Решение по дело №210/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 758
Дата: 14 август 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20192100500210
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

V-34                                       14.08.2019 г.                                    Град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. КАМБУРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                 мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №210  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №2122 от 29.10.2018г. постановено по гр.д.№4346 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Бургас е допусната делба между С.П.Д. ***, Б.И.Д. ***, В.А.В. ***, Я.А. ***, Й.Р.Х. *** и С.Р.Д. *** по отношение на недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от сграда със застроена площ от 136,77 кв.м., ведно с припадащите се ½ ид.ч. от общите части на сградата, включително ½ ид.ч. от таванското помещение и избеното помещение, с идентификатор на сградата 07079.612.234.1, находяща се в гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №9, построена в имот с идентификатор 07079.612.234, при граници и съседни обекти, описани подробно в решението. Делбата е допусната при следните квоти: за С. и Б.Д.- общо 1/3 ид.ч., придобита в режим на СИО; за С.Д.- 1/6 ид.ч.; за В.В.- 1/12 ид.ч.; за Я.К.- 1/12 ид.ч.; за Й.Х.- 1/6 ид.ч.; за С.Д.- 1/6 ид.ч.

Искът за делба е отхвърлен по отношение на останалата ½ ид.ч. част от таванското помещение.

Против решението са постъпили три въззивни жалби.

Въззивна жалба вх.№46700 от 14.11.2018г. е подадена от адв. Георги Костадинов като пълномощник на С. и Б.Д.. С нея решението на БРС се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за делба на ½ ид.ч. от таванския етаж на сградата. Изложени са оплаквания, които могат да се обобщят като такива за неправилност на извода на съда, че с оглед отбелязванията в нотариалния акт може да се направи извод, че на К.Р.Д. е продаден втория етаж от сградата ведно с ½ ид.ч. от таванския етаж. Жалбоподателите намират, че в случая е необосновано разширителното тълкуване на волята на страните, като считат, че доколкото не е вписана дроб като числово изражение, а има само словесен израз, то волята на страните е била за прехвърляне на целия тавански етаж. Изложени са доводи за неправилност и на извода на съда, че след като сградата има два самостоятелни обекта- партер и жилищен етаж, то трябва и обслужващите помещения да са в същото съотношение. Изтъкват, че това изискване не кореспондира с чл.40 ЗУТ, съгласно който всяко жилище следва да има складово помещение, което може да бъде в сутерена или таванския етаж, като всеки от собствениците може да притежава различен обем складови помещения, разположени в обекта или на различни места в сградата. Акцентира се, че към момента на сделката през 1962г. не са били в сила настоящите нормативни изисквания за самостоятелност на обектите и необходимост от прилежащи и общи части. Считат, че няма пречка собственикът на партерния етаж да притежава прилежащи складови помещения само в сутеренния етаж, още повече, че самостоятелният обект на първия етаж не е жилище по смисъла на ЗУТ. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него се постанови ново, с което се допусне до делба целия тавански етаж, съгласно приетото заключение на вещото лице.

Въззивна жалба вх.№47266 от 19.11.2018г. по описа на БРС е подадена от адв.Вяра Видова като пълномощник на В.А.В.. С нея решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за делба на останалата ½ ид.ч. от таванския етаж, както и в частта, с която е определена идеална част от правото на собственост върху избеното помещение за съделителите Й.Р.Д. и С.Р.Д.. Намират, че волята на страните в нотариалния акт от 1962 г. е ясна- да се прехвърли половината от дворното място, целият втория етаж от сградата, целият тавански етаж и половината от избеното помещение. Затова намира за неправилен извода на съда, че е прехвърлена ½ ид.ч. от таванското помещение.  Изтъква се, че купувачите са платили цената на описаните в нотариалния акт тавански помещения, а освен това в продължение на десетилетия са упражнявали активно и необезпокоявано своето право на собственост, за което са заплащали и съответните данъци. Неправилен бил и извода на съда, че наследниците на К.Д. притежават собственост от избеното помещение. С нотариалният акт от 1965г. К.Д. се разпоредил с повече права отколкото притежава, с което останал без собственост по отношение на избеното помещение. Затова за съделителите Й.Х. и С.Д., които са негови наследници, не следвало да се определя дял от избеното помещение.

Намират за неправилен извода на съда, че щом в сградата има два самостоятелни обекта, то и обслужващите помещения следвало да бъдат в същото съотношение. Считат, че този извод противоречи на чл.40 ЗУТ. Акцентират също така, че към момента на сделките през 1962г.-1965г. не са били в сила настоящите нормативни актове, уреждащи самостоятелността на обектите и съответните им прилежащи части. Молят решението да бъде отменено в обжалваните от тях части.

Третата въззивна жалба- вх.№48308 от 23.11.2018г. по описа на БРС е подадена от Й.Р.Х. и С.Р.Д., чрез адв.Калев. Същите са обжалвали решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на останалата ½ ид.ч. от таванския етаж. Изложени са оплаквания, че в тази му част решението на БРС е неправилно. Неправилно и ненужно била тълкувана волята на страните по нотариалния акт от 1962г. В него ясно и четливо било посочено, че предмет на прехвърляне е целия тавански етаж. Затова търсенето на действителната воля на страните било ненужно и в разрез с разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Развити са подробни съображения. Подобно на останалите жалбоподатели намират за неправилен извода на съда, че щом сградата има два самостоятелни обекта- партер и жилищен етаж, то обслужващите помещения също трябва да са в същото съотношение. Също изтъкват, че към момента на сделката през 1962г. не са били в сила настоящите нормативни изисквания за самостоятелност на обектите. Молят решението да бъде отменено в обжалваната от тях част, като вместо него се постанови друго, с което се допусне до делба и останалата ½ ид.ч. от таванския етаж на сградата.

Срещу въззивната жалба, подадена от адв.Вяра Видова като пълномощник на В.А.В. е постъпил отговор от Й.Р.Х. и С.Р.Д., представлявани от адв.Калев. С него същите оспорват жалбата като частично неоснователна- по отношение оплакванията за неправилност на решението на БРС досежно правото на собственост на Й.Р. и С.Д. в избеното помещение. Считат, че аргументацията в тази жалба относно техния дял в съсобствеността на избеното помещение не следва да се приеме.

Въззиваемата Я.А.К. не взема становище по жалбите.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да го обжалват в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими.

По същество:

Делото е за делба на недвижими имоти и е във фазата по допускане на делбата.

Ищците С.Д. и Б.Д., са предявили против ответниците В.В., Я.К., Й.Х., С.Д. и П.Д. иск за делба на следния недвижим имот- втори жилищен етаж от сграда с избени и тавански помещения, с идентификатор на сградата 07079.612.234.1, находяща се в гр.Бургас, ул.“Александър Велики“, построена в имот с идентификатор 07079.612.234, при граници на поземления имот: 07079.613.111; 07079.612.248; 07079.612.235; 07079.612.233, който втори етаж се състои от следните имоти:

-                      Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.234.1.2 с адрес гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №9, ет.2, ап.2, ведно с таванско и избено помещение, с предназначение- жилище, апартамент, при съседи, описани в исковата молба;

-                      Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.234.1.1 с адрес гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №9, ет.2, ап.1, ведно с 1/3 от таванско и 1/3 от избено помещение, с предназначение- жилище, апартамент, при съседи, описани в исковата молба;

-                      Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.234.1.3 с адрес гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №9, ет.2, ап.1, ведно с 1/3 от таванско и 1/3 от избено помещение, с предназначение- жилище, апартамент, при съседи, описани в исковата молба.

Искът е с правно основание чл.34, ал.1 ЗС.

Ищците твърдят, че процесните помещения са съсобствени между страните в следните части и на следните основания:

Съделителите С.Д. и Б.Д. били собственици при условията на СИО на 1/3 ид.ч. от втория етаж и 1/3 ид.ч. от избено помещение, съгласно нотариален акт за замяна на недвижими имоти №***/1996г. по описа на БН.

Съделителите С.Д., В.В. и Я.К. били собственици общо на 1/3 ид.ч. от втория етаж, 1/3 ид.ч. от избено помещение и 1/3 ид.ч. от таванско помещение, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот №***/1968г. по описа на БН. С.Д. притежавала 1/6 ид.ч. от описаните имоти по наследяване от родителите си П. и В.Д.. Останалите две съделителки притежавали по 1/12 ид.ч. от имотите по наследяване от баща си А.А. /син на П.Д./.

Съделителите Й.Х., С.Д. и П.Д. били собственици общо на 1/3 ид.ч. от втория етаж, 1/3 ид.ч. от избено помещение и 2/3 ид.ч. от таванско помещение, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот №***/1962г. по описа на БН. Всеки от тези съделители бил собственик на основание наследяване от К.Д., Р.Д. и Т.Д..

Молят да се постанови решение, с което се допусне делба в претендираните дялове. Ангажирани са доказателства.

С уточняваща молба от 20.10.2017г. ищците са заявили, че ответницата П.Д. като преживялата съпруга на починалия преди родителите си Р.Д. не се явява негов наследник, поради което по тяхно искане съдът е прекратил производството спрямо нея с определение №8519 от 22.12.1017г., което е влязло в сила.

Ответниците Й.Х., С.Д. и П.Д., представлявани от адв.Калев са представили своевременно отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорват изложените по-горе твърдения, но заявяват, че  с нотариален акт за продажба на недвижим имот №***/1962г. по описа на БН К.Д. закупил половината от избеното помещение в сградата, поради което при определяне на припадащите се квадратури от избеното помещение за всеки от съделителите следвало държи сметка за това обстоятелство. Считат също, че те самите са собственици на 2/3 от таванското помещение. Молят делбата да се допусне при посочените по-горе дялове.

Ответницата В.В., представлявана от адв.Вяра Видова, е представила своевременно отговор на исковата молба. Заявява, че по делото не са конституирани всички съсобственици, които имат право на собственост върху отделни обекти от сградата и по-конкретно наследниците на Ж.Г., които притежавали ½ ид.ч. от дворното място, първия етаж от сградата и ½ от избените помещения, поради което тази съделителка счита, че тези неконституирани лица притежават право на собственост върху процесните обекти. На следващо място заявява, че не са определени правилно частите на съделителите, тъй като наследниците на К.Д., Р.Д. и Т.Д. не притежават собственост върху избените помещения на сградата. На следващо място се сочи, че процесните обекти- втория жилищен етаж, таванските и избените помещения не са реално поделяеми. Макар да притежавали самостоятелни идентификатори и да фигурирали в кадастралната карта като самостоятелни обекти, описани като жилища, обектите, разположени на втория етаж от сградата не разполагали със самостоятелни входове, обслужвани били от един самостоятелен възел и не притежавали необходимите жилищни и обслужващи помещения за индивидуализирането им като жилищни. Ангажира доказателства.

Ищците са взели становище по отговора на ответницата В.В., като изтъкват, че партерния етаж от сградата принадлежи изцяло на друг собственик и не е предмет на делбата, а втория етаж е купен от К.Д., който впоследствие / респективно- наследниците му/ бил продаден по 1/3 ид.ч. на останалите групи съделители. Сочат, че помещенията, разположени в сутеренния и таванския етажи не представлявали самостоятелни обекти, а били прилежащи /обслужващи/ самостоятелните обекти- жилища. Съделителите ползвали части от избения и таванския етажи, описани в обстоятелствената част на исковата молба. Самият сутеренен етаж, на който били разположени избите, както и таванския етаж не били предмет на делбата. Затова счита, че не следва да се конституират нови съделители.

Ответниците Й.Х. и С.Д., представлявани от адв.Калев също са представили становище, с което оспорват искането на В.В. за конституиране на други съделители. Оспорват и твърденията ѝ, че те не притежават собственост върху избените помещения, както и че правото на собственост върху тях принадлежи на наследниците на Ж.Г. и П.Д., както и на С. и Б.Д.. Представят доказателства.

Ответницата Я./Я./К. не представя отговор на исковата молба.

Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните, както и заключение на СТЕ, изпълнена от в.л.Бърза Кехайова.

Постановил е решение, с което е допуснал до делба целия втория етаж от сградата, със застроена площ от 136,77 кв.м., ведно с припадащите се ½ ид.ч. от общите части на сградата, включително и ½ ид.ч. от таванското помещение и избеното помещение, като е отхвърлил иска за делба на останалата част от таванското помещение. Приел е, с оглед отбелязванията в нотариалния акт /№***/1962г./, че К. Д. е станал собственик на целия втори етаж, както и на ½ ид.ч- от таванския етаж и ½ ид.ч. от избеното помещение, поради което е счел за неоснователно твърдението на страните, че той е придобил целия тавански етаж. Отбелязъл е, че по силата на закона общите части се разпределят към съответните реално обособени обекти и не могат да бъдат притежавани отделно от тях. Прехвърлянето на собствеността върху отделен обект от сградата прехвърляло и съответните идеални части от общите части на сградата, понеже законът не позволява отделното притежание на етаж или част от етаж без съответна идеална части от общите части, независимо дали прехвърлянето на общите части е вписано в нотариалния акт или не- те следват по право обекта, към който принадлежат. През 1965г. К.Д. се разпоредил с 2/3 ид.ч. от втория етаж с припадащите се идеални части от таванското помещение и избеното помещение, както следва: На 24.08.1965г. продал на П.Д. 50/324 кв.м.ид.ч. от дворно място и 1/3 ид.ч. от втория етаж, с припадащите се идеални части от общите части на сградата, включително идеални части от таванското помещение и избеното помещение. На 27.07.1965г. продал на Г.М.Д. и Н.Р.Д. 40/330  кв.м. ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от втория етаж на построената в имота двуетажна къща, ведно с припадащите се идеални части от избеното и таванското помещение, независимо, че в нотариалния акт фигурирала само идеална част от избеното помещение. Съответно с нотариален акт №***1996г. за замяна на недвижими имоти Н.Д. и Г.Д. прехвърлили на С.Д. и Б.Д.  40/330  кв.м. ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от втория етаж на построената в имота двуетажна къща, ведно с припадащите се идеални части от избеното и таванското помещение, независимо, че в нотариалния акт фигурирала само идеална част от избеното помещение.

 С оглед изложеното съдът е приел, че страните се легитимират като собственици на процесния делбен имот както следва: С. и Б.Д.- на 1/3 ид.ч. /в режим на СИО/; С.Д.- 1/6 ид.ч. /по наследяване от родителите си П.А. и В.Д./; а ответниците са собственици на останалата ½ ид.ч. от имота: В.В.- 1/12 ид.ч.; Я.К.- 1/12 ид.ч., Й.Х.- 1/6 ид.ч. и С.Д.- 1/6 ид.ч. Ето защо е допуснал делбата на процесните имоти при квотите посочени по– горе.

В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд приема, че решението на районния съд е валидно, а в обжалваните части- и допустимо. 

След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното.

С нотариален акт №***1962г. на нотариуса при Бургаския народен съд /л.7/, К.Р.Д. купил следния недвижим имот /бивша собственост на наследниците на Ж.Б.Г./- 1/ половината от дворно място, цялото от 324 кв.м., находящо се в гр.Бургас, представляващо парцел VII в кв.214 по плана на гр.Бургас;  2/ втория етаж от сградата, построена в дворното място, състоящ се от пет стаи, кухня и салон и др. сервизни помещения ; 3/ половината от цялото избено помещение под двата етажа, както и съответна част от общите части на сградата.

В приложения пред БРС нотариален акт има задрасквания и поправки, което е наложило съдът да тълкува волята на страните и неправилно е приел, че предмет на гореописаната продажба освен вече посочените обекти /половината от дворното място, целия втори етаж, половината от избеното помещение и съответната част от общите части на сградата/ е и половината от таванския етаж на сградата, състоящ се от две стаи, килер и др. сервизни помещения.

В рамките на правомощията си да извърши самостоятелно обсъждане приложените доказателства и предвид оплакванията в жалбата въззивната инстанция е задължила въззивниците да представят четлив препис от нотариалния акт. В този смисъл е съдебната практика- решение №458 от 1.06.2010г. по гр.д.№1299/2009г., III г.о. на ВКС- за годността на представени копия от писмени доказателства съдът следи служебно при приемането им и ако в тази насока въззивният съд служебно констатира пропуски на първостепенния съд по обжалваното решение, следва да се приложат процесуалните правила за първата инстанция.

От приложения пред въззивната инстанция заверен препис от Службата по вписванията при БРС /л.68-69 от делото на БОС/ се установява по несъмнен начин, че с нотариален акт №***1962г. на нотариуса при Народния съд- гр.Бургас, К.Р.Д. е купил и целия тавански етаж. С оглед изложеното, основателни са оплакванията в трите жалби, че с посочения нотариален акт е придобита собствеността върху целия тавански етаж на сградата.

С нотариален акт №***1965г. на нотариуса при Бургаския народен съд /л.127 от делото на БРС/, К.Д. продал на Г. М.Д. и Н.Р.Д. дворно място от 40/330 кв.м. от самостоятелен урегулиран парцел IX в кв.214, образуващ имот 6139,  заедно с 1/3 ид.ч. от втори етаж на масивната сграда, построена в дворното място и 1/3 от избеното помещение, като на купувачите е определено реално ползване на южна стая от 13 кв.м., югоизточна стая от 9,50 кв.м.; югоизточната част от салона /7,50 кв.м., балкон с източно изложение с изход от салона, изба- северно помещение с 9 кв.м. клозет и стълбище общо ползване/. Видно от нотариалния акт в предмета на тази продажба не се включват идеални части от таванския етаж. Понеже К.Д. е притежавал половината от избата, след като е продал 1/ 3 от избата, купувачите Г. и Н.Д. са придобили собственост върху 2/6 идеални части от избата, а за продавача К. е останала 1/6 ид.ч. от избата. 

С нотариален акт №***1965г. на нотариуса при Бургаския народен съд /л.10/, К.Д. продал на П.А.Д. 50/324 кв.м. застроено е незастроено дворно място от бивш парцел VII в кв.214, образуващ имот 6139 с квадратура 330,20 кв.м.,  заедно с 1/3 ид.ч. от втория етаж на застроената в него двуетажна къща, като на купувачите е определено реално ползване на на същата идеална част от една стая със северозападно изложение и кухня със североизточно изложение и терасата до същите (с отделен вход към кухнята);  1/3 ид.ч. от таванското помещение при реално ползване на същата идеална част от една стая с източно изложение и един килер с южно изложение; 1/3 ид.ч. от избеното помещение и служещите сервизни към него, коридор, стълбище и др., както и 1/3 ид.ч. от общите части на цялата сграда. Понеже към този момент Къню Д. е бил собственик на 1/6 ид.ч. от избата, с описаната по-горе сделка същият е продал на П.Д. цялата притежавана от него към датата на продажбата идеална част от избеното помещение, а именно- 1/6 ид.ч.

След така извършените продажби К.Д. е останал собственик на: 72 кв.м. идеални части от дворното място от 324 кв.м.; 1/3 идеална част от втория жилищен етаж на къщата; 2/3 ид.ч. от таванския етаж.

С нотариален акт за замяна №***1996г. на нотариуса при БРС /л.14/ Н.Р.Д. и Г. М.Д. прехвърлили на С.П.Д. и Б.И.Д. следния свой недвижим имот: дворно място от 40/330 кв.м. от УПИ X-685 в кв.81, като имот пл.№685 и част от имот пл.№684 в кв.81 са идентични с имот пл.№ 6139,  заедно с 1/3 ид.ч. от втори етаж на масивната къща /две стаи, салон, сервизни помещения със застроена площ 34 кв.м./ както и 1/3 от избеното помещение, като на купувачите е определено реално ползване от етажа- южна стая от 13 кв.м., югоизточна стая от 9,50 кв.м.; югоизточната част от салон, от който се владее 7,50 кв.м., балкон с източно изложение с изход от салона, изба- северно помещение с 9 кв.м., WC и стълбище общо ползване/. Видно от нотариалния акт в предмета на тази продажба не се включват идеални части от таванския етаж. Както и по-горе се посочи, доколкото праводателите са били собственици на 2/6 ид. Части от избата, то и приобретателите С.П.Д. и Б.И.Д. са придобили собственост върху 2/6 идеални части от избата.

Налагат се следните изводи:

Целият втори етаж от сградата е съсобствен на страните както следва:

- 1/3 ид.ч. за С.П.Д. и Б.И.Д. /придобити в режим на СИО чрез замяна през 1996г./;

- 1/3 ид.ч. за наследниците на П.А.Д., придобити от него чрез покупка през 1965г., а именно: дъщеря му С.П.Д. и наследниците на сина му А.П.А.- сестрите В.А.В. и Я.А.К./, като първата от тях има 1/6 ид.ч., а а останалите две - по 1/12 ид.ч.;

- 1/3 ид.ч. за наследниците на К.Р.Д., а именно: Й.Р.Х. и С.Р.Д., които са деца на покойния му син Р.К.Д., починал преди родителите си К. и Й.. Същите са и наследници на другия син на К. и Й.- Т., починал през 2004г. /удостоверение за наследници на л.40-41 от делото на БРС/. Техните квоти са по 1/6 ид.ч.

Таванският етаж е съсобствен между следните лица и при следните квоти:

-                      1/3 ид.ч. за наследниците на П.Д.: дъщеря му С.П.Д. и наследниците на сина му А.П.А.- сестрите В.А.В. и Я.А.К.. Техните квоти са 2/12 ид.ч. за първата и по 1/12 ид.ч. за останалите две.

-                      -2/3 ид.ч. за наследниците на К.Р.Д.: внуците му  Й.Р.Х. и С.Р.Д., които са деца на покойния му син Р.К.Д. и наследници на другия му син- Т.К.Д.. Техните квоти са по 4/12 ид.ч.

Половината от избения етаж  /който е предмет на делбата/ е съсобствена  на следните лица и при следните квоти:

-                      8/12 ид.ч. за С.П.Д. и Б.И.Д. /придобити в режим на СИО чрез замяната през 1996г./;

-                      4/12 ид.ч. за наследниците на П.Д.: дъщеря му С.П.Д. и наследниците на сина му А.П.А.- сестрите В.А.В. и Я.А.К.. Техните квоти са съответно: 2/12 ид.ч. за първата и по 1/12 ид.ч. за останалите две.

Ето защо искът за делба следва да бъде уважен, като се допуснат до делба целия втори етаж на сградата, целия тавански етаж, както и ½ ид.ч. от избения етаж, при квотите, описани по-горе.

Въззивната инстанция не споделя доводите на БРС, че и трите групи страни по делото притежават по 1/3 ид.ч. от таванското и от избеното помещение, макар в нотариалните актове за покупка това да не било отразено. За разлика от общите части на сградата в режим на етажна собственост, в закона липсва изискване всеки самостоятелен обект в сграда /какъвто в случая е втория жилищен етаж/ да разполага непременно и с избено, и с таванско помещение. В случая първият приобретател- К.Д., в рамките на свободата на договаряне, е продал различни идеални части от обслужващите помещения на останалите две групи преобретатели, включително се е разпоредил изцяло със собствените си идеални части от избеното помещение. Тези разпореждания следва да бъдат зачетени от съда при определяне дяловете на съделителите.

По отношение на втория жилищен етаж решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Доколкото в жалбата на В.В. се съдържат оплаквания за неправилно определяне на дяловете на съделителите по отношение на таванския и избения етаж, то  предмета на въззивната проверка включва както уважаващата иска за делба част- за таванския етаж и избата, така и за отхвърлената част по иска за делба на таванския етаж /в която част са налице три жалби/.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции в обжалваните части- относно таванския етаж и избения етаж, по въпроса за това каква част от тях е съсобствена на страните и между кои лица следва да се допусне делбата, както и при какви квоти, решението на БРС следва да бъде отменено в тези части. Вместо това следва да се постанови ново, с което до делба се допусне целия тавански етаж, както и половината избен етаж /не като самостоятелни обекти, а като прилежащи към главния делбен имот, а именно втория жилищен етаж/, при квоти:

- за таванския етаж: 2/12 ид.ч. за С.П.Д.; 1/12 ид.ч. за В.А.В.; 1/12 ид.ч. за Я.А.К.; 4/12 ид.ч. да Й.Р.Х. и 4/12 ид.ч. за С.Р.Д.;

- за половината от избения етаж: 8/12 ид.ч. за С.П.Д. и Б.И.Д. /придобити в режим на СИО/; 2/12 ид.ч. за С.П.Д.; 1/12 ид.ч. за В.А.В. и 1/12 ид.ч. за Я.А.К..

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.3 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение №2122 от 29.10.2018г., постановено по гр.д.№4346 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Бургас В ЧАСТТА, с която е допусната  делба по отношение на обслужващите части към недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна сграда със застроена площ от 136,77 кв.м. с идентификатор на сградата 07079.612.234.1, находяща се в гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №9, построена в имот с идентификатор 07079.612.234, а именно: ½ ид.ч. от таванското помещение и избеното помещение, при квоти за С. и Б.Д.- общо 1/3 ид.ч., придобита в режим на СИО; за С.Д.- 1/6 ид.ч.; за В.В.- 1/12 ид.ч.; за Я.К.- 1/12 ид.ч.; за Й.Х.- 1/6 ид.ч.; за С.Д.- 1/6 ид.ч., както И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за делба на останалата част от таванското помещение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба на обслужващите части към недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна сграда със застроена площ от 136,77 кв.м. с идентификатор на сградата 07079.612.234.1, находяща се в гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №9, построена в имот с идентификатор 07079.612.234, при граници на ПИ: 07079.613.111; 07079.612.248; 07079.612.235; 07079.612.233, а именно:

1/ ТАВАНСКИ ЕТАЖ, включващ 7 броя складови помещения /съответно с площ 9,82 кв.м.; 12,86 кв.м.; 11,11 кв.м.; 5,07 кв.м.; 16,38 кв.м.; 13,30 кв.м. и 16,10 кв.м./, при квоти:

- 2/12 ид.ч. за С.П.Д. ЕГН:**********;

- 1/12 ид.ч. за В.А.В. ЕГН:**********;

- 1/12 ид.ч. за Я.А.К. ЕГН:**********;

- 4/12 ид.ч. за Й.Р.Х. ЕГН:********** и

- 4/12 ид.ч. за С.Р.Д. ЕГН:**********.

2/ ПОЛОВИНАТА ОТ СУТЕРЕННИЯ ЕТАЖ /избено помещение/:

- 8/12 ид.ч. за С.П.Д. ЕГН:********** и Б.И.Д. ЕГН:********** /в режим на СИО/;

- 2/12 ид.ч. за С.П.Д. ЕГН:**********,

- 1/12 ид.ч. за В.А.В. ЕГН:********** и

- 1/12 ид.ч. за Я.А.К. ЕГН:**********, като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на сутеренния /избен/ етаж по отношение на Й.Р.Х. ЕГН:**********  и С.Р.Д. ЕГН:**********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

             

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

   2.