Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 06.01.2023                 Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                          Първи  граждански състав

На 16.12.                                                                                                       Година 2022

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                   

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 864 по описа за 2021 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.64 ЗС.

Ищците И.Г.С. и П.Д.Б.  твърдят, че са съсобственици на самостоятелен обект - жилищна сграда с административен адрес: гр. Стара Загора, ..... Сградата била на два етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.422, собственост на община Стара Загора. Твърдят, че са собственици на апартамент, находящ се на първия етаж, а С.Е. и И.Д. - собственици на апартамент на втория етаж. На 02.11.1959г. на С. К.С., Р.К.С.и Е.П. М.било отстъпено право на строеж в процесният имот, което било реализирано. През м.август 2006 г. между съсобствениците била извършена доброволна делба на жилищната сграда, а впоследствие всеки един от тях продал своята 1/2 ид.ч. от сградата. Ищците закупили апартамента през лятото на 2018 г., извършили ремонт и реално ползвали същия от лятото на 2019г. Жилищната сграда имала един вход от север и граничела с две улици - от юг и запад. И.Д. и С.Е. заградили свободните части от южна страна - от жилищната сграда на изток до съседния имот със смесена ограда /метална врата с височина около 1.80 м. и 65 см. цимент и над него - метална ограда. От запад изградили смесена ограда с височина около 1.80 метра / 65 см. цимент и над него метална ограда / в посока север и врата. От северна и източна страна имота бил ограден с метална/решетъчна ограда, която те заварили при покупката на апартамента. Не им бил предоставен ключ за вратата от юг. За вратата на оградата от запад имали ключ, но можели да се движат от нея до вратата на жилището, което било на разстояние около 50 см. Достъпът им до жилищната сграда бил ограничен изцяло и не можели да ползват жилището си по предназначение. Ищците твърдят, че се обърнали към Община Стара Загора като собственик на земята с жалба от 07.05.2020 г., в което поставили и въпроса: Какво трябва да е разстоянието на общите части около сградата, за да имат достъп до фасадните стени? В писмото на Общината с изх. № 10-11-6020/04.06.2020 г. не се съдържал отговор на поставеният въпрос, но ги информирали, че Общината нямала правомощия за разрешаване на спорове от частноправен характер. На 12.06.2020 г. подали до общината възражение по постъпилия отговор, в което посочили, че не са получили отговор на поставените въпроси. Посочили че нямат достъп до прозореца си от северната страна и до двора. В отговора на възражението с изх. № 16-11-8599/27.07.2020г. Общината отново не дала отговор на поставените към нея въпроси и не предприела действия за защита на правата им. В полза на ищците съществувало право на собственост върху 1/2 ид.ч. от постройката в поземленият имот, като това право било част от вещното право на строеж, включващо в съдържанието си и правото да се ползва земята, доколкото това било необходимо за използването на постройките според тяхното предназначение. В конкретния случай Община Стара Загора, като собственик на земята им пречела да упражняват това право, защото след постъпилото от тях писмено искане да се определи разстоянието на общите части около сградата, за да имат достъп до фасадните стени, такова не било определено. Следвало по реда на чл.64 от ЗС съдът да осъществяви съдебна администрация между собственика на сграда в чужд имот и собственика на имота върху, който била изградена постройката, за разрешаване на спора им относно ползване на терена от суперфициара. Имали право безпрепятствено да ползват терена около сградата, като суперфициарен собственик на постройка в чужд имот, да ползват терена, върху който е изградена жилищната сграда, така че да ползват сградата по предназначение, тъй като постройката имала главно предназначение, а прилежащият терен - обслужващо. Това право било нарушено и те не можели да го реализират поради бездействието на общината и непроизнасянето й да определи разстоянието на общите части около жилищната сграда, за да имат достъп до фасадните стени и постройката. Молят да бъде постановено решение, с което да определи на ищците частта от имот с идентификатор 68850.513.422, с административен адрес: гр. Стара Загора, ..., необходима им като собственици на 1/2 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, да използват сградата според нейното предназначение, както молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът ОБЩИНА, гр. Стара Загора счита исковата претенция за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том II, рег.№ 3627, дело № 285/12.07.2018 г. на нотариус Маргарита Илиева, ищците И.Г.С. и П.Д.Б.  са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.513.422.4.1, с предназначение жилище, апартамент, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.422, с административен адрес: гр. Стара Загора, ..... Жилищната сграда е построена в общинско дворно място, като ищците притежават ½ ид.ч. от правото на строеж.

             Разпоредбата на чл.64 от ЗС предвижда, че собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В своята практика ВКС последователно приема, че при липса на уговорено „друго” между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние. В решение № 20 от 15.04.2020 г. по гр. д. № 1934/2019 г. на ВКС, 1-во гр. отд. се казва следното: „Нормата на чл. 64 ЗС е императивна. Тя брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда, собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да отстъпва право на строеж на друго лице. Неговото задължение се свежда до това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част“. Според решение № 60132 от 20.01.2022 г. по гр. д. № 1125 / 2021 г. на ВКС, 1-во гр. отд. съдът е длъжен на основание чл. 64 ЗС да определи прилежащата част от терена, необходима за ползване сградата по нейното предназначение. Последната се определя не по преценка на собственика на земята, а съобразно разпоредбите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони. Правото на суперфициарния собственик да ползва съответната част от терена произтича от закона – чл. 64 ЗС, и не може да бъде отречено от съда с мотив за достатъчност на осигуреното ползване от собственика на земята.

            Изхождайки от изложените по-горе принципни положения, съдът намира, че ищците, в качеството си на суперфициари, притежават право на ползване върху такава площ от поземлен имот с идентификатор 68850.513.422, с административен адрес: гр. Стара Загора, ...., която им осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза чл.22, ал.7 от ЗУТ дава възможност при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване да се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1 (Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии), които се урегулират като поземлени имоти. Съгласно чл.21, ал.2 ЗУТ при определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове (нето жилищните терени) и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове се спазват нормативите по чл. 20 и се ползва начинът съгласно Приложение № 1. Според вещото лице, тъй като в конкретния случай не се цели обособяването на УПИ за процесната сграда, а само определяне на прилежаща площ за ползването и поддръжката й, следва да се имат предвид само отстоянията от други обекти (сгради), разположени в имота. Предвид обстоятелството, че сградата е разположена на уличната регулация със западната и южната си фасади, отстояния следва да се определят за северната и източните й фасади. В Приложение №1 към Наредбата за едносекционни жилищни сгради (сгради с дължина, по-малка от 20 м) линиите (границите), определящи необходимата за функционирането им площ, се предвиждат на разстояния от всички ограждащи стени на сградите най-малко 1/3 от височината им (Н), но не по-малко от 3 метра. Височината на сградите Н е число, равно на броя на етажите, умножено по 3, т.е. етажната височина се приема за 3 м. Процесната сграда с идентификатор 68850.513.422.4 е със застроена площ 89 кв.м. и е на два етажа т.е. минималните отстояния за функционирането й ще са по 3 метра от всичките й страни. Необходимата прилежаща площ към процесната сграда с идентификатор 68850.513.422.4, в която се намира самостоятелният обект на ищците, се определя от линии, успоредни на фасадите й на отстояние 3 метра от всяка. Прилежащата площ в границите на имота е 66 кв.м. и е заключена между точки 1, 2 и 3 на приложената към заключението скица. Съдът възприема изцяло експертното заключение с оглед неговата обоснованост и незаинтересуваност.

            По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.64 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като бъде подлежащата на ползване част от земята, необходима за използването на постройката според нейното предназначение, както следва: ищците, в качеството им на собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.513.422.4.1, с предназначение жилище, апартамент и на ½ идеална част от  правото на строеж, могат да ползват прилежаща към сградата площ от 66 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.513.422, с административен адрес: гр. Стара Загора, ...., собственост на ОБЩИНА, гр.Стара Загора, бул. ..., заключена между точки 1, 2 и 3 на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза скица.

При определяне отговорността за разноски следва да се изходи от характера на производството по чл.64 ЗС като такова на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на ползването на терена, признато и гарантирано от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Затова поначало в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /в този смисъл е Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК относно близкото по естеството си производство по чл.32, ал.2 ЗС/. Посоченото разрешение обаче е приложимо само спрямо разноските за адвокатско възнаграждение. Доколкото извършеното с решението определяне на необходимата площ по чл.64 ЗС ползва всички страни, същите следва да понесат съответната част от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи /това разбиране е застъпено в Определение № 389 от 8.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2010 г., II г. о., ГК и впоследствие потвърдено в Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК, Определение № 526 от 5.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6142/2013 г., I г. о., ГК и др. Затова следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците половината от направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице в размер на 190 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

     Р   Е   Ш   И  :

           

            ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.64 ЗС, по иск на И.Г.С. *** и П.Д.Б. ***, бул. ..., представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, подлежащата на ползване част от земята, необходима за използването на постройката според нейното предназначение, както следва: И.Г.С. *** и П.Д.Б. ***, в качеството им на собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.513.422.4.1, с предназначение жилище, апартамент, и на ½ идеална част от правото на строеж, могат да ползват прилежаща към сградата площ от 66 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.513.422, с административен адрес: гр. Стара Загора, ..., собственост на ОБЩИНА, гр.Стара Загора, бул. ..., заключена между точки 1, 2 и 3 на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза скица /л.188 от делото/, която е неразделна част от решението.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА, гр.Стара Загора, бул. ..., представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на И.Г.С. *** и П.Д.Б. *** сумата 190 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :