвърляне на декларираната митническа стойност на същата.
Съгласно трайната практика на ВАС,
застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от
7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII
о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 7052/2020 г., I о. и др., в тежест на митническите органи е, при условията
на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на
стойността на процесната стока.
Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка
за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи на
необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Основателните съмнения по смисъла на
решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в
цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга страна,
практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140 § 1 от Регламента за
изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението,
че, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията
в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани /вж. Решение от 28.02.2008 г., Carboni,
С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/.
В случая по делото, не е посочена причината за незачитане на данните за
платената сума по приложената фактура от жалбоподателя, при условие, че не се отрича
автентичността ѝ. Същата е представена в превод на български език в
съдебното производство и установява по категоричен начин осъществената сделка с
предмет процесния автомобил; цената на придобиване;
размерът на разходите, формиращи стойноста по чл.71
от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Горното налага извода, че при издаване
на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на всички факти
и обстоятелства от значение за случая.
Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се
съобрази, че във всички случаи, при прилагането на методите за определяне на
митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава.
На това принципно положение е основана и
процедурата по чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му - аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С- 263/06, EU:
C: 2008: 128, т. 52.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава,
като лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на
тези формалности или контрол – чл.15 § 1 от МКС.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
като не е приел декларираната стойност на процесната стока и е определил нова
такава, съобразно публикуваната информация за проведен аукцион
за процесния автомобил в интернет сайт на трета
държава и непълни митнически документи, които не представляват електронни
документи съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ (електронен документ
е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.), съответно не следва да
бъдат ценени като годни доказателства, директорът на ТД Митница Бургас към
Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт,
който следва да бъде отменен. Не са били налице предпоставките, установени в
чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена
митническата стойност на внесената стока на основание чл.70 § 1 във връзка с
чл.71 § 1 б."д", подбуква i) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата
стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт
възникнали задължения за мито и ДДС.
При посочения изход на спора,
на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството и същите се
констатираха в общ размер на 610 лева,
от които 600 (шестстотин) лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лв.
държавна такса. С оглед правната и фактическа сложност на делото и проведените
две съдебни заседания, изготвяне на жалба и представяне на писмена защита от
пълномощника на жалбоподателя, възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 172
ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд –
Пловдив, XVIІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, Решение №
32-117260/27.03.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас
при Агенция "Митници", с което се определя досъбиране на вносно мито
в размер на 864.32 (осемстотин шейсет и четири лв. и тридесет и две ст.) лева и
ДДС в размер на 1 901.50 (хиляда деветстотин и един лева и петдесет ст.) лева и
законна лихва върху сумата за периода от 25.02.2020 г. до датата на връчване на
решението – 05.04.2023 г.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" да заплати на Н.П.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 610 (шестстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/