№ 6601
гр. С., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. Попова
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Д. Попова Гражданско дело №
20231100110666 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания следствие
на инцидент, настъпил на 29.07.2023г. в гр.С. – попадане в необезопасена дупка на
пътното платно.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2023 г. около 15:20 часа ищцата се
движила по ул. „Шандор Петьофи“ в гр. С. в посока към бул. „Витоша“, по десния
тротоар. На тротоарът имало маси и столове на кафене и същият не можел да се
използва от пешеходци, поради което предприела заобикаляне на масите, като
слязла от тротоара. Направила една крачка с левия си крак напред и кракът й
попаднал в дупка. След като стъпила в нея, левият й крак се подгънал, загубила
устойчивост и с цялата си тежест паднала на земята. За инцидента сигнализирала
на спешен телефон 112, както и уведомила представители на ответника. В резултат
на падането в дупката получила счупване на външен малеолус на ляв глезен,
контузия на дясно коляно, екскориации в областта на лява предмишница и лява
длан, рана, нарушаваща целостта на кожата с размери 3/3 см. Била прегледана по
спешност в УМБАЛСМ „Пирогов”, където раните й били обработени. Установило
1
се счупване на левия глезен и се наложило поставяне на гипсова шина. Твърди, че
търпи неимуществени вреди – болки, страдания и дискомфорт, чието обезщетяване
иска. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявените искове – по основание и по размер. Твърди,
че липсва пасивна материалноправна легитимация от страна на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА да отговаря по настоящия иск. Оспорва и твърденията относно
механизма на увреждането, като недоказани. Счита, че в настоящия случай
липсват категорични доказателства точно при какви обстоятелства е настъпил
инцидентът. Твърди, че ситуираните върху тротоарното пространство маси и
столове по протежението на тротоара до конкретното заведение, не препятстват
преминаването на пешеходците. Твърди, че е налице принос на пострадалата за
настъпване на процесния инцидент, тъй като ищцата не е отдала нужното
внимание при своето придвижване и слизане от тротоарната уредба, поради което
моли да се намали размера на обезщетението. Претендира разноски
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От всички събрани по делото доказателства /писмени, гласни – показанията
на свидетелите И. и Петрова, които съдът не намира основание да не цени, и
заключенията на допуснатите експертизи / безспорно се установява, че на
29.07.2023 г. около 15:20 часа ищцата се движила по ул. „Шандор Петьофи“ в гр. С.
в посока към бул. „Витоша“, по десния тротоар. На тротоарът имало маси и
столове на кафене и същият не можел да се използва от пешеходци, поради което
предприела заобикаляне на масите, като слязла от тротоара. Направила една крачка
с левия си крак напред и кракът й попаднал в дупка. След като стъпила в нея,
левият й крак се подгънал, загубила устойчивост и с цялата си тежест паднала на
земята. Следствие на удара на ищцата били причинени травматични увреждания,
изразяващи се в Неразместено счупване на външния (латерален) фибуларен
малеолус (глезен); Контузия и охлузване (повърхностна рана на кожата) в областта
на лявата длан и предмишница.
На 29.07.2023г. в Спешен кабинет по ортопедия и травматология на
УМБАЛСМ н. и. Пирогов е извършено: Тоалет и обработка на повърхностната
рана на лявата ръка (ПХО), поставена е противотетанична имунизация (ТАП) и
поставена гипсова шина на левия долен крайник от коляното до пръстите на
ходилото; Една седмица покъсно е свалена гипсовата шина и е поставена
2
имобилизация с ортеза за глезен тип ботуш, като не е разрешено стъпване на
увредения крайник; три седмици след травмата е позволено постепенно
натоварване на левия долен крайник с ортезата; Четири седмици след травмата е
свалена имобилизацията и е започнато постепенно раздвижване на увредения ляв
глезен, като физиотерапията е продължила до края на месец септември.
От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че
повърхностните рани са зарастнали за около 2 седмици, счупването в областта на
глезена . за 4-8 седмици, като отокът и болката при ходене и натоварване може да
продължат 4-6 месеца. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на
експертизата ищцата е излекувана напълно от получените увреждания. Като
остатьчно явление се наблюдава постравматичния оток на левия глезен, дължащ се
на уплътнения на мястото на глезенната увреда. Установява освен това, че болките
при описаните увреди са значителни в първите часове и обикновено се увеличават
в първите 24-48 часа поради разпъването от образуващия се оток. Това води до
принудителна имобилизация, ограничена възможност за самообслуване и
страдание при почти всяко движение. След втория ден страданията и болките
значително намаляват, като се засилват при смяната на имобилизацията , началото
на стъпването (натоварването) на увредения крайник и после при раздвижването
на обездвижената глезенна става, при което може да се приеме, че болки и
страданията са продължили с променлив и постепенно затихващ интензитет около
6-8 месеца, като не би трябвало ищцата да търпи болки и страдания в бъдеще..
Установява се освен това /от показанията на св. И. - съпруг на ищцата/, че
след инцидента, ищцата е изпитвал негативни емоции, болки и дискомфорт,
свързан с трудностите в ежедневното обслужване, за около седем – осем месеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че по делото са
установени предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на
Общината.
Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от
ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст
възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното
увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно
обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното
обезщетяване на пострадалите.
3
Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква
осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на
лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от
ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка
между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Несъмнено СО отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството.
В конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на инцидент
на територията на Столична община, за които ищецът твърди, че се намират в
причинна връзка с противоправно бездействие на Общината - неизпълнени
задължения на служителите, за поддържане на пътното платно.
Съгласно §7, ал.1, т.4, пр.ІІ ЗМСМА и по арг.от чл.56, ал.2 ЗОС улиците в
населените места са общинска собственост. От това следва, че ответникът има
общото задължение да поддържа собствените си вещи в безопасно и годно за
използване състояние с грижата на добър стопанин-чл.11, ал.1 ЗОС; доколкото
собственикът е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически
действия чрез други физически лиза, поради това задължението следва да се
изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това
задължение за поддържане в безопасно състояние на улицата, където са настъпили
процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед
доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил
задължението си за поддръжка на пътното платно, където е настъпил инцидентът.
Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани
действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от
страна на лицата, на които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен
като собственик и по силата на чл.31 ЗПът. да поддържа пътната настилка в годно
за безопасното й ползване състояние и това му задължение не зависи от
обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на чл.165,
ал.1, т.3 ЗДвП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските
пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища
и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
4
Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на платното с липсваща
част от настилката е установено от показанията на разпитаните по делото
свидетели, което сочи на неизпълнени на тези задължения на Общината.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е
изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и
безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното
им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.
Поради това съдът прие, че са налице основанията за ангажиране отговорността
на Общината по чл.49 от ЗЗД и последната дължи на ищеца обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, като размерът на
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД.
Досежно претърпените неимуществени вреди, изхождайки от критериите за
справедливост, заложени в чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че справедливото
обезщетение възлиза на 20 000 лева. От заключението на вещото лице по приетата
съдебно - медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното
произшествие ищецът е търпял болки и негативни усещания за период от около
осем месеца, по интензивни в първите дни. Предвид това, съобразявайки
обичайното проявление и характер на претърпените травми, които включват
болкови симтоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите да
се характеризират с по-висока от обичайната интензивност или продължителност,
при липсата на данни да са настъпили усложнения в здравословното й състояние,
както и с оглед установеното от ВЛ пълно възстановяване, съдът намира че
справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в
размер на 20 000 лв.
В тази връзка неоснователни са доводите на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата не е проявила
достатъчно внимание при движението си. От събраните по делото доказателства се
установява, че причина за инцидента е дупка на пътното платно, непосредствено
до тротоара, необозначена и необезопасена. В конкретния случай, пострадалата
нито е била длъжна, нито е могла да предвиди наличието на подобен участък,
доколкото по принцип той не следва да е обичайна част от тротоарната мрежа. Не
може да се приеме, че щом като ищцата е попаднала на такъв участък, то същата
непременно не е проявила внимание при движението си, тъй като самото наличие
5
на подобен участък, има по-скоро внезапен характер. С тези доводи съдът отговаря
на твърденията на ответника в противната насока, отхвърляйки ги като
неоснователни..
Поради това съдът прие предявеният иск за основателен да сочения по-горе
размер, до който следва да бъде уважен. За разликата до пълния му предявен
размер искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Ответникът дължи и
лихва за забава за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 1500 лева – заплатени ДТ и депозит
за ВЛ , от които се присъждат 1 000 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
На ответника се присъждат 120.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено въз основа на максималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 2 200 лева -
адвокатското възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид основателното
възражение за неговата прекомерност, съразмерна на уважената част от исковете.
Адвокатското възнаграждение е платимо на процесуалния представител, съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община, адрес гр.С., ул.Московска № 33, да заплати на
Д. Х. Б. – И., ЕГН **********, от гр.С., на основание чл.49 ЗЗД сумата 20 000 лева
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент, настъпил в гр.С.
на 29.07.2023г. – падане поради попадане в дупка на пътното платно, до тротоара
на ул.Шандор Петьофи, ведно със законната лихва върху сумата от 29.07.2023г. до
окончателното плащане, като за разликата до пълния му предявен размер от 30 000
лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична Община, адрес гр.С., ул.Московска № 33, да заплати на
Д. Х. Б. – И., ЕГН **********, от гр.С., сумата от 1 000 лева – разноски по делото.
6
ОСЪЖДА Столична Община, адрес гр.С., ул.Московска № 33, да заплати на
адв.С. К. Н., гр.С., бул.*******, сумата от 2 000 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Х. Б. – И., ЕГН **********, от гр.С., да заплати на Столична
Община, адрес гр.С., ул.Московска № 33, сумата от 120.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7