О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 03 ноември 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ловешки административен съд, в закрито заседание на 03 ноември 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
СПАС СПАСОВ
/Командировани със заповед на
председателя на ВАС под №РД-08-414/30.10.2023г. за разглеждане на настоящото
дело/
при секретаря ………. …и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… ч.к.а.д. 263…… по описа
на съда за 2023 година, за
да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XIII от Административнопроцесуалния
кодекс.
Срещу определение №519 от 02.06.2023г.,
постановено по адм. дело №33/2023г. по описа на АС-Ловеч е постъпила частна
жалба, вх. №1709.2023г., с която В. счита, че така направеният отказ за
освобождаване от заплащане на д.т. в размер на 10 лева е незаконосъобразен.
Заявява, че не дължи д.т., защото такава не се дължи по закон, а и нямал
средства за заплащането й. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Административно
дело № 33/2023 г. по описа на АС-Ловеч е образувано по искова молба вх.№
264/26.01.2023г по описа на същия съд от Г.В. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване
от свобода -„ доживотен затвор без право на замяна“, понастоящем в затвора гр. Ловеч,
срещу Главна дирекция „Охрана“, представлявана от Главен директор с цена на
иска 2000 лева - претендирано обезщетение за неимуществени вреди, посочени като
психоемоционален стрес, психически и физически болки и страдания, загуба на доверие
в държавните служители на ГДИН, поради системна проява от тяхна страна на
жестоко и нечовешко отношение, унижение и потъпкване на човешкото достойнство
при конвоиране от затвора в Плевен до различни съдилища в страната и обратно.
Г. В. депозирал
молба за освобождаване от д.т. и разноски в съдебното производство по адм. дело
№33/2023г. по описа на АС-Ловеч.
С определение на съда №519 от
02.06.2023г., молбата на В. за освобождаване от заплащане на д.т. в размер на
10 лева е била оставена без уважение.
В проверяваното определение са
изложени мотиви за приложението намира нормата на чл.83 ал.2 ГПК и задължението
на съда да се съобрази с посочените в нея обстоятелства : доходите на лицето и
на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и
други констатирани обстоятелства
Съдът е изследвал условията на
чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и приел молбата за
неоснователна. Посочил е, че целта на освобождаването от такси и разноски по
производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до
правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица,
чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на
разходите за съдебното производство, а в производството по ЗИНЗС само относно
д.т., тъй като разноски не се внасят предварително.
Мотивите на едноличният съдебен
състав за отказ по молбата на В. за освобождаване от заплащане на дължимата по
закон д.т. в размер на 10 лева са свързани със следните установени факти и обстоятелства
:
След събрана допълнителна информация,
съдебният състав на ЛАС приел, че ищецът разполага с натрупани парични средства
за периода на пребиваването му в Затвора Ловеч в размер на 1856 лева, като липсвало отбелязване тези
средства да са похарчени в магазина при затвора, т.е. салдото на В. било положително
и не е претърпяло промяна към датата на подадената молба от 26.01.2023г. Съдът
е приел, че наличните парични средства са достатъчни и надхвърлят два пъти
минималната работна заплата, което не води до извод за невъзможност да бъде
заплатена д.т. от 10 лева.
Срещу определение №519 от
02.06.2023г., постановено по адм. дело №33/2023г. по описа на АС-Ловеч постъпва
частна жалба, вх. №1709/2023г. С нея В. заявява, че така направеният отказ за освобождаване
от заплащане на д.т. в размер на 10 лева е незаконосъобразен. Счита, че не
дължи д.т., защото такава не се дължи по закон за този вид дела, а и нямал средства
за заплащането й. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определение №519 от 02.06.2023г.,
постановено по адм. дело №33/2023г. по описа на АС-Ловеч е правилно и следва да
се остави в сила.
Извън изложените в оспореното
определение аргументи, почиващи на допълнително събрани от съда доказателства
за финансовото и материално състояние на В., служебно известна на касационния
състав е следната информация :
От приложени по адм. дело № 87/2023г.
по описа на АС-Ловеч доказателства-справки от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико
Търново, Сектор ПП при ОД на МВР-Габрово, от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Велико Търново, на имената на Г. В. и съпругата му А. В. изискани
за послужване и по настоящото дело са налице данни, за притежавани недвижими имоти
и МПС-та, лични и в режим на съпружеска имуществена общност, за които се
твърди, че са възбранени от КПКОНПИ и делото е висящо на пред Апелативен съд –
гр. В. Търново. Въпреки, че тези справки са от края на 2022г., те сочат на
наличие на данни за притежание на множество недвижими имоти и на автомобили.
Съдът бе изискал актуална справка
от същите служби, с оглед справедливо произнасяне по отношение на искането за
освобождаване от д.т., които са приложени по няколко дела, сред които и по адм.
дело №87/2023г. по описа на АС-Ловеч, и по настоящото такова както следва : Справка
от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, Сектор ПП при ОД на МВР-Габрово, от
Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, на имената на
Г. В. и съпругата му А. В. .
Внимателният прочит на данните
в тези справки водят на същия извод, направен и по адм. дело № 87/2023г. по
описа на АС-Ловеч и по проверяваното такова - адм. дело №33/2023г. по описа на АС-Ловеч.
Съгласно справка от 14.08.2023
г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново, Сектор „Пътна полиция”, и идентична
такава от предходната година - справка от 05.04.2022 г. от ОД на МВР - Габрово,
Сектор „Пътна полиция” е видно, че Г.В. притежава пет МПС, върху които са
наложени запори. Съпругата му — А. С. В. , притежава автомобил, който не е
запориран. Двамата имат сключен граждански брак от 1986 г., съгласно приложено
удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е придобит през 1993 г. и следва
да се приеме, че същият е в режим на СИО, което е законова презумпция по чл.
18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК, т. к. няма данни да е
лична собственост на съпругата. На следващо място : От получени справки за
жалбоподателя и съпругата му от АВ е видно, че двамата притежават редица
недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори в голямата си част частни
лица и ипотекарни длъжници - жалбоподателят
и съпругата му. Налице са и заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са
под наложена възбрана, но не всички, като за част от тях възбраните са
заличени. През 2017г., а и в по-ранен период са налице продажби на имоти, чиито
собственици са тези лица. Има вписан договор за наем с наемодател жалбоподателят и месечен наем 1200 лева, виж
пореден №17 на справката. Към момента, видно от приложена справка Г.В.
притежава повече от 20 имота на територията на страната.
С оглед предоставените справки
за имотното състояние на жалбоподателя съдът в настоящия си касационен състав установи, че жалбоподателят и съпругата му
притежават множество недвижими имоти и на автомобил. Възбраната е обезпечителна
мярка, уредена в от Гражданско-процесуалния кодекс и представлява забрана на
собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или
принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка имотите да се
отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за сключване на
разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия за това. както
се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран
такъв.
Ето защо касационния състав на
ЛАС приема, че не може да се направи извод за невъзможност от страна на
жалбоподателя да заплати държавна такса в размер 10 лева.
Приемайки същото по адм. дело №
87/2023г. по описа на АС-Ловеч, че Г. В. дължи д.т. за разглеждане на спора и
че няма основания за неговото освобождаване, съдебният състав е постановил
правилен съдебен акт, който по изложените в настоящото определение мотиви и
правни съображения следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното, на основание
чл.234 и чл.235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
оспорването на Г.В. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода -„ доживотен затвор без право на замяна“,
понастоящем в затвора гр. Ловеч срещу определение №519 от 02.06.2023г.,
постановено по адм. дело №33/2023г. по описа на АС-Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :