Р Е Ш Е Н И Е
Номер 249 17.05.2019 г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка
Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №2391/2018 г.
Производството е с правно основание
чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба, с която при условията на чл.439 от ГПК е
предявен иск от П.Д.П., с която се иска
установяване на обстоятелството, че вземането на ответниците Е.Х.Г., Д.П.Д. и М.П.Х.
за заплащане на сумата 7 379,64 лв. издръжка за минало време по
изп.д.№218/1999 г. на ДСИ при РС Разград не съществува поради изпълнение на
същото и погасяването му по давност.
Сочи, че давността на е прекъсвана, тъй като не са правени искания за
принудителни действия след образуването на изпълнителното дело. Счита, че
най-късно от датата на навършване на пълнолетие на двете деца – 19.02.2000 г.,
респ. 27.12.2004 г. е започнал да тече давностен срок. Сочи също така, че е
изплатил задължението, но не съхранява всички платежни документи поради
изтичане на сроковете.
Ответниците Д.П.Д. и М.П.Х. не се депозирали отговор по
исковата молба. В о.с.з. процесуалният представител на двамата – майка им Е.Х.Г.
заявява, че искът е неоснователен, че тя е направила необходимото, за да се
образува изпълнително дело за присъдената от съда издръжка, но не й е известно
поради какви причини съдебният изпълнител е бездействал толкова дълго. Сочи, че
сумите не са платени, както и че представените по делото бележки не касаят
целия период, за който се отнася задължението за издръжка на двете деца.
С определение от
01.04.2019 г., влязло в сила на 10.05.2019 г.
съдът е прекратил производството по делото срещу Е.Х.Г.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело №218/1999 г. по описа на СИС при РС
Разград е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС Разград по
гр.д.№100/1999 г. В този изпълнителен лист е посочено, че се изменява размера
на месечната издръжка, която П.Д.П. ***
е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Д.П.Д., действащ със
съгласието на своята майка Е.Х.Г. по гр.д.№86/1995 г. по описа на РС Разград и
на малолетното си дете М.П.Д. чрез нейната майка и законен представител Е.Х.Г.
по гр.д.№206/1992 г. по описа на РС Разград като ги увеличава от 1000 на
39 000 лв., а след деноминацията 39 лв. за първото дете и от 250 лв. на
30 000 лв. , а след деноминацията 30 лв. за второто дете, считано от
16.11.1998 г. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпването на законови предпоставки за тяхното изменяване или
прекратяване. В същия изпълнителен лист
е записано, че П.Д.П. е осъден да
заплати на Е.Х.Г. разноски по делото в размер на 30 000 лв., а след
деноминацията – 30 лв.
В молбата за образуване на
делото Е.Х.Г. е поискала от съдебния изпълнител да връчи призовка за доброволно
изпълнение на длъжника, както и да наложи запор върху заплатата му. Призовката
за доброволно изпълнение е връчена на 18.11.1999 г. Изпратено е и писмо до началника
на ТУДА гр. Разград, с което същият е уведомен за изпълнителното дело в
съответствие с разпоредбата на чл.353 от ГПК. Други действия по това дело не са
предприети до 17.04.2018 г. На тази дата с постановление на Държавният съдебен
изпълнител е прекратена дължимата текуща издръжка по отношение на Д.П.Д. и по отношение на М.П.Д., поради това, че и
двамата са навършили пълнолетие. Постановлението е влязло в сила на 30.04.2018
г. Препис от това постановление е
връчено на Д.П.Д., М.П. Д. и Е.Х.Г. на 20.04.2018 г.
На 25.04.2018 г. Е.Х.Г. е поискала от ДСИ обяснения защо не е наложен
запор върху заплатата на длъжника. На същата дата М.П.Х. е поискала да получи
неизплатената от баща й издръжка до м. декември 2005 г. ведно със законната лихва. Такава молба на
същата дата е депозирал и Д.П.Д.. Ето защо на 04.05.2018 г. съдебният
изпълнител при РС Разград е наложил запор върху пенсията на ищеца със запорно
съобщение, изпратено до НОИ Разград.
За част от издръжката са
представени разписки за пощенски записи до майката на ответниците. Същите са
били представени и пред съдебния изпълнител и според заключението на
назначената от него съдебно-счетоводна експертиза те се отнасят само за част от
сумата, при което остават дължими още 7 319,64 лв.
Друго изпълнително дело -
№277/2002 г. по описа на СИС при РС Разград е образувано по изпълнителен лист
от 23.03.1993 г. , издаден въз основа на решение по бр.д.№206/1992 г. , с което
П.Д.П. е осъден да заплаща на малолетното си дете М. чрез нейната майка и законен представител Е.Х.Г.
ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска , считано от влизане в сила на решението – 29.01.1993 г. до
настъпване на правни причини за нейното изменяване или прекратяване. Това дело
според удостоверението, издадено от ДСИ /л.62/
е перимирано на 08.06.2006 г., архивирано под №373/2006 г. и унищожено
през м.януари 2012 г. Ищецът е съхранил запорно съобщение по това дело от
07.06.2002 г. за 120 лв. издръжка за минало време.
Според показанията на
свидетелката Л. А. ищецът е заплащал своевременно присъдените издръжки с
пощенски записи, като някои от записите са били изпращани от свидетелката. В
случай на забава майката на ответниците напомняла за задължението и за това, че
при липса на доброволно изпълнение ще бъде наложен запор. При преместване на
жилището на ищеца част от документите за плащанията били останали в старото му
жилище.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: С оглед твърдението на ищеца, че вземанията срещу него не съществуват,
тъй като са изпълнени или погасени по давност, съдът следва на първо място да
разгледа дали задълженията са платени.
Представените по делото
доказателства не дават основание на съда да приеме, че всички суми, дължими от
ищеца като издръжка на двете му деца са платени. Представените писмени
доказателства касаят част от задължението. Тъй като конкретния размер на
издръжката е установен в писмен акт на основание чл.164, ал.1 т.4 от ГПК
свидетелските показания за изпълнението им са недопустими. Ето защо съдът
приеме, че по делото не е установено изпълнение на задълженията за издръжка към
двамата ответници.
За да бъде извършена преценка, дали задълженията за
издръжка към двете деца са погасени по
давност, трябва да се изследват тези действия, с които е спирана и прекъсвана давността. При това изследване съдът трябва да
вземе предвид Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК.
В същото е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Такова изпълнително действие, което прекъсва
давността е запорирането на трудовото възнаграждение, което в случая е
поискано, но няма доказателства, че е наложено. Образуването на изпълнителното
дело не прекъсва давността, респ. неговата висящност не я спира. В този смисъл
има разлика между исковия процес /който спира давността/ и изпълнителния.
Докато ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес /защото той
се движи служебно от съда/, то взискателят следва да поддържа висящността на
изпълнителния процес като сочи съответните изпълнителни способи, респ. внася
таксите и разноските за тях, респ. иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Задълженията, за които е
издаден процесният изпълнителен лист срещу ищеца са за издръжка и са установени със съдебно
решение, поради което за тях се прилага пет годишната погасителна давност,
уредена в чл.117, ал.2 от ЗЗД. Тази петгодишна давност не е прекъсната, тъй
като по делото не са предприети изпълнителни действия. Причина за
непредприемането на такива действия може да бъде доброволното изпълнение на
ищеца, което е частично установено с писмени доказателства и за което съобщава
свидетелката, още повече че ищецът е работел по трудово правоотношение и
налагането на запор върху трудовото възнаграждение е било напълно осъществимо.
Разпоредбата на чл.433 от ГПК в т.8 сочи, че изпълнителното производство се прекратява с постановление
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Това обаче не
означава, че по отношение на задължението за издръжка не се прилага институтът
на погасителната давност. Причината за изключението е това, че издръжката е
периодично задължение и във всеки един момент взискателят може да поиска
нейното събиране. Ако обаче това събиране
се иска след изтичане на петгодишния давностен срок по отношение на всяко
месечно задължение, длъжникът може да направи съответното възражение за
погасяване на това задължение по давност.
В случая последното
задължение на ищеца към ответницата Х. е за месец декември 2005 г., а за
ответника Д. – за м. февруари 2000 г. Следователно в края на м.декември 2010
г., респ. в края на м.февруари 2005 г. вземанията на двамата са били погасени
по давност и на това погасяване ищецът се е позовал в жалба до ОС Разград срещу
действията на ДСИ, по което е образувано гр.д.№132/2018 г. по описа на ОС
Разград
Въпреки че ищецът не е имал повод да се позове на тази
давност непосредствено след изтичането
на давностния срок, то тя е изтекла, тъй като позоваването на същата не е
елемент от фактическия състав на погасяването, а процесуално средство за защита
на материално-правните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок, както изрично е приел за придобивната давност ВКС в тълкувателно
решение №4/17.12.2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК. Това процесуално средство е
заявено както в горепосочената жалба до ОС Разград, така и в исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело.
Ето защо съдът приема, че
погасителната давност по отношение на процесното вземане е била изтекла към
датата 25.04.2018 г., на която е подадено искането за налагане на запор по
изпълнителното дело, а след като е била изтекла, същата не може да бъде
прекъсната с това искане.
Твърдението на процесуалния
представител на ответниците, че давност
не тече за задълженията на родителите към децата не кореспондира с разпоредбата
на чл.115 от ЗЗД, която в ал.1, б“А“ сочи, че давност не тече между деца и
родители, но само тогава когато родителите упражняват родителски права. Докато
ответниците са били деца упражняването
на родителските права е било предоставено на майка им, а след като са навършили
пълнолетие въпросът за упражняване на родителски права не стой.
Следователно правото на принудително изпълнение на задълженията
за издръжка е погасено по давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по
делото разноски в размер на 992,78 лв., от които 292,78 лв. за държавна такса и
700 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.П.Д., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, че П.Д.П.,
ЕГН ********** *** не дължи на Д.П.Д. и М.П.Х. сумата 7 379,64 лв.
издръжка за минало време, за което е образувано изп.д.№218/1999 г. по описа на СИС при РС Разград.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********
*** и М.П.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Д.П., ЕГН ********** *** сумата 992,78
лв. / деветстотин деветдесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки / разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: