Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20171 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З.К.К.,
ЕГН ***********, с адрес: *** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, с която са предявени обективно съединени искове, както
следва: за заплащане на сумата от 2638 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в нанесени увреждания на мотоциклет „Х.М.“ с рег.№ ******, в
резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2019г. в гр. Варна, виновно
причинено от водач на лек автомобил „о.з.” с рег.№ ******, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност” в З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица
№ BG/02/11**********/06.07.2018г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
10.12.2019г. до окончателното плащане, и за заплащане на сумата от 127,50 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.06.2019г. до 10.12.2019г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.05.2019г. около 10,15 часа в гр. Варна, на бул. „Янош
Хунияди” № 6 водачът на лек автомобил „о.з.” с рег.№ *******А.А.нарушил
правилата за движение по пътищата като нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което причинил ПТП с мотоциклет „Х.М.“ с рег.№ ******,
управляван от ищеца. За произшествието бил съставен двустранен констативен
протокол. Вследствие на пътния инцидент били нанесени щети по следните детайли
на мотоциклета: преден калник, декоративна гривна, преден ляв мигач, тапа на
лява ръкохватка, лост на ляв съединител, конзола на лост съединител, ляво
странично огледало, декоративни капачки – 2 бр., леви ауспуси – 2 бр., долен
спойлер. Автомобилът на виновния водач бил застрахован по застраховка
„гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/11********** със
срок на действие от 11.07.2018г. до 10.07.2019г. За настъпилото ПТП ищецът
уведомил застрахователя на 30.05.2019г., който извършил
оглед и заснемане на автомобила, като в опис заключение били описани увредените
детайли. Ответникът не изплатил застрахователно обезщетение. Ищецът направил
проучване в два сервиза и установил, че необходимата сума за възстановяване на
автомобила е 2638 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Оспорва се твърдението, че е причинен деликт от водач на
застрахован при ответника автомобил. Оспорва се твърдения механизъм на ПТП.
Оспорва се съдържанието на двустранния констативен протокол за ПТП, като се
сочи, че същият е частен документ. Прави се възражение за съпричиняване на
вредите от страна на увредения. Твърди се, че същият не е спазил правилото на
чл.23 от ЗДвП. Оспорва се иска и по размер като прекомерен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмено становище, депозирано преди съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника оспорва иска и поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен двустранен констативен протокол
за ПТП от 30.05.2019г., съгласно който на същата дата в 10:15 часа е настъпило ПТП с участници МПС „о.з.” с рег.№ ******,
със собственик и водач А.А.и МПС „Х.М.“ с рег.№ ******, паркирано, със
собственик и водач З.К.К.. Отбелязано е, че МПС е настъпило при излизане от
паркинг при движение назад на „о.з.”. Водачът А.А.е вписал, че е виновен за
ПТП.
Не е спорно по делото, а и се установява от
представената застрахователна полица, че лек автомобил „о.з.” с рег.№ *******е
застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „гражданска
отговорност”, валиден към датата на процесното ПТП със застрахователна полица №
BG/02/11********** от 06.07.2018г.
Не е спорно също така, че ответното дружество е уведомено
за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета № **********. По
щетата е изготвен опис на щетите от 30.05.2019г., в който са описани нанесените
по мотоциклет „Х.М.“ с рег.№ ****** увреждания – преден калник, декоративна
гривна на ляв клаксон, преден ляв мигач, тапа на лява ръкохватка, лост ляв на
съединител, конзола на лост съединител, ляво странично огледало, долен спойлер,
декоративни капачки – 2 бр. на леви ауспуси
и леви ауспуси – 2 бр.
Видно от уведомление за необходими документи от ищеца
е изискано удостоверение за банкова сметка, ***.05.2019г. От списък с
необходими документи по щета се установява, че на 05.06.2019г. ищецът е
представил на застрахователя поисканата банкова сметка, ***.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел на страната на ищеца – Артур Ахметов. От показанията на същия става
ясно, че управлявал лек автомобил „о.з.“. Преди потегляне сложил в колата една
рекламна плоскост, която закрила задния прозорец и като тръгнал назад в
страничните огледала не видял паркирания мотора и го ударил, вследствие на
което моторът паднал. После написали констативен протокол.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: л.а „о.з.“ при менвра движение на заден
ход удря мотоциклет „Х.М.“ в задната му част, при което същият пада на пътната
настилка на лявата си страна. За л.а. „о.з.“ ударът е в задната част на
превозното средство. За мотоциклет „Х.М.“ ударът с автомобила е в задната част
на превозното средство и съприкосновението с пътната настилка е със странична
лява част н апревозното средство. Вследствие на удара настъпват материални щети
по превозните средства. Експертизата счита, че реалният възможен механизъм е
пряк контакт между две превозни средства – мотоциклет и автомобил, при което
автомобилът се движи със сравнително ниска скорост, а мотоциклетът е в покой и
вследствие на удара пада на едната си страна на пътната настилка. Експертизата
е приела уврежданията, които са установени по автомобила на ищеца при
извършения оглед от представител на застрахователя. Общата стойност за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието е в
размер на 2992.11 лева. Налице е причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди за мотоциклет „Х.М.“, като е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл.497 от КЗ и са процесуално допустими.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
установи, наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
по отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на водача,
причинените имуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
противоправното поведение и вредите, изпадане на ответника в забава и началната
дата на същата. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното
обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че
увреждащият лек автомобил „о.з.” е застрахован при ответното дружество по
договор за застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в сила за датата
на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя.
Не е спорно между страните по делото настъпването на
ПТП. От САТЕ и свидетелските показания се установява и механизма на същото –
л.а. „о.з.“ при движение назад удря паркирания мотоциклет „Х.М.“ и той пада на
едната си страна на пътната настилка. От показанията на св. Артуров става ясно,
че същият при управление на автомобила на заден ход не е видял паркирания
мотоциклет, тъй като е поставил в автомобила си една рекламна плоскост, която
закривала задния прозорец, а в страничните огледала нямало видимост към
мотоциклета. В този смисъл съдът намира за установено противоправното поведение
на водача на движещия се автомобил – св. Артуров, който е нарушил правилото на
чл.40, ал.1 от ЗДвП, съгласно което преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Съдът намира за абсолютно недоказано твърдението на
ответника за съпричиняване на вредата от страна на ищеца по делото. Сочената
разпоредба на чл.23 от ЗДВП е абсолютно неотносима, предвид че се отнася за
правило при движение на пътните превозни средства, а именно за необходимостта
от спазване на дистанция, а в настоящия случай се касае за паркирано превозно
средство.
От представената по делото описи
заключение по щета се установява какви са уврежданията по автомобила, като
същите вреди е приела за релевантни и САТЕ. От заключението се установява и причинната връзка
между настъпилото ПТП и причинените вреди.
Досежно размера на причинените имуществени вреди от САТЕ се установи, че
общата стойност на уврежданията по автомобила на ищеца е в размер на 2992.11
лева, която сума е по-голяма от пртендираната от ищеца.
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл.432,
ал.1 от КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на искът за лихва за забава съдът намира следното:
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 и
изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда по чл.106,
ал.3.
В настоящия случай от писмените доказателства се установи, че ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в деня на същото – 30.05.2019г. (от същата
дата е изготвения от застрахователя опис на щетите), а на 05.06.2019г. е представил
изискуемите документи. Предвид че застрахователят не е дължимото заплатил застрахователно обезщетение същият
дължи и лихва за забава. Претенцията на ищеца е за периода от 20.06.2019г. до
датата на депозиране на исковата молба 10.12.2019г., към която не е изтекъл
изцяло срокът, посочен в чл.497, ал.1 от КЗ. Въпреки, че застрахователят не е в забава за плащане на застрахователното
обезщетение по чл. 497, ал. 1 КЗ, той дължи законна лихва за забава върху
дължимото обезщетение за имуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента – в този смисъл
Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.
Законната лихва за забава за претендирания от ищеца
период, изчислена с лихвен калкулатор е в размер на 127,50 лева, предвид което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в размер на 155,52
лева за платена държавна такса, 125 лева за депозит за вещо лице и 500 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на З.К.К.,
ЕГН ***********, с адрес: *** сумата от
2638 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на мотоциклет „Х.М.“ с
рег.№ ******, в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2019г.
в гр. Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил „о.з.” с рег.№ ******,
застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в З. „Б.И.” АД, със застрахователна
полица № BG/02/11**********/06.07.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба – 10.12.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, както и сумата от 127,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.06.2019г. до 10.12.2019г., на основание чл.497, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на З.К.К.,
ЕГН ***********, с адрес: *** сумата от 780,52 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: