Решение по дело №83/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД – [населено място], представлявано от П. П. П. – управител, депозирана чрез юрисконсулт Б., против Решение № 342 от 23.11.2023 г. постановено по АНД № 1012 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище в Монтана към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 003681/14.09.2023 г., с наложената имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, на основание чл. 200 от ЗЗП,

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата, в писменото становище и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да потвърди обжалваното НП и наложената с него имуществена санкция, с решението, предмет на касационна проверка съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на санкционираното административно нарушение.

Прието е, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение визирано в НП, чрез предлагане за продажба на потребителите на единадесет вида стоки – месни и млечни продукти, предварително опаковани от производителя с посочен от него грамаж, като върху стоките е поставен етикет с обозначена цена за единица мярка и продажна цена за съответния грамаж, а на рафта пред тези стоки е била поставена друга цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху стоките, без да е изчислена реалната продажна цена за всяка опаковка, съгласно изискванията на ЗЗП чрез етикет, ценоразпис, табела или по друг подходящ начин.

Формирал е извод, че наказващият орган правилно е приложел санкционната норма, а наложеното наказание е в справедлив размер, предвид тежестта на нарушението и липсата на вредни последици, като не е налице маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и същото е потвърдено в неговата цялост.

Така постановеното решение е правилно, а възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за законосъобразност на НП.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Районният съд е събрал относимите и допустими писмени и гласни доказателства и анализирайки същите обосновано е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.

Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената санкция от 1000,00 лева.

Касаторът е наясно и за кои точно стоки е санкциониран (доколкото същите са описани по вид, грамаж и брой), поради което следва, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е допуснато нарушаване правото му на защита.

Контролните органи са извършили проверка на различни стоки при работен режим на обекта и са установили, че за описаните в НП 11 вида стоки – месни и млечни продукти, търговецът не е обозначил върху отделните опаковки на стоките действителната им продажна цена, на база обявената от него цена за килограм.

Търговецът е поставил цената за единица мярка /кг/ на стоката, различна тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП не е с пожелателен характер, а е императивна, което налага извода, че във всички случаи, когато стоката е предварително опакована от производителя, търговецът е длъжен да обявява едновременно цената за единица мярка на стоката и продажната цена за опакованото количество от същата.

Възраженията на касатора са напълно неоснователни и не се споделят от настоящия касационен състав. Изложените доводи не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1 от ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС-Враца, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100,00 /сто/ лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342 от 23.11.2023 г. постановено по АНД № 1012 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД – [населено място] Д. З. на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.