Р Е Ш
Е Н И Е № 691
гр. Бургас, 11 май 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет
и девети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар И.
Г. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 652/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от РДНСК
Бургас, чрез процесуален представител главен експерт- юрист А.К., против решение № 260637/22.12.2020г.,
постановено по НАХД № 4131/2020 по описа на Районен съд – гр.Бургас.
С
решението е отменено Наказателно
постановление № Б-55/14.08.2020 г., издадено от началник на РДНСК, гр. Бургас,
с което на основание чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ, на Н.Б. Серев, ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение
на чл. 232, ал.1, т.1 от Закон за устройство на територията.
Жалбоподателят
иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като
е приел, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения от закона тримесечен
срок от откриване на нарушителя.
В съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител главен
експерт- юрист А.К., поддържа жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът, чрез процесуалния си представител Б.
Б., намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че като краен резултат
обжалваното решение е законосъобразно, но не по посочените в него мотиви. Претендира
присъждане на разноски- пътни разходи от гр. София до гр.Бургас и заплатено
възнаграждение за защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас намира, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че то следва да бъде отменено, а по същество- да
бъде потвърдено наказателното постановление. Според него, не е налице
нарушението по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както е посочил първоинстанционният съд.
Касационната жалба е
допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С наказателното
постановление, Н.Б. Серев е санкциониран за това, че във функциите си на
специалист по част „Електро“ от екипа на правоспособните физически лица в
„Инженеринг ВГ 60“ЕООД, е подписал окончателен доклад № 11-37 от 30.11.2008г.
за установяване на годността на строеж: „Базова станция с честотен обхват
900-2100 MHz с №BGS 0632 „Тарсис“ на „А1 България“ ЕАД, находяща се на покрива
на сграда с идентификатор 51500.507.660.2 по КК и КР на к.к. „Слънчев бряг –
Запад“, гр. Несебър, апартаментен хотел „Тарсис Нова“ в УПИ IV-440, 116, кв.
3502, по плана на гр. Несебър“ без да направи оценка на условията на
свързването на строежа с мрежите на техническата инфраструктура, в нарушение на
§3, ал.1,т.3 от ДР на Наредба №2 от 31.07.2003г., като по този начин е изпълнил
лошо възложените му задължения по Наредбата. Лошото изпълнение, според
наказващият орган, е предпоставило отказ на началника на РДНСК Бургас за
назначаване на ДПК за приемане на строежа, постановен на 04.03.2020г.
Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.24,пр.1
от Наредба №2 от 31.07.2003г.
За да отмени
посочения акт, първоинстанционният съд е преценил, че при издаването му е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- АУАН е съставен извън тримесечния срок по
чл.34 от ЗАНН.
Този извод съдът
прави като приема, че нарушението е извършено на 30.11.2018г. при полагане на
подпис върху окончателния доклад, а не както е посочено в наказателното постановление
- на 04.03.2020г.
Настоящият състав на
съда намира, че обжалваното решение е законосъобразно като краен резултат, но
не по изложените в него мотиви.
По делото няма спор,
че още при връчване на АУАН Н. Серев е направил възражение, че нито е бил член
на екипа на правоспособните физически лица в „Инженеринг ВГ 60“ЕООД, нито е
подписвал процесния доклад.
Т.е. заявил е
отрицателни факти, оборването на които е в тежест на наказващия орган.
Доказателства в тази
насока обаче, последният не е събирал.
Напротив,
санкционираното лице е предприело действия за доказване на възражението си,
чрез подаване на заявление до началника на ДНСК гр. София, в което посочило, че
всички документи за строителен надзор на фирма „Инженеринг ВГ 60“ЕООД, в които фигурира
неговото име и подпис следва да се считат недействителни и е необходимо да
бъдат анулирани. Поискало е да бъде заличено името от документите за
регистрация на „Инженеринг ВГ 60“ЕООД, в която никога не е работило.
Тук следва да се
посочи, че въз основа на това заявление наказващият орган сам е изпратил сигнал
до Районна прокуратура гр. София, която е започнала проверка, документите по
която впоследствие са изпратени по компетентност на Районна прокуратура гр.
Бургас. В постановлението на Районна прокуратура гр. София се съдържат изрични
констатации, че подписа , положен върху окончателния доклад не принадлежи на Н.
Серев.
Съдът подчертава, че не е съществувала никаква процесуална пречка в хода
на административнонаказателното производство да бъде извършена графична
експертиза, която да провери възраженията досежно автентичността на подписа на
Серев, но това не е било сторено.
Останалите, представени от наказващия орган доказателства не са от
естество да оборят твърденията на наказаното лице.
Поради това съдът намира, че нарушението, за което е издадено
наказателното постановление е недоказано.
При това положение е безпредметно да бъдат обсъждани давностните срокове
по чл.34 от ЗАНН.
За яснота на изложението съдът отбелязва, че в случая не е спазен
едногодишния срок от извършване на нарушението, считано от 30.11.2018г.- датата, на която се
твърди, че окончателния доклад е подписан. При положение, че този срок е
изтекъл, не подлежи на преценка дали е спазен тримесечния срок от откриване на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено
в сила, като постановено при правилно приложение на материалния закон.
Въпреки този изход на спора, разноски на ответника по касационната жалба
не следва да бъдат присъждани.
Претендираните
пътни разноски в размер на 69,99лв., сторени от процесуалния представител на ответника,
не следва да се присъждат, тъй като те не са преки разноски по производството,
не попадат в обхвата на закона и не подлежат на възлагане на насрещната страна.
Не се дължат и разноски за заплатено възнаграждение за защита, защото
пълномощникът на ответника няма качеството на адвокат. Представителната му
власт е учредена при хипотезата на чл.
32, т.2, пр.2 от ГПК, а разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК предвижда заплащане
на възнаграждение за защита, само ако такова възнаграждение е било заплатено на
адвокат.
По изложените съображения и на
основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260637/22.12.2020г.,
постановено по НАХД № 4131/2020 по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: