О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 10.5.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Елена Шипковенска
като разгледа докладваното от съдия Вълков ч.гр.д. № 5421 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 244 ГПК (отм.) вр. § 2 ал. 9 ПЗРГПК.
Образувано е по частна жалба от името на С.Л. С. срещу определение от 29.02.2008 г. на СРС, 67 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М.Г.М. сумата от 3700 лв. – задължение по запис на заповед от 04.11.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008 г. до окончателно изплащане и 74 лв. – разноски по делото. В жалбата се твърди, че макар и да е подписал представения по делото запис на заповед жалбоподателят не дължи посочената сума Твърди, че е бил принуден да го подпише поради отправени заплахи за живота му. Сочи също така, че датата на издаване на записа на заповед е поправяна от 2007 година на 2006 година. Иска се определението да бъде отменено изцяло, а издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен. Поискано е и спиране на изпълнението при тези обстоятелства.
В отговор по частната жалба молителят в първоинстанционното производство я оспорва. Твърди, че записът на заповед е издаден от жалбоподателя доброволно и касае отношения между тях двамата. Противопоставя се и на искането за спиране на изпълнението.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искане жалбоподателят в настоящото производство да бъде осъден да заплати сумата от 3700 лв. въз основа на издаден и предявен му на 03.11.2007 г. запис на заповед, издаден на 04.11.2006 г.
С определение от 29.02.2008 г. на СРС, 67 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М.Г.М. сумата от 3700 лв. – задължение по запис на заповед от 04.11.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008 г. до окончателно изплащане и 74 лв. – разноски по делото. Съдът е приел, че констатираният в оригинал по делото запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява вземане на молителя срещу жалбоподателя в настоящото производство, на когото е бил и предявен.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Към момента на постановяване на обжалвания акт законът допуска съществуването на вземане да бъде удостоверено в едностранно развиващо се производство с предписан от закона документ – аргумент от чл. 237 ГПК (отм.). В рамките на това производство съдът дължи да се увери, че документът притежава предписаните от закона характеристики и е редовен от външна страна. Въззивното производство е призвано да осъществи контрол над упражнената правораздавателна власт, средство за което е и сравняването на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия и достигнати правни изводи с предписаното от закона. Извън предмета на преценка от решаващия съд остават действителните отношения между страните, поради което и не съществува процесуална възможност да бъдат обсъждани наведените възражения в тази насока и в настоящото производство. Това може и следва да стане в рамките на спорния исков процес – арг. от чл. 254 ГПК (отм.), съответно чл. 124 ал. 1 предл. трето, алт. втора ГПК.
Представеният по делото документ притежава характеристиките на запис на заповед по смисъла на чл. 237 б. „е” ГПК (отм.). Удостоверителната сила на този документ обаче произтича от неговото съдържание. Записът на заповед е формална сделка, което ще рече, че е годен да удостовери наличието на парично задължение доколкото отразява еднозначно и пълно предписаните от закона като необходими реквизити. Съгласно чл. 536 ал. 1 вр. чл. 535 т. 6 предл. първо ТЗ датата на издаване на менителничния ефект е негов съществен реквизит. Настоящият състав приема, че изрично въведеното в закона изискване съдът да се увери, че конкретен документът отразява еднозначно подлежащо на изпълнение вземане, правилото на чл. 142 изр. второ ГПК (отм.) не се явява меродавно – не съществува процесуална възможност изводът за доказателствената му тежест да бъде извлечен от обстоятелства, стоящи извън този документ. В случая обаче се установява, че посочената с цифри дата на издаване на записа на заповед съдържа поправка в годината, но словестно описание еднозначно определя като дата на издаване „четвърти ноември две хиляди и шеста година”. При положение, че от съдържанието на документа може да бъде извлечена еднозначно датата на съставяне на записа на заповед, а поправката съответства на словестно описаната дата, налага се извод, че така предвидения реквизит е налице.
С оглед установеното с ТР № 1 от 28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС значение на реквизита „безусловно обещание да се плати определена сума”, вписаното в документа основание на задължението, доколкото не предполага насрещно задължение, респ. не включва друго условие, обуславящо поетото задължение, отговаря на критериите на закона.
Налице са и останалите, установени от закона реквизити на документа.
Поради съвпадане в правните изводи частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По искането за спиране
Процесуалният закон, при действието на който е постановен и обжалваният акт утвърждава възможност длъжникът, срещу когото е постановен подлежащ на изпълнение съдебен акт в процедура по обжалване на поиска спиране – чл. 277 ГПК. Макар и да не сочи на хипотезите, от които произтича властта на съда да осуети дори и временно реализацията на подлежащо на изпълнение вземане, необходимо е изложените доводи в подкрепа на жалбата да обуславят вероятната й основателност. По изложените вече съображения това изискване не е налице, поради което и така предявеното искане се явява неоснователно.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Л. С. срещу определение от 29.02.2008 г. на СРС, 67 състав.
Определението не подлежи на обжалване с оглед нормата на чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 2 ГПК..
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.