РЕШЕНИЕ
№ 20586
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110138585 по описа за 2023 година
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. П. Т. против К.
В. К..
Ищцата С. П. Т. твърди, че на 15 януари 2020 г. с ответника бил сключен
договор за наем, по силата на който на К. В. К. били предоставени за срок от една
година за възмездно ползване собствените на ищцата апартамент № 19, състоящ се от
дневна с бокс, спалня и сервизно помещение (ЗП 54 кв.м) и гаражна клетка № 58 срещу
наемна цена в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева месечно, платими в брой, в срок до
15-то число на месеца, предхождащ този за който се дължи. След изтичане на срока на
договора за наем, наемателят продължил да ползва имота без противопоставяне от
страна на ищцата, поради което и съобразно чл. 236 от ЗЗД твърди, че договорът се
трансформирал в такъв за неопределено време. Наемателят заплащал наемите доста
нередовно, като в края на 2021 г. заплатил няколко дължими наемни вноски наведнъж
с обещанието да издължи остатъка, като на 15.05.2022 г. напуснал и освободил наетите
помещения. Като неплатени останали наемните вноски за срок от девет месеца, а
именно за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г. в размер на 9900 /девет хиляди и
деветстотин/ лева. При предаване на ключовете ответникът К. не изплатил дължимата
сума, поради което на гърба на приемо-предавателния протокол било записано, че
наемът е платен до 14 август 2021 г. и че се дължи заплащане от 15.08.2021 г. до
15.05.2022 г. Наемателят, подписал документа, като се задължил да заплати дължимите
вноски в срок до 22.05.2022 г. След изтичането на уговорения срок ищцата правила
многократно опити да установи контакт с г-н К., но същите били безуспешни. На
1
29.05.2023 г. твърди да му е отправила покана на електронната поща за изпълнение на
задължения, като от последния не последвало плащане. Поради тези и останалите
подробно посочени аргументи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът К. В. К. признава факта на възникнало
между страните наемно правоотношение по договор за наем от 15.01.2020 г. с
посочените в него параметри. Сочи, че по време на действие на процесния договор,
наемната цена била заплащана на сестрата на наемодателката, като наемателят не
разполагал с банкова сметка на ищцата. Не оспорва представения документ, носещ
подписа на страните по наемното правоотношение от 15.05.2022 г. Сочи, че не е
получил електронно писмо от 29.05.2023 г., тъй като не е адресирано до неговия
електронен адрес, посочен в договора, а именно: Поради липса на банкови детайли на
ищцата, ответникът твърди, че не могъл да изпълни задължението си. Твърди се, че
след образуване на настоящото производство ищецът заплатил на ищцата сумата от
8800 лева, като счита, че за горницата до пълния предявен размер от 9900 лева сумата е
недължима, тъй като бил заплатил на наемодателя сумата от 1100 лева депозит при
сключването на договора. Поради изложените съображения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 07.10.2023 г. и
приет за окончателен без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между ищцата и ответника по делото са
отделени фактите, че: са страни по процесния договор за наем на недвижим имот от
15.01.2020 г.; че наемната цена е била дължима до 15.05.2022 г., когато ответникът е
освободил процесните имоти; че са страни по двустранно подписаните приемо-
предавателен протокол от 15.01.2020 г. и от 15.05.2022 г.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти
за доказани. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства.
Видно от приложения и приет по делото Договор за наем на недвижим имот от
15.01.2020 г. между С. П. Т., в качеството на наемодател, и К. В. К., в качеството на
наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който на
ответника – К. В. К. бил предоставен за срок от една година за възмездно ползване
собствените на ищеца апартамент № 19, състоящ се от дневна с бокс, спалня и
сервизно помещение (ЗП 54 кв.м.), находящ се в гр. София, ж.к. „ и подземно
паркомясто № 58 на етаж /- 2/, срещу уговорена наемна цена от 1100 лв. /хиляда и сто
лева/ месечно, платими в брой в срок до 15-то число на месеца, предхождащ този, за
който се дължи. Не се спори, че собственик на имотите е ищцата, което се установява и
от представения и приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот г. по описа на
нотариус А Л
Приет като писмено доказателство по делото е двустранно подписан приемо-
предавателен протокол от дата 15.01.2020 г., подписан от двете страни, от който е
видно, че ищцата е предала държането върху имота на ответника.
От приетото по делото с протоколно определение от 23.11.2023 г. като писмено
доказателство нотариално заверено пълномощно от 21.02.2020 г., се установява, че
ищцата е упълномощила лицата Си М да я представляват в качеството й на собственик
2
на горепосочените имоти, като имат правото на управляват и отдават под наем
процесните имоти, включително с правото да получават наемната цена и да издават
разписки за нея. В тази връзка представени и приети по делото са шест броя отчет по
сметка, от които е видно, че ответникът е заплащал суми по банковите сметки на
упълномощените лице С и М Ответникът не оспорва така представеното пълномощно
да не му е било известно по време на действие на договора.
Видно от приемо-предавателен протокол от 15.05.2022 г. ползването на имота е
продължило до тази дата, като страните са подписали споразумение за уреждане на
отношенията си по процесния договор, представено като приложение към исковата
молба и прието по делото. Съгласно същото наемните вноски са били изцяло заплатени
от страна на ответника до 14.08.2021 г., като последният поел ангажимент да заплати
останалите наемни вноски за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г. в срок до
22.05.2022 г.
В хода на процеса ответникът е направил частично признание на иска за сумата
от 8800 лв., която е изплатил по банкова сметка на ищеца, видно от представеното по
делото платежно нареждане от 11.09.2023 г. Полученото в хода на процеса плащане се
признава от ищцовата страна.
Представено по делото е и електронно изпратена покана от ищцата до ответника
от 29.05.2023 г. за погасяване на процесните задължения. Видно е от същата, че е
адресирана до електронния адрес, посочен като такъв на наемателя в процесния
договор за наем.
Други относими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД:
Предявен е иск за сумата от 9900 лв., представляваща неплатени наемни вноски
за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба /11.07.2023 г./ до погасяване на
задължението.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е бил сключен валиден
договор за наем за процесния имот, по силата на който ищецът е предал на ответника
държането върху имота, изпълнил е задълженията си по договора и за ответника е
възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Безспорно по делото беше установено, че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за наем от
15.01.2020 г., по силата на който на ответника – К. В. К. бил предоставен за срок от
една година за възмездно ползване собствените на ищеца горепосочен имот срещу
насрещна парична престация, представляваща уговорено наемно месечно
възнаграждение в размер на 1100лв. месечно. Не е спорно и надлежно извършено
предаване на фактическата власт върху същия от страна на ищеца, видно от
представените и приети по делото договор за наем на недвижим имот и двустранно
подписан приемо-предаваелен протокол за предаване държането върху имота.
3
Съгласно постигнатото съгласие между страните, релевирано в чл.5, ал.1 от
договора, същият е сключен за срок от една година, като срокът може да бъде
продължен само с изричното писмено съгласие на двете страни. Въпреки наличието на
подобна уговорка, настоящият съдебен състав счита, че предвид изложените от
страните твърдения в настоящото производство, следва да се приложи разпоредбата на
чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, ако след изтичане на наемния
срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Страните не спорят,
че след изтичането на едногодишния срок на договора на 15.01.2021 г. ответникът е
продължил използването на вещта, като ищцата не се е противопоставила, поради
което наемното правоотношение се счита за мълчаливо продължено. В този смисъл за
страните остават в сила като непроменени всички права и задължения, произтичащи от
наемното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща
наемната цена, като в този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.2 от процесния договор,
която регламентира начинът и срокът, в който наемателят следва да изпълни
задължението си по плащане на наемните вноски. В двустранно подписания от
страните документ от 15.05.2022 г., имащ характера на споразумение за уреждане на
отношенията по повод наемното правоотношение, се констатира, че ответникът е
заплатил всички дължими наемни вноски до 14.08.2021 г., като непогасени са останали
вноските за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г., когато договорът е прекратен,
които вноски са дължими, предвид ползването на имота от страна на ответника в този
период.
Страните не спорят, че в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на дължими наемни възнаграждения, като спорен е единствено техният
размер.
В хода на процеса, с отговора на исковата молба ответникът е релевирал
признание за частична основателност на иска до размера от 8800 лв., като спорен
остава въпросът относно основателността на иска за горницата до пълния предявен
размер от 9900 лв. С извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 8800 лева,
съгласно приетото платежно нареждане от 11.09.2023 г., ответникът е изпълнил
частично задължението, предмет на настоящото производство.
По отношение на сумата над 8800лв. до горницата от 9900лв. ответникът в хода
на устните състезания е изложил твърдения за извършено едностранно прихващане със
заплатения депозит от негова страна на основание чл. 2, ал. 3 от договора. С
посочената разпоредба страните са уговорили, че при подписването му наемателят
заплаща депозит в размер на един наем /т.е. 1100 лв./, за получаването на който
процесният договор служи като разписка. Възражението за извършено извънсъдебно
прихващане, релевирано от страна на ответника в хода на истните състезания, не
следва да бъде разгледано по същество, поради следните съображения:
На първо място, същото не е релевирано от страна на ответника в преклузивния
за това действие срок по чл. 133 ГПК, а именно до изтичане на срока за отговор на
исковата молба. Ответната страна, едва в хода на устните състезания, сочи, че е
извършила едностранно прихващане с платения депозит, поради което същото се явява
несвоевременно заявено. В отговора на исковата молба ответникът е посочил
единствено, че депозитът е послужил за удовлетворяване на наемодателя, прави се
изявление за признаване на иска до сумата от 8800 лева, но не се съдържа
4
волеизявление за извършване на прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД. За да се
приеме, че е налице изявление за прихващане, което да бъде прието за разглеждане с
доклада по делото, ответникът следва недвусмислено да е направил изявление за това.
В отговора на исковата молба такова изявление не се съдържа, поради което
възражение за прихващане не е докладвано от съда, като срещу доклада на делото не са
направени възражения от страните.
Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на
задължения, изисква, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, да може
да го прихване срещу задължението си. В настоящия случай обаче нямаме твърдения и
доказателства за настъпване на изикуемост нито за ликвидност на вземането на
ответника по отношение на депозита.
По отношение на релевираното от страна на ответника твърдение, че същият е
бил в невъзможност да извърши плащане на наемните вноски, предмет на
споразумение между страните, поради факта, че ищцата е било в чужбина и не е
посочила банкова сметка, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно.
Видно от представеното нотариално заверено пълномощно, както и от твърденията на
страните, през периода на действие на процесния договор ответникът надлежно е
плащал наемните вноски по банкова сметка на упълномощените съгласно
представеното и прието пълномощно лица - С и М. В този смисъл, ответникът е бил
належно уведомен за упълномщаването и за банковите сметки на упълномощените
лица, като ищцата недвусмислено е приел така извършените плащания за редовни, тъй
като не са налице данни същият да се е противопоставял. Предвид липсата на изрично
оттегляне на така представеното пълномощно, с което горепосочените лица са
овластени да получават суми по отношение на договора за наем, пред ответника е
стояла възможността да погаси изискуемото си задължение като извърши плащане по
банковата сметка на посочените в пълномощното лица. В този смисъл твърденията за
липса на възможност за изпълнение, релевирани от страна на ответника, се явяват
неоснователни. Дори да се приеме, че ищцата не се е намирала на територията на
страната и комуникацията с нея е била затруднена, в какъвто смисъл са твърденията на
ответника, следва да се посочи, че ищцата е положила дължимата грижа надлежно да
овласти други лица, които да я представляват в отношенията й с ответника. Поради
това съдът счита, че по отношение на последния е възникнало задължението за
изплащане на поетото парично задължение и не е била налице обективна
невъзможност за осъществяване на същото по смисъла на чл. 81, ал.1 ЗЗД.
Фактът на извършено частично плащане в размер на 8800 лева не се оспорва от
ищцата, като следва да бъде зачетен от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази част
искът следва да бъде отхвърлен като погасен в хода на процеса. Искът за горницата над
8800 лв. до пълния предявен размер от 9900 лв. следва да бъде уважен основателен.
Ответникът не доказа погасяване и в тази част.
Следва да бъде уважено и искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2023 г. до окончателното
й изплащане. Върху погасената сума от 8800 лева ответинкът следва да бъде осъден да
заплати законна лихва, считано от предявяване на иска /11.07.2023 г./ до датата на
плащане /11.09.2023 г./.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предявен е иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 1141,25 лв.,
5
представляваща лихва за забава за периода от 22.05.2022 г. до подаване на исковата
молба /11.07.2023г./.
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже наличието на главен дълг и
настъпването на изискуемостта на вземането – уговорен срок за изпълнение или
отправена и получена от ответника покана за заплащане на дължимите суми преди
образуване на настоящото производство.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението в срок.
По отношение на задължението на наемателя да заплаща наемната цена по
начина и в срока, уговорени в чл. 2, ал. 2 от договора, същото е било предмет на
допълнителна договореност между страните, за което същите са подписали
допълнително споразумение от 15.05.2022 г. за уреждане на отношенията им по
процесния договор. Видно от представения и приет по делото документ ответникът е
поел задължението да изплати изцяло дължимите наемни вноски за периода от
15.08.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно с лихвите, като е определен и срок за плащане – до
22.05.2022 г. В този смисъл страните са постигнали съгласие да променят поетите
договорености по отношение на начина и срока на плащане на наемната цена от страна
на наемателя, като е определен нов падеж на изпълнение.
Задължението за заплащане на наемно възнаграждение е периодично плащане
съгласно чл. 111, б. В от ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка
отделна престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт.
Съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, доразвито и в константната съдебна практика, в т.ч. и
в Тълкувателно решение № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнението на облигацията
е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен
ако не следва друго от волята на страните или закона. В конкретния случай денят на
изпълнението е конкретно определен, поради което длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока – чл. 84, ал. 1
ЗЗД (моментът на изискуемост на вземането и на забава на длъжника, съвпада). Този
срок се явява именно посоченият от ищеца в исковата молба – 22.05.2022 г., на който
ден ответникът писмено се е задължил да изпълни задълженията си по процесния
договор за наем. Предвид наличието на конкретно уговорен срок за изпълнение на
паричното задължение, не следва да се коментира процесната покана, изпратена от
страна на ищеца по електронната поща до ответника, тъй като за изискуемостта на
вземането такава покана не е необходима. По арг. от чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, като покана в конкретния случай не е необходима. В случая
ответникът е изпаднал в забава, считано от 23.05.2022 г., след изтичане на определения
ден за изпълнение. Предвид липсата на изпълнение на паричното задължение в
посочения срок, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – 23.05.2022 г. до
подаването на исковата молба. Изчислен посредством онлайн платформата на
Национална агенция по приходите, достъпна на:
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, размерът на законна лихва за
забава върху главницата за периода от 23.05.2022 г. до 11.07.2023 г. се явява сумата от
1221,37 лева. Искът е предявен за сумата от 1141,25 лева, поради което следва да бъде
уважен в пълен размер, като бъде отхвърлен за датата 22.05.2022 г., тъй като
6
ответникът е изпаднал в забава, считано от следващия ден.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъжда на разноски възниква за ищцата.
Макар искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2,
предл.1 ЗЗД да е частично отхвърлен, ищцата има право на разноски и върху тази част,
тъй като отхвърлянето се дължи на извършено в хода на процеса плащане. Ответникът
е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е платил процесните задължения в
срок – арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1951 лева,
представляваща заплатена държавна такса, адв. възнаграждение и такса за издаване на
обезпечителна заповед. Посоченият разход в списъка па чл. 80 ГПК от 40 лева
държавна такса за издаване на обезпечителна заповед не е бил дължим и съответно не е
платен от ищцата, за да бъде осъден ответникът да го възстанови.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „ да заплати на С.
П. Т., ЕГН: ********** сумите, както следва:
- 1100 лева /хиляда и сто лева/ на осн. чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
232, ал.2, предл.1 ЗЗД, представляваща неплатена наемна вноска за периода от
15.08.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 8800 лв. за
периода от 11.07.2023 г. до 11.09.2023 г., както и законна лихва върху сумата от 1100
лв. за периода от 11.07.2023 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 9900 лева като неоснователен;
- 1141,25 лева /хиляда сто четиридесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/ на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава в плащането на
главницата за периода от 23.05.2022 г. до 11.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на лихва за забава за дата 22.05.2022 г.;
- 1951 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева/ на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7