Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ .08.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола ДОЙЧЕВ – мл.с.
при
секретаря Галина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело
№1073/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Oбразувано
е по въззивна жалба жалба вх.
№23885/02.04.2019г. на Я.Ю. А. - М.срещу решение №1194/21.03.2019г.,
постановено по гр. дело №11435/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 21, ал.4 СК относно избените помещения 1 и 2, всяко едно
от тях с площ от 14.68 кв.м. Според жалбоподателката в тази част решението е
неправилно- постановено в противоречие с процесуалните правила, материалния
закон и необосновано. Твърди, че по въпроса дали изби 1 и 2 са включени към
процесния имот между страните няма спор. Спорът е относно факта с чий принос са
придобити, а не дали са принадлежност на имота. Излага, че избените помещения
не са самостоятелен обект и не могат да бъдат предмет на прехвърляне на право
на собственост индивидуално, самостоятелно от главната вещ, чиято съдба
следват. Твърди, че собствеността върху тях е принадлежала на Държавата, както
е определено с Решение от 7.2.1972г. по гд.№ 712/1971г. С възлагането на
главната вещ - таванския етаж на К.К.Б. по гр.д.№85/1985г. на ВРС, макар и
невключени, те принадлежат на поредния приобретател, респ. следват
съотношението от собствеността, за което се води и настоящия процес. Т.е. 47.20
% ид.ч. от тях също са придобити без ответника да има принос в придобиването
им, а такъв притежава единствено Е. Б.. Счита, че изводът на първ. съд, че
липсват доказателства, че тези избени помещения следват съдбата на процесния
имот противоречи на събраните по делото доказателства. По изложените
съображения моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като на негово
място бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска като бъде признато за
установено между страните, че Я.Ю. А. - М.е собственик и на 47.20 % ид.ч. от
избените помещения № 1 и 2, всяко едно от тях от по 14.68 кв.м., принадлежащи
към С.О.С с идентификатор 10135.1504.158.4.4 с адрес: гр. Варна, ул. „******“ №
*, ет. *. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник.
Чрез
депозирания писмен отговор, въззивната жалба се оспорва от ответната страна
като се моли същата да бъде оставена без уважение.
От своя
страна, К.Б. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която е прието
за установено, че Я. М.е изключителен собственик на 47.20 % ид.части от С.О.С.
с идентификатор 10135.1504.158.4.4 с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *,
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв. поради изключване на съвместния принос на ответника при
придобиване на имота, на основание чл.21, ал.4 във вр. ал.1 СК. Моли решението да бъде отменено в тази част,
а негово място бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като
неоснователен. Оспорва изводите на съда, че Е. Б. е станала собственик на
47.20% от имота, като твърди, че не всяко трето лице, предоставило суми,
дължими за уравнение на дялове за недвижим имот става собственик на имота.
Твърди, че тя не е била страна в делбеното производство, а имотът е бил
придобит от съделителите по наследство от Костадин Б. и тя се явява трето за
собствеността лице. Не оспорва, че Е. Б. му е предоставила сумата от 3145 лв.,
но това не я прави съсобственик на лични му имот. Счита, че наследниците на Е.
Б. биха могли да претендират връщане на дадените суми, но не и да претендират
изключителна собственост. По изложените съображения, моли така предявения иск с
правно осн. Чл. 21 СК да бъде отхвърлен като неоснователен.
Чрез
депозирания писмен отговор, Я.А. оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
Настоящото производство не е
контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск
на Я.Ю. А. - М., ЕГН ********** за признаване
по отношение на ответника К. К. Б., ЕГН **********, че ищцата е изключителен собственик
на 47.20 % ид.части от С.О.С.
с идентификатор 10135.1504.158.4.4 с
адрес: гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 121 кв., ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и 2,
всяко едно от тях с площ от 14.68 кв.м., както и на 47.20% ид.ч. от 46 кв.м. от
ПИ с идентификатор 10135.1504.158, с адрес гр. Варна, ул. "Антим
I" № 11, с площ от 287 кв.м., при съседи: 10135.1504.153, 10135.1504.159,
10135.1504.203, равняващи се на 21.71 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор
целият от 287 кв.м., на осн. Чл. 21, ал.4 СК, както и да ѝ бъдат присъдите
сторените по делото разноски. В условие
на евентуалност, ищцата моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът К. К. Б.,
ЕГН ********** не е собственик на 47.20 % ид.части от същия имот. Според
изложеното, в исковата молба, на
18.10.2017г. е починала майката на ищцата -Е. М. Б., която към този момент се е
намирала в граждански брак с ответника К.К.Б., сключен на 6.6.1983г. Ищцата твърди, че майка ѝ е
оставила саморъчно завещание, обявено на 24.10.2017г. с протокол за обявяване
на саморъчно завещание от Нотариус Бейлерян. Вписано е в АВ - Варна на
3.4.2018г., по силата на което е завещала на дъщеря си Я.Ю.А. тавански етаж,
състоящ се от две стаи и салон с обща площ от 121 кв.м., ведно с 46 кв.м. ид.ч.
от дворното място, цялото с площ от 290.83 кв.м., съставляващо стар имот пл. №
5, кв. 437 по плана на 4-ти подрайон на гр. Варна. Ищцата посочва, че предмет на предявения иск е частта от
имота, описана в завещанието като "1/2 ид.ч., която закупих с лични
средства и средства подарени на мен от дъщеря ми Я.Ю.А.. Тази идеална част
представлява част от имота, притежавана преди от Държавата и платена за
уравнение по съдебна делба по дело № 55/1985г. на ВРС, за което притежавам
подписана от съпруга ми К.К.Б. декларация относно произход на средства".
Ищцата излага, че с Решение от
30.1.1985г. по гр.д.№ 55/1985г. на ВРС е допуснато извършване на делба на ДВЕ
ТАВАНСКИ СТАИ и САЛОН, находящи се на тавански етаж на жилищна сграда, в гр.
Варна, ул. "Антим I", № 11 при съсобственици и квоти: по 1/6 ид.ч. за
К.К.Б., Д. К. Б. и П. К.Б., 3/6 ид.ч. за Държавата, като с Решение от
30.4.1985г. ЖИЛИЩЕ в таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон, със
застроена площ от 121 кв.м., ведно с 46 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с
площ от 290.83 кв.м., съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437 по плана на 4
подрайон на гр. Варна, на стойност 6659.81лв. е възложено в дял на К.К.Б., като
за уравнение на дяловете К.К.Б. е осъден да заплати на ДЪРЖАВАТА 3145.90 лв., а
на Д. К. Б. и П. К.Б. по 1171.31 лв. Твърди, че към имота принадлежат 2 изби,
тъй като с Решение от 7.2.1972г. по гр.д.№712/1971г. на ВРС е допуснато да се
извърши съдебна делба на четири избени помещения, избен коридор и избено
стълбище, находящи се в сградата на ул. „******“ № * между съсобствениците и
при съотношение: 50 % ид.ч. за ДЪРЖАВАТА, 23.45% ид.ч. - за Елена Стойкова
Чакърова и Георги Янков Чакъров и 26.55% ид.ч. за К. П.Б.. С Определение от
17.4.1972г. по гр.д.№712/1971г. на ВРС е съставен проекто-разделителен протокол,
съгласно който на ДЪРЖАВАТА е предоставен в дял - дял първи, състоящ се от
избени помещение № 1 и 2, разположени към двора на сградата, находяща се на ул.
"Антим I" № 11. С Решение от 10.5.1972г. по гр.д.№ 712/1971 г. е
одобрен за окончателен разделителния протокол съставен с Определение от
17.4.1972г. Тъй като избите са принадлежност, те принадлежат на собственика на
таванския етаж, макар и да не са включени в делбата от 1985г., респ. преминали
са от патримониума на Държавата в този на К.К.Б. след делбата от 1985г.
Съгласно скица към заключението на в.л. по гр.д.№712/1971г., всяка една от изби
№ 1 и № 2 е с площ от по 14.68 кв.м. Твърди се също, че с писмена декларация от
25.6.1985г., подписана и от двама свидетели, ответникът К.К.Б. е декларирал, че
сумата от 3145 лв., с която е заплатена частта на Държавата от имота на ул.
"Антим I" № 11 е собствена на съпругата му Е. М. Б. от преди брака и
с него, сумата от 2145 лв. - нейна лична собственост и 1000 лв.- собствена на
дъщеря ѝ Я.Ю. А. , изтеглени от личния и влог. С втора декларация, с
идентично съдържание, но нотариално заверена на 26.6.1985г. е декларирано
същото обстоятелство, а именно, че произходът на средствата за заплащането на
частта на Държавата са изцяло лични на Е. М. Б.. Ищцата излага, че сумата от
3145 лв., спрямо стойността на целия имот, оценен в гр.д.№55/1985г. на ВРС на
6659.81 лв. представлява 47.20 % от стойността на имота, като твърди, че
относно тази част от имота - 47.20% от него, ответникът няма никакъв принос в
придобиването му, като материалният принос е изцяло с лични средства на майката
на ищцата.
Останалите
части от имота - 52.80 % не са предмет на този иск. По изложените съображения
моли на осн. Чл. 21, ал. 4 СК, съдът да признае за установено по отношение на К.Б.,
че Я.А. е изключителен собственик на 47.20% ид. Части от таванския етаж е С.О.С с идентификатор 10135.1504.158.4.4 с адрес:
гр. Варна, ул. "Антим I" №11, ет. 3, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 121 кв.м., ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и 2,
както и на 47,20% ид. Части от дворното място, находящо се на ул. "Антим
I" № 11 е ПИ с идентификатор 10135.1504.158, с площ от 287 кв.м., при съседи:
10135.1504.153, 10135.1504.159, 10135.1504.203, 10135.1504.157.
Чрез депозирания в срок писмен
отговор, ответникът излага съображения за недопустимост на предявения иск, като
твърди, че ищцата не е наследник на починалата съпруга, тъй като не е налице
универсално завещание, което да се отнася до цялото имущество или дробна част
от него. Доколкото завещанието касае само част от един имот, то съгласно чл.16,
ал. 2 ЗН такова завещателно разпореждане, което се отнася до единично
определено имущество, представлява завет и придава качеството на заветник на
лицето, в чиято полза е извършено. Тъй като заветът не поражда право на
наследяване и заветникът като частен правоприемник на завещателя няма
качеството на наследник, поради което и искът, предявен от Я.Ю.А. е недопустим.
Счита, че е недопустимо преди безспорното
установяване правата на собственост на завещателя, да се установява
правото на собственост на ищеца, тъй като правната промяна е под условие.
Излага, че първо следва да бъде разгледан искът, с който се променя законното
/презумтивно/ равенство на дяловете в съсобствеността т.е. да се установи дали
към момента на придобиването на имота е налице трансформация на лично имущество
и едва след влизането в сила на решението да се претендират други права върху
имота. На следващо място излага съображения за неоснователност на иска, като
твърди, че процесният имот представлява негова лична собственост. Първоначално
имотът е придобит с нот.акт № 34 през 1939г. от бащата на ответника -К. П. Б.
/починал на 24.06.1984г./ и представлява обособен обект от триетажна жилищна
сграда в гр.Варна, изградена в дворно място, с административен адрес: гр.Варна,
ул."Антим“ №11, ведно със съответното идеално число от правото на
собственост върху парцела, върху който е изградена сградата, с площ от 290.83
кв.м., със съсобственик – Държавата. С решение от 30.01.1985г. по
гр.д.№55/1985г. по описа на Варненски районен съд е допуснат до делба процесния
имот при квоти по 1/6 за тримата наследници /Д. К. Б., ЕГН **********, Панайот К.Б.,
ЕГН ********** и К.К.Б., ЕГН **********/ на К. П. Б.- и 3/6 ид.ч. за Държавата. С
решение по същото дело, на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в общ дял на Д. К.
Б. и П. К.Б. е поставен в дял първи етаж от жилищната сграда, състояща се от
две стаи, салон, кухня, баня, тоалет, коридор, избено помещение към улицата и
двора, ведно с 59,41 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, а в дял на К.
Костадинов Б., ЕГН ********** е поставен процесния недвижим имот, представляващ
жилище в таванския етаж, състоящ се от две стаи и салон, с обща застроена площ
от 121 кв.м., ведно с 46 кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 290,83
кв.м., представляващо пл.№5 в кв.437 по плана на 4 -ти подрайон на гр.Варна,
описан съгласно съдебно решение. Със
съдебното решение К.Б. е осъден да заплати на държавата сумата от 3145,90 лева,
а съделителите Д. К. Б. и П. К. Б. да заплатят на К.Б. сумата от 2 342,62 лв./ по
1171,31 лв. Предвид което ответникът счита, че той е едноличен собственик на
процесния имот, тъй като конститутивният елемент на възникване на собствеността
е влизането в сила на съдебното решение по извършване на делбата, като без
значение е кога са изплатени сумите за уравняване на дяловете между страните и
от кого. Счита, че настоящата хипотеза няма нищо общо с тази, при която след
отчуждаване на имот, лична собственост на един от съпрузите, се заплаща
обезщетение на съпруга-собственик за отчуждения имот, след което, с получената
сума съпрузите закупуват друг имот. Твърди, че в случая не е налице имот
придобит в СИО, а имот лична собственост и изплащането на задължението към
държавата има облигационен, а не вещен характер. На следващо място излага, че дори
да не е така, от представените съдебни решения е видно, че за уравняване
дяловете между съсобствениците К.К.Б. е бил задължен да заплати на Държавата
сумата от 3145,90 лева, като едновременно с това, същият е следвало да получи
сумата от 2342,62 лева от останалите съсобственици, представляващи негови лични
средства, като остатъка от сумата в размер на 803,28 лева на първо място
незначителна, на второ е заплатена с негови лични средства. Ако се приеме, че
процесният имот е придобит по време на брака между съпрузите чрез покупка, то
установяване на трансформация на лично имущество от страна на последната е
изключено, като произходът на средствата, изразходвани за плащане на цената на
възложения имот е без значение за придобиването на имота. Дори за заплащането
на продажната цена да са използвани средства, дарени на Бъклова от нейния баща,
респ.дъщеря, това единствено би обосновало приноса ѝ в придобиването на
имота в режим на СИО, но не и установяване на трансформация на тези средства в същото.
Съгласно практиката по чл.290 ГПК при придобиването на имот на името само на
единия съпруг, се изключва трансформацията на лично имущество за другия. Прието
е, че в този случай възниква или съпружеска имуществена общност, или
трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е
без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението
да надари придобиващият съпруг, той става собственик по дарение, а ако
платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи
връщане на заема. Другият съпруг може да участва в собствеността само ако вещта
се придобива в съпружеска имуществена общност - Р 129 от 4.05.11 год. по гр. д.
№ 89/2010 IV г. о., Р 828 от 20.12.10 год. по гр. д. № 1477/10 год. IV г. о. и
Р 347 от 15.10.12 год. по гр. д. № 1071/11 год. IV г. о. на ВКС. Ето защо и
произходът на средствата за заплащане на цената е без значение, тъй като няма
трансформация на лично имущество на неучастващия в сделката съпруг. Трайната съдебна практика допуска пълна или
частична трансформация само за съпруга, на чието име е придобит имота, но не и
за този, който не фигурира в легитимационния документ. Така, даже имотът да бе придобит чрез
договор за покупка по време на брака на К.Б. с Е. Б. /а това не е така/ и ако
същият е придобит на името на К.Б., то установяване на трансформация на лично
имущество от страна на Е. Б. е изключено - произходът на сумите, за плащане на
цената на възложения имот е без значение за придобиването на имота. Основанието
за даването на сумата и изискуемостта за нейното връщане подлежи на изследване
в производство по уреждане на възникнали между субектите облигационни
правоотношения. Плащането не представлява юридически факт от естество да повлияе
върху надлежното придобиване на правото от посочения в акта титуляр. Счита, че
по отношение на избените помещения трансформацията следва бъде изключена, тъй
като те са били предмет на съдебна делба по гр.дело №712/1971г. по описа на
ВРС, приключило със съдебно решение по извършване на делбата, чрез
разпределение 17.04.1972г., а това е 12 години, преди сключването на брака на
ответника К.Б. с Е. Б. /1984г./. При това в делбеното производство е участвал
наследодателя на К. Бъклев, неговия баща Костадин К.Б., ЕГН **********, п. на
23.06.1984г., като след неговата смърт ответникът К.Б. е придобил
имотите/избените помещения/ по наследяване, което изключва наличието на
съсобственост/СИО/трансформация.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между
страните липсва спор, а и от представеното удостоверение изх.№
171008/20.10.2017год., издадено от Община Варна, район Одесос се установява, че
Е. М. Б., починала на 18.10.2017год. е оставила
за законни наследници К.К.Б. - съпруг и Я.Ю.А. –дъщеря.
От приетото удостоверение се установява, че К.К.Б. и
Елена Минчева Михайлова са сключили граждански брак на 06.06.1983год.
Със саморъчно завещание от 10.04.2014год., обявено на
24.10.2017год. Е. М. Б. завещава на
дъщеря си Я.Ю.А. следния имот- тавански етаж, състоящ се от две стаи и салон с
обща площ от 121 кв.м.,ведно с 46 кв.м. от дворното място, цялото с площ от
290.83кв.м., съставляващо стар имот пл.№5 кв.437 по плана на 4-ти подрайон град
Варна. Към момента на съставяне на завещанието притежава 1/2/една втора/ идеална
част от описания имот, която закупува само с лични средства и средства,
подарени й от дъщеря й Я.Ю.А.; лозе с пространство от 1000кв.м. във вилна зона
на град Варна, представляващо парцел I-1192 в кв.40 по плана на зоната, ведно с
построената в имота вилна сграда, от
което към момента на съставяне на завещанието притежава 1/2ид.част; всички
книги от личната си библиотека, всички бижута, папирус от Египет, две пана от
Манила, театралния си албум и снимки, както и всичко от нейното движимо и
недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си, независимо дали
е описано в завещанието, като волята на завещателката е текстът да се тълкува
разширително и в полза на дъщеря й Я.Ю.А..
С решение, постановено по гр.дело
№712/1971год., Варненският народен съд е допуснал делба на четири избени помещения, избен коридор и избено
стълбище, находящи се в сградата на „******“ № * между съсобствениците и при
съотношение 50% ид.части за Държавата, 23.45% ид.части за Елена Стойкова
Чакърова и Георги Янков Чакъров и 26.55% за К. П.Б.. Така допуснатите имоти, с
решението за извършване на делба са разпределени между съсобствениците, както
следва: За Елена Стойкова Чакърова и Георги Янков Чакъров дял трети от
заключението-избено помещение №4, за К. П. Б. дял втори от заключението-избено
помещение №3, а за Държавата -дял първи от заключението-избени помещения №1 и
2.
От приетото по делото удостоверение за наследници, се
установява, че К. П.Б., починал на 23.06.1984год. е оставил за законни
наследници: Д. К. Б. - съпруга, Панайот К.Б.-син и К.К.Б.-син.
С решение от 30.01.1985год., постановено по гр.дело
№55/1985год., ВРС е допуснал да се извърши делба на: 1. Първи етаж от жилищна
сграда, находяща се в град Варна, ул.Антим I №11, състояща се от две стаи,
салон, кухня, баня,тоалет, коридор, едно избено помещение към улицата и двора,
ведно със 105.41кв.м.ид.ч.от дворното място, цялото с площ от 290.83кв.м. по
нот.акт , между съсобственици и при квоти: по 1/3ид.част за К. Костадинов Б., Д.
К. Б. и П. К.Б.; 2. Две тавански стаи и салон, находящи се в таванския етаж на
жилищната сграда в град Варна, ул.Антим I №11 между съсобственици и при квоти:
по 1/6 за К.К.Б., Д. К. Б. и П. К.Б., Д. К. Б. и П. К.Б. и 3/6 за Държавата.
По силата на решение от 30.04.1985год. по гр.дело №55
от 1985год. на ВРС е извършена делба на допуснатите за делба с горното решение
имоти, както следва: В дял на Д. К. Б. от град Варна, ул.“******“ № *, ет.1 и
Панайот К.Б. е поставен следния имот: Първи етаж от жилищна сграда, находяща се
в град Варна, ул.“******“ № *, състоящ се от две стаи, салон, кухня, баня,
тоалет, коридор, избено помещение към улицата и двора, ведно с 59.41кв.м.ид.ч.
от дворното място, цялото с площ от 290.83кв.м., съставляващо имот пл.№5 в
кв.437 по плана на 4-ти подрайон на град Варна, на стойност 8 578.79лв. За
уравнение на дяловете Д. К. Б. и П. К.Б. са осъдена да заплатят на К.К.Б.,
сумата от 2 859.60лв. в едногодишен
срок от влизане в сила на решението, ведно с 6% лихва от влизане на решението в
сила.
В дял на К.К.Б. *** е поставен следния имот: жилище в
таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон с обща застроена площ от 121
кв.м., заедно с 46кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83кв.м.,
съставляващо имот пл.№5 в кв.437 по плана на 4-ти подрайон на град Варна, на
стойност 6 659.81лв. За уравнение на дяловете К.К.Б. е осъден да заплати
на Държавата 3 145.90лв. и на Д. К. Б. и П. К.Б. по 1 171.31лв. на
равни месечни вноски в едногодишен срок от влизане на решението в сила, ведно с
6% лихва от влизане на решението в сила.
Към доказателствата по делото е приета декларация,
подписана на 25.06.1985год. от К.К.Б., съставена в присъствието на двама свидетели, с която
деклараторът е удостоверил, че сумата от 3 145лв. с която е заплатена
частта на Държавата от имота на ул.Антим №11 по кв.№631 от 26.06.1985год. е
собствена на съпругата му Е. М. Б. от преди брака й с него в размер на
2 145лв.-нейна лична собственост и 1000лв. са собствени на дъщеря й Я.Ю. А.
, изтеглени от детския й влог. Декларация с идентично съдържание е заверена нотариално на 26.06.1985год. от
Ив.Кавърджиков-нотариус при ВРС.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Бракът между Е. М. Б. и К.К.Б. е бил сключен на 06.06.1983год.,
т.е. преди
влизане в сила на СК, приет през 2009 г., но е прекратен /поради настъпила
смърт/ при действието на СК от 2009 г. Същият има статута на заварен брак по
смисъла на §4, ал.1 от ПЗР на СК (2009 г.), поради което относно
имуществените отношения между съпрузите, следва да се приложат правилата на
действащия понастоящем СК. Тъй като не са представени доказателства, от които
да се установи, че съпрузите са сключили брачен договор, с който да са уредили
отношенията си във връзка с придобитото по време на брака имущество, то
имуществените отношения между наследодателката на ищцата и ответника са били в
законов режим на общност по смисъла на чл. 21 от СК, вр. с чл. 18 от СК.
В
този случай законът създава оборима презумпция, че вещните права придобити от
съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.
В разпоредбата на чл. 21, ал.4 СК, е
предвидена изрична възможност за предявяване на иск за липса на съвместен
принос, като с такова право разполага и наследника на починалия съпруг.
Предвид създадената законова презумция за
наличие на съвместен принос, в тежест на този, който твърди липсата следва да
обори презумцията за наличие на съвместен принос за придобиване на конкретни
вещни права от единия съпруг по време на брака.
В производството, развиващо се по реда на чл.
21, ал.4 СК следва да се обори презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК. Законът поставя
съвместният принос в основата на съпружеската имуществена общност и предполага,
че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на нещата. Когато
обаче бъде установена пълна липса на съвместен принос, то съпружеска
имуществена общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на
придобивното основание. Именно това е целта и смисъла на иска по чл. 21, ал. 4 СК, като според
постановената към момента последователна съдебна практика, ако с оглед
събраните доказателства са установи липсата на принос от единия съпруг, то
съдът постановява установителен диспозитив, с което признава другият съпруг за
изключителен собственик поради липсата на съвместен принос.
С оглед безспорно установеният факт по
делото, че ищцата е наследник по закон и по завещание на Е. Б., съдът намира,
че е легитимирана да предяви иска по чл. 21, ал.4, т.2 СК.
Във връзка с неговата основателност, съдът
съобрази следното:
Ищцата твърди липса на съвместен принос от
страна на ответника в придобиването на 47.20 % ид.части от С.О.С. с
идентификатор 10135.1504.158.4.4 с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв., ведно с принадлежащи
избени помещения № 1 и 2, всяко едно от тях с площ от 14.68 кв.м., както и на
47.20% ид.ч. от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.1504.158, с адрес гр.
Варна, ул. "Антим I" № 11, с площ от 287 кв.м., при съседи:
10135.1504.153, 10135.1504.159, 10135.1504.203, равняващи се на 21.71 кв.м.
ид.части от ПИ с идентификатор целият от 287 кв.м., тъй като тази идеална част
е придобита, изцяло с лични средства на Е. М. Б., за което е налице признание
от ответника, обективирано в декларация, подписана от него.
С оглед приетите по делото доказателства,
съдът приема за безспорно установено, че по време на брака, сключен на
06.06.1983год., а именно по силата на решение от 30.04.1985год. по гр.дело №55
от 1985год. съпрузите придобиват недвижим имот: жилище в таванския етаж,
състоящо се от две стаи и салон с обща застроена площ от 121 кв.м., заедно с
46кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83кв.м., съставляващо имот
пл.№5 в кв.437 по плана на 4-ти подрайон на град Варна, на стойност 6 659.81лв.,
като за уравнение на дяловете К.К.Б. е
осъден да заплати на Държавата 3 145.90лв. и на Д. К. Б. и П. К.Б. по 1
171.31лв.
В т. 3 от ППлВС № 5/1972 г., чрез извършеното общо (нормативно) тълкуване, ВС
на РБ попълва празнотата, като признава възможността за пълна трансформация на
лично имущество, а за частична - по изключение и в две хипотези: 1) когато
съпругът при делба на личен имот го получава с доплащане и 2) когато срещу
отчужден личен имот на съпруга му се определя имот с доплащане. Предвид което
настоящият състав приема, че след като
имотът е придобит при действието на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. на
основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане
на съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела на
останалите сънаследници, съпругът-наследник остава индивидуален собственик на
онази част от имота, която е придобил по наследяване,но върху другата част
възниква съпружеска имуществена общност, освен ако частта е незначителна.
Според
настоящия състав имотът е придобит в режим на СИО, независимо,
че е възложен само на ответника, тъй като за уравнение на дела, той е бил задължен да
заплати парично уравнение на останалите съделители.
Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал.1 СК, вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Лично имущество на съпруга е всичко, стоящо извън посочените в чл. 21, ал.1 СК обекти на съпружеската имуществена
общност. За да се признае по-голям принос в придобиването по време на брака на
страните недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, в тежест на
претендиращия съпруг /наследник/ заявил надлежно иска си по чл. 21, ал.3 СК е доказването
- пълно и главно на следните правно релевантни факти: придобивната стойност на
имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); размера на
вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот и влагането им към момента на придобиване на
имуществото.
С оглед приетите по делото 2 бр. декларации с
идентично съдържание, едната нот.заверена на 26.06.1985год. от нотариус
Ив.Кавърджиков при ВРС, а другата от 25.06.1985год., подписана от ответника
пред двама свидетели, съдът намира, че по делото по безспорен начин се
установява, че сумата от 3 145лв. е дадена на ответника от Е. Б., като
част от средствата /2145 лв./са били лично нейни отпреди брака, а другата
част/1000лв./ -изтеглени от влога на дъщеря ѝ.
По изложените съображения, съдът приема, че е
оборена презумпцията за съвместен принос по чл.21 СК, при придобиването на
имота - жилище в таванския
етаж, състоящо се от две стаи и салон с обща застроена площ от 121 кв.м.,
заедно с 46кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83кв.м.,
съставляващо имот пл.№5 в кв.437 по плана на 4-ти подрайон на град Варна, по
време на брака между ответника и майката на ищцата в резултат на трансформация
на вложени лични средства в размер от 3 145лв. по чл.23 СК. Вложените
лични средства от майката на ищцата, отнесени към стойността на целия имот към
момента на извършване на делбата, представляват 47.20%.
С оглед изложеното, въззивната жалба на К.Б.
се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в тази част.
По отношение на избените помещения, съдът
съобрази следното:
С решението от 17.04.1972г., е определен
проект за разделителен протокол, съгласно който в дял на К. П.Б. е поставено избено
помещение №3 към улица Антим 1, видно от скицата/стр. 24/ с площ 14.52 кв.м.,
като този протокол е обявен за окончателен с решение от 10.1972г.
С решението от 30.04.1985г., с което се
извършва делбата между съсобствениците, в дела на Димитра Бъклова и Панайот Б.
е посочено избено помещение към улицата и двора, докато в дела на К.Б., на
който се предоставя жилище в таванския етаж, избено помещение изобщо не е
описано.
Предвид което съдът намира, че липсват
доказателства К.К. при извършване на делбата да е получил в дял избено
помещение, поради което този обект не следва да се счита като принадлежаща част
към етажа, като отчита факта, че се касае за преустроен тавански етаж.
Предвид изложеното, въззивната жалба на Я. М.се
явява неоснователна и следва да бъде оставен без уважение, а
първоинстанционното решение –потвърдено в тази част
По изложените съображения, съдът счита, че
след като на името на К.Б. в решим на
СИО е придобит таванския етаж, описан в делбеното решение от 30.04.1985г.,
постановено по гр. дело №55/1985г., то майката на ищцата към датата на
подписване на саморъчното завещание се е легитимирала
като изключителен собственик на 47.20 % ид.части от С.О.С. с идентификатор
10135.1504.158.4.4 с адрес: гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв., както и на 47.20% ид.ч.
от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.1504.158, с адрес гр. Варна, ул.
"Антим I" № 11, с площ от 287 кв.м., при съседи: 10135.1504.153,
10135.1504.159, 10135.1504.203, равняващи се на 21.71 кв.м. ид.части от ПИ с
идентификатор целият от 287 кв.м.
Доколкото ищцата, в качеството си на наследник на
съпругата Е. Б. е установила предпоставките, обуславящи влагането на средства с
изцяло личен произход, съдът намира, че ищцата доказа по делото осъществяването
в нейна полза на фактическия състав на 21, ал.4 СК, поради което признава за
установено, че тя е била изключителен собственик на 47.20 % ид.части от
процесния имот към момента на изготвяне на завещанието, породило действие към
момента на нейната смърт, настъпила на 18.10.2017.
Предвид неоснователността и на двете
въззивни жалби, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните,
така както са направени.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1194/21.03.2019г., постановено по гр. дело №11435/2018 г. по описа на ВРС, 16
– ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от датата на
обявяването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: