№ 248
гр. Сливен, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
и прокурора Диана Иванова Стоева (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
частно наказателно дело № 20212200600429 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Обвиняемият-жалбоподател ЯВ. Х. ИСЛ., редовно призован, се явява
лично и с адв. Е.М. – АК Сливен, назначен за служебен защитник от
досъдебното производство.
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се представлява
от Зам.окръжен прокурор Д.С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Образувано е по частна жалба на защитника на обв. ЯВ. Х. ИСЛ.
адв.М. срещу определението на Районен съд – Сливен, с което по отношение
на същия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като се
настоява това определение да бъде отменено и по отношение на обвиняемия
да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“ или
„Парична гаранция“.
1
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото материалите, съдържащи се в ЧНД № 1385/2021 г. по описа на РС –
Сливен, включително и тези, съдържащи се в приложеното към него
досъдебно производство № 1527/2021 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.
№ 5872/2021 г. по описа на РП – Сливен, с оглед на което и по
доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
материалите, съдържащи се в ЧНД № 1385/2021 г. по описа на РС – Сливен,
включително и тези, съдържащи се в приложеното към него досъдебно
производство № 1527/2021 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. №
5872/2021 г. по описа на РП – Сливен.
ПРОКУРОРЪТ: Господин председател, представям и моля да
приемете като доказателства по делото преписи от: Заповед за защита №
11/08.09.2017г., издадена от СлРС; Писмо с рег.№ ДП 1527/16.11.2021г. от
МВР до РС – Сливен; Протокол за разпит на свидетел от 17.11.2021г. на
П.И.И. пред разследващ орган; Постановление за назначаване на техническа
експертиза от 19.10.2021г.; Протокол за доброволно предаване от
18.11.2021г.; Докладна записка от младши експерт при РУ на МВР – Сливен;
Постановление за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия по ДП
от 15.11.2021г.; Постановление за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза от 15.11.2021г.; Съдебно медицинска експертиза на живо лице №
24/2021г.; Обвинителен акт на РП – Сливен от 22.05.2020г.; Споразумение от
09.07.2020г. и Протокол за разпит на свидетел от 14.11.2021г. на Р.М.К.,
събрани по делото след разглеждане на мярката за неотклонение от РС –
Сливен и имащи отношение към настоящото производство.
Адв.М.: Моля да ни дадете възможност да се запознаем с
представените доказателства.
Съдът даде възможност на адв.М. и подзащитния й да се запознаят с
представените от прокуратурата писмени доказателства.
АДВ.М.: След като се запознахме с материалите, представени от
прокурора, заявявам, че част от тях са относими към настоящото дело, но
2
други не са, тъй като те са от предишен период от време, за което моят
подзащитен си е понесъл наказателната отговорно, става въпрос за заканата за
убийство. Относно предишната заповед за защита, тя е от 2017г. През него
период няма данни моят подзащитен да я е нарушавал. Относно документа,
който е докладна записка за видеокамерите, от които се засича, че минава по
улицата не може да се докаже по несъмнен начин, че той е влизал в дома на
пострадалата, своята баба. В самата заповед е записано, че той не трябва да
доближава жилището на 100 м., но от това не става ясно дали е превишил тези
100 м или са били по-малко. Доколкото разбрах той живее в близост до
мястото. Относно разпита, приложен на лицето, което е заявило, че е бил с
моя подзащитен, считам че от него не става ясно на коя дата е било това, не е
отразено в разпита. В тази връзка считам, че тези доказателства, въпреки че са
извършени по досъдебното производство не може да се докаже по несъмнен и
категоричен начин, че моят подзащитен е бил там на място. Тези твърдения са
описани в частната жалба. Нека съдът да прецени дали представените
доказателства са относими към настоящия случая, но според мен една голяма
част нямат отношение.
Обв.И.: Не бях подготвен за тези неща. Да не говорим, че 90% са
неистински. Съда решава дали да ги приеме. Не искам да кажа, че са
неистински, а 90 % не се отнасят за делото. Относно камерите, улицата е
дълга 200 м, а аз живея на другия край на улицата, така че може и да съм
минавал някой ден.
Съдът намира, че представените от представителя на прокуратурата
писмени доказателства следва да бъдат приети и приобщени към материалите
по настоящото дело с оглед на това, че същите касаят събрани доказателства
в хода на досъдебното производство и по причина, че самото досъдебно
производство междувременно се е намирало в РС, а в последствие и в ОС
Сливен, по тази причина не са приложени по досъдебното производство.
Правомощие е на разследващия орган и на прокурора, който упражнява
надзор, ръководство и контрол на досъдебното производство да събира
доказателства и в този смисъл същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по настоящото дело.
Освен това следва да се има предвид, че в производството по вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, респективно нейното
3
контролиране, се обсъждат въпроси, свързани с това дали от доказателствата
може да се направи обосновано предположение за съпричастност към
деянието. Не е необходимо наличието на категорични доказателства, а още
повече съдът преценява доказателствата не в момента на приобщаването им, а
след като приключи съдебното следствие и преди да произнесе акта си по
същество. В този смисъл няма пречка представените писмени доказателства
да бъдат приобщени, отделен въпрос е как ще бъдат преценявани
впоследствие.
Предвид изложеното и по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото,
представените от Окръжна прокуратура – Сливен писмени доказателства.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания за доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без
уважение въззивната жалба срещу определението на РС – Сливен, с което по
отношение на обв.Я.И. е взета мярка за неотклонение Задържане под стража.
Намирам, че атакувания съдебен акт е законосъобразен, правилен, обоснован.
Съдът подробно е изложил мотиви защо приема, че са налице предпоставките
за вземане на най-тежката мярка „Задържане под стража”. Съображенията
споделям изцяло. Тогава са били обсъждани събраните към онзи момент
доказателства, дори и от тях съдът е направил извод, че е налице обосновано
предположение, че е обвиняемият е извършил престъплението, в което е
обвинен. От ангажираните доказателствени източници в днешното с.з., от
извършените процесуално-следствени действия на досъдебното производство
това предположение в още по-голяма степен се потвърждава. Както правилно
отбелязахте в определението си в това производство, съдът, респективно
прокуратурата, не се изисква обвинението да се докаже по несъмнен начин.
4
Достатъчно е наличието на това обосновано предположение, а
доказателствата в тази посока изобилстват. Делото се работи активно. По
отношение на обвиняемия предстои да бъде повдигнато ново обвинение,
свързано с телесните увреждания, причинени на баба му. Това е отделно
престъпление. Многобройни са доказателствата по делото, че същият няма
постоянен адрес, реална е опасността той да се укрие. В атакуваното
определение съдът е изложил мотиви, които споделям. Има неприключили
наказателни производства, многобройни са осъжданията на обвиняемия и
считам, че това е единствената адекватна мярка за неотклонение за
извършеното от него престъпление.
АДВ.М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам частната си жалба с
всички доводи изложени в нея. Съдът при вземането на мярката за
неотклонение не взе предвид обстоятелството, че за деянието, за което му е
повдигнато обвинение, не се предвижда наказание за тежко умишлено
престъпление. Не са налице и основанията на ал.2 на чл.63 НПК.
Наказанието, за което му е повдигнато обвинение, е Лишаване от свобода до
3г. или глоба. В тази връзка и обстоятелството, че моят подзащитен е
съдействал на полицейските органи, не е бягал, винаги се е отзовавал на
повикването, не считам, че същият може да се укрие от органите на
досъдебното производство. Още повече от представените доказателства се
установява, че делото е на финалната права и няма по какъв начин евентуално
да въздейства на показанията на другите свидетели по това досъдебно
производство. Относно това, че РС не ни прие доводите, че може да наложи
по-лека мярка „Домашен арест” или „Парична гаранция” не би следвало да се
изключи този вариант, тъй като с мярката „Домашен арест” няма как да се
укрие от органите и няма как да извърши друго престъпление. Относно
мярката „Парична гаранция”, това че същият не работи не означава, че няма
да намери средства да я плати. В тази връзка моля съда да прецени относно
самото деяние и наказанието, което се предвижда, да отмени определението
на РС и да му наложи по-лека мярка, още повече, че делото е на
приключване. Мярката „Задържане под стража” е много тежка мярка относно
деянието, за което му е повдигнато обвинение.
ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв.И..
5
ОБВ.И.: Поддържам казаното от моя защитник. Аз съм втрещен от
тези доказателства. Бях си написал нещо да кажа, но сега съм разколебан.
Безспорно мога да докажа, че на тези дати, които са написани в обвинението
не съм ходил там. Има свидетели, които ще свидетелстват в съда. И ако този
път за нещо, което наистина не съм извършил бъда задържан с най-тежката
мярка аз вече не знам как да се защитавам. Не знам какво означава това
обосновано предположение, но то обезсмисля вътрешното убеждение. Има
нещо в жалбата, за което се хванах, за някакъв телефон на баба ми, който съм
взел. Като бях задържан казах номера на полицая и позвъних от моя телефон,
но тя не вдигна. От ареста звънях на същия номер от друг телефон и тя
вдигна. Това означава, че не съм й взел телефона, както тя твърди. Исках да
ми донесе багаж. Този телефон, който казват, че съм откраднал, даваше
свободно на деня, в който бях задържан. А това за тези удари е напълно
неоснователно. Аз това си го обяснявам с това, че жалбата от баба ми е
единствено, че моите отношения с нея са много сложни. Тя е на 84г., бивша
учителка, има някакви разбирания, но според нея аз не съм излежал
достатъчно голяма присъда и не съм се поправил. Имам други дела. С
прокуратурата сме стигнали до общи решения и това, което се очертава да
лежа не надвишава повече от 3-4 месеца, а аз вече имам лежано вече 2 м и
половина. За това дело ще се боря докрай. Ще си търся правата за всеки един
ден неправомерно задържане. Това, което е заканата за убийство там също
има пропуски, но с прокурор стигнахме до решение и направихме
споразумение, но при определени обстоятелства. Вълнувам се.
ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. И.:
ОБВ.И.: Искам по-лека мярка за неотклонение. Имам възможност да
платя някаква гаранция, след като ми бъде даден срок. За мярката „Домашен
арест” няма какво да говорим, при положение че нямам адрес, живея с
приятелката си на другия край на улицата и там не мисля, че ще е удобно да
изтърпявам такава мярка.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно заседание и като се запозна с подадената
частна жалба, атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, като обсъди доказателствата, събрани
в хода на разследването до настоящия момент и представените в настоящото
6
съдебно заседание и провери изцяло атакуваното определение, намери
следното:
Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от
НПК на 14.11.2021 г. за това, че на 11.11.2021 г. в ***, не изпълнил заповед за
защита от домашно насилие –престъпление по чл.296, ал.1 от НК. С
постановление от 15.11.2021 г. на разследващия орган в качеството на
обвиняем е привлечен ЯВ. Х. ИСЛ. за това, че на 11.11.2021 г. и на 12.11.2021
г. в гр. Сливен в условията на продължавано престъпление не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № 5/16.06.2021 г. на РС – Сливен,
издадена съгласно Решение № 209/16.06.2021 г. по гр. д. № 1538/2021 г. на РС
– Сливен, с която му се забранява да приближава Р.М.К., както и жилището й
на адрес *** на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца –
престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление на
РП – Сливен от 15.11.2021 г. на основание чл.64, ал.2 от НПК обвиняемият е
задържан за срок до 72 часа, считано от 13:16 ч. на 15.11.2021 г. с оглед
довеждането му пред съда в производство по вземане на мярка за
неотклонение. С протоколно определение от 16.11.2021 г. по ЧНД №
1385/2021 г. на РС – Сливен по отношение на обв.ЯВ. Х. ИСЛ. е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, като съдът е намерил основателно
искането на РП – Сливен. В хода на разследването до настоящия момент са
приобщени писмени и гласни доказателствени материали, съдържащи данни
относими към повдигнатото обвинение. Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост обв.И. е осъждан многократно за престъпления от
общ характер, включително с ефективно изтърпяване на наказания „лишаване
от свобода”. Последното осъждане е по НОХД № 603/2020 г. по описа на
СлРС, по което му е наложено наказание 10 месеца „лишаване от свобода” за
това, че на 28.01.2020 г. в *** се е заканил с убийство на Р.М.К. от гр. Сливен,
показвайки й и държейки меч в ръцете си с думите „виждаш ли този меч,
първо теб ще убия, после и други” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК. За осъжданията по НОХД № 587/2020 г. и НОХД № 603/2020г. и
двете на РС – Сливен му е било определено едно общо наказание 1 година
„лишаване от свобода”, което обвиняемият е изтърпял при първоначален
строг режим. Освободен е от затвора на 18.01.2021 г.
В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв.И. дава
7
обяснения, като отрича на посочените в обвинението дати да е посещавал
дома на постр.Р.М.К., негова баба, и заявява, че по същото време е бил при
свид.В.В., разпитана на досъдебното производство.
В приобщената характеристична справка е отразено наличието на
данни за употреба на наркотични вещества от обвиняемия. Същият е познат в
криминалните среди и се движи в среда от криминално проявени, извършва
кражби на вещи от МПС и от имоти, чрез разбиване. Никога не е работил, а
си набавя финансови средства чрез кражба на вещи, които след това продава.
По характер е спокоен и прикрит, но след употреба на наркотични вещества
става агресивен, като агресията е насочена основно към по-слаби физически
от него лица. Умее да печели довери сред непознати, ловък и сръчен.
Притежава добра зрителна памет. В момента на напрежение успява да запази
самообладание и спокойствие. Не е склонен да признава извършените от него
престъпления, като след извършването им се укрива от органите на МВР. Не
се ползва с добро име.
В справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България към 15.11.2021 г. е отразено наличието
освен на настоящото досъдебно производство и на още четири неприключили
наказателни производства, спрямо обвиняемото лице – настоящото по
обвинение за престъпление по чл.296, ал.1 от НК и други три по същия текст
и едно досъдебно производство, водено за престъпление по чл.354а, ал.5 вр.
ал.3, т.1 от НК.
Събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства са били обсъдени от РС – Сливен, като правилно е прието
наличието на обосновано предложение за съпричастност на обвиняемия към
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. При
самостоятелен анализ на наличните в досъдебното производство
доказателства, както и представените в настоящото съдебно заседание от
представителя на ОП – Сливен, настоящият състав на въззивния съд също
достигна до извод, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
вероятен участник в престъпната деятелност, която касае повдигнатото
обвинение. С оглед събраните до момента доказателства районният съд е
приел, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
деянието, в което е обвинен.
8
Законосъобразен е и извода, че към настоящия момент е налице
другата предпоставка, предвидена в чл.63 от НПК, а именно, че е налице
опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
Опасността от укриване е реална, предвид липсата на известен адрес,
на който пребивава обвиняемият. В хода на настоящото съдебно производство
също не са представени доказателства за адресна регистрация на какъвто и да
е друг адрес. Характерът на обвинението и неговата наказуемост изключват
възможността прокурорът да препятства укриването на обвиняемия в
чужбина чрез забраната по чл.68, ал. 1 от НПК. Несъмнено е налице и
опасност от извършване на престъпление, предвид обременената съдимост и
наличието на други неприключили досъдебни производства, водени спрямо
обвиняемия /съгласно справката в УИС на Прокуратурата на Република
България/. Следва да се вземе предвид и последното осъждане на обвиняемия,
което е било за закана с убийство спрямо Р.М.К., квалифицирано по чл.144,
ал.3 от НК и за което е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода”.
Освободен от затвора в началото на 2021 г., отново е започнал да притеснява
баба си, за което са налице множество писмени и гласни доказателства.
Макар за престъплението, за което е повдигнато обвинение да се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до 3 години или наказание „глоба” до 5000
лв., т.е. не е тежко по смисъла на закона, съдът счита, че естеството на
деянието разкрива опасност в значителна степен. Конкретното поведение на
обвиняемото лице и обстоятелствата, при които посещава жилището на баба
си, данните за употреба на наркотични вещества и агресивното му поведение
след това, сочат на завишена лична опасност на обвиняемото лице. Поради
тези съображения съдът отчита реална опасност от извършване на
престъпление, ако по отношение на обв. И. не бъде взета най-тежката мярка
за неотклонение, а именно “Задържане под стража”. Конкретните
обстоятелства по делото обосновават извод, че обвиняемият може да се укрие
или да извърши престъпление в случай, че спрямо него бъде взета друга по-
лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“. В подкрепа на този
извод е приложената по досъдебното производство характеристична справка,
както и представените от представителя на ОП – Сливен писмени
доказателства в хода на съдебното следствие пред въззивния съд. По
изложените съображения, единствената адекватна на този етап от
разследването мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия се явява
9
задържането под стража. Констатираната висока обществена опасност на
самия обвиняем, с оглед наличните данни за поведението и начина на живот,
дават основание да се приеме установена по делото висока лична опасност на
обвиняемия. Конкретните обстоятелства по делото обосновават извод, че
същият може да се укрие или да извърши престъпление в случай, че спрямо
него бъде взета друга по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под
стража“. Неоснователни са доводите на защитата на обвиняемото лице
свързани с твърдения за липса на опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Въззивният съд, като съобрази, личната опасност на обвиняемия,
счита, че следва приоритетно да бъде отчетен обществения интерес пред
личния такъв на задържания. Обвиняемият се откроява с трайно престъпно
поведение, неповлияно от предходното наказание „Лишаване от свобода“ и
съдът намира, че предвид естеството на конкретното установено от
материалите по делото поведение на обвиняемия, е налице реална опасност
той да се укрие или да извърши престъпление, ако не е задържан. Поради
това искането в частната жалба спрямо обвиняемия да се вземе мярка за
неотклонение „Домашен арест” или „Парична гаранция“ е неоснователно и не
може да бъде уважено.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида
на взетата спрямо обвиняемия И. мярка за процесуална принуда, въззивният
съд прие, че настоящата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е
постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63 ал.1 и
ал.2 т.1 и т.2 от НПК предпоставки и ще допринесе за постигане на
предвидените в законовата разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с
това ще обезпечи приключването на наказателното производство в срок.
Обжалваното определение на първата инстанция е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.64 ал.7 от
НПК, Окръжен съд – Сливен,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.11.2021 г. по ЧНД
№ 1385/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, като ПРАВИЛНО И
10
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14.45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11