МОТИВИ по НОХ дело №
174/2021год. по описа на ВрОС
Подсъдимите И.Л.А. и А.Л.И. *** са предадени
на съд, въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. Враца
за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 НК затова, че на 27.07.2020год. около 21,30часа в с. ***, общ. Козлодуй, в
частен имот, находящ се на ***, ползван от Г.Х.Г., в съучастие като
съизвършители, умишлено са умъртвили Г.Х.Г. ***, като му нанесли удари по
главата и тялото с ръце и крака и с предмети вила и метална тръба, с което му
причинили закрита черепно мозъчна травма /ЧМТ/, изразяваща се в оток и
кръвопопиване на меките тъкани на черепа със счупване на черепния свод вдясно с
общомозъчен оток; гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно –
косо вляво от средна подключична към предна подмишнична и 10-то и 11-то, както
и на 8-мо и 9-то вдясно на 7-8 см от гръбначния стълб; белодробен оток,
белодробна контузия, кръвоизлив в лява гръдна кухина и масивно кръвопопиване на
меки тъкани с Деколман; мастна емболия; счупване на лява малка пищялна и дясна
голяма пищялна кости; оток и кръвонасядане на двата десни клепача с по една
разкъсно-контузна рана по типа на Аркада на челото вдясно и на горен ляв
клепач; кръвонасядания по гръдната повърхност на гръдния кош, от които две
двойно ивицовидни; кръвонасядане с драскотина на дясна мишница и охлузвания на
десен лакът и лява китка; кръвонасядания, охлузвания и драскотини на ляво бедро
и ляво коляно; драскотина на лява подбедрица; една на лява и три на дясна
подбедрица прободни рани, които наранявания са довели до съчетана травма с
възникнала белодробна мастна емболия, довели до остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, като деянието е извършено по особено мъчителен начин
за убития и с особена жестокост.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП-Враца поддържа обвиненията и против двамата подсъдими така,
както са внесени. В хода на делото прави изменение по реда на чл. 287, ал.1 НПК
относно обстоятелството на настъпилата смърт, а именно, че смъртта на
пострадалия Г. е настъпила на 28.07.2020год. в 7,30часа в МБАЛ-Враца, което изменение
е допуснато от съда. В ход по същество обвинителят поддържа обвиненията с
направеното изменение, като прави искане за налагане на наказания: за
подсъдимия И.А. от 20 години лишаване от свобода, а за А.И. – доживотен затвор
без право на замяна.
По делото са предявени и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес, солидарно против двамата подсъдими,
граждански искове от Е.А.С. – майка на убития за сумата 100 000лв.,
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 27.07.2020год. до окончателното изплащане на сумата и от А.Х.Г. –
брат на убития Г.Г. за сумата 100 000лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020год.
до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 84 и сл. от НПК Е.С. и А.Г.
са конституирани като граждански ищци, а на основание чл. 76 и сл. от НПК и
като частни обвинители. Същите се явяват в съдебно заседание лично и с
упълномощения от тях повереник адв. Т.М. от АК-Шумен. В ход по същество
повереника поддържа обвиненията и против двамата подсъдими, както и предявените
граждански искове в пълните им размери.
Подсъдимият И.Л.А. не се признава за виновен в
извършено убийство. В съдебно заседание същият дава подробни обяснения, в които
обяснява, че е бил нападнат от пострадалия Г.Г. с вила и същият само се е
отбранявал. Твърди, че не е имал умисъл за причиняване смърт на пострадалия. В
ход по същество и в последна дума моли деянието да бъде преквалифицирано или по
чл. 115 НК или по чл. 118 НК.
Подсъдимият А.Л.И. също не се признава за
виновен и дава подробни обяснения. Също твърди, че двамата с подсъдимия А. са
били нападнати от пострадалия и двамата само са се отбранявали, като той му е
нанесъл само един удар с метална тръба по единия крак и не е имал умисъл за
причиняване на смърт. В ход по същество и в последна дума моли деянието да бъде
преквалифицирано по чл. 115 НК или по чл. 118 НК.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушани са специализирани ДНК експертиза, Химикотоксилогична
експертиза, СМЕ – 3бр. и СППЕ за двамата подсъдими, които доказателства
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме
за установена следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими са в близки родствени
отношения, като подсъдимия А.И. е племенник на подсъдимия И.А. /син на неговата
сестра/. И двамата са отгледани от починалия Л. И.А. – баща на подсъдимия И.А.
и дядо на подс. А.И. и от св. О. Б. А. – мащеха на първия подсъдим и доведена
баба на втория. Тъй като подс. А. И. бил изоставен от своята майка, той бил
отгледан от починалия Л. А. и св. О.А. като приемно семейство. Отглеждането му
протекло в непрекъснати семейни скандали и побоища, което наложило намесата на
отдел "Закрила на детето" към ДСП Козлодуй и временното му
настаняване в дом в с. Бърдарски Геран.
Пострадалият Г. ***, в наследствен имот и
поддържал много добри отношения с майка си – Е.С. и брат си А.Г.. След смъртта
на съпруга й Л. А., св. А. заживяла с пострадалия Г.Х.Г. ***– ***, на ***.
Същата се връщала и в дома на починалия си съпруг, където живеел подс. А. И.,
като вършила домакинската работа и на двете места. През м. юни 2020год. подс. И.А.,
който живеел и работел в Германия се прибрал в дома си в с. *** и заживял в
него заедно с подс. А.И.. Имало период преди деянието, в който той живеел в предоставен
му от св.И.И. дом.
На 27.07.2020год. подсъдимият И.А. отишъл в
центъра на селото, където си взел бира и седнал с познати. Малко по-късно дошъл
и другия подсъдим – И., на когото А. дал пари, за да си купи алкохол и той седнал
при тях. След като употребили алкохол, около 21,00часа двамата решили да отидат
в дома на пострадалия Г. /с прякор ***/ и да вземат фрезата, която св. О.А. му била
дала, за да работи с нея, а и да не бъде продадена от подс. И., който неведнъж
я предлагал на различни хора. Тази фреза била на починалия баща на подс. А. и
на св. О.А., но последният я смятал за своя. Подсъдимият А. закупил бира, която
поставил в една чанта и двамата тръгнали към дома на пострадалия. Влезли в
двора, портата на който не била заключена, а след това влезли и в остъклението
на терасата към къщата, където била фрезата. Двамата взели фрезата от терасата
и тръгнали да излизат с нея. В този момент пострадалия Г., който бил чул шума
от изнасянето на фрезата излязъл навън и ги попитал какво правят, като се
насочил към тях. В този момент подсъдимият И.А. се нахвърлил върху него и започнал
да му нанася удари с ръце по главата и в лицето. В това време от къщата излязла
св. А., която видяла как двамата подсъдими съборили пострадалия, който бил едър
мъж, но подс. А. го хванал за гушата, скочил на гърба му, обгърнал тялото му с
двата си крака и по този начин успял да го събори на земята. Другия подсъдим И.
взел една метална тръба, която се намирала в доматите и започнал да нанася
ожесточено удари с нея по краката и тялото на пострадалия Г.. Двамата
продължили да удрят пострадалия в продължение на 15-20 минути, който вече бил в
безпомощно състояние – не се отбранявал и не говорел, само издавал някакви
звуци /мъцал/. Св. А. започнала да вика по двамата подсъдими да оставят
пострадалия и да не го бият, че ще го убият, дърпала подс. И. за тениската, но последният
заплашил, че ще набие и нея и тя тръгнала към центъра на селото да търси помощ
от кмета. По време на побоя подс. А. паднал в една шахта, върху която имало
ламарини, от която излязъл с помощта на другия подсъдим И.. Двамата оставили
пострадалия *** в безпомощно състояние и излезли на улицата, но подсъдимият А.И.
се върнал обратно в двора с думите "тоя боклук, след малко ще се
върна". Със себе си носел и металната тръба. Не след дълго отново излязъл
на улицата и двамата с другия подсъдим взели фрезата и тръбата и тръгнали към
дома си. Подсъдимият А. бутал фрезата, а подс. И. носел металната тръба. По
пътя срещнали св. Р.Л., като подс. И. започнал да го псува, при което
последният се обадил на тел. 112. Впоследствие, св. Л. разбрал от св. А., че е
имало бой в двора на пострадалия, заради фрезата.
След като отишла на центъра, св. О.А.
срещнала св. И.И. – кмет на селото, пред когото споделила силно притеснена, че И.
и А. бият Г. заради фрезата, която била спорна. Свидетелят И. веднага потеглил
с автомобила към дома на пострадалия Г. и по пътя срещнал подсъдимия А. И.,
който държал в едната си ръка метална тръба, дълга около 1,5 метра, в другата
чанта с две шишета бира и крещял по улицата, а подс. А. бутал фрезата. Когато
св. И. ги попитал какво са направили, те му отговорили, че са пребили ***. И
двамата били съблечени голи до кръста и във видимо нетрезво състояние, като
продължили в посока към тяхната къща. Когато стигнали до дома на св. В.С.,
същите го извикали, за да оставят фрезата в неговия гараж. Пред него те
споделили, че са отишли в дома на пострадалия Г., за да си вземат фрезата и са
се сбили с него. Единия крак на подс. А. бил наранен в областта на глезена и от
раната течала кръв, поради което св. С. промил раната и превързал крака на
подсъдимия А.. Други наранявания по него или по другия подсъдим нямало. В
момента, докато подсъдимите били в гаража на св. С. пристигнала полицейска кола
от РУ-Козлодуй и двамата подсъдими били задържани.
След като подсъдимите казали пред св. И. И.,
че са пребили ***, той продължил към дома на пострадалия, където заедно със св.
О.А. заварили пострадалия паднал в една леха от домати. Пред св. И. пострадалия
споделил, че го болят краката и, че двамата подсъдими са го пребили. Свидетелят
забелязал, че краката на пострадалия, особено единия били в кръв. Имал кръв и
по гърдите. След като пристигнала линейката с екипа от Спешния център същият
бил натоварен с помощта на св. И. и закаран във филиала на Спешния център в
Козлодуй, където било установено, че същият е в критично състояние – имал
травматичен шок и съчетана политравма. Били установени травми по главата, по
гръдния кош, по крайниците, като имал и фрактура на подбедрицата със загуба на
кръв. Незабавно започнали вливания и подаване на кислород, след което, тъй като
случаят бил спешен се обадили за реанимационен екип от Спешна помощ-Враца. Пристигналия
екип транспортирал пострадалия в Спешния център на МБАЛ-Враца, където същият
починал сутринта на 28.07.2020год. в 7,30часа.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът извежда от една страна от гласните
доказателства – отчасти от обясненията на двамата подсъдими, които не
отричат, че между тях и пострадалия е имало бой, но твърдят, че са били
нападнати от пострадалия и от страх са се отбранявали, в значителна степен от
обясненията им от ДП, приобщени по реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК; от
показанията на св. О.А. и най-вече тези, от ДП, дадени по реда на чл. 223 НПК и
приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК, с които същата обяснява как е
започнал боя върху пострадалия, как двамата подсъдими са го съборили и какви
удари са му нанасяли, в продължение на колко време; от показанията на св. Р.Л.,
дадени в хода на съдебното производство; показанията на св. И. И., В.С., Ц.И., П.П.,
дадени в хода на СП; отчасти от показанията на св. А.Т., включително и
приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК, от показанията на св. С.Б.,
който е установил спешното състояние на
пострадалия при транспортирането му в Спешния център в Козлодуй, от показанията
на св. Б.Д. и С.Г. – поемни лица при извършваните от разследващия полицай
огледи на местопрестъпление, на гаража в който е била оставена фрезата, на
мястото, където е намерена металната тръба. Авторството на деянието и
субективната му страна се установяват основно от показанията на св. О.А. и то
тези, които са приобщени от ДП по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК, които в
значителна степен подкрепят фактите по делото относно начина на започване на побоя
- как е бил съборен пострадалия, интензитета и силата на ударите, които са му
били нанасяни и продължителността на побоя. С показанията си тази свидетелка
оборва твърдението на двамата подсъдими, че са били нападнати от пострадалия с
вила. Същата е възприела събарянето на пострадалия на земята от подс. А. и
нанесения му впоследствие побой от двамата подсъдими. С показанията си тази
свидетелка в значителна степен потвърждава част от обясненията на подсъдимия А.
от ДП, приобщени по надлежния ред, че неговото участие в побоя над пострадалия
се изразява в това, че същият е съборил пострадалия, след което го е натиснал
на земята, а другият подсъдим му е нанасял удари по краката и тялото.
Действително, подсъдимият А. в обясненията си от ДП признава, че след падането
е нанасял удари върху пострадалия с юмруци в областта на лицето, но отрича да е
скачал върху него, в каквато насока са твърденията на другия подсъдим от ДП.
Ето защо съдът възприема за достоверни в по-голямата им част приобщените
обяснения на подсъдимия А. от ДП, включително и в частта относно връщане на
другия подсъдим в двора на пострадалия с носената от него тръба, след като
двамата са били напуснали вече двора. В по-голямата си част тези обяснения се
потвърждават от приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК показания на
свидетелката-очевидка О.А.. Съдът не възприема показанията на тази свидетелка
от СП, както относно продължителността на побоя, така и относно мястото, където
подс. И. му е нанасял удари /само по единия крак/, тъй като те противоречат на
обективните находки по тялото на пострадалия, от показанията на св. С.Б. и
най-вече от заключението по СМЕ на труп. Твърдението й, че това, което е
записано на ДП е невярно и същата не го е разбрала, тъй като показанията й са
дадени пред съдия – по реда на чл. 223 НПК и същата се е подписала, че именно
тя е дала тези показания и за верността им се подписва.
Обстоятелството, касаещо начина на живот
на пострадалия Г.Г. и връзката му със св. О.А. се установява както от
показанията на А., така и от обясненията на двамата подсъдими, така и от показанията
на св. И.И.. Отношенията между убития Г. и неговите майка и брат се установяват
от показанията на тези двама свидетели Е.С. и А.Г..
Обясненията
на подсъдимите са както
средство за защита, така и доказателствено средство. Именно за това следва да
бъдат преценявани много внимателно и в контекста на останалите доказателства,
надлежно приобщени по делото. Преценявайки обясненията на подсъдимия И. А.,
дадени в хода на съдебното производство, с тези, дадени от ДП и приобщени по
реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК, с
изслушаните и приобщени от ДП показания на св. А. и заключенията на
вещите лица по специализираните експертизи, съдът приема тези обяснения за
частично достоверни: относно обстоятелството, че двамата подсъдими след
употреба на алкохол в заведение на центъра на селото са решили да отидат в дома
на пострадалия и да вземат оттам спорната фреза; че двамата са влезли в
остъклението на къщата и са взели фрезата, както и, че пострадалия е излязъл и
се е насочил към тях с намерение да защити имота си от тях; че подсъдимия А. е
съборил пострадалия, нанасял му е удари с ръце в областта на лицето и главата и
го е държал притиснат до земята; че другият подсъдим му е нанасял удари по
краката и тялото с метална тръба, като дори е заплашил и св. А.; че след като
двамата са излезли от двора, за да си вървят подс. И. се е върнал с тръбата в
двора при пострадалия. Съдът обаче не възприема за достоверни обясненията на
подс. А. от СП относно обстоятелството, че той се е защитавал от пострадалия,
който го е нападнал с вила, както и, че не го е убил, а само го е държал и, че
другият подсъдим го е ударил с тръбата само няколко пъти по единия крак. В тази
част обясненията му се опровергават от показанията на св. А., св. И. И. и св. С.Б.,
които установяват какво е било състоянието на пострадалия след побоя. В
подкрепа на многобройните удари, нанесени на пострадалия е преди всичко
заключението по СМЕ на труп, установяващо всички увреждания по Г., което ще
бъде обсъдено по-долу. Съдът не
възприема за достоверно и твърдението на този подсъдим, че пострадалия го е
наранил с вила в крака, тъй като това твърдение се опровергава от ДНК
експертизата, която ще бъде обсъдена по-долу. Безспорно е, че този подсъдим е
имал нараняване на крака, обстоятелство, което се потвърждава както от СМЕ на
живо лице, така и от показанията на св. В.С., който го е превързал. Установено е по делото обаче, че този подсъдим
е паднал в шахта, над която е имало ламарина и установеното увреждане по
дясната му подбедрица е напълно възможно да е получено именно при това падане
от ламарините. Всичко изложено по-горе навежда на единствения извод, че в тази
част обясненията на подсъдимия от СП, че не са нанасяли множество удари на
пострадалия, че са били нападнати и само са се защитавали от него, формира една
защитна позиция, която се опровергава от останалия доказателствен материал.
Преценявайки обясненията на другия
подсъдим – А.И., както тези от СП, така и приобщените по надлежния ред от ДП,
съдът възприема същите в по-голямата им част за недостоверни, като негова
защитна позиция. Същите в голяма степен противоречат освен на обясненията на
подс. А. от ДП, така също и на показанията на св. А., която е единствената
очевидка на побоя и която в ДП пред съдия дава показания, че подс. А. е държал
пострадалия притиснат към земята, докато подс. И. му е нанасял ожесточени удари
по краката и тялото в продължение на 15-20 минути. Относно останалите
обстоятелства: как и защо са отишли в дома на пострадалия Г., как е започнал
побоя над него, къде са оставили след напускане на дома взетата фреза, съдът
възприема обясненията му, тъй като в тези части те кореспондират с обясненията
на другия подсъдим и с останалите доказателства по делото.
В значителна степен горните
обстоятелства се затвърждават от писмените
доказателства по делото – протоколите за оглед на местопроизшествие – 4броя,
с приложените към тях фотоалбуми; протоколи за доброволно предаване на ВД –
4бр.; 2бр. амбулаторни листове за вземане на кръв от двамата подсъдими,
свидетелства за съдимост и характеристики; удостоверение за наследници. Вярно
е, че с част от протоколите за оглед са иззети ВД /мотофрезата и ламарина/ без
съответната санкция на компетентния съд. Това обстоятелство обаче се изяснява с
показанията на двете поемни лица, разпитани в качеството на свидетели – С.Г. и Б.Д..
По делото са назначени и изслушани
многобройни специализирани експертизи,
които са приобщени по делото по надлежния ред.
От заключението на вещите лица инж.
химик В.Г. и д-р Б.М. по ХТЕ /химикотоксилогичната експертиза/, приобщено по
реда на чл. 283, ал.1 НПК /чрез видеоконферетна връзка/ се установява, че в
кръвта на пострадалия Г.Г. е установено съдържание на етилов алкохол 1,05g/L, а в иззетата от двамата подсъдими не
се установява наличие на етилов алкохол. Следва да се има предвид, че от
двамата подсъдими А. и И. е иззета кръв едва на следващия ден след задържането
им - на 28.07.2020год. в 16,19 часа и в 16,21часа, видно от приложените на л.21
и л.24 от т.2 от ДП амбулаторни листове. Именно поради това тази експертиза не
потвърждава възприетото по-горе обстоятелство за пияното състояние на двамата
подсъдими.
От заключението на вещото лице Н.Т. по
ДНК експертизата, приобщено по реда на чл. 283, ал.1 НПК се установява наличие
на човешка кръв по обектите: поднокътно съдържимо на лява и дясна ръка на Г.Х.Г.,
обтривки от метална тръба, по дясна маратонка Matstar, по тениска New York, къси панталони с маскировъчни цветове
/предадени от подс. А./, обтривка от десен чехъл/джапанка и къси панталони Kamachi /предадени от подс. И./ се доказва
наличие на човешка кръв.
ДНК профилът на биологичния материал по
обектите: поднокътно съдържимо на лява и дясна ръка на Г.Х.Г., обтривка от
метална тръба, тениска New York
и къси панталони Kamachi
е еднакъв и напълно
съвпада с ДНК профила на пострадалия Г.Х.Г.. ДНК профилът по обекти: дясна
маратонка Matstar,
къси панталони с маскировъчни цветове е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила
на подс. И.А.. За обект обтривка от метална тръба се установява смес на биологичен
материал от две лица от мъжки пол, съвпадащ с ДНК профила на двамата подсъдими А.И.
и И.А.. Върху другата обтривка от метална тръба се установява смес на
биологичен материал на две лица от мъжки пол, съвпадащ с ДНК профилите на
подсъдимия А. И. и пострадалия Г.Г.. Върху обтривка от десен чехъл/джапанка се
установява смес на биологичен материал на две лица от мъжки пол, съвпадащ с ДНК
профилите на подсъдимия А. И. и пострадалия Г.Г..
С
това заключение се установява, че и двамата подсъдими са имали контакт с
пострадалия Г., тъй като по дрехите и обувките, с които са били има установен биологичен
материал от пострадалия, че и двамата подсъдими са имали контакт с металната
тръба, приложена като ВД по делото, за която е установено, че са нанасяни удари
върху пострадалия. Не се установява кръв или друг биологичен материал от
подсъдимия И.А. по иззетата като ВД вила, за която същият твърди, че е бил
наранен от пострадалия и, че същият е избил от него. В тази част заключението
по ДНК експертизата по категоричен начин опровергава твърдението на двамата
подсъдими, че пострадалият ги е нападнал с вила, с която е наранил подс. А. в
крака. По тази вила е установен биологичен материал единствено от пострадалия Г..
От заключението на вещото лице д-р Р.А.
по СМЕ на живо лице № 162/2020, приобщено по реда на чл. 283, ал.1 НПК се
установява, че при освидетелстването на подсъдимият И.А. е установена прободна
рана на дясна подбедрица и охлузвания на ляв долен крайник. Прободната рана
може да бъде получена от твърд тъп предмет с малък диаметър и остър връх и
увреждането е получено отгоре надолу. Това увреждане му е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на вещото лице д-р Р.А.
по СМЕ на живо лице № 161/2020, приобщено по реда на чл. 283, ал.1 НПК се
установява, че при прегледа на подс. А. И. не са установени увреждания от
травматично естество.
От заключението на вещото лице д-р Р.А.
по СМЕ на труп, приобщено по реда на чл. 283, ал.1 НПК се установява, че
пострадалия Г.Х.Г. е получил съчетана травма, изразяваща се в:
-черепно мозъчна травма – оток и
кръвопопиване на меките тъкани на черепа, със счупване на черепния свод вдясно
с общомозъчен оток;
-гръдна травма – счупване на ребра
двустранно: косо вляво от средна подключична към предна подмишнична и 10-то и
11-то, както и на 8-мо и 9-то вдясно на 7-8см от гръбначния стълб, белодробен
оток, белодробна контузия, кръвоизлив в лява гръдна кухина и масивно
кръвопопиване на меки тъкани с Деколман;
-мастна емболия;
- счупване на лява малко пищялна и дясна
голяма пищялна кости;
-оток и кръвонасядане на двата десни
клепача с по една разкъсно контузна рана по типа на Аркада на челото вдясно и
на горен ляв клепач;
-кръвонасядания по задната повърхност на
гръдния кош от които две двойно ивицовидни;
-кръвонасядания с драскотина на дясна
мишница и охлузвания на десен лакът;
-кръвонасядания, охлузване и драскотини
на ляво бедро и ляво коляно;
-драскотина на лява подбедрица и
-прободни рани – една на лява и три на
дясна подбедрица.
Причина за смъртта на пострадалия Г. е
така описаната съчетана травма и възникналата като усложнение на същата
белодробна мастна емболия, довели до остра сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност.
Смъртта е в пряка причинна връзка с
установените травматични увреждания.
По механизъм уврежданията отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети с широка повърхност /ръце
и крака/, както и на удари с твърд цилиндричен предмет /могат да се отграничат
не по-малко от 4 такива удара – два в областта на гръдния кош и не по-малко от
2 в областта на ляво бедро/.
