Р Е Ш Е Н И Е № 42
гр. Габрово, 09.04.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от тридесети март, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладвано от
съдия КОСЕВ Адм. дело№ 336 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба по
чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-2319 от 18.12.2020г., подадена от Р.С.Х. ***,
ЕГН**********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000419006715-091-001 от
18.08.2020г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП В. Търново ***
и главен инспектор по приходите Роза Димитрова Дудушка, при ТД на НАП – Велико
Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, при Централно управление на НАП.
Според РА се установява публично задължение за внасяне от страна на ревизираното
лице в общ размер на 19 864.49 лв. /главница плюс лихва до 18.08.2020г. –
съставянето на РА/. Жалбоподателят осъществява по занятие търговска дейност и в
тази връзка се е регистрирал като ЕТ.
В законовия 14- дневен срок, против РА е подадена жалба
по административен ред до Директор на Дирекция „ОДОП“. Въз основа на така
депозираната жалба Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново се е
произнесъл с Решения №178 от 20.11.2020г. С посоченото Решение, постановено в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна
и допустима и е счетена за неоснователна.
На осн. чл. 155, ал. 2 от ДОПК РА е потвърден изцяло,
като законосъобразен и подлежи на съдебно обжалване.
Против посоченото Решение Р.С.Х. е депозирал процесната
жалба до съда, с която оспорва РА, като потвърден от решаващия орган.
В Жалбата се излага, че неправилно били преценени
определени обстоятелства, установени в хода на производството, което довело до
неправилни изводи от органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт.
Неправилно били тълкувани приложимите материално правни норми, в резултат на
което извършеното облагане било в разрез с нормите на данъчното и
осигурителното законодателство. Според жалбоподателя чл. 122 от ДОПК можело да
се прилага само за тези от годишните периоди, в които било установено, че имал
доходи от наеми, които не бил декларирал, като за всички други периоди било
недопустимо прилагането на този специален ред. Неправилно било прието от
ревизиращия орган началното салдо на личните парични средства в началото на
ревизирания период на Х., като неоснователно не били кредитирани с доверие
изложените от свидетелите факти, а именно че ревизираното лице Р.Х. бил получил
през 1995г. сума в размер на 65 000 щатски долара, наследени от починалия му
баща, както и че имал парични средства /спестявания/ в резултат от трудови
доходи, които не били декларирани и същият бил получил в годините преди
ревизирания период /преди 2012г./. Според свидетеля нямало установен ред за
доказване на получени суми от наследство, като не бил длъжен да съхранява
документи за получените трудови доходи. В тази връзка се твърди, че е допуснато
процесуално нарушение от данъчните органи, които следвало единствено съгласно
чл. 37, ал. 1 от ДОПК да подложат събраните в хода на ревизионното производство
доказателства на „обективна оценка и анализ“. По така изложените доводи акта
бил необоснован, немотивиран, издаден при непълнота на доказателствата, респ.
противоречал на закона и постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Неправилно органите били тълкували предоставените от
проверяваното лице документи и свидетелски показания, доказващи предоставянето
на средства, както и доказателства за възможността за предоставяне на тези средства,
поради което РА в тази му част бил необоснован и немотивиран. В тази насока в
жалбата по отношение на твърдяните за получени средства от конкретни лица са
излагат подробни мотиви, като в заключение се твърди че изводите на органа по
приходите в тази насока са неправилни и необосновани, в разрез с установената
фактическа обстановка и наличните доказателства по административното
производство.
Заявява се искане за отмяна на обжалвания
РА№Р-04000419006715-091-001/18.08.2020г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП В. Търново, възложил ревизията *** - гл. инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, потвърден с Решение 0125/02.09.2019г. на Директор на
Дирекция ОДОП В. Търново, ведно със законните последици, включително присъждане
на съдебни и деловодни разноски.
Решението е връчено на Р.С.Х. на 27.11.2020г. Жалбата
против процесния РА е депозирана на 09.12.2020г., в законния срок, поради
което, като подадена от заинтересовано лице, се явява редовна и допустима.
С Определение №14 от 06.01.2021г. по делото съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който поддържа
депозираната жалба, както и искането по същество. Подробни мотиви по същество
на спора излага в съдебно заседание.
Ответната страна се представлява в открито съдебно
заседание от юрисконсулт при Дирекция ОДОП Велико Търново, който оспорва
жалбата. Мотивите на страната, подробно изразени в приложеното по делото
Писмена защита, се изразяват в следното: В потвърдителната част на Решение №
178 от 20.11.2020г. на Директор на Дирекция ОДОП подробно е изложена
установената във връзка с проведената ревизия фактическа обстановка и
направените въз основа на нея правни изводи. Установени са предпоставки за
облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, които са посочени. Законодателят
не изисква установяване чрез преки доказателства към момента на преминаване на
ревизията към този ред за наличието на тези предпоставки /укрити приходи/.
Липсват документи, необходими за установяване на основата за данъчно облагане.
Освен това на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК процесният РА има обвързваща
доказателствена сила относно фактическите констатации на органите по приходите.
Съдът извърши служебна проверка както по отношение на
изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието
на всички основания за оспорване на процесния ИАА.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съпоставката им с приложимата нормативна уредба и изложените от
страните доводи, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
От фактическа и правна страна се установява наличието на
следната обстановка и приложими нормативни правила:
Производството по съставянето на процесния РА е започнало
с издаване и връчване на ЗВР №Р-04000419006715-020-001 от 21.10.2019г. на
Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново ***, определен като
орган по приходите, компетентен да издава ЗВР- Директор на ТД на НАП В.
Търново. Връчена е на адресата и ревизиран субект Р.С.Х. по електронен път на
24.10.2019г. Така постановената ЗВР е изменена със Заповед за изменение на
ЗИЗВР №Р-04000419006715-020-002/22.01.2020г. и ЗИЗВР
№Р-04000419006715-020-003/19.02.2020г. Ревизията е спирана със Заповед
№Р-04000419006715-023-001/25.03.2020г. по молба на ревизираното лице и
възобновена със Заповед №Р-04000419006715-143-001/26.06.2020г. Ревизията е
повторна и е възложена във връзка с Решение №150/11.10.2019г. на директор на
Дирекция ОДОП В. Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен в
обжалваната част РА№Р-04000718006200-091-001/27.06.2019г. и преписката е
върната в ТД на НАП В. Търново за възлагане на нова ревизия и издаване на нов
ревизионен акт за определяне на задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г. На осн. чл.
117 от ДОПК е съставен РД№Р-04000419006715-092-001/08.07.2020г. връчен на 13.07.2020г.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу РД с
№9970/23.07.2020г. по описа на ТД на НАП В. Търново с което са оспорени
предложените задължения за подоходен данък. От мотивите на обжалвания РА става
ясно, че органът по приходите е обсъдил заявените възражения, като посробно се
е аргументирал защо не ги възприема. С обжалвания РА на Р.С.Х. са установени
допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 204, 00 лева и лихви в размер на 130, 48лв., за
2014г. в размер на 1088, 00лв. и лихви в размер на 584, 72лв., за 2015г. в
размер на 2852, 00 лв. и лихви в размер на 1243, 15лв., за 2016г. в размер на
9285, 00 лв. и лихви в размер на 3 108,14лв., за 2017г. в размер на 1110, 00лв.
и лихви в размер на 259, 02лв.
Жалбоподателят Р.Х. е оспорил изцяло така съставения РА,
като с Решение №178/20.11.2020г. на директор на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ
на НАП обжалвания ревизионен акт е потвърден изцяло като въз основа на изложени
подробни мотиви решаващия орган не е възприел доводите на ревизираното
лице.
Не се оспорва факта, че през периода, включен в обхвата
на ревизията ревизираното лице осъществява търговска дейност, поради което има
регистрация като ЕТ със седалище и адрес на управление гр. Севлиево. Лицето
подлежи на данъчно облагане на основание чл. 1 и по реда на ЗДДФЛ.
В хода на извършената ревизия са извършени следните
процесуални действия:
За целите на ревозионното производство на Р.Х. е връчено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения
№Р-04000419006715-040-001/24.10.2019г. с което са изискани доказателства за
получени доходи и извършени разходи през периода от 01.01.2013г. до
31.12.2017г., които не са представени при предходната ревизия, в т.ч. трудови
книжки, удостоверения УП-2, УП-3, служебни бележки и др. документи за придобити
и декларирани доходи от бащата на Р.Х., *** Х.. Изискани са документи за
собственост на имота, отдаван под наем на „***“ЕООД с ЕИК202938321 и документи
за платени и получени наеми, справки и декларации по образец. В отговор
№15216/07.11.2019г. до ТД на НАП В. Търново Р.Х. е представил писмени
обяснения, Констативен протокол от 01.11.2019г. от помощник нотариус при
нотариус П. Димитров гр. Севлиево обективиращ волеизявление на *** С.Х.- брат
на Р.Х., Акт за узаконяване №13/06.05.1998г. на магазин за нехранителни стоки в
гр. Севлиево, ул. „***“№15, Договор за доброволна делба на недвижим имот от
18.01.1996г. в гр. Севлиево, Договор №201/19.11.2011г. и фактура
№217/19.11.2011г. за покупка на МПС- лек автомобил, справки и декларации по
образец.
На Р.Х. е връчено второ Искане
ИПДПОЗЛ№Р-04000419006715-040-002/25.02.2020г. с което са изискани и
допълнително получени документи и пояснения за получени наеми от „Кранив
строй“ЕООД, както и документи за пет броя метални гаражи, принадлежащи към
отдадения под наем недвижим имот. Изискани са и доказателства за получени
доходи от извършени услуги без трудов договор за периода 2011г.- 2017г. Във
връзка с така отправените искания с вх. №3574/11.03.2020г. по описа на ТД на
НАП В. Търново, офис Плевен Р.Х. е представил писмени обяснения, към които
отново е приложил Акт за узаконяване №13/06.05.1998г.
Към ревизията, с Протокол
№Р04000419006715-ППД-001/11.11.2019г. са приобщени доказателства, събрани в
хода на предходната ревизия, приключила с отменения
РА№Р-04000418006200-091-001/27.06.2019г. и в хода на извършената проверка на Р.С.Х.,
приключила с Протокол №П-0400071827095-073-001/19.09.2018г., връчено при
проверката на Р.Х. ИПДПОЗЛ№П-04000718127095-040-001/27.07.2018г. и представена
от него декларация /писмени обяснения/ №14678/14.08.2018г. по описа на ТД на
НАП В. Търново, офис Габрово, справки от информационната система на НАП,
връчени на Р.Х. Искания ИПДПОЗЛ№Р-04000718006200-040-001/12.10.2018г.,
ИПДПОЗЛ№Р-04000718006200-040-002/18.02.2019г.,
ИПДПОЗЛ№Р-04000718006200-040-003/28.02.2019г. и
ИПДПОЗЛ№Р-04000718006200-040-004/28.02.2019г. и представени от Х. документи с
вх. №17104/31.10.2018г., №17562/08.11.2018г., №17985/15.11.2018г.,
№3451/08.03.2019г., №3809/15.03.2019г. и №4174/21.03.2019г. по описа на ТД на
НАП В. Търново, офис Плевен, писмени обяснения, застрахователна полица от
29.05.2018г., копия от вносни бележки и преводни нареждания от сметката му в
„УниКредит Булбанк“АД, декларации за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. за налични парични средства в началото и края на съответната година и
извършените разходи, погасителен план към Договор за потребителски кредит от
23.04.2014г. с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ЕАД, банкови извлечения от
сметките на Р.Х. в „ УниКредит Булбанк“ЕАД, свидетелство за регистрация на МПС
от 24.11.2011г., декларации и справки по образец, декларация за разкриване на
банкова тайна, договор за потребителски кредит от 23.04.2014г. с „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ЕАД, договор за наем от 01.03.2014г. съгласно който Р.С.Х.
отдава под наем на „***“ЕООД недвижим имот в гр. Севлиево ул. „***“№15,
справки, с които потвърждава извършването на покупки от регистрирани по ЗДДС
лица, връчени искания и получени отговори от ОД на МВР Габрово и Плевен, Служба
по вписвания Габрово, Община Габрово, Община Севлиево, „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД
ЕИК103533691, „ВИК“ООД ЕИК817040128, „БЯЛА“ЕООД ЕИК817022393, „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД
ЕИК131468980, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК130460283, „БТК“ЕАД ЕИК13831642181,
лицензирани търговски банки в страната, „КОЛОР 07“ЕООД с ЕИК107592040,
„СТИЛ-2002“ООД ЕИК107541034, ****. В хода на ревизионното производство са
отправени искания до ТП НОИ Габрово, Община Севлиево, ОД на МВР Габрово, Служба
по вписвания Севлиево и Министерство на правосъдието, дирекция „Българско
гражданство“, Извършени са насрещни проверки на „***“ЕООД, **** Х..
При така установена фактическа обстановка, органите по
приходите са стигнали до извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно че са налице данни за укрити приходи или доходи и
декларираните и/или получените при ходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съотвестват на имущественото му и финансова състояние за
ревизирания период.
Във връзка с тези констатации на ревизиращите органи, на Р.Х.
е връчено Уведомление №Р-040004196715-113-001/16.03.2020г. с което той е
уведомен, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г. ще бъде определена по реда
на чл. 122 от ДОПК. Връчено е ИПДПОЗЛ№Р-04000419006715-040-003/16.03.2020г., с
което от Р.Х. са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всички
ревизирани години и посочване на източника на доходите за установени несъответствия.
Р.Х. е представил само писмени обяснения №4388/31.03.2020г. в които е посочил,
че не разполага с други доказателства за източни на доходи, освен представените
вече и оспорва приложението на чл. 122 от ДОПК. Не са представени от ревизираното
лице декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Доказателства за източника на доход
за установените несъответствия по години са изискани с
ИПДПОЗЛ№Р-04000718006200-040-004/08.07.2020г., но такива не са
представени от Р.Х..
В хода на съдебното оспорване на издадения РА, потвърден
с Решение №178/20.11.2020г. на директор на Дирекция ОДОП В. Търново, при ЦУ на
НАП по делото са допуснати до разпит и изслушани свидетелите **********.
При ревизията е извършен анализ и съпоставка на
имущественото и финансово състояние, доходите и разходите на жалбоподателя Р.Х.
като физическо лице, като в резултат на което е установено превишение на
имущественото и финансовото му състояние и резходите над доходите и източниците
за финансирания за ревизираните периоди в годишен аспект. При извършената
съпоставка, органите по приходите са установили, че Р.Х. е направил разходи в
по- голям размер от декларираните. Превишението на направените от ревизираното
лице разходи през посочените периоди над получените от него доходи е прието от
проверяващите, че представлява недеклариран доход с недоказан произход.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, когато е налице едно от посочените в ал. 1 обстоятелства. Нормата на чл. 122, ал. 2
от ДОПК е материално правна, тъй като с нея се определя данъчна основа за
облагане на данъчно задълженото лице, върху която в съответствие с приложимия
материално правен закон се определя размера на данъка- в случая ЗДДФЛ.
При извършена съпоставка между имуществото на Р.С.Х. и
извършените от него разходи от една страна и неговите доходи и източници на
финансиране от друга страна, ревизиращите органи са установили, че имуществото
и направените разходи надвишават получените доходи и финансирания с 2043,85лв.
за 2013г., с 5846, 27лв. за 2014г., с 22 477, 80лв. за 2015г., с 91 849, 01лв.
за 2016г. и с 11 102,44лв. за 2017г. За посочените суми и прието, че
представляват облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Във връзка с това са определени данъчни основи за облагане с данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ в размера на установените несъответствия.
За 2014г., 2015г., 2016г. са определени данъчни основи за
доходи от отдаване под наем на недвижим имот в размер съответно на 5040, 00
лв., 6 048, 00лв. и 1008,00лв.
В тази връзка правилно не са възприети от ревизиращите
органи възраженията на Р.Х. за това, че не е налице основание за прилагане на
особен рад за облагане по чл. 122 от ДОПК за 2013г. и 2017г. В случая при
съпоставка на доходите и финансиранията на ревизираното лице и извършените от
него разходи се установява, че за всички ревизирани периоди направените разходи
явно и съществено надвишават получените доходи и финансирания. В този случай
правилно е приложен чл. 122 от ДОПК и за периодите 2013г. и 2017г., тъй като
при преценка на приложените доказателства е установено несъответствие между
доходите и разходите, като в случая разходите превишават получените приходи
съответно за 2013г. с 2043, 85лв. и за 2017г. 11 102, 44лв.
В тази връзка са и твърденията на жалбоподателя за това,
че неправилно ревизиращите органи са приели че наличните парични средства у Р.Х.
в началото на ревизирания период са в размер на 5000 лева.
В писмените си обяснения с вх. №17104/31.10.2018г. при
първата ревизия, материалите от която са приобщени към последващата извършена
на Р.Х. той е твърдял, че към 01.01.2013г. и към 31.12.2013г. е разполагал със
120 000, 00 лева, които били наследство от баща му /равностойност в щатски
долари/, както и с около 35 000, 00лв. собствени спестявания от доходи от
трудови правоотношения.
По отношение
твърдението за получена сума като наследство от бащата на Р.Х. с
ИПДПОЗЛ№Р-04000419006715-040-001/24.10.2019г. от Р.С.Х. са изискани
доказателства за придобити и декларирани доходи от баща му *** Х., като
ревизираното лице е посочило, че не пази такива документи, а те вероятно се
съхраняват в НОИ и Държавен архив, откъдето могат да бъдат изискани. От изисканата
и представена информация от ТП на НОИ Габрово става ясно, че бащата на Р.Х.,
Стефан Х. е получавал пенсия за инвалидност от 22.10.1985г. до 29.10.1989г. в
размер на 79, 40лв. месечно. От 12.03.1988г. му е отпусната пенсия за изслужено
време и старост в размер на 155, 60лв. месечно, като от същата дата е
прекратена и пенсията му за инвалидност. От 17.08.1988г. на *** Х. е отпусната
пожизнена пенсия за трудова злополука и професионална болест в размер на 88,
90лв. като съгасно действащото законодателство е изплащана само 182 част от
тази сума към пенсията му да ИВС. Така отпуснатите пенсии са осъвременявани
като размер съгласно нормативната уредба. Не са представени документи,
удостоверяващи факта, че *** Х., баща на жалбоподателя е получавал доходи въз
основа на които да може да спести посочената сума в щатски долари и която
впоследствие неговия син Р.Х. да получи като наследство. Липсват донни и
доказателства които да ги потвърждават и да подкрепят твърденията на Р.Х., че
баща му бил работил в чужбина и оттом бил произхода на спестената сума,
получена в наследство от него.
Посочените факти ревизираното лице цели да установи
единствено с гласни доказателства, частично обективирани в писмен вид в
приложен Констативен протокол на помощник- нотариус при нотариус П.** в който ***
С.Х. е посочил, че знаел че баща му разполага с посочената парична сума от
около 60 000 долара и лека кола, като те били останали в наследство за брат му-
Р.Х., тъй като той пребивавал от дълго време в чужбина- Австрия. П.Х. не бил
получил нищо от наследството на баща си. Фактът, че той пребивава от дълго
време в Австрия е потвърден при извършена насрещна проверка
ИПДПОЗЛ№Р-04000719182997-141-001/09.12.2019г., както и от справка в
информационна система ЕСГРАОН.
Свидетелите *** и *** също са посочили както в хода на
ревизионното производство, така и в съдебно заседание, че знаели за оставената
в наследство от баща му на Р.Х. на посочената сума от 65 000 щатски долара,
като след смъртта на наследодателя, те заедно с Х. броили въпросната сума.
Правилно не са възприети от ревизиращите органи
твърденията на Р.Х. за наличието на получената в наследство от баща му сума в
размер на 65 000 щански долара. На първо място не се установява как, въз основа
на какъв доход бащата на Х. е получил твърдяната сума. Налични писмени
доказателства установяват за сравнително дълъг период от време преди смъртта му
за получаване на ниски доходи от пенсии. Липсват категорични доказателства С. Х.
да е получавал доходи в размери позволяващи му да спести цитираната сума.
Такива данни не посочват и разпитаните в хода на съдебното оспорване на РА свидетели
Н. и М., които единствено сочат чу това бил доход получен от наследодателя на Р.Х.
от работа в чужбина. Няма данни кога е работил, къде, какъв доход е получавали
по какъв начин сумата е пренесана в България. В тази връзка липсват данни и от
другия син на С. Х., П. Х..
Липсват доказателства Р.С.Х. да е подал декларация за
наследство по чл. 25 от ЗМДТ /отм./, както и за заплатен данък наследство по
чл. 27 от ЗМДТ/отм./.
Липсват данни въпросната сума да е била в банка или част
от паричен влог или депозит, както на С. Х., така и на неговия син Р.Х.. В този
смисъл странно е обстоятелството, че за такъв продължителен период от време-
отпреди 1995г. /смъртта на С. Х./ до началния период на ревизията на Р.Х.
посочената от него сума е съхранявана в дома му.
По така изложените доводи не следва да се кредитират с
доверие твърденията на Р.Х., че след смъртта на баща му е получил от него в
наследство сума в размер на 65 000 щатски долара. За наличието на такава сума
свидетелства единствено показания на свидетели, които са непротивопоставими на
писмени доказателства. Съгласно действащата нормативно уредба /чл. 164 ГПК/
възможността за доказване със свидетелски показания е за суми до 5000 лева. За
да се удостоверят суми в размер над посочения се приемат писмени доказателства.
Такива в случая липсват, както и липсват и данни по какъв начин е придобита,
към кой момент и на какво основание твърдяната сума, за оято Р.Х. заявява, че е
получена в наследство от баща му.
Въз основа на така изтъкнатите мотиви настоящия съдебен
състав не споделя твърденията на жалбоподателя Х., че след смъртта на баща си е
наследил от него сума в размер на 65 000 щатски долара. Въз основа на обстоен
анализ и преценка на събраните по ревизионтото производство писмени
доказателства ревизиращите органи са стигнали до същия извод, като състава на
ГАС възприема напълно изложените в РА и потвърждаващото го Решение на Директор
на Д ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП мотиви в тази насока.
По отношение на твърдението на Р.Х., че към началото на
ревизирания период разполагал със спестени средства в размер на 35 000 лева от
извършвани от него строителни услуги без трудов договор в периода 1990г. до
2012г. и без наличие на съставени документи за тези доходи настоящия съдебен
състав на АС Габрово намира твърдяното от жалбоподателя за недоказано и
несъстоятелно.
В представени писмени обяснения с вх. №4174/21.03.2019г.
по първата ревизия, материалите от която са приложени към последващата такава Р.Х.
посочва, че през твърдяния от него период работел без трудов договор в областта
на строителството, като нямал документи свидетелстващи за извършените
разплащания и получените от него доходи. По негови твърдения дохода му през
този период от време бил миминум 1000 лева месечно. Същите твърдения е
потвърдил и в писмени обяснения с вх. №1526/07.11.2019г. и №3574/11.03.2020г.
пред НАП. За удостоверяване на тези си твърдения отново се позовава на свидетелски
показания. В съдебно заседание по делото са разпитани свидетелите **** които
заявяват, че се познвали с Р.Х. от дълги години. Знаели че работел в
строителството като изкарвал добри доходи 1000- 2000 лева месечно. Никой от
тримата свидетели не може да установи колко точно са били доходите на Х., за
какъв период от време, но и тримата заявават че те не били отчетени или
декларирани, тъй като по това време било „по- свободно“, т.е. не се спазвали
изискванията получен доход да се декларира.
В тази връзка правилно ревизиращите органи са приели, че
няма данни и доказателства въз основа на които да се приеме какъв е бил дохода
на Р.Х. преди ревизирания период. В хода на ревизионното производство е
установено, че съгласно данните от информационната система на НАП от м.
03.2008г. до м. 12.2012г. за Р.С.Х. са подавани декларации обр. 1 от
работодател „***“ООД с ЕИК107541034, като от данните става ясно, че
получаваните нетни доходи за периода е невъзможно да бъде спестена посочената
сума от 35 000 лева, като следва да се отчетат и направените от Х. за периода
разходи за живот и покупка на лек автомобил през 2011г.
Става ясно също, че за периода м. 01.2003г. до м.
12.2013г. за Р.С.Х. са подавани декларации обр. 1 като самоосигуряващо се лице,
собственик на ЕТ“Колор- Р.Х.“ без да е начисляван и изплащан доход. За периода
2007г. до 2012г. Р.Х. е подал данъчна декларация само за 2008г., в която е
декларирал данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ в размер на 2 446, 62лв.
С оглед така представените в хода на ревизионтото
производство писмени доказателства и установените в хода на съдебното оспорване
гласни текива се установява по безспорен и несъмнен начин, че твърденията за
спестени средства в размер на 35 000 лева от Р.Х. преди ревизирания период са
недоказани. Както е отбелязяно в оспореното решение не е допустимо ревизираното
лице да извлича ползи от своето неправомерно поведение. От една страна да
твърди че е получил доходи за период извън ревизирания и от друга да
потвърждава че този получен доход не е нито деклариран по недлежния ред, нито е
заплатен дължимия данък върху него. Свидетелите също не доказват с показанията
си колко точно е бил дохода на Х., от къде произлиза, с в какъв размер и за
какъв период от време е придобит. Свидетелите също потвърждават факта, който и
жалбоподателя твърди, а именно че дори и да е налице подобен доход, то същия не
е деклариран и за него не е заплатен дължимия данък.
По така изложените мотиви настоящият съдебен състав на АС
Габрово намира, че правилно твърдението на Р.Х. за наличие на спестени от него
средства в размер на 35 000 лева към началния момент на ревизирания период са
недоказани.
Данъчните органи са посочили и изчислили получените от Р.Х.
доходи, като са отчели получената сума от представения сключен договор за наем
на недвижим имот, за 2014г., 2015г., 2016г., договор за получен кредит от
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ЕАД за 2014г. в размер на 12 000 лева и получен
от И.Р. Х. на 14.09.2017г. паричен заем в размер на 12 000 лева в размер на 5
000 лева.
Ревизиращите органи са посочили подробно в РА разходите
на Р.Х. за процесния ревизиран период, като съпоставяйки ги с декларираните и
установени приходи са стигнали до извода, че ги превишават.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ДОПК лице, задължено по закон да удържа и да внася
данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка
или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и
невнесен данък или осигурителни вноски. На осн. чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ дружеството
наемател на имота на Р.Х. „***“ЕООД е следвало да определи размера на дължимия
данък, да го удържи при изплащането на дохода и да го внесе в бюджета, което не
есторено. Неизпълнението на „Кранив стро***“ЕООД на това задължение не
освобождава наемодателя Р.Х. от това задължение за данък по аргумент на чл. 18,
ал. 1 от ДОПК. Не е налице и хипотезата на чл. 18, ал. 2 от ДОПК. По тези
причини правилно органа по приходите е определил данъчна основа за доходи от
наем на наемодателя Р.Х..
С оглед изложените
по- горе мотиви настоящия съдебен състав на ГАС намира, че оспорването на Р.С.Х.
против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000419006715-091-001 от 18.08.2020г., издаден
от Началник сектор „Ревизии“ *** и главен инспектор по приходите Роза Димитрова
Дудушка, при ТД на НАП – Велико Търново, с който са установени задължения по
ЗДДФЛ по отношение на Р.С.Х. потвърден с Решение №178/20.11.2020г. на Директор
на Дирекция ОДОП В. Търново е неоснователно. Констатациите на органите по приходите
са правилни и законосъобразни. Те са в резултат от изследване на установените
факти и анализ на събраните в хода на ревизионното производство писмени
доказателства. Събраните в хода на съдебното оспорване на РА гласни
доказателства не променят така установената фактическа обстановка, описана в РА
и Решението, като не водят до нови и различни изводи от тези до които са
достигнали ревизиращите органи. РА е постановен от компетентен орган, в кръга
на правомощията му, като не се констатират съществени нарушенея при провеждане
на административното производство по ревизия, приключило с издаване на
посочения по- горе акт.
Процесуалните
представители и на двете страни са направили своевременно искания за присъждане
на разноски.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването на Р.С.Х. и на осн. чл. 143 ал. 3 от АПК искането на процесуалния
представител на ответника по делото се явява основателно, като в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от административния орган
разноски, в случая възнаграждение за юрисконсулт. Същите следва да бъдат
определени в съответствие с материалния интерес по делото и предвид
разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1
от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ на
стойност 1125. 93 лв. при цялостно отхвърляне на жалбата, под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на така изложеното и на посочените по-горе
законови основания, и на основание чл. 160, ал. 1, пр. трето от ДОПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ по жалба на Р.С.Х. ***,
ЕГН********** против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000419006715-091-001 от
18.08.2020г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП В. Търново *** и
главен инспектор по приходите *** при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с
Решение №178/20.11.2020г. на Директор на Дирекция ОДОП В. Търново, като
неоснователно.
ОСЪЖДА Р.С.Х.,***, ЕГН**********,
действащ като ЕТ„*** – Р.Х.“ със седалище и адрес за кореспонденция гр.
Севлиево, ул. „***“ № 15, ЕИК107023084 да заплати на Национална агенция по
приходите 1125.93 /хиляда сто двадесет и пет лева и 93 стотинки/ разноски по
настоящото дело, съставляващи юрисконсултско обезщетение.
Препис от Решението да се връчи на страните в едно със
съобщенията за изготвянето му.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН КОСЕВ/