Р Е Ш Е Н И Е
№ 82/29.4.2022 г. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и девети април
2022 година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 122 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на А.А. *** срещу запорно съобщение от ръководителя на ТП на НОИ, Ямбол с
изх. № ЗС-14-2-28-01100456/18.03.2022г., изпратено до банка ДСК. Сочи се, че с
последното е наложен запор на банковата сметка на жалбопопдателя
и разпоредено запорираната
сума да се пренасочи за погасяване на публично вземане. Следователно налице са
действия по принудително изпълнение на Разпореждане №РП-2-28-01087735/14.03.2022г.,
издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО от
Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ямбол, представляващи
постановяване на Запорно съобщение, изх. № ЗС – 14-2-28-01100456/18.03.2022г.
На основание чл. 297, ал. 3 АПК съдебният състав е изискал от
ръководителя на ТП на НОИ мотиви за така обжалваното изпълнително действие,
като на 27.04.2022г. е постъпил писмен отговор с вх. № 1165/27.04.2022г. от
процесуален представител на органа по изпълнението - юрисконсулт. В мотивите е
изложено становище, че правното основание за издаване на запорното
съобщение е разпоредбата на чл. 110, ал. 5, т.
1 и чл. 110, ал. 6 КСО, а като фактическо основание за
това се сочи постановеното на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО Разпореждане
№РП-2-28-01087735/14.03.2022г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Ямбол, задължението на жалбоподателя по което не е било платено
доброволно в предоставения за това срок.
След преценка на предмета на спора, както и на изложените в жалбата
обстоятелства, съдът достига до извод, че жалбоподателят е правно легитимирана
да оспорва актовете и действията на Директора на ТП на НОИ по предварително
принудително изпълнение по реда на чл. 292-294 АПК, в качеството му на страна -
адресат на принудително изпълнявания административен акт, попадаща в кръга на
лицата по чл. 295 АПК, които са
титуляри на правото на жалба. Съгласно последната разпоредба това са страните в
производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или
законни интереси са засегнати от него. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 АПК. Длъжници
по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите
посочени в изпълнителното основание или техните правоприемници.
Оспореното съобщение представлява част, елемент от производството по изпълнение
на административен акт, уредено в Дял пети, Глава
седемнадесета от Административнопроцесуалния Кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 294 АПК, на обжалване подлежат
постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, като
настоящото запорно съобщение безспорно се явява форма
на действие на орган по изпълнението. То засяга пряко права и законни интереси
на жалбоподателя и на трети лица и представлява правно действие по реализиране
на диспозитива на подлежащия на предварително
изпълнение административен акт. Съгласно нормата на чл. 296, ал. 1 АПК жалбата се подава чрез органа по
изпълнението до административният съд по мястото на изпълнението в 7-дневен
срок от извършване на действието, ако страната е присъствала или е била
призована, а в останалите случаи от деня на съобщението.
В
конкретния случай, съдебният състав намира, че жалбата е депозирана в срок и е допустима за
разглеждане по реда на глава тринадесета АПК. По съществото на спора съдът намира
следното:
Според чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за
социално осигуряване,
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО, като за възстановяване на сумите
по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи
на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се
съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 КСО. Разпорежданията се връчват на
лицата по реда на чл. 110, ал. 4 КСО.
Разпореждането по чл. 114, ал. 3 от КСО е изпълнително основание, което е изрично предвидено в чл. 209, ал. 2, т.
7 от ДОПК, според
който, принудително изпълнение се предприема въз основа на разпореждане за
събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт,
независимо дали е обжалвано.
Такова в случая е Разпореждане №РП-2-28-01087735/14.03.2022г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в Териториално поделение на НОИ, Ямбол. То е издадено на годно правно
основание от снабдения с правомощията за това административен орган.
Съответно, според чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока
по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т.
1 от този кодекс или по реда
на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез
прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението.
В случая не се спори, че Разпореждане №РП-2-28-01087735/14.03.2022г. е редовно съобщено на неговия адресат, като
същият е известен за възможността да изпълни доброволно задължението в
14-дневен срок, както и че при неизпълнение, ще бъде предприето прихващане от
съответни дължими нему суми. Не е спорно, че от страна на А. не са предприети
действия по доброволно изпълнение на задължението.
Според чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира
изпълнението им, т. е. Разпореждане №РП-2-28-01087735/14.03.2022г. е годно изпълнително основание независимо, че
е обжалвано и не е влязло в сила. С определение № 168 от 08.04.2022г. по адм. дело № 106/2022г. ЯАС изпрати по компетентност на
Ръководителя на ТП на НОИ, Ямбол, жалбата на А.А.
против цитираното разпореждане№РП-2-28-01087735/14.03.2022г.
Не се твърди и не се
установява, изпълнението на Разпореждане №РП-2-28-01087735/14.03.2022г.,
издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО от
Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ да е спряно при
условията и по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО.
Предмет на защита по реда на чл. 294 и сл. от АПК са както
юридическите действия, състоящи се във волеизявления на органа по изпълнението
по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и
фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия.
Съгласно чл. 271, ал. 6 от АПК, вр. чл. 284 от АПК, органът по изпълнението се
произнася с постановления. Следователно, при извършването на определено
действие органът по изпълнението се произнася с постановление. В този смисъл,
макар и именован "Запорно
съобщение", оспореният документ следва да бъде приет за Постановление по
смисъла на цитираната разпоредба, като съществено за спора е съдържанието и
правният му ефект, а не именованието на документа.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 271, ал. 1, т.
1 от АПК, вр. чл. 110, ал. 6 КСО в предписаната форма и съответства
на материалния закон и целта му.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, във връзка с чл. 268, т. 1 от АПК, на
изпълнение по реда на кодекса подлежат изискуемите задължения, породени от
влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални
административни актове. В случая е налице годно изпълнително основание по
смисъла на чл. 268 от АПК, а именно,
подлежащо на предварително принудително изпълнение разпореждане, след изтичане
на 14-дневния срок за доброволното му изпълнение.
В полза на жалбоподателя са и указанията на органа, дадени до съответната
банкова институция, според които сумите по сметки в банката с изключение на
тези в размер до 250 лв. за всеки член от семейството подлежат на предварително
изпълнение. Те съответстват на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т.
3 ДОПК.
От страна на жалбоподателя не се заявиха и не се
установиха конкретни данни, които да налагат извод, че предприетите от
административния орган правни действия, обективирани
в оспореното запорно съобщение са в противоречие с
цитираните изисквания на закона.
Ето защо, релевираните основания за оспорване на
действията по изпълнение се явяват неоснователни и жалбата против запорното съобщение следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 298 от АПК, Административен съд – град Ямбол,
трети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А. *** срещу действия по предварително принудително изпълнение на Разпореждане
№РП-2-28-01087735/14.03.2022г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО от
Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, Ямбол, представляващо
постановяване на запорно съобщение от
ръководителя на ТП на НОИ, Ямбол с изх. № ЗС-14-2-28-01100456/18.03.2022г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/не чете