Прободните рани на двете подбедрици
отговарят да бъдат получени от действието на прободно оръжие или предмет на
труда, какъвто е и метална вила, като ударите са отпред назад и отдолу нагоре спрямо подбедрицата.
Към момента на настъпване на смъртта,
лицето се е намирало в леко алкохолно опиване, което се характеризира с
нарушение на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
координацията на движенията.
Със заключението си в съдебно заседание
вещото лице установява, че факта, че пострадалия е комуникирал със св. О.А. и
св. И. И. след като е бил намерен паднал в двора може да се дължи на така
наречения "светъл период", независимо, че същият е бил с мозъчен
оток, довел до затруднение на дишането.
Мастната емболия се дължи на разкъсани меки тъкани и счупени кости, при
които мастни капки преминават в кръвния поток, по венозната система стигат до
сърцето и започват да запушват аортата. Дори една мастна капка може да
предизвика бърза смърт, но повечето пъти трябва натрупване.
Съдът прие заключението на вещото лице
по СМЕ на труп за обективно, обосновано с намерените обективни находки при
извършената аутопсия, изготвено от компетентен специалист.
По делото са изслушани и две СППЕ – за
всеки един от подсъдимите, с вещи лица д-р Ж.П. и психолога Х.Х., заключенията
по които са приобщени по делото по реда на чл. 282, ал.1 НПК. От заключението
на тази експертиза за подсъдимия А.Л.И. се установява, че интелектуалното развитие и
познавателните процеси на този подсъдим са съответни на възрастта, образование
и социалния опит, в границите на ниска интелигентност. Същият е с Диссоциално
личностово разстройство, но няма психични заболявания в тесния смисъл /нито
краткотрайни, нито продължителни/, които да повлияят на поведението му, при
извършване на деянието. И. е със запазена психическа годност за участие в
наказателното производство, разбирал е свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият И. не се е намирал в
състояние на физиологичен афект и не е бил в състояние, което би затруднило
способността му да взема адекватни решения и да схваща значението на своите
действия. Употребата на алкохол е улеснила действията и постъпките му в
инкриминираната вечер.
От заключението на вещите лица по СППЕ
за подсъдимия И.А. се установява, че същият не е бил в състояние на
физиологичен афект, независимо от данните за получените от него наранявания. И
при този подсъдим употребата на алкохол е улеснила действията и постъпките му в
инкриминираната вечер.
Съдът приема заключенията и по двете
експертизи за обективни, изготвени от компетентни вещи лица и съобразени с
обективните данни по делото.
Въз основа на така възприетите и
изложени по-горе фактически констатации и направен доказателствен анализ, могат
да се направят следните правни изводи:
На
27.07.2020год. около 21,30 часа в с. ***, общ. Козлодуй, в частен имот, находящ
се на ***, обитаван от Г.Х.Г., двамата подсъдими - И.Л.А. и А.Л.И. в съучастие,
като съизвършители, са извършили престъпление против личността – убийство, като
умишлено са умъртвили Г.Х.Г. – на 51 години, деянието е извършено с особена
жестокост и по особено мъчителен начин, с което от обективна и субективна
страна са осъществили престъпния състав на чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.
чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 НК. От обективна страна деянието е извършено от двамата
подсъдими с факта на нанесения му от тях жесток побой, в резултат на което му е
причинена описаната в СМЕ съчетана травма – ЧМТ, гръдна травма и мастна емболия.
Безспорно е установено, че именно тази
съчетана травма е довела до леталния изход за пострадалия Г.. Смъртта е в пряка
причинна връзка с посочената травма и е настъпила бързо, но не веднага, а 10
часа след нанесения побой – в МБАЛ-Враца. Този обективен елемент на
престъплението убийство е доказан по несъмнен начин отчасти с обясненията на
двамата подсъдими от ДП, приобщени по надлежния ред, от показанията на св. А.
от ДП, приобщени по надлежния ред – единствената очевидка на побоя, с
показанията на двамата свидетели И. И. и С.Б., подкрепено със заключението на
вещото лице по СМЕ на труп и на вещото лице по ДНК експертизата.
Двамата
подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители, като всеки от тях е
участвал в нанасяния побой над пострадалия. Първоначално подсъдимият А. е
започнал да нанася удари на пострадалия в областта на лицето и главата, докато
го е съборил на земята и с тялото си го е притиснал към земята, за да може
другият подсъдим – И. да му нанася удари с металната тръба.
По
несъмнен начин са установени и квалифициращите обстоятелства по т.6, пр. 2 и 3
на чл. 116, ал.1 НК – особено мъчителния начин за убития и особената жестокост.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че в резултат на
нанесените му удари в областта на главата и тялото, пострадалия Г. е получил
освен съчетаната травма и множество разкъсно-контузни рани, счупване на лява малка
пищялна и дясна голяма пищялна кости, кръвонасядания и охлузвания по тялото и
крайниците. Установява се, че смъртта е настъпила в резултат на съчетаната ЧМТ,
гръдна травма и мастна емболия, като същата не е настъпила веднага. Установено
е, че след нанесения побой пострадалия Г. е бил в съзнание, откаран е в Спешния
център на болницата в Козлодуй, където му е оказана възможната медицинска
помощ, след което, поради тежкото му състояние е бил преведен в Спешния център
в гр. Враца, където е починал на другата сутрин. В резултат на множеството счупвания
на черепа, на ребрата двустранно, на двете пищялни кости и множеството
кръносядания по тялото, пострадалия е преживял неимоверни болки, като смъртта
му е настъпила мъчително. Вярно е, че същият е постъпил в МБАЛ-Враца в мозъчна
смърт, в която вече не е изпитвал болки и страдания, но до този момент, същият
е бил в "светъл период", в който дори е контактувал с хората около
него и се е оплаквал от болки. Такива болки същият е изпитвал и по време на
самия бой, който е продължил около 15-20 минути. При това положение съдът прие,
че смъртта на пострадалия Г. е настъпила след тежки предсмъртни страдания,
което обуславя наличието на квалифициращото обстоятелство – особено мъчителен
за него начин.
От
заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че двамата подсъдими са
нанесли на пострадалия множество удари -
в главата, по тялото и в краката, като част от ударите са нанесени с
твърди тъпи предмети с широка повърхност, каквито биха могли да бъдат ръцете и
краката, а най-малко 4 удара са нанесени с твърд цилиндричен предмет – 2 в областта
на гръдния кош и най-малко 2 в областта на ляво бедро. Твърдия цилиндричен
предмет би могъл да бъде иззетата като веществено доказателство метална тръба,
по която е констатиран биологичен материал от пострадалия от ДНК експертизата. Констатирани
са и прободни рани в областта на двете подбедрици. Не е установено обаче, че
някой от двамата подсъдими е нанасял удари върху пострадалия с металната вила –
нито с гласните доказателства, нито с ДНК експертизата. Безспорно установено е,
че ударите са със значителна кинетична енергия, в жизнено важни органи на
пострадалия, в подкрепа на което са описаните ЧМТ, гръдна травма с четири
счупени ребра вляво и вдясно, счупванията на двете подбедрици и множеството кръвонасядания
и охлузвания в областта на главата, тялото и крайниците. Всичко това говори, че
нанасяйки ударите върху пострадалия, подсъдимите са проявили изключителна ярост
и ожесточение. В подкрепа на жестокостта са и показанията на св. А., която с
показанията си установява, че подс. И. е нанасял ударите с металната тръба с
ожесточение. Същото се отнася и за подс. А., който през по-голямата част е
държал пострадалия притиснат към земята, за да може другия подсъдим да му
нанася ударите. Освен това именно този подсъдим пръв е започнал да нанася удари
върху лицето и главата на пострадалия с ръце, както самият той признава.
Цялостното поведение на двамата спрямо пострадалия, продължителността на побоя
над него обуславят тяхната жестокост при причиняване на смъртта.
В
тази връзка съдът не възприема една от алтернативните позиции на двамата
подсъдими и техните защитници, че деянието следва да се квалифицира по основния
текст за убийство – по чл. 115 НК, а не по чл. 116, ал.1 НК, тъй като липсват
двете квалифициращи обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе. Безспорно е, че
тази позиция е защитна, не отговаря нито на възприетите и изложени фактически
констатации, нито на направените въз основа на тях правни изводи.
Убийството
е извършено от двамата подсъдими А. и И. умишлено, при форма на вината евентуален
умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.2 НК. Безспорно, умисъла е възникнал
инцидентно у двамата подсъдими, при появата на пострадалия и опита му да защити
своя дом. Започвайки боя над него двамата подсъдими са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици, но са се съгласявали с тях. Съобразявайки
извършените от двамата подсъдими действия, многобройните силни удари в областта
на главата, на тялото и на крайниците на пострадалия както с ръце, така и с
твърд цилиндричен предмет /метална тръба/, съдът приема, че след появата на
пострадалия в остъклението, у двамата подсъдими е възникнал умисъл да му
нанесат жесток побой, при който е възможно и да го умъртвят. Това се
потвърждава и от поведението им след побоя, когато пред св. И. И. са заявили
"пребихме ***". Същите са били наясно, че с нанасяните от тях в
областта на главата, тялото и крайниците многобройни удари е възможно да
умъртвят пострадалия, но не са се ограничили само с няколко по-леки удари.
Следователно, цялостното им поведение сочи на съзнание за извършеното от тях, да
пребият пострадалия Г., като наред с
целения от тях резултат за нанасяне на жесток побой, същите са допускали, че
може да настъпи и смъртта му, но са се отнасяли безразлично към това. В
подкрепа на това е и безпомощното състояние на пострадалия, в което двамата
подсъдими са го заминали. Този извод на съда за субективната страна на деянието
се основава в значителна степен и на заключенията на вещите лица по СППЕ за
двамата подсъдими, които установяват, че същите са разбирали свойството и
значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си.
Тук
следва да бъде обсъдена и втората алтернативна позиция на двамата подсъдими и
техните защитници, че са действали в условията на силно раздразнено състояние, предизвикано от
пострадалия с насилие спрямо тях с искане за приложение на чл. 118 НК. Същите
излагат съображения, че са влезли в двора и остъклението на пострадалия
единствено с намерението да вземат фрезата, а не да го убиват. Крайният
резултат е настъпил, тъй като пострадалият е излязъл, видял е двамата
подсъдими, че вземат фрезата и ги е нападнал с вила. И тази позиция съдът
приема за защитна и абсолютно неоснователна. От една страна, такива факти за
нападение с вила изобщо не бяха установени по делото – нито от показанията на
св. А., нито от заключението на вещото лице по ДНК експертизата, което не
установява биологичен материал от подсъдимия А. по вилата – нито кръв, нито
друг биологичен материал. Както беше посочено и по-горе, при излагане на
фактическата обстановка и обсъждане на доказателствения материал, нараняването
на крака на подс. А. най-вероятно е получено при падането му в шахтата, където
се установи, че е имало ламарини с остри ръбове. От друга страна, дори да се
приеме, че пострадалия пръв е нападнал подсъдимите с вила /което настоящият съд
не приема за установено/, то той е защитавал както дома си, така и собствената
си неприкосновеност. Не може да се приеме, че подсъдимите са се отбранявали
нахлувайки в чужд дом и знаейки, че там има хора и преди всичко - пострадалия.
От значение за този извод са и броя и силата на нанесените удари, както и местата
/главата, тялото и крайниците/, където са били нанесени по-голяма част от тях.
Ако подсъдимите просто се бяха отбранявали от пострадалия, те щяха да
преустановят побоя непосредствено след поваляне на пострадалия на земята, т.е
след обезвреждането му. По делото липсват и данни подсъдимият И. да е имал изобщо
някакви наранявания, камо ли такива, причинени му от пострадалия. Освен това,
никой няма право да се ползва от своето противоправно поведение, а нахлуването
в чужд дом с намерение да се извърши кражба или друго престъпление е несъмнено
такова противоправно поведение.
В
подкрепа на този извод са и заключенията на вещите лица по двете СППЕ – за
всеки един от подсъдимите, които установяват по категоричен начин, че нито един
от тях не е действал в състояние на физиологичен афект. Състоянието и на
двамата подсъдими не носи признаците на физиологичен афект по смисъла на чл.
118 НК, тъй като липсва такова стесняване на съзнанието, което да ги лишава от
годността да действат разумно /без да ги лишават от вменяемост/. Именно поради
това, извършеното от двамата подсъдими деяние не може да бъде преквалифицирано
по чл. 118 НК, в каквато насока са техните искания.
Всичко
изложено по-горе даде основание на съда да признае подсъдимите И.Л.А. и А.Л.И.
за виновни в извършено престъпление против личността в съучастие –
квалифицирано убийство по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20,
ал.2 НК, по който текст им наложи наказания.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия И.Л.А. за
извършеното от него престъпление –квалифицирано убийство, съдът отчете следните
обстоятелства: За това престъпление законът предвижда три алтернативни
наказания – доживотен затвор без право на замяна, доживотен затвор и лишаване
от свобода от 15 до 20 години. За да бъде определено наказанието доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна, на обсъждане подлежи налице ли са
предпоставките на чл. чл. 38, ал.1 и чл. 38а, ал.2 НК, т.е. дали
престъплението, за което следва да се наложи това наказание е изключително
тежко и дали целите на чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати с друг вид
наказание. Изключително тежко по смисъла на закона е това престъпление, което
съдържайки всички признаци на престъпния състав разкрива особено висока степен
на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на
обикновените случаи на същото престъпление. Като предпоставки за оценяване на
престъплението като изключително тежко са от една страна личността на
подсъдимия и на пострадалия, а от друга обстоятелствата, при които е извършено
престъплението – начинът на извършването му и последиците от него. Безспорно е,
че отнемането на човешки живот е едно от най-тежките престъпления в нашия НК.
Съобразявайки обаче данните за личността на този подсъдим – това, че същият е с
чисто съдебно минало, характеристичните данни са противоречиви, а именно
събраните на ДП – лоши, а тези от СП – добри, това, че почти веднага след
връщането си от Германия се е ангажирал в трудова дейност, неговото процесуално
поведение и в крайна сметка критичното отношение към извършеното, които са
смекчаващи, а от друга страна високата обществена опасност на деянието,
употребата на алкохол преди извършване на деянието, които са отегчаващи вината
обстоятелства, съдът намира, че не са налице предпоставките за определяне на
наказанието му при условията на чл. 38а от НК – на доживотен затвор. Тук следва
да бъде отчетено и участието му в самото деяние – същият е започнал побоя с
пострадалия, съборил го е на земята и му е нанасял удари в областта на лицето и
главата с ръце, след което го е държал притиснат към земята, докато другия
подсъдим му е нанасял ударите с металната тръба. Събраните данни за пострадалия
са, че същият е бил работлив и добър човек. Действително, от показанията на
кмета на селото – св. И. И. се установява, че същият е излежавал присъда в
затвора, но конкретни данни за проявена от него агресия след установяването му
в селото, за скандали, по делото липсват. Безспорно е, че отношенията между този
подсъдим и пострадалия са били обтегнати заради това, че жената, която е
отгледала А. е заживяла на съпружески начала с Г. и му е била предоставила
фрезата, за да работи с нея, която фреза
подсъдимия А. е смятал за своя по наследство от баща му – мотива за извършеното
престъпление.
Отчитайки
всички изложени по-горе обстоятелства, съдът намира, че наказанието на този
подсъдим следва да бъде определено по последната алтернатива, на лишаване от
свобода. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид чистото му
съдебно минало, противоречивите му характеристични данни и участието му в самия
побой, употребата на алкохол, както и високата обществена опасност на
извършеното деянието, при което определи наказанието му при условията на чл. 54 НК – при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства – на 17 години
лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият А. следва да изтърпи при
първоначален "Строг" режим съгласно чл. 57, ал.1, т.2,
б."а" от ЗИНЗС.
С
така определеното наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на чл.
36 НК – както личната, така и генералната превенция на закона.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия А.Л.И. за
извършеното от него престъпление –квалифицирано убийство, съдът отчете следните
обстоятелства: Както беше посочено и по-горе, за това престъпление са
предвидени три алтернативни наказания – доживотен затвор без замяна, доживотен
затвор и лишаване от свобода от 15 до 20 години. Първата алтернатива не подлежи
на обсъждане, тъй като този подсъдим към момента на извършване на
престъплението не е бил навършил 20години – чл. 38, ал.2, пр.1 НК. Втората
алтернатива, както приехме и по-горе се прилага, когато извършеното
престъпление е изключително тежко. Като предпоставки за оценяване на
престъплението като изключително тежко са от една страна личността на
подсъдимия и на пострадалия, а от друга обстоятелствата, при които е извършено
престъплението – начинът на извършването му и последиците от него. Безспорно е,
че квалифицираното убийство е едно от най-тежките престъпления в нашия НК.
Съобразявайки обаче данните за личността на този подсъдим – това, че същият е изключително
млад човек, който едва към момента на гледане на делото е навършил 20 години, изключително
тежкия живот – изоставен от майката още като малък, израсъл в неблагоприятна
среда с чести семейни скандали и побоища, упражняван физически и психически
тормоз над него, настаняван в социални домове, с Диссоциално личностово
разстройство, неговото процесуално поведение и в крайна сметка критичното
отношение към извършеното, от една страна като смекчаващи вината му
обстоятелства, а от друга предходните му осъждания /осъждан три пъти -два пъти
за притежание на наркотици и един път за причиняване на продължително или
повтарящо се страдание на животно/, лошите характеристичните данни, високата
обществена опасност на деянието, употребата на алкохол преди извършване на
деянието, участието му в самия побой – многобройните жестоки удари с метална
тръба върху пострадалия, които са отегчаващи вината обстоятелства, съдът
намира, че не са налице предпоставките за определяне на наказанието му при
условията на чл. 38а от НК – на доживотен затвор. Събраните данни за
пострадалия са, че същият е бил работлив и добър човек. Действително, от
показанията на кмета на селото – св. И. И. се установява, че същият е излежавал
присъда в затвора, но конкретни данни за проявена от него агресия след
установяването му в селото, за скандали, по делото липсват. Отчитайки всички
изложени по-горе обстоятелства, съдът намира, че наказанието и на този подсъдим
– А. И. следва да бъде определено по последната алтернатива, на лишаване от
свобода. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид обремененото
му съдебно минало, лошите характеристични данни, включващи и такива, за висящо
пред ВКС дело за друго убийство /на дядо му/, неговото участие в побоя,
употребата на алкохол, както и високата обществена опасност на извършеното
деяние, от една страна, а от друга младата му възраст и тежките условия при
които е израсъл и отгледан, психическият му статус, при което определи
наказанието му при условията на чл. 54 НК – при значителен превес на отегчаващите
вината обстоятелства – на максимума, предвиден за този вид наказание - 20
години лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият И. следва да изтърпи при
първоначален "Строг" режим съгласно чл. 57, ал.1, т.2,
б."а" от ЗИНЗС.
Съдът
намира, че само с такова тежко наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК по отношение на този подсъдим – както
личната, така и генералната превенция на закона. По-леките наказания, които са
му налагани по предходните осъждания безспорно не са дали резултат в неговото
поправяне и превъзпитание.
По делото са предявени и приети за съвместно
разглеждане солидарно против двамата подсъдими И. и А. 2 граждански иска: от
майката на убития Г.Г. – Е.А.С., за сумата 100 000лв., претендирано обезщетение
за неимуществени вреди и от брата на убития - А.Х.Г. за сумата 100 000лв.
претендирано обезщетение за неимуществени вреди. И двата иска са с правно
основание чл. 45 ЗЗД – непозволено увреждане. С оглед приетото по-горе в
наказателната част, че двамата подсъдими умишлено са умъртвили след жесток
побой Г.Х.Г., съдът намира предявените искове за доказани по своето основание.
Безспорно е, че и двамата граждански ищци са от кръга на лицата, имащи право на
такова обезщетение. Установи се по делото, че и двамата са имали много добри
отношения с убития, че същите са скърбели много за своя син, респ. брат, с
което са претърпели неимуществени вреди от загубата на своя родственик.
Отчитайки близката кръвна връзка на Е.С. с убития, негова майка съдът прие, че
за репариране на неимуществените вреди - претърпените болки и страдания от
загубата, на същата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000лв.,
ведно със законната лихва считано от 27.07.2020год. до окончателното изплащане
на сумата. Отчитайки близката кръвна връзка с другия граждански ищец А.Г., брат
на убития съдът прие, че за репариране на неимуществените вреди - претърпените
от него болки и страдания от загубата, на същия следва да се присъди
обезщетение в размер на 50 000лв., в какъвто размер уважи иска ведно със
законната лихва, считано от 27.07.2020год. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част до пълния размер от 100 000лв. го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С присъдата си, съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК
възложи в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски, като ги
осъди: за сумата 6000лв., представляваща
държавна такса върху присъдените обезщетения, в полза на ВСС, по сметка на
Окръжен съд гр. Враца – по 3 000лв. всеки от тях; за сумата 5565,48лв. разноски
от ДП в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Враца – по 2782,74лв. всеки
от тях; за сумата 2453,46лв. разноски от съдебното производство в полза на
бюджета на ВСС, по сметка на ОС-Враца – по 1226,73лв. всеки от тях.
С
присъдата си съдът се произнесе и по веществените доказателства съгласно
изискванията на чл. 301, ал.1, т.11 НПК, като присъди:
Вещите,
иззети от дома на пострадалия Г.Г. или
принадлежащи на него - 1 брой вила, 1 брой метална тръба, 1 брой хартиен чувал,
съдържащ парче от ламарина и 1 брой хартиен плик, съдържащ риза и къси гащи от
трупа на Г.Г., да се върнат на наследниците на починалия Г. - Е.С. и А.Г..
Вещите,
предадени доброволно от подсъдимия А.Л.И., които не подлежат на отнемане - 1
брой хартиен плик, съдържащ дрехи - тениска с къси ръкави, синя на цвят с
надписи „BOSCH", "TECHNIK FUR LEBEN", къси гащета, сини на цвят
с цвят „КАМАСНI", 1 чифт мъжки джапанки, сини на
цвят без надписи, да се върнат на подсъдимия А.Л.И., от когото са иззети.
Вещите,
предадени доброволно от подсъдимия И.Л.А. - 1 брой хартиен плик, съдържащ дрехи
- тениска с къси ръкави, зелена на цвят с надписи „BROOKLYN", "NEW
YORK", къси гащета, тъмно зелени на цвят, чифт маратонки, номер 44 с
надпис „MATSTAR", да се върнат на подсъдимия И.Л.А., от когото са иззети.
Вещите,
предадени доброволно от О. Б. А. - 1 брой хартиен плик, съдържащ 1 брой синя на
цвят джапанка и 1 брой хартиен чувал, съдържащ метален капак от мотофреза да се
върнат на О. Б. А., от която са иззети.
Останалите
Веществени доказателства - 1 брой
полиетиленов плик, съдържащ изсушена върху марля кръв - сравнителен материал от
Г.Х.Г., 1 брой хартиено пликче, съдържащо 1 бр. обтривки от тротоарна плочка, 1
брой хартиено пликче, съдържащо косми от лявата вежда от трупа на Г.Х.Г., 1
брой хартиен плик, съдържащ 1 брой стерилна шпатула с иззет ДНК материал от А.Л.И.
***, 1 брой хартиен плик, съдържащ 1 брой стерилна шпатула с иззет ДНК материал
от И. ***, 1 брой хартиен плик, съдържащ 2 броя дръжки от тампони по ДНК
експертиза №PG 204/DNA/14082020 на „Проген"АД-София, остават към делото до
влизане на присъдата в сила, след което да бъдат унищожени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: