Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.11.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №12236/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането.
Ищцата К.С.В. излага в исковата молба, че на 24.05.2017г. около 16,30часа на път II-51, км.61 +800м. , между селата Светлен и Заветно, настъпило ПТП между
л.а."Форд", рег.№ *****управляван от П.Н.В. и л.а."Рено" с
рег.№******, управлявано от И.А.Д., при което водачът на лек автомобил
"Форд" поради недостатъчен контрол над автомобила излиза вдясно от пътя, опитвайки се да го
овладее се върнал на пътното платно, навлязъл в лентата за насрещно движение и
се блъснал в насрещно движещия се л.а. "Рено", в резултат от което
пострадала ищцата, която пътувала като
пасажер на предна дясна седалка на лек
автомобил.а "Форд".
За пътния инцидент е съставен протокол за ПТП № 1553085/24.05.2017г. по описа на РУ-Попово и констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №
256/24.05..2017г. Непосредствено след инцидента ищцата е закарана по спешност в
МБАЛ "Търговище"АД с
оплаквания от болки в областта на таза и гръдния кош. Приета е за лечение в
болница, където е останала в периода от 24.05.2017г. до 27.05.2017г. За
проведеното лечение е издадена епикриза. След извършените прегледи е поставена
следната диагноза: счупване на седалищната кост вдясно, счупване на седалищната
кост вляво, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на главата. В
резултат от посочените травми е извършено неоперативно наместване на тазови
кости, зашиване на разкъсно-контузната рана на главата. Изписана е с препоръка
за щадящ режим на крайниците, медикаментозна терапия, сваляне на оперативните конци
след една седмица. Възстановяването й
протекло изцяло на легло, като не е била в състояние да се грижи сама за себе
си, поради което близките й осигурили
присъствие на болногледач в дома и се наложило да ползват
услугите на хоспис. В периода от 30.08.2017г.-09.09.2017г. се придвижвала с
помощни средства и имала оплаквания от нестабилна походка и болки в областта на
двете тазобедрени стави, затруднено ставане и сядане, невъзможност за клякане и
самообслужване. И към датата на исковата молба продължава да търпи болки с
постоянен характер и интензитет. Здравословното й състояние се влошило, което
се отразило на психиката й, вследствие от преживения шок се оплаквала от
понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието. Произшествието
настъпило по вина на водач на МПС, по отношение на което е сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество. Предявила
претенции за плащане на обезщетение от застрахователя, по което е образувана
ликвидационна преписка и е определено и изплатено обезщетение в размер на 20
000лева, което счита за недостатъчно да репарира в пълен размер претърпените
неимуществени вреди, като счита че дължимият размер е 50 000лева.
Предвид изложеното предявява иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 30 000лева обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 24.05.2017г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът "Д.з." АД в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", относно л.а."Форд", рег.№ ******.
Евентуално е направено възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата е
пътувала без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е фабрично
оборудван. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение и недоказаност
на описаните в исковата молба вреди. Излага, че лечението на ищцата в болнични
условия е протекло нормално, възстановила се нормално, три месеца след
инцидента е извършвала активни движения и се е придвиждала, макар й с оглед
възрастта й да е ползвала помощни средства.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 14.09.2020г. са приети за безспорни
обстоятелствата, че към 24.09.2017г.
гражданската отговорност на водача на лек автомобил "Форд" с
рег.№ ****** е застрахована при ответника, както и че е заплатено застрахователно обезщетение, във
връзка с процесното ПТП, в размер на 20 000лева.
За установяване механизма на ПТП са представени
протокол за ПТП и констативен протокол,
в които е посочен механизъм на настъпване на произшествието, идентичен с
посочения в исковата молба.
Приета е комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, по която са дадени следните отговори на поставените въпроси:
- ПТП е настъпило при навлизане в дясна крива на
завой от водачът на л.а."Форд", рег.№ *****който губи контрол
над него, отклонява се надясно като
напуска пътното платно, след което се връща обратно, пресича собствената пътна
лента и навлиза в лентата за насрещно движение, завърта се със задна част към
насрещно движещия се л.а. "Рено Канго" с рег.№******.
-ПТП е било предотвратимо от водача на
л.а."Форд", рег.№ *****ако при избора си на скорост не е допуснал
отклонение надясно и последващо навлизане в лентата за насрещно движение.
- От медицинската документация са установени
травматичните увреждания счупване на седалищната кост вдясно, счупване на
седалищната кост вляво, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на
главата. По повод травмата на главата е
проведена хирургична обработка и шев на раната, под локална упойка е направено
закрито мануално наместване на счупени тазови кости без вътрешна фиксация, в
болнично заведение е проведена медикаментозна терапия. След изписване е
назначен постелен режим и антиагрегатна терапия с фраксипарин;
-Травмите на пострадалата са причинени от действия на
тъпи твърди предмети, като счупването на тазовите кости е резултат от действие
с голяма травмираща сила. В съвкупност е направен извод, че причиняването на
травмите може да се обясни по време и
начин с процесното ПТП.
-Оздравителният процес при ищцата е продължил в различен период от време за отделните
травми. Последиците от мекотъканните травми на главата и гръдния кош би
следвало да отшумят за 2-3 седмици. С
оглед данните, че не е приложено хирургическо лечение на счупването на тазовите
кости, е направен извод, че са били неразместени или с много малки размествания
под 5 мм и се касае за стабилни счупвания.
При такива счупвания се налага стриктно спазване на режим на легло за
5-6 седмици, след което постепенно раздвижване
и натоварване на крайниците, като при благоприятно протичане на
оздравителния процес се очаква да настъпи възстановяване за около 3-4 месеца от датата на
травмата. При подобни травми, поради
продължителния период на обездвижване и
на двата долни крайника е възможно да настъпят усложнения, артрозни промени на
тазобедрените стави.
-При преглед на пострадалата, 3 години след
инцидента, са налице данни за изразени артрозни промени в двете тазобедрени
стави и кръста, водещи до затруднено придвижване и движения. Според вещото
лице, при липса на проведени изследвания и прегледи, констатираното към момента
състояние може само с вероятност да се свърже с травмата, като се приеме, че е
посттравматично усложнение. Незадържането на урина, за което съобщава ищцата, с
дебют след инцидента, дава основание да се предполага, че при нея е била налице
по-тежка травма със засягане на гръбначния стълб и нервните коренчета, но за да
се приеме наличие на причинна връзка са необходими допълнителни изследвания.
- Регистрираните при ищцата травми са довели до
интензивни болки и страдания, които налагат задължително медикаментозно
обезболяване и щадящ режим. Постепенно с
времето съпътстващите травмите болки намаляват, но при посттравматични усложнения
е възможно и по-продължително
персистиране месеци и години.
- Към настоящия момент при ищцата се наблюдава
намален обем на движенията в кръста, долните крайници, тазобедрените стави и
мускулна слабост, за които може да се приеме, че са във връзка с инцидента.
Налице е белег от рана в окосмената част на главата, за който не може да се
приеме, че е с характер да загрозява.
- След справка по номера и рамата на автомобила е установено, че е фабрично оборудван с
колани на предни и задни седалки.
-Направен е извод, че ако е използван, коланът от
техническа гледна точка би трябвало да е в отпуснато състояние в колата и да не
се върнал в изходна позиция.
- За мекотъканните травми липсва описание, а за
тазовите счупвания няма образни изследвания. При наличните данни може само
най-общо да се посочи механизъм на
настъпването им. За травмата на гръден кош може да се приеме, че е от удар или
притискане, като е възможно да се дължи и на директното травматично въздействие
на предпазен колан. Контузията с рана в теменната област на главата е резултат
от удар, като поради подвижността на главата, този удар може да е в интериора
отпред, встрани и над главата. Счупването на тазовите кости на пасажер може да се обясни с механизъм на притискане във вертикално или
странично положение, като това най често се дължи на настъпили пластични
деформации.
-При пострадалата няма описана специфични и
характерни травми, резултат от директно
въздействие на поставен обезопасителен
колан.
-Предназначението на предпазния колан е да намали
инерционното движение на тялото в началните хилядни от секундата при удара и
фиксирайки го към седалката да го предпази от удари в части на вътрешната конструкция на
автомобила, както и евентуално изхвърляне след удара. При удар отзад тялото полита
назад, при което може да се травмира от седалката и при наличие на близко
стоящи предмети от интериора. Възможно е травмиране на главата и от тавана на лекия
автомобил, като и в този случай колана не би могъл да предпази пасажера
ефективно. Предпазният колан не може да предотврати причиняване на увреждания
по механизъм на притискане от настъпващи пластични деформации навътре.
В открито съдебно заседание вещото лице Г., отговаря
че заявеното от свидетеля за състоянието на ищцата е констатирано от него при
направения преглед. Тя се придвижва със затруднение. Възможно е твърдяното
изпускане на урина да е от ПТП, тъй като е започнало оттогава или да е от
недиагностицирано увреждане на периферните нерви, излизащи от гръбначния стълб.
Причината може да е както поради централен проблем, така и периферен. Липсата на спомен за инцидента
говори за по-сериозна травма на главата
от диагностицираната. Няма данни за здравословното състояние на ищцата преди
инцидента, но ако е имала артрозни проблеми, те са се влошили в резултат от
двустранното счупване на седалищните тазови кости. Сега тя не може да се придвижва без помощни
средства и всички параметри на тазобедрената става са влошени, в резултат от
това счупване.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел М.Й., зет на ищцата, който дава показания, че я видял в болницата след
инцидента, била неподвижна, на легло, имала охлузване на главата, синини по
гърдите, натъртване на главата и превръзка. Стояла три дни в болница, след
което я настанили в хоспис, където
останала два месеца. Била на легло в неподвижно състояние. След изписването от
хосписа съпругът й продължил да се грижи за нея, но продължила провежданата в
хосписа рехабилитация около 2-3 месеца. Към настоящия момент продължава да се
движи с помощни средства, използва памперс през нощта и превръзки през деня.
ПТП се отразило негативно на психичното й състояние, станала затворена и необщителна,
няма социални контакти и желание да се среща с хора. Преди това била активна, работела- домашна
работа и отглеждала зеленчуци. Преди инцидента не е имала проблем със задържане
на урина. Личните отношения със съпруга
й се влошили. И сега изпитва затруднения при движение, придвижва се с бастун,
не може да се движи на дълго разстояние сама и се уморява бързо.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги
преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като се основават на неговите
непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелства и са подкрепени от
заключението на вещото лице по СМЕ,
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Между
страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил "Форд", рег.№ ******.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и констативния
протокол, съставен от длъжностно лице на МВР.
При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът
взема предвид съдебната практика,
обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.№768/2009г. ТК
, в което е прието, че неоспореният в
процеса констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява
официален документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че
съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и с други
доказателствени средства.
В тази връзка, в
настоящото производство, е приета авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е приет механизъм на
настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения протокол за ПТП и констативен
протокол. Поради това следва да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на
водача на лек автомобил "Форд", рег.№ *****който е изгубил контрол над
автомобила, отклонил се е надясно от платното за движение и го е напуснал, след
което се е върнал обратно в платното, пресякъл е собствената пътна лента и е навлязъл
в лентата за насрещно движение, завъртял се е със задна част към насрещно
движещия се л.а. "Рено Канго" с рег.№******, след което е настъпил
удар между тях. По този начин е нарушил чл.20, ал.1, ал.2 и чл. 16, ал.1 от ЗДвП. Поради неизпълнение на посочените
задължения, водачът на автомобила е навлязъл в платното за насрещно движение и след
завъртане се е ударил в движещия се по него автомобил.
Посоченият
механизъм на ПТП се потвърждава от всички
събрани по делото доказателства, от които съдът приема за установена вината на
водача на лек автомобил
"Форд", рег.№ ******
за настъпване на произшествието, при което е пострадала ищцата, поради
което е установена пасивната материално-правна легитимация на ответника за
плащане на обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във
връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
се основава на личен преглед на ищцата и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания, начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като
обективна и обоснована. От същата се
установява, че в резултат от ПТП ищцата
е претърпяла травматични увреждания изразяващи се в счупване на седалищната
кост вдясно, счупване на седалищната кост вляво, контузия на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана на главата. Според вещото лице описаните травми са
причинени от действия на тъпи твърди предмети, като счупването на тазовите
кости е резултат от действие с голяма травмираща сила, които могат да бъдат
обяснени по време и начин с процесното ПТП. Следователно е налице извод за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и горепосочените
травматични увреждания.
От заключението на вещото лице се установява, че
възстановяването на ищцата от настъпилите травматични увреждания е продължило в различен период от време, като последиците
от мекотъканните травми на главата и гръдния кош би следвало да отшумят за 2-3
седмици, счупването на тазовите кости
обикновено налага стриктно спазване на режим на легло за 5-6 седмици,
след което постепенно раздвижване и
натоварване на крайниците, като при благоприятно протичане на оздравителния
процес се очаква да настъпи възстановяване
за около 3-4 месеца от датата на травмата.
От изложеното следва извод, че в обичайния период за
възстановяване от посочените травми около 4 месеца, ищцата е била лишена от възможността
да води нормален начин на живот, била е на легло в продължение на 6 седмици,
след което се е подложила на процедури за рехабилитация и раздвижване. През
този период е търпяла интензивни болки и страдания, които налагат задължително
медикаментозно обезболяване и щадящ
режим, не е можела сама да се грижи за себе си, поради което е била в болница,
след това в хоспис за реахабилитация, която продължила у дома й .
При ищцата са констатирани посттравматични
усложнения, тъй като при проведения личен преглед се установени артрозни
изменения, които са последица от продължителното обездвижване на долните
крайници по време на възстановителния период от счупването на тазовите кости. В
резултат от тези усложнения 3 години след инцидента ищцата има затруднено
придвижване и движения. Вещото лице констатира, че не може категорично да се
приеме, че същите са настъпили в резултат от ПТП, тъй като не са проведени
изследвания и прегледи, но от събраните по делото доказателства следва да се
направи извод, че
е налице причинно-следствена връзка на посттравматичните усложнения, довели до
затруднено придвижване и движения при ищцата, тъй като според разпитания свидетел преди ПТП ищцата се е придвижвала нормално и
самостоятелно, сама се е грижила за домакинството и е отглеждала зеленчуци.
Освен това вещото лице в открито съдебно заседание допълва, че няма данни за
здравословното състояние на ищцата преди ПТП, както и за наличие на артрозни
изменения, но ако е имала такива, са се обострили след инцидента.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
посттравматичните усложнения, изразяващи се в
затруднено придвижване и движения на ищцата и след датата на исковата
молба, са настъпили в причинно-следствена връзка с ПТП. Към настоящия момент
при ищцата се наблюдава намален обем на движенията в кръста, долните крайници,
тазобедрените стави и мускулна слабост, за които може да се приеме, че са във
връзка с инцидента. Налице е белег от рана в окосмената част на главата, за
който не може да се приеме, че е с характер да загрозява.
Относно оплакването от незадържането на урина, за
което съобщава ищцата при прегледа, което датира след инцидента, не е направен
категоричен извод от вещото лице за наличие на причинно-следствена връзка с
ПТП. Вещото лице дава обяснение за възможните причини за настъпването на тази
последица като резултат от произшествието, като приема че е възможно да е била налице по-тежка травма
със засягане на гръбначния стълб и нервните коренчета, но за да се приеме
наличие на причинна връзка са необходими допълнителни изследвания. Поради
липсата на такива изследвания и заключението на вещото лице съдът приема, че не
е налице основание да се направи извод за това, че незадържането на урина при
ищцата е резултат от ПТП. В тази част не
следва да се кредитират и показанията на свидетеля, тъй като не са подкрепени
от други доказателства.
Свидетелят дава показанията, че след изписването от болница ищцата е провела процедури за рехабилитация в хоспис, които продължили след връщането й у дома, но и към настоящия момент се придвижва с помощни средства. Произшествието се отразило и на психическото й състояние, тъй като станала затворена и необщителна. Показанията му в тази част следва да се кредитират, тъй като не противоречат на заключението на вещото лице относно последиците от травматичните увреждания при ищцата, периода, начина на възстановяване и търпените билки и страдания през възстановителния период и след това, поради констатираните посттравматични усложнения, а относно психичното й състояние са житейски обосновани.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се
вземе предвид характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че при ищцата
не е настъпило пълно възстановяване
поради затруднено движение, намален обем на движенията в кръста, долните крайници,
тазобедрените стави и мускулна слабост, наличие на белег от рана в окосмената
част на главата, който макар и да не е загрозяващ е наличен. Следва
да се вземат предвид и последиците за
психиката на ищцата, довели до отчуждаване и липса на социални контакти.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 35 000,00лева, от които
ответното дружество е заплатило 20 000лева, като предявеният иск е основателен
за 15 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата е била
без обезопасителен колан. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се
вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по
т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о.
и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата. От заключението на комплексната експертиза се
установява, че автомобилът, в който е пътувала ищцата, е фабрично оборудван с
обезопасителен колан на предна дясна седалка, където е пътувала. Според вещото лице по СМЕ пострадалата
няма описана специфични и характерни травми, резултат от директно въздействие
на поставен обезопасителен колан. Съдът приема, че от това заключение не може
да се направи категоричен извод, че ищцата е била без предпазен клан, тъй като получените
увреждания са от такъв характер, че могат да бъдат получени и в двата случая. Този извод следва поради
заключението, че е възможно травмиране
на главата и от тавана на лекия автомобил, като и в този случай колана не би
могъл да предпази пасажера ефективно, както и че предпазният колан не може да
предотврати причиняване на увреждания по механизъм на притискане от настъпващи
пластични деформации навътре в купето. Според
вещото лице травмата на гръден кош може
да се приеме, че е от удар или притискане, като е възможно да се дължи и на
директното травматично въздействие на предпазен колан, контузията с рана в
теменната област на главата е резултат от удар, като поради подвижността на
главата, този удар може да е в интериора отпред, встрани и над главата,
счупването на тазовите кости на пасажер
може да се обясни с механизъм на
притискане във вертикално или странично положение, като това най често се дължи
на настъпили пластични деформации.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице
предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, поради
него, поради което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 15 000лева и
да се отхвърли до пълния предявен размер от 30 000лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 3205,00лева, от които следва да се присъди 1/2 или 1602,50лева.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 1/2 от тях. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 300лева и се претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лева. Следва да се
присъди 1/2 от горепосочените разноски в размер на 300,00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
"Д.З." АД с ЕИК ******** да заплати на К.С.В. с ЕГН********** на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15
000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 24.05.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски,
съобразно с уважената част от исковете,
в размер на 1602,50лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15 000,00лева до 30 000,00лева.
ОСЪЖДА
К.С.В. с ЕГН********** да заплати"Д.З." АД с ЕИК ******** на оснвоанеи чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 300,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: